Облакът е тип хазартен,
денят му е непредвидим,
днес е бял и елегантен,
утре - груб, мъгла и дим.
А Слънцето е мъж - блести, ...

Обидата дълбоко я тая
и в изражението я разчитам,
та Прошката - самотна и добра-
признавам, много трудно я привиквам.
И много трудно аз ще я раздам ...

Щрак и лампата угасва! "Лека нощ!" -
с целувка мама ме зави, но тя не знае,
че сега започват😀 лудориите ми до зори.
Корабче с платна си имам, нощна лампа,
с нея правим си шеги. Ръка протягам ...

Времето събира,
времето разделя…
Той, животът, си върви,
отминават идващите дни.
Тебе не откривам ...

С каламбури без рецепта,
за прогреса на народа,
давам и аз свойта лепта
и не търся в туй изгода.
От смеха не се печели, ...

Едва седемгодишен, Михаил знаеше неща, за които неговите връстници не бяха чували. Обичаше да гледа телевизия и по-точно документални филми. Неговите родители го оставяха през почивните дни при дядо му и баба му на село. Детето очакваше с нетърпение тези гостувания при възрастните хора. През деня по ...

Стягат се всички лимфи.
Не можеш да дишаш,
виждаш прииждащите нимфи.
Сърцето ти хвърчи от гнездото
по-бързо от крила на колибри. ...

Шакир е котаракът на фрау Агнес от село Лешник, Нейдеградско. А тя е пенсионираната учителка по немски, която преди работеше в една пловдивска гимназия. Преподаваше немски език, защото е германка по произход. Не е задължително, разбира се, всички учители по немски да са родени в Германия, но това си ...

Есенен букет, пъстри спомени,
отшумяла красива любов!
В любовта също има сезони,
зимата тъжен, снежен покров.
Любовта е красива в началото ...

Първа утринна цигара.
Лекият световъртеж.
Тишина. Жена. И гара.
Мъж – брада три педи скреж.
Чанта. Куфар. Два чадъра. ...

Измислих те, за да те имам.
Направен от копнежи.
Шлифован от мечти.
Съвършен като фантазия.
Когато те загубих, ...

Четири месеца и седемнадесет дни. Толкова прекара Елизабет в съня.
Или поне така й каза Франк, защото тя нямаше как да е сигурна. На моменти времето летеше, а друг път, особено накрая, се влачеше като гъст сироп.
Половината мина в изпробване на оръжия и в техники на ръкопашен бой и самозащита, докат ...

Зад тъгата ти има толкова светлина…
Ти, душата си от мен не можеш да скриеш.
Вярно, с тъмнината си можеш
да разрушиш света.
И с бодлите си истински да убиеш. ...

Коледата си замина и с подарък се сдобих.
Телескоп получих готин. Бързо, лесно го сглобих.
И нали съм любопитка, нямах аз търпение,
да отправя поглед и към друго измерение.
Гледах към звезди, планети, някакви петна с флора. ...

Не знам дали сред други светове
човеците на нас по кръв приличат,
дали товарят с тежки грехове
избралите да бъдат просто личност!?
Дали сред милионите звезди ...

Бях Скитница сред есента
с чадър от листопад, и сто надежди.
Вървях в пътеки от мъгла
и търсих те за късче синя нежност.
С измръзнали от студ крака ...

Най-изтърканата фраза, трябва да си свалим панталоните през тях не може, свърши чудесна работа. Вече имахме смелостта да се понесем към леглото, а там нямаше значение дали си висок или нисък, дали си дебел или слаб...
Още ли е днешният ден или не. Слънцето срамежливо надничаше през полуотворените що ...

Тя е част от живота и част от смъртта,
предстоящата среща във нова епоха,
незавършено време за бъднина,
във която върви съвършенството строго.
То е трудно да бъдеш и съвършен, ...

