Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

От края към началото и обратно 🇧🇬

Денят й не беше различен с нищо от всички други. Трудно се събуди за работа. И както всяка сутрин, докато си чакаше водата за кафето, се помъчи да си спомни какво е сънувала. Напразно... Изпи си кафето, лек грим и хайде на вън. Ако беше друг петък, щеше да е по-приятна сутринта, но този... Утре е ра ...

Tajnax

Проза

1.1K 1

Така ли свършва най-съвършената love story? 🇧🇬

Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, на ...

GoldenRose

Проза

1.4K

За Него!!! 🇧🇬

Минаха месеци, докато разбера, че съм влюбена в теб! Ще минат повече, докато разбера, че вече не съм... Не знам дали обикнах теб или образа ти запечатан в паметта ми, но всяка вечер копнея за тялото ти, нежните ти ръце и влажните ти устни. Нo и знам, че нищо няма да излезе от това, защото прекалено ...

GoldenRose

Проза

1.5K 1 1

Най-мъчното сбогуване 🇧🇬

“Вие сте млад, отвърна Атос,
и има време горчивите спомени да станат приятни!”
последните думи от “Тримата мускетари”
- Искам да мина!
- Хар-хар-хар, да мине оттук и вятърът не смее. ...

selsal

Проза

1.4K

The labyrinth of one's brain 🇧🇬

Кратък разказ за пробуждането на една магьосница в Света на Мрака.
Пробуждането
Клара Уайтфийлд не можеше да се похвали да е постигнала нещо кой знае какво в живота. Дъщеря на бедно семейство в Чикаго тя беше принудена бързо да си намери работа след завършването на гимназията, иначе я чакаше глад и ...

Exiled

Проза

892 1

Концертът на Джордж Майкъл 🇧🇬

Трябва да отбележа, че става дума за концерта в София на 28.05.2007. Аз така и не бях на този концерт, всъщност преди самия концерт не знаех почти нищо за Джордж Майкъл и неговите песни... В онзи ден аз и един мой приятел - Георги, взехме билети от 2-ма приятели и ги показахме на госпожите ни по нем ...

valde

Проза

1.4K 1

Милостивата Смърт 🇧🇬

Един ден ставам аз, стресната, мислейки, че закъснявам за училище и какво да видя: до мен стой един възрастен човек. Беше облечен в черно наметало. Видях, че до стената беше облегнат един сърп и се зачудих кой е той.Стареца ми се усмихна някак така топло. Усмивката стоеше някак странно на лицето му, ...

f_soul

Проза

1.3K 1

Black Hostile (sequel) 🇧🇬

Тъмнина. Черна непрогледна пелена покриваше всичко. До ушите на обезумелия шофьор не достигаха звуци. Нямеше време да реагира адекватно на случващото се. Чуваше само пулсиращата кръв в ушите си. Не можеше дори да си поеме въздух. Беше тъмно. Безплътен катран запушващ устата му и запречващ зрението м ...

The6SiC6Ness6

Проза

1.1K 2

ВМЕСТО БЛАГОДАРНОСТ 🇧🇬

Има на Балканския полуостров една малка страна. В нея ухае на рози и небето понякога е оранжево. Страната се нарича България и е моята родина. В нея честичко «ухае» и на мърша. И по-чувствителните усещат миризмата. Аз официално се водя към населението на тази страна. Но искам да ви разкажа за една д ...

dar4e_to

Проза

2.2K 18

Зелените листчета на Сиси 🇧🇬

Първият път, когато Сиси се почувства истински нещастна, беше на 16 години. Датата беше 23 октомври 1994 година. Това беше денят на погребението на баща й. Човекът, който най-много беше обичала през целия си 16-годишен живот, си беше заминал. Той беше само на 44 години, но от стрес ли, от какво ли, ...

motley_nikki

Проза

1.9K 4

Здравей, любима! 🇧🇬

Здравей, любима!
Изминаха много дни от нашата раздяла и сърцето ми с всеки следващ все повече се свива. Накрая ще се пръсне от мъка.
Нищо не е вече както преди. Всичко се промени. Дори усмивката, която се появява на лицето ми понякога, е измъчена. Въпреки това в сънищата си сънувам все един и същи с ...

Романтик

Проза

1.8K 17

РАЗКАЗ ЗА ДЪВКИТЕ 🇧🇬

Причина да го направи днес, в най-голяма степен беше, че искаше да се направи на идиот като отиде в магазина. Бившата му приятелка работеше там, те бяха разделени от две седмици и вече бяха изгубили чувство за време. А бяха се разделили, понеже тя изведнъж бе сметнала, че това, което правят, е точно ...

