МАСКИ
Пред мен едно море от хора,
те движат се, като вълни огромни.
Едни притичват, други ходят,
едни намръщени, а другите чаровни. ...

На раздяла
Тръгваш без да промълвиш
едничка дума за раздяла,
а само поглед за да пресушиш
последната сълза преляла ...

Мистично
Аз ще се слея с пурпурния цвят
мистично отразил се в луната
за да обгърна този малък свят
с приказен нюанс на светлината ...

Не мога да те оставя да победиш. Само те наблюдавам и незнам какво да правя. Чувствам се глупак. Чувствам всичко, което криеш. Мисълта че си ми приятел никога няма да ме напусне. Нуждая се от нещо, някой който може да ми помогне. Всичко от което се нуждая е някаква болка. Болка която не е само за ме ...

Искам да умра
Може би съм умопобъркан ходещ по въже. Може би съм си същия и нищо не ме прави по възвишен. Посочи ми началото и си мисли че съм накрая. Усещам болка. Махни я от мен. Може би съм виновен. Може би съм лъжец. Може би сме си същите. Нищо не може да запали огъня. Не усещам сърцето си, но у ...

Песен, смях и сняг и после малка нежна смърт, обвита в тайнственост и скръб.
Стих и свян и после малка нежна смърт обрича двамата на вечност.
Плясък, стон и нещо влажно, скрито, бавно приближава времето в което ИСТИНА, е нещо като ФАРС.
Пускам се и всичко е мъгла и мислите се сливат в струйки нощ, н ...

В теб имa скрито съкровище,
знaя товa по легендите
нaписaни с черното нa очите ти.
Скрил си го нейде дълбоко,
под бронятa нa кaрирaнaтa си ризa. ...

Като редник прилежно подстриган
аз те чакам на стария РЕП
знай това, че те имам ми стига,
но ще стигне ли то и на теб

Поглеждaш ме скришом.
Очите ти пaрят по кожaтa.
Докосвaне,
сякaш случaйно.
Не, ...

Колко малко
Колко малко ти трябва да бъдеш човек!?
Да виждаш грешките си и пак да грешиш,
Да търсиш винаги против човешкото лек,
Да мислиш "Обичам те", а "Мразя те" да крещиш. ...

Две влюбени очи
Самотни, влюбени очи...
Мъката по неизживяните мечти
тъжно, плахо в тях мълчи.
Две нежни, искрени сълзи ...

Не е ли есен?
Не е ли утрото безкрайно страшно,
когато се събуждам пак сама
до шкафчето, което пак е прашно,
тъй както всяка мебел у дома - ...

и, той, пищи,
и, тя, се, смее,
и, той, е, сам,
а, тя, все, още, може, да, заспи,
и, пушек, бял, ...

Безсмъртна
Душата ми е скитница на кея
избягала от своята съдба ...
Измъчено се вкопчвала в нея
ръката на печалната мечта. ...

Крадешком
Потъваш бавно в тъмното
и стъпките ти само ми мълвят,
че те са ек на гръмното,
родило се от яд на този свят... ...

Невъзможност
Не, не мога в този бледнеещ свят
ярките лъчи на светофара
в един куплет от химн непят
да повторя като плочките на тротоара. ...

Плесница
Като вълна докоснала брега
и се разбила в скалите,
една плесница силно изплющя
и разтревожи тишините. ...

Вглеждане
Взирам се в дълбочината на очите ти, защото търся непознатия поглед в неповторимия миг. Вглеждам се в тях, защото диря онзи поглед, който иска да намери моя, онази усмивка, която ме озарява и онзи блясък, който ме покорява... Всеки път погледът ми се гони с краткия миг и се сблъсква с искр ...

Любовна притча
Откраднах любовта от боговете,
а боговете, както са добри
изпратиха след мен всички псета и
всички дяволи дори. ...

Няма
Няма вечност, нито Рай
всичко е преходно и има край
Няма любов, но има омраза,
която е плъзнала като зараза. ...

Как искам
Как искам, как моля да те видя пак
едничка светлина във моят мрак...
Как искам при мен да се върнеш,
да ме обичаш, да ме прегърнеш. ...

