Не слушай Горгона Медуза, когато
зове те с гласа си от двори незнайни.
Тя казва " Ще бъдеш дарен най-богато! " ,
но в думите раждат се мрачните тайни.
Не сливай с Горгона Медуза мечтите, ...
Дъждът е пес – подгизнал, недохранен
и скита, като мен недраг, немил.
Умилква ми се, иска да остане,
в очите му – най-тъжния април,
прелива тихо, в локвите сияе ...
Н Е З А В И С И М О С Т
Много пъти дума отварям
за същността на социалните мрежи,
Сега ми се иска,по-дълбоко да поразсъждаваме
и да се опитаме,да разгадаем ...
Лалетата
Красивите цветя идват с пролетта,
със стъбла зелени и с цветни чашки.
Пробиват и израстват на майката земя,
с цветове различни, една голяма красота! ...
Чувството, че сте непогрешими
лъже. Още как. И ви приспива.
Грешна, с недоучените рими
на стиха си чувствам се щастлива.
Гълъбите гукат. Любовта ми, ...
Направи сделка с дявола веднъж,
условията бяха много ясни -
сърцето да поискаш на обичан мъж,
с всичките последствия опасни.
Душата ти поиска той в замяна, ...
ПОСЛЕДНАТА ЖЕНА
... когато някой ден се съберем – ако се случи някога изобщо,
ще бъда старец, побелял съвсем, негоден за съпружеската общност,
край рокличката твоя от жарсе – и вихрите в косицата ти руса,
Алцхаймер паметта ми ще тресе и Паркинсонът яко ще ме друса, ...
Дори небето наранено,в мълчаливо съпричастие
ръси любовно смирение...И дъждът е прекрасен
опит на Господ:да прелее своята Божия святост
върху земята!Днес Синът Му страда на Разпятие...
Разпети петък ...
Щом притихне в мрак тишината,
душата се плъзва, без тяло и звук,
пленена на звездите от светлината,
се слива с вълните на вятъра глух.
По ръб на въздишка омайно танцува, ...
Не ми е проблем... Че с мен не общуваш.
"Говорим си"... тихо, небрежно наум.
Злословиш ефирно... Случайно дочувам,
че кръстове слагаш... да зъзна навън.
Не ми е проблем... Не ме и харесвай. ...
Тревата е покрита със роса,
която свети диамантено красиво,
и само в дрехите си от коса
танцува под звездите самодива.
Плътта й е гореща и привлича ...
Колко нещастни съдби
са започвали печалното си начало след факта
на внезапната или закономерна тъга
в душите на потомците след смъртта на бащата?
След церемонията на траурен ритуал ...
Когато сълзите не спират и страдат самотни.
И сърцето тъне във мрак... евкалипти!?
Самотата не е сбъднат бряг. Овации.
Някой звездите брой от мъгливия бряг.
Котешки ритми, умилкване, тихо, мяу... ...
И изпратих тъгата сама по пътеката лунна,
да откупя душата си всички звезди ѝ дарих.
Всяка дума на тръгване тихо и нежно целуна
и припламна – светулчица в мрака красивият стих.
А в сърцето ми сви се луната и цялата светя, ...
МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж, ...
Виж, кристалночиста е росата,
онази, дето от дивото е събрала
силата, от розата е попила аромата,
а необятното, от космоса е взела.
Живей, но като росата остани чист ...
Елате, приседнете, да говорите
отново как ще мине. А не мина.
Без дъх и без душа съм от година,
из драките я следвам и понорите.
Елате, но носете си заблудите, ...
по заповед на Жени! 😊
В такава нощ - от хубавото уиски,
душата ми с тъга ще прокърви:
Ще си припомня много скъпа близка:
една блондинка, с къдрави коси. ...
НАВЯРНО В МЕН ЖИВЕЕ НЯКОЙ ДРУГ
... отдавна във казаните с боклук изхвърлих безпогрешното си минало,
навярно в мен живял е някой друг, човече – като паметник застинало,
тогава – мислех си, светът е мой – със Антарктида, пампите и тундрите,
и с моя тъп лирически герой хвърчахме безметежно през секунди ...
Простира изгрева на пролетното утро длан!
Със зеници замечтани. И в молитвен ритуал:
дочувам полета звънлив на птичите крила...
От колко дни и нощи душата ми жажда това?!
Пролетта още носи в паметта си зимния дъх. ...
Следи под вежди, кат' калпака рунтав
на турист със дестинация Сибир,
какво се случва и чете, готов
да въдвори със меча праведен свой... мир...
Професор е по празнодумие и суета, ...
Оставих си сърцето преди време,
там, в шкафчето да дреме.
В свят жесток е безполезно то.
И захвърлих трепета на тленното.
Забравих даже, че е още там. ...
В тишината на нощта, сълзите текат,
В сърцето мрак, болката дълбоко свързва.
Две змии в тъмнината, съдбата грешка,
Женската змия ухапва, сърцето мъжкото се пука.
В празнотата на нощта, тъгата се разпростира, ...
Която всъщност си ще ти припомня
с душевните си, живи откровения.
Без себе си далече и бездомна
чаровността е в снежни измерения.
Изящните лъчи на нежността ...
З А В Р Ъ Щ А Н Е
Когато осъзнаеш,че си тръгнал
към собственото си опознаване
и в себе си бавно,релаксиран потъваш-
с преминаването край съответните знаци ...