меланхолик

Проза

1.5K 11

Човекът между греха и възмездието, между слабостта и величието 🇧🇬

Човек извършва грях, защото е слаб! Той заблуждава сам себе си, че се чувства
велик, но идва един ден - денят на възмездието, когато целият му измамен свят рухва... И той ще е скоро...
Моля те, Господи, спаси ме! Избави от мъки грешницата! Поведи ме към възмездието, направи ме по-силна и по-велика о ...

LiNiKa

Проза

2.6K 1

Пейката помни 🇧🇬

На онази полянка те отидоха още на третата си среща и не престанаха да ходят там. А ако не бяха на това място, се прегръщаха на моста над ЖП линията. Е, когато беше студено за моста, те просто седяха на онази пейка в Борисовата градина и си говореха, смееха се, прегръщаха се, целуваха се или ядяха н ...

motley_nikki

Проза

2.1K 8

Ела на себе си! 🇧🇬

Не можеш да се изчервиш - не достига достатъчно кръв в бузите ти.
Не можеш да надмогнеш - лятото си е лято...
Когато зараства неудачната ти рана - целият свят е глух! Чувстваш се и леко замаян - сам си си паднал на своя гръб...! Ела на себе си!
Не стъпвай по контура на сенките.
Не разобличавай обект ...

chocolate

Проза

1.3K 2

Принцесата и шутът 🇧🇬

Принцесата била изключително красива - или поне така казвали Мама, Тати и всички слугини. То не, че имало значение какво говорят слугините, ама все пак е хубаво да подочуеш нещичко приятно по свой адрес. Тя имала най-русите къдри, най-бисерната усмивка, най-малкото и симпатично носле, най-грациознат ...

storyknitter

Проза

1.5K

на Лили джунджурийката (за сръчната Лили) 🇧🇬

Лили е на деветнайсет. Лили обича да си прави джунджурийки. Сега Лили сяда на масата и почва да си прави джунджурийка. Всички необходими материали са налице, тя цял ден ги търсеше насам - натам, усмихвайки се.
- Хайде Лили, почвай - и тя почва:
Взема една хубава бутилчица от минерална водичка - двес ...

меланхолик

Проза

1.2K 7

Идолът 🇧🇬

Идолът
Романът „Видения по пътя" излезе в понеделник в скромен тираж.
До събота се бяха продали около осемдесет екземпляра от книгата. Три от тях бяха попаднали в точните ръце. На три купона в събота стана въпрос за „Видения по пътя".
Авторът му - писателят с рождено име Йордан Йорданов се подписваш ...

perperikon

Проза

1.3K 1 2

Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?! 🇧🇬

Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?!
Майка все се оплаква, че нямам време за нея. Вярно е. Тичам след работа на пазар, после да сготвя на децата и за нея все не остава време.
- Кога ще дойдеш да ме видиш? Срамота е да не се обаждаш на майка си!
Реших! Един път в седмицата ще ходя да я вижд ...

svetlanal

Проза

2.4K 21

Ще издам стихосбирка! 🇧🇬

Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...

svetlanal

Проза

3.2K 22

Лунен шепот 🇧🇬

Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе ...

valde

Проза

1.2K 3

Греховен Град 🇧🇬

Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...

waitshark

Проза

1.5K 2

Въпрос на време е... 🇧🇬

Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...

Слънчицето

Проза

1.4K 1

Камбаненото сърце 🇧🇬

На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...

Фройд

Проза

1.3K 4

Топлите ти кафяви очи 🇧🇬

Отварям вратата и нощта разкрива тайнството си пред мен. Тъмно е, не мога да видя дори собствената си фигура. Сякаш луната я няма. Няма даже тънка ивица светлинка в тъмнината. Дъждът се сипе на ситни капки, вятърът духа с всичката си сила. Тръгвам. Накъде? Добър въпрос. И аз не знам. Тръгвам да търс ...

