Един млад монах Антоний в пустинята далече,
отдавна живял сам, отшелник близо до Бога!
За него облаги и светски живот нямало вече,
търсели го хората и нямало в душите им тревога.
А Господ Бог го дарил с дълголетие, ...
Когато някой ти се разгневи,
с усмивка го дарявай ти.
Не знаеш ли че всички сме едно,
привързани сме като със сукно.
На думи простичко звучи, но знай, ...
Вървя и дишам, а градът е тих.
Снегът рисува ми сърца. Нетрайни
и знае сякаш всичките ми тайни,
луната – тя чете му всеки стих.
И всеки дъх, като милувка плах, ...
Прекрасно зная как гори небето,
когато залезът съблича своя свян.
Не ми разказвай, вярвам, че което
видяла съм, живот е преживян!
Не ме моли с очите си да видя ...
Обичам те с най-къдравата си поезия,
с най-нежните си светове,
в щастливата и тиха, влюбена кохезия,
която най навътре ни зове.
Мигът расте красив и мил, и нестъписан е ...
Някой е включил небето на нула –
в зимен режим. И е толкова мрачно.
Нощем луната самотно се пули
вятърът ледено в клоните грачи.
Някой изключил е слънцето жарко, ...
Живеем в ера на любовници
С плачевно чувство за морал.
Света напълни се с самотници
И всеки втори депресиран, вял.
Създаваме измислени приятелства, ...
"В началото бе словото."
И си остава най-мощно оръжие,
готово винаги да отсъди
в интерес на истина още несбъдната.
Рано или късно всичко си идва на мястото, ...
В сърцето бие родна песен,
във всеки шепот, вяра грее.
Любов към нея – свята, честна,
България – земя без нея не живее.
Тук корените дълбоки в пръстта, ...
Безкрили сме родени, но, за Бога,
възможен е човешкият летеж!
И неслучайно се усещаме свободни,
когато сбъдваме поредния копнеж.
Щом не отлагаш дните, а се впускаш ...
Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи... ...
ЧОВЕКЪТ Е ТЪРКУЛНАТО МЪНИСТО
... аз зная как се диша без пари,
и как с пари не може да се диша –
когато тръгна в парка призори,
не ми тежи бюджетният излишък, ...
СИЛУЕТ НА АНГЕЛ В СНЕГА
Не ме рисувай по стъклото с пръст –
мъглата и студът са само ехо.
И вятърът, вилнял околовръст,
през прага смита сетната утеха. ...
Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...
Somewhere the sea waves had found a quiet peace,
The tired wind had even forgotten its howl fierce,
The great sun even shone without its warm rays,
There he was waiting for the end of his glory days.
Staring ahead he reminisced about the Alps, Egypt, Moscow ...
АЗ СЪМ ТВОЕТО МЕЧОЧЕ
… по софийските пресечки се разхождат бели мечки,
сняг се сипе на парцали пред Централни хали.
В миг изгубих ум и дума, скрих се в подлеза на ЦУМ-а,
щом трамвайчето изхлопа върху мен – към Попа. ...