Ти живееш сред поля от рози,
червени, пищни рози,
а аз съм бяло, мъничко кокиче -
как да вярвам ми кажи,
че сред толко рози ти ...

Огледалото ми ли е криво
или аз толко съм се променила!?
Гледат ме оттам едни очи,
изпълнени със похотлива страст;
надменни, хладни, даже малко зли - ...

Ах, как ти вярвах! Само как ти вярвах!
Но Бог ми даде знак да те усетя.
Подхлъзна ме, но не успях да падна!
За своите приятели ще светя!
По дяволите можех да те пратя, ...

Погледнах към небето,
звездите не видях.
Това ли е, което
някои наричат страх?
Попаднах под земята ...

Заповядай в мойта мрачна стая.
Заповядай и не се плаши.
Какво си мислиш, даже не гадая.
Твойте думи са лъжи.
Протегни ръка към тази мраморна врата. ...

Времена на войни и грях.
Времена, които няма да свършат.
Времена, в които живеем със страх,
а злодеите своите ръце ще избършат.
Пак допуснахме роби да бъдем, ...

Слънцето отново се усмихна
и озари просторната ти стая.
В нея тайничко надникна,
но ти все още спиш, аз зная.
Не се събуждай, моля те, недей! ...

Със следващите редове искам да преклоня глава пред институцията "ТЪЩА". Пред ония баби на децата ни, които жужат като пчелички, давайки своя опит и грижи за младото семейство, които не се месят в семейните отношения и ни ги е чут, ни ги е видят. Но в тази история става дума за другите...
Моят Любим ...

На битието земно, човешко,
докрая търсещи смисъла,
се лутаме в своите грешки
и свои закони измисляме.
Неведнъж ранявани, мамени, ...

Отречи се от фалшивите икони
Аз мислех, че за света няма правила,
правим високи крепости от душите си.
Строим стени, отглеждаме войни-деца
и разбиваме бавно и жестоко дните си. ...

Беше към 3-4 сутринта... Навън валеше... Всичко бе утихнало... Чуваха се само нежните капки, падащи и умиращи в земята... Луната все още грееше... В тази красива есенна нощ едно момиче плачеше самотно в своето легло... Сърцето й бе разбито... Беше красива... Беше нежна... Беше невероятна... Беше влю ...

От мен не искай да съм другата жена,
този кръст не ща да нося...
Не ме сравнявай с нея никога,
аз Богиня съм, а тя е всяка срещната...
Тялото й не ухае като мойто, ...

Радостно пиша, по детски дори
леко аз дишам и не ме боли.
Защото радост аз имам, малка и тиха,
със нея разкривам красотата на мига.
Тя е винаги там до мене, ...

В небесата тъмно-сини
вижда се шейна красива.
Кой ли е това сега?
-Дядо Коледа в нощта.
С подаръци той ще долети ...

Летят снежинки диви,
падат вън сега,
като летен дъжд пороен
трупа се снега.
Децата вън играят, ...

Стоим в къщи всички
до красивите елхички
и пеем и се веселим,
до насита ний стоим.
Да, обаче идва време ...

~Ела с мен надолу по пътя трънлив.
Нека студената следа те води.
Усети вкуса на кръвта красиво-горчив.
Без думи мракът тихо ми говори.
Отпусни се в на ръцете ми бодлите. ...

Жадувано...
Жадувам аз да те видя пак...
Жадувам аз за твоите очи, за усмивката ти...
за всичко твое...
Жадувам, моля се, да видя прекрасните ти кафяви ...

По "детски наивно"
с надежда живеят,
със вяра във хорските
светли души.
Усмихват се топло и ...

Силни думи, отново убийствени,
но еднодневни.
Прозрачна тактика, експлозивна,
прегазваща някого.
С тайна мисъл за кражба неистова ...

Колко много звезди са събрани
върху тихото сиво небе,
колко много съдби разпиляни,
наблюдават за сетен път те.
Нейде там - в небосвода безкраен, ...

(the English version of "Adagio")
Лара Фабиан - Ададжо
(английската версия на "Adagio")
(Authors: Tomaso Albinoni, Lara Fabian, Bruce Roberts, Rick Allison & Dave Pickell)
(Автори: Томазо Албинони, Лара Фабиан, Брус Робъртс, Рик Алисън & Дейв Пикъл) ...

След някой час бурята ще свърши,
слънце ще се покаже зад облака сив,
но дърветата, които вятъра прекърши?
Кой ще върне пейзажа ми красив?
Буря завладя морето прекрасно. ...

Светът се разлюля на нечий длани,
под звуците на дивата фиеста,
от пъстри багри с рози и фонтани,
в очакване на интересни срещи.
Ритмично с танца гънат се телата, ...