SweetDimples

Проза

2K

Някой да ме чуе! 🇧🇬

Запознах се с него преди 2 години. Беше същия като мен.
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Н ...

motley_nikki

Проза

1.9K 4

Момчето от парка 🇧🇬

- Mислиш ли, че е щастлив?
- Вероятно.
- Но той не познава никой.
- Но се усмихва.
Те останаха загледани в момчето на пейката срещу тях. Седеше там от една седмица, съвсем сам. Смееше се на всичко и всички - всъщност, беше най-усмихнатият човек, който някога бяха виждали. Личеше си, че беше бавнораз ...

motley_nikki

Проза

1.5K 3

Поредното разочарование 🇧🇬

Поредната глътка от чашата... поредната гореща сълза.
Моята любима музика, вдъхновявала ме всеки път.
Всяка следваща глътка става все по-горчива, а всяка
следваща сълза пари все повече. Спомените са толкова
болезнени... гърлото пари... гласът ми трепери, а очите са ...

alina

Проза

1.7K 1

Да му подариш усмивката си 🇧🇬

Често хората искат да върнат времето назад и разбират колко много се нуждаят от някого, когато той си е отишъл и е останал спомена след него. Никога не съм искала да върна врмето назад, за да се повтори даден момент, но за пръв път в живота си искам да направя това. Но не мога... надявам се, че кога ...

florr

Проза

3.1K 7

Неочаквана среща 🇧🇬

Tonitta

Проза

1.1K

Лилавите носорози 🇧🇬

ЛИЛАВИТЕ НОСОРОЗИ
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време н ...

perperikon

Проза

1.5K 6

"Мъжът на моя живот" 🇧🇬

Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от тв ...

bebesladkoo

Проза

3.1K 1

Счупено 🇧🇬

(Radiohead – Pulk pull revolving doors)
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...

cheshire_cat

Проза

1.3K 2

Случаен Дим 🇧🇬

...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш ...

HighHanged

Проза

1.7K 5

Изчадията на мрака... 🇧🇬

Вчерашният ден беше мрачен, гръм и мълнии се стовариха върху всеки, дръзнал да проповядва доброто... Създания на вечната тъмнина бродеха из мръсните улички, по прашните и окаляни булеварди, булеварди, по които се лееше кръв... Те търсеха и изпиваха всяка надежда и пламък на красивото... Затова бяха ...

vampire_blood_kiss

Проза

1K 1

Един мой ден 🇧🇬

Тишина. В просъница чувам отново онзи познат звук. Отново будилникът.
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, ...

alina

Проза

1.5K 2

Лабиринт 🇧🇬

Примирена, но по-силна отвсякога, търсеше изход от лабиринта, в който пожела да остане сама. Вглеждайки се в познатите стъпки, не намираше пътя, правилния, обсипан с нейните невидими следи. Оставила много болка и сълзи след всеки неуспех, осъзнавайки силата непозната, усещаше уханието на изхода. Изп ...

alina

Проза

1.2K

ПО СЛЕДИТЕ II 🇧🇬

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна. ...

ElenaGutman

Проза

1.1K

ПО СЛЕДИТЕ I 🇧🇬

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...

ElenaGutman

Проза

1.1K 1

Гащите на панталоните 🇧🇬

Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...

Sorbus

Проза

1.3K 10

Рассказы и проза современных авторов

От края към началото и обратно 🇧🇬

Така ли свършва най-съвършената love story? 🇧🇬

За Него!!! 🇧🇬

Най-мъчното сбогуване 🇧🇬

The labyrinth of one's brain 🇧🇬

Концертът на Джордж Майкъл 🇧🇬

Милостивата Смърт 🇧🇬

Black Hostile (sequel) 🇧🇬

ВМЕСТО БЛАГОДАРНОСТ 🇧🇬

Зелените листчета на Сиси 🇧🇬

Здравей, любима! 🇧🇬

РАЗКАЗ ЗА ДЪВКИТЕ 🇧🇬

Човекът между греха и възмездието, между слабостта и величието 🇧🇬

Пейката помни 🇧🇬

Ела на себе си! 🇧🇬

Принцесата и шутът 🇧🇬

на Лили джунджурийката (за сръчната Лили) 🇧🇬

Идолът 🇧🇬

Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?! 🇧🇬

Ще издам стихосбирка! 🇧🇬

Лунен шепот 🇧🇬

Греховен Град 🇧🇬

Въпрос на време е... 🇧🇬

Камбаненото сърце 🇧🇬

Топлите ти кафяви очи 🇧🇬

Някой да ме чуе! 🇧🇬

Момчето от парка 🇧🇬

Поредното разочарование 🇧🇬

Да му подариш усмивката си 🇧🇬

Неочаквана среща 🇧🇬

Лилавите носорози 🇧🇬

"Мъжът на моя живот" 🇧🇬

Счупено 🇧🇬

Случаен Дим 🇧🇬

Изчадията на мрака... 🇧🇬

Един мой ден 🇧🇬

Лабиринт 🇧🇬

ПО СЛЕДИТЕ II 🇧🇬

ПО СЛЕДИТЕ I 🇧🇬

Гащите на панталоните 🇧🇬

Очередь