Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Магията на една черна роза 🇧🇬

Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...

Morgana

Проза

2007-03-16T12:33:04+02:00 2.7K 5

Въпроси и отговори 🇧🇬

По принцип не обичам дебелашкия хумор. Когато хората се смеят, редно е да не е за сметка на някого.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не ...

Sorbus

Проза

2007-03-16T09:48:54+02:00 3.1K 11

Геврек и кравай 🇧🇬

В нашето село цари етнически мир. Винаги го е имало и дано и занапред да го има. Просто няма какво да делим. Циганите си имат своя живот, ние нашия и така минава времето.
В миналото, циганите живели в Циганската махала, която е зад моста на реката. И понеже били в много тясно общество, се раждали вс ...

Sorbus

Проза

2007-03-16T09:35:00+02:00 1.5K 3

Предчувствие 🇧🇬

Казват, че децата сами избират родителите си...
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, поня ...

Sorbus

Проза

2007-03-16T09:17:26+02:00 1K 5

Кой ми сви романтиката? 🇧🇬

КОЙ МИ СВИ РОМАНТИКАТА?

Чета си аз един женски вестник и попадам на заглавие: „Въображението поддържа чувствата свежи.” Интересно! Авторката пише, че след брака, погълнати от всекидневните грижи, забравяме, че човекът до на ...

svetlanal

Проза

2007-03-16T09:08:55+02:00 1.4K 21

Вече няма значение 🇧🇬

Приседна тихо на леглото. Погледна към крехкото й телце и към пребледнялото й лице, от което преди две големи сини очи те гледаха с любов. Не можа да сдържиш сълзите си и заплака. Но какъв смисъл имаше? Тя си отиваше. Проклинаше деня, в който те беше спасила. В който онова момиче, което рядко говоре ...

Луни

Проза

2007-03-15T21:08:53+02:00 1.2K 2

Шампионска лига 🇧🇬

Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за ...

Романтик

Проза

2007-03-15T13:07:44+02:00 2K 11

История с устни - края 🇧🇬

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...

kdimov

Проза

2007-03-15T08:54:39+02:00 1.8K

Есенна покана 🇧🇬

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...

DRUGATA

Проза

2007-03-15T08:47:54+02:00 1.4K 2

самотни души 🇧🇬

Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбе ...

Art_devil

Проза

2007-03-14T23:29:36+02:00 1.5K 3

Една усмивка сред тъгата... 🇧🇬

Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...

Morgana

Проза

2007-03-14T21:25:12+02:00 1.8K 5

Селската царица на сливовите дръвчета 🇧🇬

Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...

Фройд

Проза

2007-03-14T20:46:39+02:00 1.8K 6

спомен.... 🇧🇬

...запознаха се в един чат...
...станаха много добри приятели...
...споделяха си всичко!...
...скоро тя се влюби в него...
...а той продължаваше да говори за своята любима... ...

m0nitY

Проза

2007-03-14T02:14:10+02:00 1.2K 1

Една случайна среща 🇧🇬

Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно ...

KisskilleRcHe

Проза

2007-03-14T00:11:27+02:00 1.4K

Благодаря ти 🇧🇬

Никога не съм вярвала, че съм способна да направя нещо такова! Наранявам несъзнателно тези, които са държали най-много на мен. Днес разбих едно сърце... не исках... не беше нарочно... съжалявам... прости ми... ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, накара ме отново да се почувствам ...

skrappy

Проза

2007-03-13T23:46:28+02:00 1.6K 2 1

КАП-КАП... КАП-КАП... 🇧🇬

viliana_popova

Проза

2007-03-12T23:04:38+02:00 1.4K 2

Край? 🇧🇬

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...

Луни

Проза

2007-03-12T20:31:30+02:00 1.4K 5

Щастието! 🇧🇬

Животът е прекрасен, просто трябва да повярвате :)! До скоро бях най-нещастното същество на света, изпълнено с толкова много болка и тъга! Не вярвах в нищо и никой, толкова се бях отчаяла, че бях готова на крайни мерки... Господи, колко съм била заблудена... Няма нищо по-хубаво от това да си жив! Да ...

skrappy

Проза

2007-03-12T13:27:47+02:00 1.7K 4

Невписаният 🇧🇬

Ех, умът ми е тъй слаб, че се наложи да извърша най-естественото деяние – напълно се отказах от неговите услуги. И странно, без ум животът ми доби вкус, а листът му блед се най-зелен разрасна. Но не ме питайте какви са причините, защо така се случи, непосилно е да ви дам отговор; вярвам, ще разберет ...

чезал

Проза

2007-03-12T13:24:16+02:00 1.3K 2

Избор 🇧🇬

Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...

Slaveya

Проза

2007-03-12T11:46:32+02:00 975 3

Две минути за сбогом 🇧🇬

Две минути за сбогом
Цветан Бекяров
Но ето че, докато гледам през притъмнелите стъкла на кабината, се сещам как през една друга синкава вечер, посипана от тънкото було на студения дъждец, стоях до прозореца вкъщи и гледах навън. Вятърът духаше в оголените клони на дърветата, прогизналите от влагата ...

jurasik55

Проза

2007-03-12T11:35:35+02:00 1.3K 3

Сърце 🇧🇬

Сърце
Още от деня на своето раждане той знаеше, че е по-различен от другите. Даваше си сметка, че има нещо по-специално в него, но не осъзнаваше какво. Всеки ден на площада виждаше как хората се смеят и плачат, докато един д ...

