Жегата отново ме притиска,
мислите ми май се разстопяват,
светлите идеи се разплискват-
аз не мога да ги контролирам!
Пред монитора стоя и чакам ...

Не не вярвам,че си грешка в живота ми дори да ме боли
не не вярвам ,че превърна се любовта в горчива сълза
Луда обич ме изгаря, но ме забрави как да скрия тез сълзи
Не казвай ще се върна утре безкрайно дълго е това
и когато съмне ти прегърни ме малко обич дай ми хайде лъжи ме ...

> Залитнах навън -
> едва не ослепях от
> яркото слънце..

Как напича само, като огън,
като пещ сгъстен е въздухът,
та чак не стига, като напън
на родилка цялата във пот.
И ето затъми се, сумрачи, ...

> Върху пясъкът -
> охлюв, лигави следи
> оставя..Тъжно !
>
>

КЪМ АНОНИМНИЯ ДВОЙКАДЖИЯ
Твърде висша е честта
Че за теб хабя слова,
Но държах да ти е ясно
Че за мене е прекрасно ...

КЛЮЧЪТ КЪМ МЕН
Прекалил си... и прекрачи много граници,
Не усещаш ли че се съпротивлявам ?...
Че навлязъл си във личното пространство,
Дето толкова години очертавам... ...

Пак влиза онази жена,
която живее в стар свят.
Която всеки ден влиза,
Облечена “странно”.
Сяда на масата, ...

Горчивата истина
Подарих ти моята искрена любов,
а ти с мен се подигра.
Казваше, че за любовта ми си готов,
а с думите си лъгал си ме, а? ...

"ЗА НЕГО – ЖИВОТЪТ - НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО"
Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докат ...

Моята сбъдната мечта
Когато бях сама...
...мечтаех да не съм сама.
Очите ти,
извивките на тялото ми да рисуват. ...

Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...

Първо засвириха птиците в клоните,
пригласи им в тон синевата,
с трепет поеха цветята в саксиите,
тази симфония на зората!
От изток във розово небето добави ...

Стихотворението е написано по повод среща на випуск 1981 г. на Икономически техникум, гр. Луковит, която Стефан не доживя.
ЗАДОЧНА СРЕЩА
на Стефан
Приятели, не мога да съм с вас,
но заедно през времето ще минем, ...

Зноен юлски ден. Петровите пекове са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели - Мито и Павел. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисан сахан с резени обелени круши.

Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:

Пристигаме. Дъждът вали
навън, но ние сме щастливи,
макар и мокри. Ех, дали
били сте някога с красива
жена, навън, във бурна вечер, ...

Сега е месецът на футбола
и на мъже заплеснати,
а аз ще взема да прескоча,
до жени пренебрегнати.
Салатки, бирички, ракийка, ...

Днес със ряз врати разтвори
Лъки дворцови врати.
С погледа си тя обходи
приятелите си добри.
-Здрасти Злати,здрасти Поли! ...

Не ме чакай -
няма да се върна!
Ще пия тук, с момчетата, до рано,
ще пия силно, докато престана
да виждам тъжния ти поглед в огледалото. ...

Купуваш и продаваш любови,
търгуваш с невинни човешки души.
Просто така - под тезгяха,
а фактурите - на другата пряка.
Купуваш и продаваш животи, ...

Този Път Съм Сам В Рая
Ако можех да летя,
ако можех да те спра!
Не мислиш, че щях,
ако можех да обичам! ...

О, Богиньо, извисена в небесата покрита цялата в позлата.
О, Богиньо, моя не ме оставяи сам в празнината,
обичам те, ще го чуваш даже в тишината.
Чувам аз всяка нощ във тъмнината тихи стъпки,
о, богиньо моя, това е самотата. ...

ИЗГОРЕНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Отдавна тъй не съм присядал
да пиша нещичко за мен.
Дори си мислех, че навярно
не ще и дойде тоз момент. ...

Е, искаше да си сама.
Ще можеш ли
да се отърсиш от натрупаните грижи?
Измъчва ли те тази тишина,
която толкова отдавна искаше? ...

Луната угасна нощес,
помръкна просторът небесен,
а нежната музика днес
превърна се в траурна песен.
Вълните целуват брега, ...

Благодаря, че ме обичаш!
О, Боже!
Колко време с теб сме заедно.
А мислех, че ще е различно,
след толкова години ще скучаем. ...

Нощ е, а вятър не полъхва,
и на небето няма звезди.
Лято...жега, лист не потрепва
даже ги няма и птиците.
Тишина и асфалта заспа, ...

Животът ми е самота,
отчаян и студен без теб е!
Без теб е пусто във нощта,
върни се,моля те-ела!
Аз всяка нощ сънувам те до мен ...

Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...

Искам да кажа,че стихотворението не съм го писала аз,а Катебате.:)Много и благодаря,че така е доразвила и усавършенствала идеята ми!:)
Самотно пясъчно човече
скита се отдавна по света.
Безбройни дни само е вече,
не помни даже от кога. ...

Отново самотата обгръща моята душа.
Отново ти си само призрак мрачен довел ме до смъртта.
Обичам те безкрайно много,
но ти дори неподозираш това.
Жадувам те безкрайно много, ...

Няма да плача.
Вече няма да плача
за грешки,които не съм допуснала аз.
В душата ми се заражда веселба,
чувства се лятната вълна. ...

КОМПЮТЪРНО ВРЕМЕ

Странно време...компютърно време...
Не се будим със изгрева златен –
Хипнотично в монитора взрени ...