моля да ме извините, че не е цилия разказ,но ще пускам по пет-шест глави. Етого разказа
Кръвта на Дракона
Глава първа – Срещата.
Нощта се спускаше над Драконовия град . Нищо живо не се виждаше по улиците. Лекият вятър поклащаше клоните на дърветата и тревичките. Тук таме прелиташе по някоя птица. Лу ...

Нишката на живота
изтънява плавно с годините...
Потъмнява среброто,
побеляват косите ни...
Духът жадува за ново начало, ...

Отново тръгваш и завещаваш носталгия,
отнасяш безвъзвратно частица и от мен.
Всеки ден затваря изживяна страница
Всяка година пирамидата на живота расте.
Нижат се дните, плаче небе посивяло, ...

Аз в миналото вече не живея,
затворих и последната врата,
спомените искам да полея,
да ги изпратя с моята сълза.
Сега за мене идва пролет, ...

Не мога да повярвам!?
Аз на четиридесет!?...
"...И колко е тежко, да бъдеш влюбен...
на четиридесет години,
на четиридесет години!... ...

Честит рожден ден
Моля те приеми моите извинения,
чудя се какво би бил
малък ангел ли?или ангел на греха?
буйно момиче,бягащо наоколо,движещо се с момчетата ...

Avril Lavigne - I am with you!!!
I'm standing on the bridge
I'm waiting in the dark
I thought that you'd be here by now
There's nothing but the rain ...

Объркана загубвам се отново.
Не виждам пътя, лутам се сама.
Очи не мога даже да отворя,
страхувам се от тази тъмнина.
Демоните чувам как се смеят, ...

Довлече се и със надежда
ни огря – всесилна е.
Разпукала се – чудо пролет,
тъй разпиля се
истинска – ситен ...

Изящна Картина
Прашинки от пясъка сякаш блестят,
откраднати от пенестите вълни;
капки от восъка на свеща
сред огнища ...

Годината беше 149 пр. Хр. Рим отдавна бе завладял Апенините, Гърция и Македония. Не случайно всички му се кланяха. Този град решаваше съдбата на света и градеше историята му.
В Сената Мрак Порций Катон тъкмо свършваше своята реч:
- И все пак – почна за пореден път той, – мисля, че Картаген трябва да ...

Страх
Страх ме е. Страх ме е от всичко, което се случва около мен. Светът е прогизнал от болка и омраза. Не е и никога не е бил красиво място, дори не и в мечтите ни. Застлан от килим от гняв и неравенство, светът изсмуква всеки неспособен да се защитава от него; превръща го в прах и плът, без съзна ...

Карнавал
Някога хората обичаха да мислят. Вплитаха се дълбоко в мисловни рефлексии, отразяваха света, такъв, какъвто го виждаха. Някога хората бяха хора. Но да мислиш не е изгодно, да мислиш е опасно. Това е като беззвучна, невидима, безплътна бомба, която тиктака, секунда след секунда, година след ...

Приятел аз си имам
романтичен е и мил.
Той е весел и засмян
колкото цял водевил.
И много нежно реди ...

Думите твой - стрели,
пронизващи моите мечти.
Казваш ми сбогом сега:
тежко раняваш моята душа.
Чаках по цели дни, ...

СБОГУВАНЕТО
Искаш да си кажем сбогом,
да затворим вратата между нас,
да забравим за всичко,
но не мога аз: ти отне сърцето ми ...

ПОСЛЕДНО ОТКРОВЕНИЕ
Не мога да опиша твоята красота,
но аз гледам в твоята душа.
Не гледаш сериозно ти на любовта,
защото не изпитваш изцяло обичта. ...

Откак са спусна въздуха на Лили, бех като замаен. Бех си свикнал с жена у дома. И рекох на мама да ми дири некоа. Мама от радост подфръкна. Оди по селото и на всички се фалила, дето ша са жена. Мина са време, мама питала тук-таме и най-сетне у едно село намерили една дето се съгласила да ми е жена. ...

Телефонът звънна.
- Да?
- Здравей. Трябва да те видя.
-Не мога сега.
-Можеш, можеш. Нуждая се от теб. ...

Отронва се листо –
отлита си без шум.
Летя. накрая рухна
на стар забравен друм.
Потрепна и заглъхна ...

Залязва слънцето в далечните простори
на морските безбрежни ширини –
разстила тъмнина полите свои
над стихнали лагуни и скали.
Удавя се последния отблясък ...

Сребрей омайно лунната пътека –
проправя път към вечността,
проблясва по вълните издалеко
и кротки ги препраща към брега.
Самотна лодчица пресича, ...

АНТИПОДИ
За да усетим
красотата на деня,
нощта редовно
се завръща. ...