Alice

Проза

2007-03-12T10:11:11+02:00 2.6K 25

03 - Приятелите ми 🇧🇬

Моите приятели
В санаториума нямаше особенно голям избор откъм гледна точка на това с кой искаш да другаруваш и с кой не. Болшинството от моите "приятели" е елементарно устроено. Хора с психични разтройства, които живеят ден за ден и основната мисъл в съществуването им е това, да намалят ударите със ...

Melancholy

Проза

2007-03-12T09:03:09+02:00 1.7K 2

02 - Птици 🇧🇬

Птици
Седях си на стола в санаториума и гледах през прозореца. Навън видях първо рогът на изобилието, лудоста на хората и красотата на света. Първо погледнах пищно украсените дървета които санитарите бяха накичи по случай празника на санаториума. Видях как масите на двора са натрупани с всевъзможни ...

Melancholy

Проза

2007-03-12T08:53:56+02:00 1.7K 2

01 - Кафето и цигарата 🇧🇬

Кафето и цигарата Отпивах поредната глътка от горчивото кафе. Кафето нетипично в мой стил (кафе не пия) беше сапътствано от цигара. Цигарите които пуша са един от доволно тежките предлагани на пазара в моята страна. "Синьо Виктори" - пакет. Бях ги намерил на приемлива цена - 2 лв. и бях доволен от т ...

Melancholy

Проза

2007-03-12T08:25:15+02:00 2.7K 3

Нож в гърба 🇧🇬

Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да ме ...

vili_tr

Проза » Рассказы

2007-03-11T19:09:29+02:00 1.7K 1

*** 🇧🇬

Поетът

Проза

2007-03-11T15:25:48+02:00 1.5K 4

Приятели 🇧🇬

Приятели...
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ...

juliet_999

Проза

2007-03-11T15:24:48+02:00 1.4K 1

В бяло облечена... 🇧🇬

В бяло облечена...
Дъжд навън вали, гаснат мойте мечти, отпивам от чашата с вино, но вече и то горчи...
Цигара отнова паля, но догаря в пепелника тя, слушам музика, уж щастлива, но в мен единствено звучи , че “любовта умира” ...

juliet_999

Проза

2007-03-11T15:13:14+02:00 1.2K 1

Размисли върху досието на... 🇧🇬

“Обичам те, Ейми. Не искам да ти се случи това.”
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е т ...

Moira

Проза

2007-03-11T15:08:42+02:00 1.1K 5

страст 🇧🇬

Страст
В момента искам просто да пиша, да излея душата си в следващите редове.
Когато ме погледна за първи път, когато ръката ми докосна твоята, тогава
разбрах, че не си просто обикновено момче, а дори напротив.
Ти си най-необикновеното и най-привлекателно момче, което познавам. ...

angel{P}kiss

Проза

2007-03-11T09:25:03+02:00 1.3K

една невъзможна любов 🇧🇬

Защо любовта ми е невъзможна ли?
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душа ...

angel{P}kiss

Проза

2007-03-11T09:22:40+02:00 1.3K 1

Оправдание пред себе си! 🇧🇬

samotnata_x

Проза

2007-03-11T05:40:45+02:00 1.1K 1

Един тъжен край... 🇧🇬

Днес - хубав слънчев ден в началото на март. За прърви път небето беше толкова синьо и ясно. По въздуха се усещаше познатата пролетна умора. Дърво - туко-що разлистило се, което хвърляше сянканката си някаде в далечината, а под него една пейка. Ти и Аз. Тишина. Пак мълчим. Гледам в очите ти - празно ...

665

Проза

2007-03-11T05:28:30+02:00 1.6K 7

Мъртвият ангел... 🇧🇬

Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...

lost_in_art

Проза

2007-03-10T15:21:51+02:00 1.5K 5

Имало едно време... 🇧🇬

Имало едно време едни родители, дето все бързали...
Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да ...

svetlanal

Проза

2007-03-10T10:03:09+02:00 1.4K 16

Приказка 🇧🇬

Приказка...
Искаш ли да ти разкажа приказка една, там геройте са двама, както ние с теб...
Един човек цял живот се скитал и живота си посветил, да охажва хубавите дами и на всички сърцата им разбил.
Но веднаж остана на улица ...

juliet_999

Проза

2007-03-10T01:45:00+02:00 1.1K

Тъжна есен 🇧🇬

Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете, ...

juliet_999

Проза

2007-03-10T01:40:55+02:00 1.3K 1

ти си.... 🇧🇬

Ти си единственото момче, което може би никога няма да бъде мое.
Това ме кара да се чувствам толкова нещастна и забравена от горчивата наслада,
наречена любов.
Защо няма да бъдеш мой ли? Отговорът е толкова прост и ясен -
защото си с нея. Вие сте най-сладката двойка в училище. ...

angel{P}kiss

Проза

2007-03-09T22:18:27+02:00 1.2K

Отдалечен пътен спомен 🇧🇬

Отдалечен пътен спомен
Някога някой ми беше казал, че всеки има своя път, който винаги те води, просто понякога този път много трудно се вижда. Пътища - колкото щеш! - тесни, широки, дълги, къси, чисти, мокри, видими, невидими, лесни, трудни... В началото всички те са еднакво примамливи. Всеки един ...

Dreeam

Проза

2007-03-09T22:11:27+02:00 1.1K