Есенна нощ
Ухае на есенна роса.
Предавам инфото на брата си.
Делата са по-важни от думите ми.
Четем за да спасим душите си. ...

Първо обедняваме духовно. После материално.
Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, толкова по-богати се оказват онези, обладаващи нашата духовност. Малкото, което имаме, е нещо, което те не могат да присвоят никога. Но то е важно. Все пак сме хора. И те изстискват лимона на изцеденат ...

... преди трийсет години, когато бях млад и красив,
и Жените все още ме заглеждаха привечер в парка,
катедрали рисувах им! – в стихове с рими в курсив,
в тях дори опаковах им с кеф Триумфалната арка! –
те ме гледаха, сякаш бях добрият Магьосник от Оз, ...

През тези дни със маски карнавални
не виждам себе си - не се познах.
Светът изглежда толкова банално.
Потънал в сянката му ослепях.
Безлуние кълни в кръвта ми, ...

На две крачки, дето се казва, от входа на Лидл, лека кола така се забила с т.н. си задница, че рамките барабар със стъклото чак избила.
Медията писала, че шофьорът вместо напред тръгнал назад! 😂
,......коментари от мрежата:
- Бързал е за промоции!
- Да не са пуснали детските кухни!? 😄 ...

За Ада и Рая
Когато дяволът танцува в душите ни
Когато ангелите пеят в ушите ни
Светът прекрасен е аз зная,
но това дали е Ада или Рая, ...

СУЗИ ОТИВА НА ФРИЗЬОР
В розовата къща с покривче лилаво,
днес като се връщах от гората, вляво
по пътечка стръмна и дръвче цъфтящо
на прозорец зърнах котета ревящи. ...

Животът ми е вятър и мъгла,
дъга и слънце, бурени и рози.
Подобно маски в бляскав карнавал,
редуват се поезия и проза.
Животът ми е буре с динамит, ...

Пълно е днес с проблеми,
въобще много вдъхновение,
порочна е цялата система,
на фалшиви кумири има преклонение.
Аз даже не съм уверен ...

Не влизам в поетични форми – пиша мои!
За мен и залезът не е в оранжево облечен,
дори и облаците пухкави са голи,
а бурното море е с пясъчно елече.
Цветята са и с аромат на време, ...

дъга –
отражението на изгрева
в ледена висулка
колко са цветовете
на зимата?! ...

В сложната конструкция на битието
продължавам да се уча да обичам.
Не всеки заслужава… Не е лесно
да побеждавам егото си. Още сричам
логиката между вяра и предателството. ...

Мечето мед си хапна
бурята във гърлото да утеши,
после пък топло палтенце си уши
и със шалче вратлето си уви.
Ах меченце мило, ...

този гроб не е мой
тази смърт не е моя
аз още дишам – усещам го по долчинката на устните си
аз още живея – усещам го по болката в слепоочията
този гроб не е мой, а аз приклякам до него ...

наближава
Рождество
сиреч
любвезарево
... ...

Време за промяна
музика и текст - Павел Серафимов
Напоследък често виждам хора разни,
добре изглеждат външно, но отвътре празни
В електронни „джаджи“ погледи забили ...

Когато се стремиш към светлината
и искаш да останеш вечно млад,
и толкова те тегли топлината,
че чужд си на останалия свят.
Да бъдеш млад, ала не вечен, ...

Лора разтвори дебелата книга на сто петдесет и петата страница. Погали с любов хербаризираната там четирилистна детелина, която баща ѝ беше откъснал за нея малко преди смъртта си. Не вярваше, че тя носи щастие, но си я пазеше за спомен и често, гледайки я, се връщаше в най-щастливите си мигове. За н ...

Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...

... великите Поети на света
навярно са живели като мене? –
откривам се, когато ги чета, във техните убийствени Вселени,
прозрения, стенания, мечти! – останали за мен непостижими,
едва ли Времето ще ми прости за хаоса в несръчните ми рими, ...