Ще си тръгна тихо,
много тихо,
а ти след мен
дълго не гледай.
Ще си тръгна ...

Прости за бурята създадена!
Прости за твоите сълзи!
За думите ми нараняващи,
за всичко, моля те, Прости!
Във мене като камък тегне, ...

Някъде заключена, сама,спи на тъмно моята китара.Потънала във прах и във мъгластруните и вече онемяха!
Помни тя отминалите дни,когато бяхме с нея двете млади.С колко сълзи я поих тогаз,колко песни двете сме изпяли!
Приятелка ми беше. Най-добра.Тя беше ми за брат и за сестра.Тайни нямах никакви от не ...

Ако спреш да ме обичаш,
ще си тръгна, по-добре...
Няма смисъл любовта ни
в бледа сянка да изтлее.
Няма смисъл тя да бъде ...

БАР" ЗАБРАВА"
И музика, в която думите се давят.
С тютюнев плащ загърнат, взорът се надява
да стигне, най-подир, до масите отсреща.
А там - уиски, водка и смеха на грешник... ...

УЛИЧНО МОМИЧЕ
Край нея ти минаваш неусетно.
В безликата тълпа ще я познаеш.
На млада плът дъхът ухае
в това дете - без свое детство. ...

ПОЛИТИКЪТ
Коктейл от бляскави тиради
звънти като вино във чаши.
Тълпата пие със наслада -
надеждата и с нея плаща. ...

Защо са плувнали в сълзи
тези хубави очи?
Тъгата в тях не издържа,
вече е на свобода.
Причината една ...

Не знам какво ми има. (Не посягай!)
Сега ми е самотно да празнувам
и чуждите усмивки да отбягвам
в опита сама да нарисувам
картината на пищната баналност ...

Всеки ден мислиш за мен,
всеки миг жадуваш само мен.
И разбираш в този слънчев ден,
че в живота ти съм важен член.
Свойта грешка ти признай, ...

Не, не ще оставя да умреш,
едничка моя свещ.
Във теб искрица ще запаля,
малко радост ще оставя.
Живота не мрази, ...

Солунските двама братя,
ни създали писмена
и азбуката ни свята
полетяла по света.
В книги мъдри и достойни, ...

Някой някога ми каза, че съм виното във неговата чаша.
Пи до дъно и избяга, всъщност не е толкоз страшно.
И морето, мойте сънища и мойта стая прашна.
Всичко пак е като вчера, като утре и като тогава.
Само хората си тръгват – нищо страшно. ...

Eyes of Rainbow
Очите на дъгата
Намерих ключа
за северния вятър -
да дойде да превземе ...

Обеща ми! С красиви слова ме завладя.
Казваше, ще си до мен във всеки божи ден.
Казваше, че съм една, една в твоята душа.
Явно всичко е било лъжа...
Гушкаше ме силно, милваше ме нежно. ...

Ах, колко искам аз да те забравя,
но какво явление ще трябва да се случи, за да го направя.
Искам, когато те срещна навън, случайно,
да не мисля как обичам те безкрайно.
Искам да те подмина студена, ...

В една софийска лятна вечер, закъсняла,
забързана, пресякох жълтия площад.
Замислих се, че още малко време ми остава
и скоро ще напусна този град.
Една ръка в миг сграбчи ми сърцето, ...

Ще бъда малкото ти изкушение,
изплетена за тебе паяжина.
Изплувалото в мрака ти прозрение,
рисуваната с пръстите картина.
Във култ превърнатото преклонение, ...

Погали ме и изпий ме,
аз съм чаша - суета!!!...
И със устни преоткрий ме,
изрисувай красота!
Обходи ме със дихание ...

Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...

ПЛАЧ ПО ПИНЧЕ
Къде е Пинче, та я няма вече?
Търговец на жени
ли я отвлече
и във чужбина нейде я продава? ...

Тънкострунни, разплакани нощите
ронят своите звуци под пръстите,
ветрени сънища, долетели от спомени,
пеят със струните песен за ласките.
Летен вятър докосва душата и гали, ...

Пейзаж
Луната - побеляла врачка,
разпръсва бобени зърна
и пръстите й кокалести мачкат
премръзналата тишина. ...

Любовта – вечната и святата
Човекът е едно наистина странно същество. През целия си съзнателен, а и несъзнателен живот, той непрекъснато търси и иска нещо –дали ще е сигурността на майчината прегръдка, повече пари или успешна кариера, той се стреми с цялото си същество към него.
Най-голямото предизв ...

Искам да потъна в мрак
и да не изляза вече,
щом не мога да съм с теб
и те гледам отдалече.
Искам слънцето за мене да угасне ...

Паисий Хилендарски ,,История славянобългарская’’- Защо езикът и родът са важни за всеки човек?
В произведението си ,,История славянобългарская’’, Паисий Хилендарски успява да опише част от българската история, история, почти забравена от българския народ по времето, когато Паисий е творил. Чрез прои ...

Море от мечти и спомени вечни,
полъх на студ в същинския ад,
образи миражи далечни,
изчезват за миг и явяват се пак.
и търсещ спасение глас се дочува, ...

Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...

Земеделецо, къде ти е земята?
И остана ли от нея даже къс?
Със сърцето на чиновник да пресмяташ -
калкулация за всяка буца пръст!
Инвестиции и фондове пробутват - ...

Калдъръмените улици ми шепнат...
Тайните си само днес разкриват!
Стъпки по асфалта топъл лепнат,
със знаци мои пътя ти покриват...
А пороят поглъща листата, ...

Еретично
Бог в ябълката криеше познание.
Поисках го. И той ме прати на земята.
Не съжалявам за това изгнание.
И не коря пред смъртните змията. ...

Самочувствие
Омръзна ми да бъда псевдоистинска,
в лъжливи думи да се вричам.
Омръзна ми да съм доволна в ниското -
на върховете пленник са очите ми. ...

Ще се върна, за да те прегърна!
Ще се върна, за да те зърна!
Ще се върна, за да те разсмея!
Ще се върна, за да ти попея!
Ще се върна аз от мрака, ...

Малка къща на високата скала,
обърната към морския пейзаж,
отвориш, вътре самота,
окъпана в старинния мираж.
Два стола, маса и креват, ...

Сърце, изпълнено с тъга,
ъгли, пропити с отчаяние,
ръце, протегнати в нощта,
целувка, търсеща ридание,
едва подслушана въздишка ...

Бяла нощ над града.
Ароматни цветя
с дъх на пролетен ден
се извръщат към мен.
Нежно шепнат в нощта. ...

Разкажи ми, мила,
за тъгата в пъстрите очи,
тъгата по отминали дни,
за нежните китари...
Виждам как кръвта кипи, ...

Ако съм министър на културата,
ще забраня любовната поезия.
Метафорите са изчерпани
и няма място за обичане,
за словоблудство и за сричане... ...

Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...

„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...