Всеки, помни първата целувка или първата среща, но помните ли всъшност първият
път когато са разговаряли с вас, като с възрастен човек. Първият път, когато за
тях вече не сте били дете.Този мой първи разговор, като възрастен, се случи
поради една моя страхлива постъпка. Този разговор с мен проведе д ...

Един от най-популярните разкази на Иван Вазов сред българския народ е "Иде ли". Той се ражда повреме на посещението на автора му при Пирот и Цариброд, където се води Сребско-българската война от 1885 година. Там той се среща лице в лице със смъртта на българи и сърби.
Героинята в този разказ, баба Ц ...

Толкова делници празни
и празници делнични.
Толкова думи недоизказани
и обич за после запазена.
Толкова кратки мигове да те имам ...

Замислих се - не ми се стоеше в къщи. Тези 4 стени -как беше възможно да са едновременно големи като крепост и малки като клетка, мислех си. Не, определено не ми се стоеше в къщи. Може би ми трябваше малко време, може би разходка - да, разходката беше добра идея. Набързо облякох спортни дрехи и изля ...

ЕДИНСТВЕН ГОСПОДАР
Река от жал отнесе сьдни-
сьлзите мои на далеко,
там, където в сенки мътни
не е стьпвал и човекът. ...

*Райски кът*
В едно забутано селце,
в къщичка една,
там бие едно сърце
и лудо ври във вените кръвта. ...

Болен мозък
Недопита чаша с алкохол,
догаряща цигара,
смъртта – възкачена на престол,
портата на ада се отваря. ...

Последното нещо е ценно и хубаво!
събрало във себе си поток светлина!
Последното нещо е ценно и кратко,
като търсена и намерена истина.
Последната обич е глътка последна ...

ПРОЩАЛНО
Проклинам те на вечно щастие,
с което не можах да те даря,
дано като я срещнеш тя да е
по-мила, по-красива, по-добра. ...

Д У М И
За тебе думите са важни,
за мене важен си единствен ти,
защото думите са празни,
щом грее във душата ти. ...

Свечерява се.
Фаровете светват,
Клаксоните стряскат.
Омърлушени,
Изморени, ...

Плачи момиче...
за братята си по съдба,
за всички като тебе,
за Вечната игра.
Плачи за най-добрия си приятел, ...

Като сняг,
като мед,
като пролет...
Като дъжд през април,
като сън... ...

Понякога благодаря на Господ –
тъй, просто, че тревата е зелена.
Понякога аз Бога благославям,
че сътворил е песента на птиците.
Друг път, загледана в морето ...

Намери ме,
там някъде в душата си.
Аз живях до тебе толкова време...
Само потърси ме, ще ме видиш...
Намери ме, ...

Повест на самоубилите се
и загинали поети
Самотният поет умря,
душата му се изпари,
а слънцето така и не изгря, ...

Напиши ми писмо.
Излей си душата.
Изречи премълчаните
истини!
Дълго, много дълго чаках, ...

НА СЕЛО
През май се надпреварват сенокоси,
премели са невести дворове.
Градинският божур със мирис носи,
вълните на упойни цветове. ...

Часовете минаваха все по-бавно. Не издържа! Хвърли химикалката и със замах и сила бутна всички листа на земята. Разкъсаният плик падна из купчината хартия. Тя се тръшна тежко на стола. Не можеше вече да търпи това силно главоболие... и това бездействие... Но мислите й се отклоняваха в друга посока. ...

Като буря денят идва рязко.
Като старост ме кара да искам.
Като страх разтреперва ме силно,
Като в есен, със кал ме затрупва.
И ме блъска денят, ...

Залиташ, налиташ, но пак ти отричаш, че мене обичаш!
И пак ще казваш колко много я обичаш,
колко много значи тя за тебе,
без дори да ме гледаш в очите!
"Но нима любовта не е просто лъжа?", ...

Рана подир рана
разкъса ми ти сърцето
и в мрака остави ме,
плачеща, жалка,
а аз от нявга чакам те тука, ...