-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...

Прекрасен ден! Не бързам за никъде.
Есен съм, а в календара ми всеки ден е …
неделя.
Гонех времето - кратко примигване.
Чаша силно вино бе моето ...

Събудих се … Зора … Листа потрепват,
въздушният им танц е уникален.
Октомври е … в очите ми полепват,
изящни цветове със дух прощален.
Октомври е, а сякаш ме зове ...

Б-е-е-е! Това на нашия език означава „ Здравейте!“ Както сигурно вече се досетихте, аз съм една най-обикновена овца. Т. е. - бях, защото вече не съм между живите. Ето защо.
Живеех си в двора на една селска къща и водех най-обикновен овчи живот – ядене, преживяне, спане. Нищо особено, в общи линии. Д ...

Приятел се оплаква:
- Забравям, бе, много забравям… Ей сега се сетих как преди години имах любов с едно прекрасно момиче. Обаче…
- Обаче?
- Забравих да се оженя за нея…
хххх ...

Лилавата луна по хълма слиза
в полетата със лавандулов смях.
Не ти уших кенарената риза –
тъй както лековерно обещах.
Сновем – изгубени и без посока ...

Усмихвай се, дори когато ти се плаче.
Усмихвай се, дори когато ти горчи.
Усмивка на лицето ти да грее
във най-щастливите, но и в най-мрачните ти дни.
Усмивката отваря ти вратата ...

Животът ми ще влезе в есента,
а някой ден и в старостта...
Плахо търсих ден след ден -
трошица нежност и за мен.
И ето - по-различна есен - ...

Издънка съм от жилав корен,
и с огнен нрав съм непокорен.
Това духът ми наследи
кристален извор, животворен,
език на моите деди. ...

Музика -Иван Неделчев Текст - Мартин Иванов Аранжимент -Група "Мистър Хард"

Вече седеше на кревата. Малко разнообразие – досега лежеше. После щеше да отиде до тоалетната – и те ти половината ден заминал.
А телевизорът си работеше. Нещо пееха май там… Или танцуваха… А може и да говореха…
Просто не му се поглеждаше към екрана. Все същото.
Да беше някой ненормалник в студиото ...

... И на душѝте
и сърцата рекоха
сълзѝте: „Роним
ли се, роним, за да се
чрез нас успокоите!...“

Преди да поемат в планината,спряха на последното възможно магазинче,откъдето И. да си вземе бира за из "пътя''който от тук-нататък се врязваше рязко в чукарите все по реката,която щеше да ги придружава до края на пътуването им. По краищата си асфалтът бе осеян с малки и големи скални отломки,което п ...

Болеше ме кракът, десният. Накуцвах. Иначе нищо ми няма, даже не знам защо и как ме заболя. Случва се. Ходилото не се беше подуло, нито имах болки в ставите.
Вероятно остарявам – казах си и се успокоих. Мисълта за старостта винаги действа минорно. Като диклак с лексотан.
Слязох полека по стълбите и ...

Това е всъщност есента, това е –
задъхана, пожарна, листопадна.
Размива ме, преди да ме извае,
прегръща ме, преди да ме разпадне.
А беше лято... Ах, а беше лято – ...

2020 Румяна Славова
Сабуждам са сабахлян... пугрузняла!
Въх, ми ся како ши прая!?
Ду фчера бях у селу убавица първа.
Нощеска красутата пу терлици са изсули ...

Така и не разбра кога си е отишла,
размил е стъпките дъждът,
а вятърът е заглушил въздишките.
Така и не разбра защо си е отишла,
когато гордостта премина в празнота ...

Навремето си спомням ... Шкумбата май ... имаше следния коментар ... ' ... Намираме се на световното първенство по гигантски слалом ... И ето - Петър Попангелов се спуска ... спуска ... спуска ... дали ще ни изненада или ще падне ... Не, не ни изненада ... падна ...' 😥

във вашите очи
оглеждам се
и с топлота
от тях зареждам се
усмивките ви ...

Днес народът пощуря,
избори, а не отива.
Уж желае свобода,
а конкретно се покрива.
Опетлан е от лъжи, ...

Октомври е, ухание на печени кестени,
с окъпани улици, пъстри килими,
забързани хора в шлифери есенни,
зад чадърите погледи необозрими.
Оголелите вейки свенливо припяват. ...

(базирано на действителен случай)
Средата на седмицата е, но автобусът за град К е препълнен. Столичани пътуват постоянно, а провинциалистите не остават по-назад. Тъкмо се настанявам на мястото до прозореца, когато някой се тръшва безцеремонно до мен. Ръбестата чанта на пътничката ме ръгва в бедрото ...

" Самотни ледници"
Когато те погледнах
във онзи хладен ден,
в сълзи и мътни мисли,
от болка опиянен - ...

Откраднах си веднъж едно сърце -
и взех за себе си.
А усмивката на съответното лице
принадлежеше ми.
Но има дни, в които ...

и есенният минзухар
е Божи
дар

ШЕПА ПЕПЕЛ В КЪРПА
Надявах се, че имам всичко
и повече не ми е нужно –
уханието теменужно
в дъжда – когато се изтича, ...

Дъждът отчаяно над мен вали,
опитвам се от него да се скрия.
Пробождат капките като стрели,
а трябваше да са благословия.
Къде остана звънкият му глас, ...

Есенното слънце галеше с рехави лъчи водното огледало на реката и
си прокарваше златна пътечка. Лодката се носеше по Дунава, Горян хвърляше мрежите и ги вадеше. Кошът се пълнеше с риба, той беше доволен. Широка усмивка се разля по загорялото му лице заради снощи. Хубавата Петра не му излизаше от ума ...

Поетът птица
стихове нанизал е,
висящ на жица. ***
Твърдиш, че си лъч,
но ти си къс проблясък, ...