Стихи и поэзия современных авторов
Корида 🇧🇬
пречупил гръбнак, той е в яростен скок.
Бездомното слънце готов е да срита,
да стъпче надеждата, сякаш е смок.
Развързвам въжетата – слепи забрани – ...
18+ Семейно - дълбокомислено 🇧🇬
но няма да ни навреди,
ако запалим страстен огън
отново в нашите гърди,
и пак започнем да се търсим ...
Omnia mea mecum porto 🇧🇬
тъй славно като на Седемте срещу Тива,
нито книга пълна с мъдрост- засега.
Не.
Говори се, че рекъл: Omnia mea mecum porto*, ...
Този свят е чужд 🇧🇬
Мрачни човеци, нещастни деца
Фалшиви усмивки, прикрита тъга
Бурни вълни преминават брега
Този свят е моя, изкупен от удоволствия ...
Последно соло 🇧🇬
– поема –
Понякога сънувам детелини
със четири опадали листа.
Аз се завръщам в детските години ...
Априлски ден 🇧🇬
но с пролетна поезия се носи,
възторжен и априлски, нежно луд
без никакви измислени въпроси,
без никакви измислени борби, ...
Огледало в два гласа 🇧🇬
в ръце държеше тишина.
Лицето му не молеше, не плачеше —
беше лице, а не душа.
А в мен — душата кърви без име, ...
"Предопределението" 🇧🇬
Когато искрата на Духът
отрано успее, да запали
огъня на любопитството
към съдбовните, житейски сценарии ...
Сън? Днес, да! 🇧🇬
Усмихваш се
Усмихвам се
По онзи...
наш начин ...
Писмо до Бога 🇧🇬
... понявга в електронните си пощи Те моля като свой далечен брат –
живее ми се, Господи, все още! – във Твоя безпределно хубав свят,
под залези, под изгреви да пея – и сутрин да ти паля в храма свещ,
да си ловя сафридеца на кея – в това поне от малък съм си вещ! ...
Любовна неделя 🇧🇬
Неделя. Ден за баня. И любов.
И да си легна тихичко на губера.
И да мълча – стар, дървен философ,
пред факта, че в неделя тъй си хубава! – ...
Преддементна приспиванка 🇧🇬
на които съм дал частица от себе си
до обсебване
и понякога пропускам някоя.
Дано не ми се разсърди! ...
Прозаично 🇧🇬
Прозаичното на
Времето прекарване
значи скучно малко, ил
Обикновено, безнасладно. ...
Докосване на времето 🇧🇬
Заслуша се и тишината...
Лъчът на пръсти се промъкна,
загледа се във непозната.
Днес тя стои и най-смирено, ...
Ехото стене 🇧🇬
и вятърът стихне в клоните стари,
луната закръглена и кротка все още,
земята с лъчите си отново ще гали.
Потрепва въздухът пак от въздишки, ...
В ръцете на Бог (Всичко се плаща...) 🇧🇬
всяка воля, от себе си скрита,
има диря, макар да си мислим,
че от грях и поквара я чистим.
Всяко действие се отразява, ...
След нас 🇧🇬
често прозаични.
Сравняваме се с други -
колко сме различни.
Държим на свободата, ...
Закуска с бонбони "Черноморец" 🇧🇬
... доде открехваш своя бял прозорец
и в твоето стайче надзърта Бог,
аз идвам! – със бонбони "Черноморец",
с три бири, а за теб – кутия сок. ...
Страх или похот 🇧🇬
През деня стоя, спала-недоспала, заспивам по чиновете и в просъница си мисля - способна ли съм някога да бъда обичана.
Обичаш ли ме или ме желаеш?
Не съм ли повече от просто похот?
Не съм ли повече от просто тяло? ...
Софийски морски ден 🇧🇬
макар и сред софийските полета,
копнежът по морето непрестанен
живее ми в сърцето и ми свети.
Сред сушата, сред прозата вирее, ...