Александър Садо
Александър Садо.
Чували ли сте го?
Писател ли е бил или откривател?
Мръсник ли е бил или добър старец? ...

Не тръгвай!
Виж няма автобуси.
Трамваите са за депо.
Такситата препускат
намигайки с червеното око. ...

Обичам те! Обичам те! Обичам те!
ще го кажа пак, и пак, и пак!
Обичам те! Обичам те! Обичам те!
Само теб на този свят.
Обичам те! Обичам те! Обичам те! ...

Бачкам в завода от тъмно до тъмно. Сутрин ставам по тъмно разбираш ли. Вечер пак по тъмно се прибирам. Шибаният завод - целия в сиво. А на мен пич, ми е черно пред очите.

Открадвам си пет минути - да дръпна една цигара. И т ...

боядисах си коня
зелен
за да те имам
залепих на небето
звездите ...

Изпразва ни пълнолунието.
Стъклено.
Скърцат проблемите на битието
изцъклено,
между стените на безистена ...

Отново е нощ,
дванадесет минава,
започва се......
*****
Поредната ожесточена битка ...

Ти си градът, в който се родих.
В теб изживях и радости и мъки.
Далеч от теб, сега света открих,
но образът ти светъл не помръкна.
Явяваш се пред мен понякога на сън, ...

С ръце нечисти ме докосваш,
с очи безизразни ме гледаш.
С устни сиви ме целуваш,
със сърце студено ме приемаш.
Птичата песен глухо се чува, ...

Все още те обичам...
Дори да минат хиляди години,
дори света сега да спре,
дори сълзите ми любими,
ще останат от сърце! ...

Някога в забрава...
Ето ме след време, достатъчно време за да те забравя, но аз не го направих. Знам че някога и ти ме обичаше, така както и аз, но най - смешното е това, че въпреки всичко, дълбоко в сърцата си ние съществув ...

Не искам да те помня, а все
те търся по света и там далече,
където са отлитащите спомени -
бодливи, като гръб на таралеж.
В зеленото на слънчеви поляни ...

Колко е трудно да поставиш едно ново начало. Както ми е трудно и сега да напиша първите редове от моята история. Откъде да започна?...Не знам. Питам се и не достигам до отговора. Но знам едно – всяко начало е трудно. Както е трудно да започнеш да говориш за първи път, да започнеш да се храниш сам, д ...

За да погледна
Нищо и никога!
Морето замира.
Светът ни мрази.
Планета черна. ...

Моята приятелка, тъй мила и добра.
Моята приятелка - тя също е и зла.
Зла е, защото животът я мачка.
Зла е, защото била е играчка.
Нейде във тъмното загубила пътя ...

Съмнението...гадна черна твар!
Защо намери в мене почва?
Защо растеш ти гнило семе?
Защо живота ми отнемаш?
Покълваш хилаво отроче ...

Ако днес дойде смъртта,
ще се сгуша в ръцете ти.
Нежно причастие.
Ще чакам на топло
последния дъх на живота в лицето ми, ...

Какво е любовта
Илюзия или мечта?
Предполагам аз, че в епруветка
най-добре вирее тя.
Какво е любовта- ...

Угаснаха искриците в очите
и слънчевите зайчета се скриха.
Колко тъжни и безлични стават дните
и свежите цветя увяхват тихо.
Ще лумне ли отново огън буен? ...

Обичам те! Ела!
Не искам и не мога
да те спра. Ела,
дори да се препъна
в своето безумие ...

Хей, пак съм аз! Не, този път няма да те карам да ме почувстваш пак - болката. Този път искам да те науча на нещо. Няма да те боли. Обещавам. Ще ти помогна, но само ако ми повярваш. Знаеш ли защо идвам аз? Мислил ли си защо аз превземам дните и нощите ти и те карам да се срещаш с горещите сълзи, мои ...

РАЗМИНАВАНЕ
Отиде си, преди да бе дошла
по-близо до най-страшната му болка,
преди да бе разбрала ясно колко
му струва безответното “Ела!”. ...

Цялото божие царство е в тях,
в тях се заричам,
моя съдба звездочела,
в тях се пресичат два свята,
лъчисто светлинни. ...

По спокойни сте вече нали?
няма кой да будите сутрин,
няма ги мойте сънливи очи,
чисто ще бъде без музика
тихо.Две три разпилени неща ...

Някъде далече от света на хората, скрита в тайни и красота съществувала Приказната гора. Там живеела една принцеска на име Стефания. Красива била тя и имала нежно сърце. Помагала на всеки изпаднал в беда без да се замисли дори. Имала дълги тъмни коси, чипо носленце, което издавало нейния весел нрав ...

Засипваш ме със ревностни съмнения.
Обидно от въпросите боли.
Разпитваш, пари от вълнение.
Не наранявай повече. Поспри.
Ти казваш, че отвътре те тормози, ...

Огледало
Вероятно...
Всъщност не знам...
Но е възможно...
Нали разбираш? ...

Хлебарки по тялото ми
Хлебарки ме лазят.
Името си не помня.
Виждам знаме.
Под земята съм. ...

Нека
Нека!
Всичко утихна и без мен.
Хората се скриха при мишките.
Делят сиренето и хляба си. ...

Изгрява зората с бледи лъчи
и бавно отстъпват мойте сълзи.
Поглеждам се плахо с надежда една...
Посягам, докосвам... Това е любовта!
Мъждиво сияние нежно трепти, ...

Аз бавно умирам. Пролетта
даже не ме вдъхновява.
Обичам, но няма да бъда с
него до края. Отдавна спрях
с цветята да говоря, поливам ...

Искам да те видя пак за малко.
Да избягам от кошмара черен.
Загадъчна да дойда в твоя град.
Приказните нощи да намерим,
до старите места да отлетим и да ...

Да пътуваме.
Двама.
Луната е легнала в синьото си легло.
Прилича на капчица мляко, разлято
върху покривка. ...

Поляната е сънена. Тревите се протягат,
събудени от палавника слънце.
Дърветата шумят танцувайки с клони,
целунати небрежно от ухажора вятър.
Дочувам птиците. Запяват песен. ...

Прощавайте невежеството на глупеца беден.
О, хора!
Нима съм грешен, че роден съм във коптор?
Жигосвате ме, като болен от проказа.
С плъхове - приятели отрастнах. ...

Правя се на безразлична,
а душата ми вулкан,
в миг гореща лава
ще разплиска
от бълбукащ океан. ...

Тази вечер тя се прибра рано. Чувстваше се смазана от всичко и някак обезверена. Рядко изпадаше в подобни състояния, но когато това се случеше песимизмът се наместваше трайно в съзнанието й и го обгръщаше с хилядите си черни лепкави ръце.
Задушаваше го бавно, наслаждавайки се на агонията му с презри ...

Дойде със дрехи на кралица
блестяща, цяла в светлина.
Понесе ни като с криле на птица.
Това бе тя! Това бе любовта!
След време дрехите й остаряха, ...

Вървим сред духа на епохи изминали,
щастливо се държим за ръцете.
В средата на балната зала се спираме,
целуваш ме и аз ставам принцеса.
* * * ...