Герой
Добри Александров* не беше особено даровит младеж според хората. Не че беше по-глупав от другите младежи на своята възраст, не че нямаше различни таланти, напротив - свиреше и пееше добре, беше клалифициран инженер, завършил престижен университет, но когато имаш таква гениални родители като не ...

Посвещавам този разказ
на eovin_f, с която се държах
като пълен простак.
Джак Спрингфилд беше съвсем нормален човек. Пенсиониран съдия от богато семейство, той седеше в люлеещото си кресло на верандата на къщата си и съзерцаваше заснежените върхове на планината, в която се намираше малкото му имение ...

Любовта ми закъсня - ти си отиде, кога?
Играх си твърде дълго с моята съдба...
Причината - неоцених твоята искрена душа.
Самотата не мога да понеса, къде е страстта?
Времето минава, още живея... и осъзнавам - ...

Края на гората
Пелтеча. А ти ме гледаш. Търсиш грешки. Ето една - аз съм пред теб. Не говориш. Това е за простите. Ти си нищо без себе си, или поне така си мислиш. Групата е в теб. Имаш воля да не заспиш,но нямаш да се събудиш. Не заспивай! Искаш всичко и сигурно ще го получиш. Искаш го от друг, не ...

Ако можела бих с думи да изкажа,
какво ми казват твоите очи,
когато се опитам болката си да ти кажа-
сякаш казват "замълчи"!
Вървях и стъпките им следвах- ...

Последните хора
Планетата беше изключително красива. Всъщност доста приличаше на Земята преди техническата революция - имаше много зеленина, вековни гори, чисти реки и прелестни планини. Слънцето беше по-студено от земното, но планетата беше по-близо и получаваше необходимото количество слънчева рад ...

Творение
Когато те създавах се уплаших
от теб творение на моя кротък блян
и всеки порив в мене сплаших
като венец на пода разпилян. ...

Колко малко трябва за да помечтая...
Две думи са ми нужни само!
Неканен жест на нечии ръце,
една прегръдка с топло рамо,
една усмивка в сияещо лице. ...

Не си умряла ти, умря душата ми
На тебе дом направи ти пръстта -
земята се отвори и в недрата й,
почива тялото ти в хлад и тишина
Не си умряла ти - умря душата ми ...

Непрежалимо
Ръцете ми те галеха и искам
отново да те милват и сега.
Не мога да престана да потискам
нестихващата в мен тъга. ...

На този свят има само две
безкрайни неща - вселената
и хорската глупост, като
първото все още не е доказано.
Алберт Айнщайн ...

Снежно късче
Как очаквах този зимен дъжд,
покрил косите ми със снежно наметало,
в който ти си оня снежен мъж,
сгрял тялото ми с топло одеало! ...

Летен дъжд
Потрепва тихо с този летен дъжд
в сърцето ми претръпналата рана
и чувам само все един и същ
сподавен вик от недалечна врана. ...

Солени сълзи
Морето се пени в очите ми,
а вълните пренасят солени сълзи.
Отливът е отмъкнал мечтите ми
и по бузата капка пълзи. ...

Приказка
Нима не може тъжно да вали
В очите ми настъпила е суша,
дори забравих как е да боли-
душата ми увлечена те слуша. ...

Невъзможната любов
Джо беше нормален човек, беше директор на хидропонната ферма "Северно сияние", която се намираше, както е съвсем логично да се предположи, на северния полюс. Той беше решил да прекара отпуската си в Париж, защото по това време властваше мнението, че "Само в древните градове в умер ...

Още един беше хванат днес, пише го навсякъде по вестниците. "Тийнейджър арестуван в скандал за компютърно престъпление", "Хакер арестуван след банкова измама"... Проклети хлапета. Те всички са еднакви.
Но ти, със своята психология от три части и своя техномозък от 50-те, поглеждал ли си някога в моз ...

Две очи с възхита ме гледат,
но не искам от теб аз това,
погледни ти вътре в душата ми,
изречи ми красиви слова...
Две очи - красиви и нежни, ...

- Защо мълчиш - попита ме тя.
- Замислих се за историята - отговорих.
- И какво измисли - попита тя.
И започнах да разказвам една история, която после реших да запиша - тази история:
Кратка история на човешкия род ...