Стихи и поэзия современных авторов
Дявола 🇧🇬
от този, в който душата ти гори.
Тогава ще разбереш какво всъщност
е чувството да изпитваш любов.
Да можеш да преглътнеш с вдигната глава ...
Скитам 🇧🇬
посрещаш ме, щом върна се от път
и щипката горчивост в питието,
и миговете що за нас горят
ме карат да те търся ненаситно ...
Независимо съществуване 🇧🇬
Кръговете свои.
Човек всеки, и
Животно, всяко
Същество различни ...
Тук-тук съм – врабче 🇧🇬
беше до вчера хлад сив.
Пролет е, пролет е, пролет е!
Пролет, все още съм жив!
Война без опиат 🇧🇬
Войници под шрапнели.
Ракетите летят!
Деца… осиротели!
Куршуми, хора, степ. ...
Кавъри 🇧🇬
но с аритметика статистики точни мога да правя,
в които на Стихиите да засичам фатални стартирания,
някои свързани с перманентни прогнози и за България.
Преди година и кусур описах в Големите земетресения, ...
Пред Великденско 🇧🇬
Времето е барутно.
Игри се играят.
Някои за нов
ред си мечтаят. ...
Без заглавие 2 🇧🇬
Те светят за теб.
Виждаш ли слънцето как свети.
То свети за теб.
Чуваш ли птичките как пеят. ...
Когато... 🇧🇬
Когато свалиш розовите очила...
Когато приемеш колко глупаво е било, че си вярвал...
Когато осъзнаеш колко лъжи си простил...
Когато си направиш равносметка... ...
Лишени 🇧🇬
задето не си го търсим сами,
а другите обвиняваме
за нашето нещастие.
Лишени сме ний от любов, ...
Загубих всичко 🇧🇬
защо загубих и теб?
Нима съм лош човек?
Дадох любовта си доверих се пак,
но аз си знаех ,че няма как. ...
Кал, креп и детски сълзи 🇧🇬
Като тъжно и сиво небе си,
изцедило до капка белота и финес
и изгубило светлото в себе си.
Ти си цвете, което в асфалт да цъфти ...
Криминогенно 🇧🇬
Кога "сърмите ще ни свият" от свирепо необичане?!
Съвсем случайно ме удари... на пролетни чувства...
Картина от пейзажа обагри цената на безизкуството.
Или пък някой те нацели с две-три дози (не рози) дрога... ...
Прах 🇧🇬
на стените ми
под стените ми
на полиците
сбират прах. ...
Дъх на забрава 🇧🇬
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни ...
Дявол 🇧🇬
кръвта ти с лекота смразяващ.
По кожата ти тихо да се проявят
следи от образа ми ужасяващ.
Нека съм за теб демонско лице, ...
Първа Софийска песен 🇧🇬
Най-сетне – жив! – във три по пладне,
тъй грохнал, пък и неглиже,
изтърсих дъртия си задник
от влакчето на БДЖ. ...
Ухае ми на събота 🇧🇬
на сладки часове, щастливо спящи,
на други, пълни с празнична вечеря,
на тихи и шастливо ромонящи.
Ухае ми на ден - усмихнат, бавен, ...
Магия 🇧🇬
Поезията подрежда точно,компактно думите
по възможно най-простия,магически начин,
така,че да избухне спонтанно на Словото Чудото
и да ни мами с ритъм обсебващ,в живота да крачим. ...
Бих могъл, би трябвало, но не го направих 🇧🇬
Ти влезе – буря, прилив, ново лице.
Кълнях се, че ще остана, че знам,
Но сега се кълна само в срам.
Можех да се боря, можех да остана, ...
Пролет 🇧🇬
Първите птички се завръщат от топлите южни страни, и парковете се изпълниха с детски радостни гласове.
Пролет е, и навън е прекрасно като жива картина на рисувана от нашият създател.
Пр ...
Кафе и кал 🇧🇬
в джоба си крие само ръжда*,
народът вярва с наивен пост**,
а той брои банкноти в тъмен здрач.
Речи държи от сутрин до нощ, ...
Емпирики 🇧🇬
... през толкова емпирики преминах, че вече се изгърбих от печал,
и зее празна златната ми крина, и хлябът ми – от чер, не стана бял,
мъдреех в низ отхвърлени надежди, вършах химери, глупави мечти,
и моят вехт писателски бележник разпътната ми мисъл приюти! – ...