-Ще те облека в гора!-рече ми вдъхновено. Тънките му
мустачки се вълнуваха като същества със свой разум и
съзнание, сякаш не бяха части от самия него. Кръглите му
очилца всеки момент щяха да паднат от носа му, а очите му
не гледаха в мен, а някъде през мен, в отвъдното. Беше ...

глас забулен в мрак
нощен вой
хиена или куче
напред със егото
стремеж за first ...

И няма светлина,
ни война на духове,
ни лудуващи мравуняци
под кожата,
ни тарантул е вплел във въпросителни ...

Защо ме караш, Боже, пак да плача,
Защо не може без сълзи да мине любовта,
Защо пак да стоя сама във здрача -
нали уж бе изскочил той от собствената ми мечта.
Не може ли без думи да се разберем, ...

Още преди да отвори очите си,дядо Енчо знаеше,че нещо не е наред.Бе обгърнат от една безнадеждна пустота,която цяла нощ го бе мятала и премятала.Повдигна бавно клепачи,загледа се в петната по тавана и мъчително ясно си припомни,че е сам.
От седем години живееше в старческия дом,но никога досега не б ...

Джазът лениво усуква
въздуха около мен.
Котката самотно спи
на края на дивана.
Бавно и леко търкалям ...

Отивам си. Неразбрана.
Не искам да ме спираш ти,
че птичето, което хвана,
отново иска да лети.
Аз винаги ще те обичам. ...

Мои чувства и мои надежди,
лека нощ, заспете след тежкия път,
приютени в постелята нежна,
не успя да ви смаже светът!
Починете от дневните битки, ...

Така е отредена нам съдбата -
отвред връхлитат завист, суета
и ти напразно чакаш от тълпата
да ти протегнат дружеска ръка.
Широка длан да подържиш ти искаш, ...

Косата белее,
жълтеят листата.
Години и вятър ги брулят.
Сълзите на времето
хранят земята, ...

Потънал в стаята замислен,
усещам - празнотата ме поглъща.
Смисъла опитвам да намеря,
кръвта ми в камък се превръща.
Чувства, спомени бушуват, ...

ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО
Телефонът на бюрото иззвъня – тревожно, както звъняха телефоните в тази служба. Димитър посегна неохотно към слушалката.
"Само това ми липсваше! – помисли си той с раздразнение. – Някой сега да ми се за ...

-Не от дъжд са мокри косите ми днес,
не от вятър разрошени,
не от гребен разресвани,
не от слънце погалени...
Нито от длан са докосвани, ...

Ти избликаш от камък
и от морската сол,
от бездънните ями
и мрамора гол,
от стъкла и от перли ...

>>> Не искам да гледам,вече в очите ти,
>>>
>>> те ме раняват.
>>>
>>> Не искам да слушам,вече лъжите ти, ...

Прелей ми, от твоята кръв!
От въздуха лек ми прелей,
онзи въздух преминал
през дробовете чисти
на вселената в теб ми прелей! ...

Никога няма да те забравя. Дори да знам, че си далеч и ще останеш за дълго, няма да спра да те чакам и да вярвам в теб. Опитвам да си представя какво правиш във всеки един момент, дали си сам и ти изпращам цялата си нежност. Целувам снимката ти и, макар да я гледам ненаситно с часове, не мога да пре ...

Приятелю...
обичал ли си някога така –
от болката гърдите да изгарят
и самотата да обсебва всеки миг...
и думичка една душата ти руши ...

Веднъж един човек, почивайки край пътя, се загледа в пълзящата в краката му мравка и с почудване помисли: -Мога да смачкам тази мравка, ако пожелая бих могъл да унищожа целият й мравуняк, и тя никога не ще разбере кой и защо е постъпил така с нея. И нима по-същия начин ние хората, пъплейки по земята ...

Война!
-Нима не сте чули новината?
Тази сутрин са обявили война!
Ханс тръшна със замах вратата:
-Хайде всички,хайде на крака! ...

1945
Ханс не се завърна тази пролет.
Дълго чаках да го видя на прага.
Над Сталинград загинал в полет,
а беше такъв мъж, цял юначага! ...

На перона съм,
неочаквано се озовала.
Влакът ми се запиля,
оставил ме е на
незнайна гара. ...

Двулична омраза
изпълва очите
черна проказа
поробва душите
Мълчание ...

След дълъг ден,
когато птиците притихват в мрака
и нещо смътно се заражда в мен,
как иска ми се тихо да поплача,
подобно на зверче, попаднало в плен! ...

Аз видях залеза, който следваше изгрева – като змия захапала опашката си – в неговото сияйно великолепие. Бяхме вперили очите си в него, тя и аз, така, както пушачи на марихуана, неотменно следящи огъня на цигарата – увличащ, хипнотизиращ, разкриващ нови пространства. Меланхолията си беше отишла, а ...

В обляната от пълната луна
студена стая само топлият ти
дъх ме стопля.
Защо ли те сънувам?

Да угасим свещите,
да пием амброзията
от дъха ни,
прелял се с капки от кръвта ни,
с капки пот, мастило, ...