Разсъмва се...
Предаден съм без жалост,
с ограбена безмилостно душа,
сега се чувствам толкоз малък -
песъчинка от безкрая, от света... ...

Какво да направим, какво да сторим?
Доброто да запазим, злото да отровим.
България - една велика държава,
от корените си вече изсъхнала,
бъдещето е затрито от сега, ...

Мълча. (Нали ще те изгубя.)
След малко, с преминаващия влак.
Обичам те! (Какво да кажа друго?)
Те, думите, не стигат пак.
Ръцете ти са ледено студени. ...

Ще тръгнеш ли
или аз да го направя?
В спомен ще ме превърнеш ли
или първо аз да те забравя?
Ще има ли сълзи в очите ти ...

Многоточия за Любовта...
Знам, че любовта е едно от най-клишираните клишета, че във всяка песен за нея се пее, че всеки поет за нея пише, но също така знам и че всеки човек за нея живее... Именно затова и в моите редове няма друга дума с главна буква, освен Любов - да прощават пунктуационните правил ...

Завръщах се… и оцелявах,
защото всичко в
сърцето си сплитах,
защото всяка нощ
взривяваше кладите, ...

Не знаеш колко сълзи за теб съм пропиляла,
не знаеш колко болка сърцето ми за теб таи,
как ръцете ми не спират да те търсят
и вечно пред очите си ми ти.
Как една звезда умира всеки миг в нощта, ...

Отново скитаме.
И пак се срещаме
на онзи бряг забравен,
а всъщност толкова познат...
Така сме чужди - като никога ...

Власт
Най-силната власт се нарича БЕЗСИЛИЕ.
То ме души. То ме мачка! Парализира!
Не знам накъде да направя усилие.
Съзнанието не може да разбира. ...

Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие? ...

Опознай ме такава, каквато
съм, със мойто име,
не просто сън!
Опознай ме, знай, буйна съм като вяртъра,
вдишай ме, ...

Казваш се Невъзможност.
Ела в моята стая. На топло
изсъхват сърцата ни.
(от снимки изрязани)
Лицата ти са много. ...

Докато пътувах по родните пътища, ми щукна идеята да намина на село, да видя баба и дядо, и без това ми беше на път. Звъннах на шефа:
- Шефче, всичко е наред. Прибирам се, но ще мина да видя баба и дядо на село. Ще се върна след два дни. Пиши ми ги неплатена или както искаш – все ми е тая.
- Бравооо ...

*Огледалото пред теб*
Сряза те жестоко парченцето стъкло,
макар и не дълбоко оттам вече блика тъмна кръв.
Защо строши пред теб огледалото едно?
нима отражението, което гледаше те нагло, ...

Преди да съм те имала
Събудих се, прости ми, за тебе аз се сетих,
Усетих те по вятъра навън.
Събудих се, прости ми за спомените скрити,
Явили ми се приказно насън. ...

Влюбен си, това е ясно.
Чувството си е прекрасно!
Но изгората не знае
и за тебе тя нехае...
Хайде, сядай във колата ...

Така безпомощна съм и безсилна
пред тебе, рожбо мила, свидна.
Изгаря челото горещо,
аз трябва да направя нещо,
та болестта ти да отмине ...

Спомен
Поглед... Плах,
парещ кожата...
Докосване.
Случайно... ...

Любов
По-истинска от истината.
По-вечна от вечността.
По-нежна от нежността.
По-кратка от живота. ...

Човекът е твърде нетраен!
Към вечния миг устремен,
той тича в несвяст, но не знае,
че бе от Нетрайност роден...

Как хубаво е, че сега сме двама... – 13.12.2007
Тъй красиво - ясна е нощта
и грее месечината голяма,
аз в нежната ти прегръдка стоя,
как хубаво е, че сега сме двама! ...

Днес е моят ден рожден,
а мъждиво звездичката ми свети
и тишината ме обгръща.
Ти ме гледаш от отвъдното,
а аз с портрета разговарям ...

Приятелство?
Преди време мислех, че го няма. Просто не бях открила човек, който наистина да считам за приятел. Човек, който да ме познава толкова добре, че да може да предвиди всяка моя реакция, да ме подкрепи във всяка ситуация.
Но неотдавна срещнах този човек. Имах чувството, че я познавам от веко ...

Нито може да се нарисува.
Нито да се хване в снимка.
Вездесъща Обичта е...
Поискай
в пулса и да се заслушаш... ...

Исках да съм най-послушното
дете,
после исках да съм
най-прилежна,
да съм първа по ...

>> тъмно
>> тъмносиня
>> чак черна
>> от която лъха хлад
>> и звучи студена тишина ...

Не ме е страх от действията.
Страхувам се от чувствата,
които са ги породили...
Не ме е страх от случайността.
Страхувам се от нейната ...

В живота всичко пропилях -
мечти, пари, любов и нежност.
Къде сгреших, че без вина,
останах в тази крехка възраст -
сама жена, ...

Осени ме вдъхновение -
да напиша откровение.
И ето, с малко притеснение,
в сайта „откровение”,
аз пиша мой’то мнение ...

Вино тежко тази нощ отпивам,
как прониква плавно в мен и
с кръвта ми смесва се -
ума ми замъглява.
О, не - не ми стига. ...

Да ти вярвам ли, любими?!
Може би... преди години...
близък те усещам,
отражението си във твойта болка,
мойта среща... ...

Ревнувам те пак.
Не виждам. Не чувам.
Мрак. Страх.
Колко пъти
убих те, ...

Пристъпих точно до ръба
на собствената си безбрежност.
Копирах дълго и не знам
чия съм вече идентичност -
боледувам чужди болки, ...

Отново вървя по извървяни някога стъпки.
Самотата не е моето отчаяние...
Любовта е по-силна от всяко разочарование.
Бие още по-силно отпреди... истината ми се проясни
от заблудите на търсеща любов. ...