Птица волна е душата,
мечтите, две криле,
опазвайки крилете,
безполетно синей небе.
В забързаното време , ...

Да обичаш и едновременно да мразиш
Да искаш да крещиш,а да мълчиш
Със страх чувствата си ревностно да пазиш
Да не знаеш прав ли си или грешиш.
Гледам те в очите,а не виждам нищо ...

Нула беше задрямала. Беше уморена и въздуха от топли нашепвания я беше завил нежно, докато тя се ослушваше за нещо ново в себе си. В съня си тя се върна във времето, когато беше малко неделно момиче с протрити от задължителни молитви колене. Сплетената й на две рошави плитки коса се облягаше върху с ...

Не ще ме последваш -
лишен от увереност
си малък
неясен
контраст. ...

момиче момиче как светиш
сред портокалите
ето я враната
ето я
стрела към сърцето ти ...

Приказка за конете и камшика
- Спрете, спрете! – пресипнало цвилеха конете.
Пищяха запенени, от болка озъбени.
- Не издържаме вече! Спрете за Бога!
- Горят дробовете и въздух не стига! ...

Приказка за свинете и горските животни
- Ние не сме просто животни! Ние сме благородни свине!
Рекли свинете на другите горски и полски животни.
- Почитание царско дължите поне! – добавили възмутените аристократични свине.
Горките горски и полски животни. Да бяха проверили! ...

Приказка за слепите и хлебарките
Блокът на слепите е пълен с хлебарки.
Но слепите, нали са незрящи, не знаят,
че мечтите им шарени, всъщност са жалки
телевизионни илюзии, разкъсани като тапетите, ...

Поисках да погледна Слънцето отблизо,
и хиляди лъчи ме озариха,
като параван ми попречиха да го видя...
Пожелах да те срещна - истински, неизмислен -
и в миг милиони мечти сърцето ми, милото, ...

дамм…пак е то студено
няма го , липсва , пак е наранено
радвай се , напускам те , куфей
в идеалният си свят живей
може да не си сама сега ...

Не ме карай да говоря вече ,
просто думи не останаха - не мога.
Да се разкрия нещо все ми пречи,
вледенена съм-нямам сили да говоря ...
Не мога в очите да те гледам ...

Безкрайна нощ.
В прозореца гори луна унила,
кръгла, пълна...
До утрото и първите лъчи
на слънцето, ...

Лети снежинка пухкава и бяла –
във вихрен танц развява пелерина.
Трепти сама – предвестница на шала,
разстилан от добрата баба Зима.
Отдавна бе – ...

Колко радост, колко песни,
колко смях – игри чудесни!
Я –
с каква е красота
наредената елха, ...

Със малко букетче звезди
гърдите ти мъжки закичих
и свела смирено очи
в студения свят коленичих.
Но ти силни ръце не протегна ...

Понякога си мисля, дали не те измислих.
Но ти си моята единствена любов!
От твоите устни пих, до болка зажадняла.
Разкрих се цялата... душата си ти подарих,
и плаках на гърдите ти от радост и любов. ...

На къде?
Сега, утре и след това...
Накъде?
По-нататък...
Нали ми каза, ...

Виждам роза от стомана,
вглеждам се във слънчевия блясък,
колко ли ще ме боли дори при допир нежен,
роза от стомана, също си и пясък златен.
Стоманените бодли блестят, ...

Оглеждам се търся теб
Обръщам се виждам само теб
Усмихвам се искам те
Ето ден пореден се изнизва
Аз те чакам да се появиш ...

Всички рани заздравяват!
Светлини отново заблестяват!
Усмивка на устните ми се изписва,
а душата ми по тебе се улисва!
Красотата ти ме запленява, ...

В пуста стая ме пронизва
вика на тежка самота,
сред четири стени усещам
как въздиша и немее тя.
Сред четири стени съзирам ...

Няма за какво да мисля вече-
миналото отлетя далече,
настоящето е само мъка,
бъдещето - трънлива, затворена пътека!
Миналото - са спомени добри, ...

Отричам се от болката, ала болея
за всeки звук на твоят глас,
копнея, мелодията ти да гали,
шептейки стих в среднощен час.
Отричам се да бъда грешната жена, ...

Има човек от сажди почернен,
щастие носи и всеки иска да го докосне.
Аз, също съм в черно. Но моето черно е друго.
Никой не иска да ме докосва,
даже от пътя се връщат. ...

Ела отново в моя сън
да ме погледнеш с вечността си
когато тихо е навън
да ми докажеш верността си
Ела отново в моя сън ...

Пожълтели билети,
останали от
първото представление,
от последното тръгване.
Разпръсната яркост, ...

Във водовъртежа на старо приятелство
Сме като ужилени
Ухапани
Или най-точно –
Удавени ...

По безличните улици,
един образ се откроява,
един образ жадуващ
за съпричастие.
Един силует, ...

Броди една мисъл,
измъчена .
В своята
утроба се върти,
драска,хапе и крещи. ...

На Чочо римата му пак върви
бикос , сърцето му в стих кърви
така той чака паметния ден
в който ще е с любов дарен
че мъките му на този фронт ...

не гледам никаде в страни
просто гледам в твоите очи
аз мълча , защото казахме си всичко ний....нали
но сърцето страда ,не ще замлъкне скоро...
но ти не вярваш ми....нали ...

В наше село язе съм най-личния ерген. Щото съм най-голем. И на кила, и на години. Веке съм триесе и пет и тежим сто и дваесе. Язе съм бил нормален, ама като малък съм си падал на главата и нещо ми става понекога. Она и макя ми се ми вика, щото съм повреден, та не съм са оженил. Ма не е само това. Яз ...