Оставяй ме да гледам към небето,
не ми го скривай!
Недей се сърди, ако нощем не заспивам
и го рисувам с думи и бои -
обсипано с брокат и със брилянти... ...

“Безвремието е гилотината на откровените...” -
поетът спря да пише
и мислите си,
бели листи,
зарови ги ...

Жестокият ми пясъчен часовник
Безплътен пясъчен часовник...
затварям си очите и го виждам -
как рони пясъчни кристали.
Затварям пак очи, ...

Оnly happy when it rains
I'm only happy when it rains
I'm only happy when it's complicated
And though I know you can't appreciate it
I'm only happy when it rains ...

Zero
My reflection, dirty mirror
There's no connection to myself
I'm your lover, I'm your zero
I'm in the face of your dreams of glass ...

След време тук се връщам
в нашето кафене,
за почивка...
от дългите пътища.
Влизам... с надежда, ...

Късно ли е да искам пак да съм дете ?
Да променя живота си...
Не искам той да е като сега...
Искам всичко да променя...
Късно ли е да обичам... ...

Миг от безкрая рисува
надраскани сюжети,
вечността почти целува,
смачкани куплети…
Песен стара, колкото и нова, ...

Моканина погали нежно,
с връхчето на трън отчупен,
крилце на лястовица снежно,
кацнала на стол, отдавна купен...
Тя беше изгубила пътя свой, ...

снежинки чезнат
слънце гали с усмивка
настъпва пролет
* * *
звезди бледнеят ...

Rednex - Wish you where here
Wish you were here
me oh my countryman
wish you where here
Wish you were here ...

Тайна
Измислих те от слънчев вятър,
от усмивка и ранена ласка.
Някъде в душата ми потрепна
огънче от първо земно щастие. ...

Знаеш ли, странно защо,
но ми напомняш на тъжната пролет.
Рано дошла, неочаквана, отхвърлена и безпризорна.
Или на студената зима - очаквана, но нежелана.
Или на лятото отминало - обичано, но загубено. ...

С черни цветя в душата си,
със сини, красиви очи.
Наглед чисти, но ледено омайващи...
... убиващи, студени очи.
Тръгна из земята продажна, ...

Между горичката от големи голи дървета и къщите от крайния квартал ,бе сгушена широка поляна с люлки и детски парзалки. На една от люлките, само в тъмното, седеше момче на двайсет и пет години и от време на време се забутваше с крак и се залюляваше, при което люлката скърцаше силно.
Момчето отново с ...

Видения
Толкова години в търсене...
Открих съкровища и приказни неща.
Видях и слепота, объркване,
но... ...

Не си играя с теб, момче!
Щом усмихвам ти се,
доближавам се до теб,
докосвам те едва,
танцувам с финес край теб - ...

Навън вали, а ти - затваряш се в себе си.
Притъпяваш болката и самотата си с
дива музика, бясна разходка с колата из града.
Очите ти - упоени от тъга: "Защо съм все сам!?"
Слънце се опитва да проникне ...

Нощта е така тиха.
Дълбока е морската шир.
Всичко е като от друг свят.
Мечтая за теб, за нас.
Не те познавам - ...

Уморих се от толкова питане,
всеки ден аз за тебе копнях.
Уморено сърцето от скитане
го посипах със звездния прах.
Песъчинки докосваха пръстите, ...

Довечера, когато в леглото топло ти си легнеш,
от тебе искам ръцете свои да погледнеш.
Очите си красиви да затвориш,
да си помислиш и да си спомниш.
Чие лице по-рано са докосвали, ...

Schrei
Du stehst auf
Und kriegst gesagt wohin du gehen sollst
Wenn du da bist
Horst du auch noch was du denken sollst ...

Когато тежките мъгли се дръпнат,
когато ме освободят,
във влажните ми клони само тръпне
на вятъра
замръзналия дъх. ...

Гарвани грачат зловещо,
хората плачат за мен.
И името мило на кръста.
Изрича с мъка това.
Това, което било е мило. ...

I
Отвори бавно очите си, които досега притискаше с ръцете си. Започна да примига, за да свикне със светлината в макар слабо осветената стая. Главата му пулсираше, беше се изпотил и усещаше неприятната миризма, която излъчваше тялото му.
Извъртя глава и погледът му се спря на безжизненото мъжко тяло ...

Написах това стихотворение по повод на писмо, което получих от поет, когото не познавам, публикуващ в "Откровения".
----ЦИТАТ: ---
това, че си лесбийка-не ме интересува.
но това, че пишеш бездарно и афишираш бездарието си-да!
-------------- ...

Усещаш ли как тихичко в нощта
едно момиче силно те обича.
Усещаш ли как пада от тъга
една сълза, от силни чувства крита.
Усещаш ли как с парещи ръце ...

Дърветата поклащаха клоните,
дъжд валеше от листа.
Есен беше, хладна и желана,
свиреше вятърът
своята песен за забрава. ...

Сред прах, лъжи и кръв
днес слънцето изгрява.
Една усмивка води ме
сред мрак, там където...
принадлежи ми Сърцето. ...

Остави ме да поплача....
Загледана там нейде в здрача...
И питаща се има ли Бог...
И защо той е толкова жесток...
Оставяйки ме всяка вечер да събирам ...

В тъмното умислена стоя,
дарена с мълчаливо отчаяние,
обърнала съм мисълта си в празнота
и чакам бавно своето изгнание...
Неволно лекичко навела съм глава, ...

И днес – пак ми е ден
за празнуване.
Около мен –
на февруари още ухае…
Златна пазвa разкъса денят ...

Според древните Орфически предания човек се ражда поне с пет дарби. После расте, учи, работи... и ако обществото му позволи, тоест ако е свободен, ги развива и се реализира като личност. Когато намери и с кого да ги сподели – намира щастието. По-често обаче съдбата не е благосклонна към низвергнатия ...

Почти е седем, трябва да излизам.
Навън е тъмно и студено,
със никого не се сбогувам,
във мен е времето и аз съм в него.
Приятели, пишете своите песни ...

Откровение
Знаеш ли, че пея без мелодия?
Знаеш ли, че думите не стигат
да напиша благодатна и добра симфония,
за да излея просто... Истината. ...

Простих ти аз годините самотни,
на които ме обрече ти,
където дланите ми тъжни и сиротни
очакваха от тебе да ги приютиш.
Простих ти неизречените думи ...

В памет на една приятелка!
Няма ги вече сълзите,
изплаках ги отдавна.
Само болка ми остана в душата,
Тежка, Мъчителна и бавна. ...

Ich bin nich' ich
Meine Augen schaun mich mude an
Und finden keinen Trost
Ich kann mich nicht mehr mit ansehn
Bin ichlos ...