Два реда сълзи...
и усмивка...
А какво ли стоеше
зад тях?
Филмът свърши, ...

София
(версия януари 2006 г.)
Пица на парче - навсякъде
и животът - също на парче,
за цял - малцина имат някъде, ...

Писах за любов, за щастие безмерно,
хората край мен, с живот мизерен.
Писах със молива леко и омайно,
в гнездо и сам бях господар.
Късичък моливът стана и износен... ...

Протоколно с теб се запознахме.
Не помнех даже твойто име.
По сценария съдбовен заиграхме,
той предвиждаше съвместно да вървиме.
А пътят беше дълъг, черен... ...

Зима е...
Зима е,
вали снегът...
Тишина,
тъмнина ...

Умря и този Ден...
Издиша за последно...
А после тихо се отдръпна...
Навън е мрак...
Нощта ридае за Деня... ...

Към теб се връщат мислите ми свити,
открили в теб най-чудните криле.
Политат във съня на спомените,
и нищичко не може да ги спре.
Прелитат време - разстояние в очите, ...

И ето, Мамо, вече стЪмни се,
снегът в душата - заваля,
дали сега ти "горе" - будна си,
или бродиш в Райските поля?...
Има ли такова място "горе", ...

Длани се докосват, сливат се в една
и разбита на парчета умира мечта.
Устни се сливат, спомени загиват,
в съня си нови пътища разкриват.
Очи се поглъщат, с обич отвръщат, ...

Отново изстри всичко. Напоследък не се получаваше. Запали си цигара и затвори очи, изпитваше гняв. Онова момиче от съседния апартамент пак крещеше. Лазеше и по нервите. По всяко време на денонощието го правеха. Будеха я през нощта и като че нарочно - на пук на самотата и, стенеха и натрапваха удовол ...

Когато китарата свири...
И китарата свири, не спира,
а струните са изтъкани от спомени красиви.
Душата покой и мира не намира,
солисти сме аз и ти - млади, необуздани и диви. ...

Вчера зад завоя срещнах ученичка,
с разпилени от вятъра коси.
Тича като волна птичка -
бъдещето в ръцете си държи.
Спомних си училището старо, ...

Търсих те наяве,
търсих те насън...
Плаках със луната
в нощите безсънни...
Къде ли не летяха ...

В собтсвената си измама затъваме,
по калния си път се препъваме,
и живеем без да осъзнаваме
как навътре в мрака пропадаме.
На лоши навици се подчиняваме, ...

Плутон
Слънцето в далечен хоризонт
изпраща вакуумни лъчи,
които не достигат до Плутон.
И той не отговаря. Все мълчи. ...

Колкото да те отричам, Боже,
толкова по-лесно те намирам
в истерично-смелата рапсодия,
на дъжда, искрящ като секира.
В тъмнина - петмезено сгъстена, ...

В търсене на нови светове,
хората изгубиха и себе си.
В опитите си да съм перфектна -
провалих се из основи.
Превърнах се във сянка... ...

На стола - трон,
царствено самотна,
красивата ми дреха
метната е.
С горещи длани докосвам ...

Искам да изпия твоите сълзи
и очите ти от болка мътни,
с обич да пречистя,
да разпраля в теб онез искри,
дето ни взривяваха отвътре... ...

Много пъти си мислех защо живея,
защо, по дяволите, се опитвам да оцелея,
сърцето ми тревожно стене,
искам пак да си до мене.
Хиляди пъти на Господ се моля ...

Нашата
песен народна
Една е песента звънлива,
Българска перла в света,
и свята, хилядолетна, ...

Адът и раят в едно се сляха...
И родиха живота, моята забравена минута живот...
Опитах се да го удържа с усмивка...
Да не бърза толкова, да поспре...
Но той се процеди през пръстите... ...

Знаеш, че от чувства изгарям,
когато наградиш ме със целувки.
Но не мога и не искам да понасям,
горчива нежност или преструвки.
Мога напълно необятна да стана ...

Снощи исках да плача, да ридая безспир. Исках да забравя.
Да забравя теб, да забравя мен, да забравя всичко.
Споменът за теб ме изгаря! Искам да забравя!
Искам най-накрая да ме залее вълна от емоции,
която да потуши пожара, запален от теб в моята душа. ...

Отивай си
Минават месец, два, три,
а мен все не спира да ме боли.
Сърцето ми е разбито
и с безкрайно много рани покрито. ...

Sonic Syndicate FLASHBACK
Sands of time stream through my fingers
Chasing lost days of a dead dream
And I don't care if we loose it all tonight Cause I'm not sure anymore if it ever happened
It feels so unreal ...

Не ме разбирай грешно,
не отричам вярата и Бога.
Съмнявам се във себе си -
в себе си и в хората.
Приведени на две от грижи, грехове ...

Защо не мога да превъзмогна себе си, сърцето си и всички тези мисли, чувства и спомени, които непрестанно ми напомнят за теб? Защо, въпреки всички усилия, които положих и продължавам да полагам изникваш в мислите ми навсякъде и по всяко време – без да питаш какво всъщност ми причиняваш с това? Защо ...

Защо хората се плашат от това да следват мечтите си? Защо се плашим ние, младите, дори да излизаме сами, камоли да следваме собсвената си мечта сигурно трядва да търсим човек, който търси същото като нас, за да бъдем двама... Не можел ли сами да изградим нещо без страх, че в този момент може да няма ...