Сменят се настроенията ми като
времето.
Хем се радвам да те видя,
хем пък чувствам страх.
Ту безупречно добра съм,смела,нежна, ...

Ще бъда твоето прозрение във мрака.
Ще умирам и ще се прераждам в теб.
Ще бъда твоята опора дълго чакана.
Ще бъда изгревът във твоя тежък ден.
Ще бъда огън в утрото прохладно ...

“Като да затвориш очи
и ...
Влизаме, приятел.
Тя е в бяло.
Смее се във светла стая. ...

Хората казват, че човек има душа.
Хората казват, че човек е измислил тази история за душата, за да не се чувства толкова обречен, за да търси своето място под слънцето, за да... за да... много неща...
Хората говорят и говорят... но досега никой не е успял да опише това тяхно притежание, с което толк ...

Пожар, отвътре ме изгаря
и как боли, как опожарява.
Вест … жестока ме събаря
сън не идва, вече зазорява.
Въже … Дере реалността: ...

Диференциално и интегрално
Подлагам на поетически анализ
една периодична функция -
аргуметът е неуловим, но
резултатът – осезаем... ...

По-малко ли сега аз мога да обичам,
или това, непознато нещо е за мен?
Ще мога ли отново да се вричам,
сърцето си да подарявам в плен?
И колко ли остана в мен да давам, ...

Имам нужда от теб...
Имам нужда от костите,
от устните,
от ръцете ти,
имам нужда от любовта ти! ...

И ето, реши и си отиваш. Дори не махаш с ръка.
Затваряш зад себе си вратата тихомълком
и излизаш за последно от дома.
Взел си шепа спомени, която стискаш с двете си
ръце. ...

Любов...Изкушение...Грях... Така са наредени нещата в нашия живот! Всичко се свежда до него, до грехът, защото забранения плод е най – вкусен и примамлив ...
Любовта – това свято явление, което ти влиза под кожата без дори ...

Ще срещна ли, Боже, кажи ми,
човек като мен, човек с душа?
Която може да обича,
която също като мене търси топлина?
Аз искам любовта си да раздавам, ...

Ти знаеш ли, колко думи премълчах?
Ти знаеш ли, колко болка изживях?
Ти знаеш ли, какво бе в моята душа -
пълен мрак и тишина!
Благодаря ти!!! - от сърце изричам тез слова, ...

Обичам те! Разбираш ли?
Безмълвно... изричам тези думи в нощта...
Не знаейки защо е толкоз трудно,
да кажеш гласно какво вълнува твоята душа.
Страх ме е от тези думи, ...

Във следващия си живот ще бъда друга...
Със нищо никога не ще се примирявам...
И кой каквото ми скрои, не ще ми пука,
на никой никога не ще се извинявам...
Във следващия си живот ще бъда личност... ...

Песенна обич, тъй чиста и искрена,
от извор намерена, на дъх си изпита.
Бълбукаща нежност, непрестанно извираща
в ласките есенни, в тиха нощ пожелана.
Обич до болка в самотност сънувана, ...

Аквариум
Ролите с рибите сменям -
аз съм вътре, а те са край мен,
здраво стъкло ни разделя
и е светло, и топло е... ден. ...

И ето,
бърза изгревът.
И слънцето се вдига,
над всичките народи
под небето - ...

Не сатавам за нищо нали така? Винаги развалям нещата: или прекалявам, или не достигам. Винаги точно на най-хубавото ставам мрачна. Винаги забравям нали, винаги сякаш съм в сън. Или теб те няма, когато си до мен, или аз не съм тук. Амаааа, ама, ама знаеш ли, аз... аз все пак те обичам... А ти можеш л ...

Откраднах ти го.
Не си мисли, че го обичам.
И, че бушува сърцето ми,
всеки път
когато се срещнем. ...

Жаден ли си, в река ще се превърна -
граби ме с шепи, нежно ме отпивай,
замръзваш ли, с ръце ще те прегърна,
ще бъда изгарящото лято аз за тебе.
Уморен ли си, сили имам и за двама, ...

Кражби, предателства,
дребни измами
за кратко смущават духа ми.
Откраднал си нещо -
задръж го, ще мина без него, ...

Не те обичам!! Чуваш ли?
Не те!!!
А, сега мълчание....
В очите ми сега не се чете -
ни злоба, ни любов, ни отчаяние. ...

На Радостина A
Плащам...
Незнайно откъде душата
намира сили да възкръсва
след всеки удар на съдбата ...

Стон
Стон след стон
съм приютил в сърцето си
По опънатата мембрана
на душата ми ...

Жена
Жена - невъобразимо измерение
една космическа находка,
ще преоткрием ли творбата в теб?
Като вселенски кладенец ...

ДНЕС... СЪМ ЕСЕННО ПОСЪРНАЛ
Отново есенни са улиците. Тъжни.
За лятото тъгуват. Като мен.
Слънцето усмихва се, но лъже –
така ще бъде всеки следващ ден. ...

Докосна ме свенливо с устни
за първи път, през вечерта.
А беше зима, но защо ли вкусих
уханието пролетно на любовта.
Прокрадваше се тихо пак живота, ...

не търси вината за това в теб,
помни само ласките, които ти оставих, ...

Сега е нощ, във тишината
звездици на небето не блещукат,
но тях ги има, там зад небесата,
искриците им тази нощ се губят.
Но зная, те са там и бдят ...