Изгубени сме в пространство безкрайно.
Светлинни години планетите делят.
Само душите бродят къде незнайно.
Телата във време и форма се топят.
Звезди се раждат с блясък всеки миг, ...

Очите ти са карти. За предсказване
на орис, премълчана многозначещо...
Зазидани във крепост от несбъдване,
посоките, без дъх, се вият съскащо...
Ръцете ти са пясък. За съзиждане ...

Скорпионско!
Свари ме на кафе,
но Съвест да не види!
Люби ме по лице,
рони бадемни цианиди. ...

Ако животът е кристална чаша,
напълнена с пенливо питие,
достатъчен е само миг разклащане
и устни жадни някой да допре,
за да се влее силата вълшебна ...

Прецака ме! Ей, ти, Любов...
Уж си прекрасно чувство,
а дълбаеш като с нож в сърцето ми изкусно.
Жигоса ме! Със две слова
и мисли, и въпроси... ...

Ти гату мъ остави - беф развалина,
една снага наляла,
като каца у мъза.
От сълзи съ беф спихнала,
кат' стафида съ збръчкалъ. ...

" ... но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
животът да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш." ...

Не ме наричай
„слънчице”
защото
ми омекват коленете
а такива мъже ...

Гледам нощем към небето,
хиляди звезди блестят,
а луната над полето
осветява моя път.
Виждам нещо тъй красиво, ...

България като държава съществува от векове, въпреки множеството войни и попадането под Византийска власт и турско робство българите никога не забравят кои са и откъде идват, никога не изгубват родовата си принадлежност и идентичността си.
С течение на времето, войните за власт и територии намаляват ...

Разказът се посвещава на 90-годишнината от създаването на ПФК "БЕРОЕ" и на верните му фенове
Тази история говори за петли и футбол. Поради това е странно, че Франция не участва в нея. Тази история е за фенове. Само за фенове! Действието се развива в два града - в Милано и в Стара Загора. Има зрелище ...

Кристина Орбакайте - Мой мир
Мир, в котором я живу
Называется мечтой
Хочешь, я тебя с собой возьму
Хочешь, поделюсь с тобой ...

Нищо друго не може да се сравни
с липсата от твоето присъствие
и едва ли някой ще ме убеди,
че не ме убива твоето отсъствие.
Когато те няма, сърцето ми кърви, ...

Приготвил попара и веждите свъсил,
Сатаната раздава солени шамари,
вместо сол - отрова поръсил,
Дяволът вика безплатно гробарите.
Мъртви пристигат души на талази, ...

Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка ...

***
Колко прегради рушим ежеминутно, докато стигнем до същината на въпросите?! Овдовелите ни усещания скрибуцат под напора на отминали постулати. Превързваме пропукани устни, които кървят от неизречени слабости и закриваме очите си - за да не ослепеят.
Тъмно, по-тъмно, забрава...
Броим изгладнелите ...

>>> Малка си,
>>> чиста
>>> като утринна роса,
>>> но като трън
>>> в душата ми ...

Пролет над града
Снегът се стапя
под нежните слънчеви лъчи,
а хладният пролетен въздух трепти
и завладява града с неповторима свежест, ...

> Един премъдър философ (забравих името в момента),
>
> със думи винаги готов бил да обори опонента.
>
> Че всичко бързо се развива, обаче взел, че проумял, ...

Снежната принцеса
През прозореца открива се гледка -
очорователна и вълшебна.
Снегът, в своята прегръдка,
обгърнал целия град. ...

"Ще останеш в сърцата ни винаги будни за мъст,
ще те виждаме в пътя си всеки по своему,
ще те помним завинаги в ума и душата ни,
ще сме горди българи... за нас ти се стремеше. "
Поклон пред делото ти, Апостоле ...

...
Обичам да стоя във парка
с вперен поглед в хора покрай мен,
обичам да ги гледам, влюбени без мярка,
застанал кротко до вековния им клен. ...

Изпях се - сякаш тъжна песен,
написана без ноти, без рефрен,
от някой странник, може би обречен,
чрез сълзи да изписва своя ден.
Продумах се, и бях излишна дума, ...

Къде е любовта? В пролетното цвете или в светлите детски очи? Любовта - символизираща доброта, надежда, радост и красота. Къде е тя?... Как къде? В сърцата на хората. В душите и очите им.
С вдишването на първата глътка въздух, човек поставя началото на своя жизнен път. Съдбата ни поставя много препя ...

Чуваш ли камбаната?
Виж! Това е буболечка!
Повлякла е огромна клечка...
Ха! Обърна се!
Но едва ли схваща ...

Голяма поетична нужда
Един талант гигантски
подремва кротко като бей
красив, неустоим, без бански,
ти гледаш го и просто ти се пей!... ...

Страх
Усети ли студената тръпка, пробягваща по теб? Пулсът ти се забързва, дишаш учестено, усещаш как забързваш ход. Защо имаш чувството, че нещо те преследва? Обръщаш се. Зад теб няма никого. Забързваш още повече. Някой те преследва. Но няма никой!
Вече тичаш. Но какво става с теб? Ледени тръпки ла ...

Тя седеше в мрака, с обляно от сълзи лице! Свита на кълбо в ъгъла на леглото, плачеща като дете, търсеща причина да живее. Но явно не я намираше. В ръцете и, посинели и от студа, се виждаше нещо... Това беше снимка. Негова снимка! Снимка на мъжа, който тя обича! Мъжа, на който принадлежи, мъжа, за к ...

In the night I feel the cold of my loneliness
Cold that embraces my heart
Draining my strength to fight
Only to breathe this suffering
Tell me why? ...

Рана от любов не заздравява
и спряло сърце не почва да тупти.
И никой "добре" не се справя,
когато някой друг го нарани.
Изплакани сълзи не се усмихват ...

Ден уморен и упоен,
разбунтувай се сега!
Вземи мен в плен
и покажи ми грубостта.
Защото красотата изтля ...

Посвено на утрешния празник на
Нилана (Еми) и Романтик (Христо Костов)
Посветено и на всички приятели, съселяни ;) и Откровенци.
Срéди нóщи нещо беснити мъ фащът.
Щурам са, покопам… (пуста и мутика!) ...

ЗАЩО
Защо прекърши моите криле
с порой от злоба, обиди, лъжи?
Защо с неспирни ледни ветрове
вярата ми в тебе угаси? ...