Любовта ни беше като тиха буря -
промъкна се на пръсти, после връхлетя,
отнесе и последните съмнения,
че сме разумни. И тази наша суета
приехме. Като към вихър устремени, ...

Ще се науча да те чакам!
(На теб)
Искаш ли да седнем двама -
очи в очи -
аз на този стол, а ти отсреща? ...

Събудих се във сълзи цялата,
тотрепвах, като тъжен лист...
На сън съм плакала, че теб те няма,
а той без теб бе тъжен, пуст.
На сън шептях, че те обичам, ...

***
Влизам в себе си
от изоставеното тяло
изливам вкисналите думи
и плесенясали въпроси ...

Искам да попея:
имам толкова думи,
които напират навън,
а мен ме боли
и не е срамът, ...

Възкръсване
Продънено небе
с изсипани молитви,
измокрени илюзии отглеждаме.
В прегърбен ден ...

РЕАЛНОСТ
Черен, бурен океан -
отново съм в живота сам.
Къпя се в морски пяни
в нощите от мен недосяни. ...

Не искам да живея..искам да умра
Щом не е до мен няма смисъл да поема дъх!!!
Живота не струва и пукната пара
Щом в сърцето си ,нямаш топлина!
Не ме обича или кво... откъде мога да знам... ...

>> Отново нощ
>> и самота,
>> луната –
>> скрита зад мъгла…
>> От сърцето ...

Посветено
на Павел Матев
И ето, цялата съм в бяло…
Преселнико, ти тръгваш сам -
небето ти, кристално огледало, ...

Казват, че не плачели мъжете.
Груби сме и нямаме душа.
Алкохол и секс ни се върти в главите.
Казват... но дали не е лъжа.
Та нали сърца и ние носим. ...

Днес е моят ден облян в тъга
Ясно е че слънцето не изгря
Вижда се само горчивата сълза
О, мила моя душа
Любовта при мен пак не пропя! ...

Болка... пулсираща във слепоочията,
биещият чук по крехка примиримост,
по булото, покриващо с обятията си,
тази ненамереност на истинност.
И все така душата наковалня е ...

Гнева ме погледна облещено в очите
и опита се да ме заслепи,
да предизвика крясъци безброй,
да обсеби тишината ми!
Но аз си мълчах привидно спокойна, ...

За всичко има първи път.
И после следва втори път.
И тъй нататък...
И ето чака ни светът,
по-нов, невероятен... ...

Довиждане! - За сетен път те изпращам, моя мила тъгa... С теб дълго живяхме под един покрив, в една душа! Тръгни по своя път нелесен, обречена на самота си вече, а в душата нека щастието влезе...

Лошите мисли искам да спра -
да не ми идват на ума,
да фантазирам и мечтая само хубави неща,
а трудно е дори да повярвам, че мога.
Предчувствията се превръщат в болест ...

Раздира въздуха,с величествени ръце,
лети високо,по синьото небе,
със сянка плаши, всяко малко съществце.
Всички земи, зад него остават,
и всички живи,нему се предават, ...

На цирковият манеж,
клоуна тихо почина,
и всички ръкопляскаха
на неговата,тъжна
кончина. ...

И нежното цвете умира
Лист по лист, цвят по цвят увяхва
И нежната душа без сила остава
Чувство по чувство, обич по обич утихва
Желание по желание, надежда по надежда убягват ...

Разгръщаш битието на живота
в мига, когато се родиш –
живееш, бориш се жестоко,
дорде очи си не склопиш.
15.08.1990г.

Стоиш си на брега
и гледаш мързеливо
в буйната, разпенена вода
и както гледаш тъй лениво,
отнася те беснееща вълна. ...

Квадратче по квадратче.
Ритмична стъпка –
алгебрична.
И скок...
Подскок назад – ...

Усмихнах се,
заради теб щастлив,
открих те с идването на деня,
почувствах се отново жив,
с надежда, ...

Вървим по пътища празнични,
отново срещаме се пак,
и правим се на безразлични,
целуваме се, галим се по мрак.
Живеем бурно, ненаситно, ...

Токче бяло се потапя в калта,
руси къдрици,
в очите сини тъга,
улица сива,
по земята дрехи в стъкла, ...

Чакам по цели дни,
чакам да звъннеш ти!
Чакам един поглед мил,
поглед, с любов ме дарил.
Искам да не напускаш ...

Вечерта зъзне в прегръдките на града,
улиците пусти
заспиват под бели юргани,
преди минута изгасна прозорецът,
който последен горя, ...

Живеем в странен свят.
На някой от вас прави ли му впечатление поредното сгазено куче? Не знам защо, но на мен ми прави голямо впечатление. На хората им е в природата да се самоизбиват, но да намесваш и кучетата вече е обяевна война с природата. Звучи тъпо, но единственото характерно нещо за хората ...

- Не съм гладен, не искам да вечерям с тях. Ти отиди! - каза той и се отправи към брега.
Момичето с безразлично изражение продължи към пищно украсения ресторант, от който се чуваха звуци на глупав шум, гръмки смехове и скучна музика.
Мъжът остана сам, обърнал гръб на кипящия, но за негово съжаление, ...

До студеното стъкло опирам ръка
И отново отварям очи за светлината на нощта
Над полето се стеле мъгла
Оцветена в лунна багра
Мълчат полята, мълчи и гората ...

Глуха и сляпа, съзирам
в тунела сноп светлина,
но свещичка явно е била,
последен лъч топлина.
Глуха и сляпа, разбирам - ...

Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш ...