Можем ли да бъдем същите:
Свободни в простора,
Летящи с изгорени криле,
Тласкани от вятъра!?
Можем ли да бъдем същите: ...

Обичам те!
Какво друго да кажа?
Обичам те!
Как да ти го докажа?
Липсваш ми! ...

Затръшни след мен вратата!
Забрави ме!
Пожелай на някой грешник да ме има!
За да бъда еретичната му вяра!
Любовта му да превърна във поквара! ...

И днес, изглежда, има хора,
които в помощ да се притекат
и въпреки голямата умора,
добричка дума да рекат.
И нищо, че сме голи, гладни, ...

Всяка химера е блудница!
(Екстрите зависят от цената)
Храмът ми е бивша лудница...
Купих я от Господ срещу двата
сребърника, които ми останаха. ...

И беше ера на пръстта. Когато
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.
Бе простичко. Напролет самодивите ...

Свободата на затворите,
затвора на страха,
страховете да говорите,
гОворите на праха...
Праховете на любовите, ...

Аз или ти?
Аз или ти, кой сгреши?
Ти вървеше към мене,
Аз бягах от тебе,
Без да го искам, е така, ...

ГОЛЯМО ЧУДО
На спомена по стъпките,
по тръпките притихнала,
съвсем гласище недочуто,
сама отричана, отритната, ...

Сто години самота...
И само търсене
до втръсване,
като вода
в скали за пръсване ...

Не искам да съм вечно примирена:
От примирие се чувствам уморена.
Уморих се да доказвм мойта същност.
Не ме разбират, познават ме по външност.
Не ме зачитат, но ще си вдигна рогата ...

Когато тя повярва в тази любов, вече беше късно за нея! Късно, да пристъпи храма на праведните...
Омъжи се за първото си гадже, първият мъж, когото целуна. Този, който я освободи от тягостния затвор на непотребната й девственост. Която беше най-голямото й бреме, сред толкова врели и кипели в секса в ...

Вълшебната ни приказка завърши с нещастен край
Скъпа, всичко, което планувахме се обърка
Не ни остана нищо - само бой, крясъци, сълзи
Настъпи краят, знаеш...
Решителният момент дойде, не мога да остана ...

Have you ever noticed,
That I’m not acting as I used to do before?
Have you ever wondered,
Why I always keep on coming back for more?
What have you done to me, ...

Чух нещо... Сякаш ти ме викаше... Приближих се с бавни стъпки, тихи, отшумяли до стаята ти, и сякаш викът ти ставаше все по-далечен, все по-губещ живота си. Почуках, ти не ми отвори... Потреперих, ледени тръпки ме побиха... Страх ме беше да те видя... В този момент не знаех защо, но все пак влязох и ...

Той свири.
Без аподисменти.
Ще свири някъде до три.
Поезията ще се завърти
и ще изчезне ...

АННА,
От утре тръгваш по пътека нова.
На добър час! Правилна посока избери!
Пораснала и за предизвикателства готова.
Успех! С достойнство в живота се бори! ...

Сякаш злато се разлива
по тая късна, късна вечер,
когато денят така красиво умира
и нищо, нищо на тишината не пречи.
И Боговете сякаш слизат тук, ...

Бягах от другите.
Бягах от всички.
Бягах от теб.
А все още си тук.
Успях да избягам само от себе си. ...

Желая аз да впечатлявам
и да бъда впечатлена...
Жажда аз да утолявам
и моята да бъде утолена...
Искам аз магично да пленявам ...

Спешен медицински екип
Екипът ми е радост за очите -
слепецът сочи пътя на сакат.
Да пази Господ хората, горките.
Във гроба се обърна Хипократ.

Терапия
Забърках уникална медицина
и смесих натрий бром със калций глюконат.
Венозно, смело, хакнах аналгина.
Нали за туй съм инсталирал абокат. ...

Кошмар
otkrovenia.com
На Марс се разрази страхотна буря.
Напълни дробовете ми със прах.
Ах, как се молех аз да се събудя. ...

Не спирах да се обръщам назад. Осъзнах какво става всъщност. Прозрях истината. Отвъд материалното, отвъд чувствата и мислите, отвъд теб и мен... Реалността свали маската на надеждите и съмнението.
Присвих очи и успях да видя, да разбера как всичко малко по малко губи смисъл...
Всички лъжи, всички из ...

Аз седях на прашния под, заровила лице в ръцете си. Уличната светлина се прокрадваше през прозореца и мъгливо очертаваше мен и още една фигура - теб, който стоеше пред мен, обърнал ми гръб.
Аз стехен, давех се в собствените си сълзи на безпомощност, а ти стоеше там... толкова близо и всъщност толков ...

Аз стих ти обещах във рими чудни,
но нещо май в главата изгоря.
Напъвам се и мисля, ала трудно,
там само ветрове и пустота.
Кокоря се срещу луната, вия. ...

1. Прашните улици сутрин посрещат ме,
вечер изпращат ме...
С разни странни муцуни се срещаме
и разминаваме...
Пр... Този град иска любов! ...

Устни с вишнев цвят, какъв е вашият вкус?
Нежна сладост навярно вас изпълва
и благозвучна музика от вас струи.
Таз мелодия омайна
слуха ми гали миг след миг, ...

Бели облаци, низ от гирлянди
обкичват със нежност небето,
златни лъчи, хиляди свещи
е запалило в утрото слънцето.
Дъхав цвят е разлистило лятото ...

Вървим си двамата по един и същи път толкова много години, но изведнъж разбирам, че цял живот вървим по един път, но в различни посоки.
Ти избра другата посока, а аз продължавам в моята, въпреки че душата ми крещи: "Върви и ти по нейната".
Аз вярвам, че все някога нашите посоки ще се съединят отново ...

Нощ е. Седя и пуша, и съвсем случайно си мисля за теб, както всеки ден и всяка нощ, но тъгата не стихва щом не си до мен.
- Да, имах те за кратко, в съня си, но щом се събудя ти изчезваш, а аз чакам нощта отново.
Обичам те с цялото си сърце и знам, че и ти ме обичаш, но не разбирам защо трябва да см ...

В мълчаливо крещящите лудници
безразсъдство от гняв е обзето.
В непорочност отгледани блудници
с ризи бели пристягат сърцето.
До беззъбост са зли санитарите, ...

Градината. Дървото. Плодът. Змията.
И онези двамата с тях.
Грях!
Да, но без тях
нямаше да има ДвамА. ...

Натирени безсъници се скитат в бяг.
Разкъсани на хиляди парченца,
се търсят и откриват пак и пак...
Въртят се в омагъосан лабиринт –
пияни, с устни разкривени и лица обезобразени. ...

Тя
щастливо се рееше горе в небето,
но падна долу поради
долнопробна вибрация.
Но само "почти". ...

Открий живата вода,
изпий я от устните ми.
Открий в мен страстта,
преоткрий я в душата ми.
Открий нежността, ...