Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Гривната 🇧🇬

Тази история преди година разказа моя приятелка и разбира се й повярвах. Седмица по-късно тя изчезна, питам се много неща, сигурно няма да си отговоря, но нека ви разкажа какво чух в онази вечер.
* * *
Трябваше да намеря един човек, по служба. От известно време в редакцията получавахме интересни мат ...

cefules

Проза

2005-06-12T22:00:04+03:00 1.3K 1

Клавиатурата 🇧🇬

Несъзнателно впи връхчетата на пръстите между клавишите.
Прокара ги по ръбчетата, все едно галеше него. Заподскачаха по миглите й пъстри звездички. Допира и напомни за друг който вече никога нямаше да изпита, но не искаше да плаче. Затвори клепачите и продължи да гали клавишите. Между буквите от най ...

cefules

Проза

2005-06-09T07:34:14+03:00 1.5K 4

Маската 🇧🇬

Когато ми даде рисунката онемях. Обикновен лист формат А4, пастелни моливи, при това не най-добро производство, но портретът ми.
Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезне ...

cefules

Проза

2005-06-09T07:30:52+03:00 1.7K 2

Недра 🇧🇬

Те се любеха край мене и не знаеха, че аз ги наблюдавам.
В началото когато той я разкопча, тя леко се дръпна. Не, това не беше в началото. В началото те се прокрадваха сред дърветата като в забранена градина. Не, не е и това началото. Опитах се да си го представя, но не успях. То се губеше някъде за ...

cefules

Проза

2005-06-09T07:30:02+03:00 1.3K 3

Сюжетът 🇧🇬

Пръстите му трябваше да са отдавна замръзнали, но в този миг те не бяха негови. Нещо друго ги караше да се движат, да звънят, а неразбираемата за всеки другиго мелодия се разнасяше, удряше се в олющените стени, вибрираше във всяка негова клетка, резонираше и се превръщаше в пламък.
Той се потеше, а ...

cefules

Проза

2005-06-02T21:39:38+03:00 1.2K 2

Сатирът 🇧🇬

Имаше два безкрайни дни. Като го осъзна, нещо в нея се разтвори и запя, запя с недокоснати фибри и я обля с цветове, а после се разплака.
“Нерви! Просто съм натоварена и какво по-естествено. Клипове, оферти за реклами, нов албум, а аз постигам и хващам в ръка звездичката си. Обичам да пея, пея, а се ...

cefules

Проза

2005-06-02T21:37:45+03:00 1.3K 2

Художникът 🇧🇬

Цял живот рисуваше яйца.
Кокоши, щруасови, пътпъдъчи, сигурно и камилски, сурови, сварени, великденски, червени, шарени, рисувани със свещ, украсени с ваденки, дракончета, иконки, църковни и софтуерни, с маркери и без маркери, които не отварят нищо или отварят нещо, най-вече въображението, напукани, ...

cefules

Проза

2005-06-02T21:35:03+03:00 1.3K 2

Как Слънцето стана жълто 🇧🇬

Някога, много много отдавна, живеели две жълти пеперуди. Те били невероятно красиви и щастливи заедно - по цял ден летели и се радвали на света.
По това време Слънцето не било жълто, каквото е сега, а нямало цвят. То било много нещастно от това и тайно завиждало на двете жълти пеперуди за тяхната ок ...

zingy

Проза

2005-06-02T14:42:21+03:00 2.1K 4

Светът на гибелта 🇧🇬

Гарт Валар беше мъж на средна възраст облечен в черна плетена ризница, под която
носеше черен елек, черни кожени панталони, на който бяха окачени метални люспи
на раменете си бе окачил черен плащ свързан със златна верижка в чиято среда
имаше златен медальон със ярко зелени очи,а главата му бе обръс ...

Gorat

Проза

2005-06-01T16:58:11+03:00 1.5K

Нощна приказка 🇧🇬

Залеза догаря с цвят на ружо злато, премeсено със буйна кръв горчива. Свежа кръв, ухаеща на младост. Красива женска плът, прикрита от безоблачно небе. Тъмнината идва бавно, тихо, борейки се да изгони отминаващия ден. Война на багри, причудливи форми. Война на два различни свята.
Денем съм една. Но н ...

sladka_ve6tica

Проза

2005-05-29T21:33:46+03:00 1.7K 2

Да се влюбиш в Луната 🇧🇬

Нощ безкрайна. Нощ на чужди светове. Омайно тиха. Лунното сияние мъглата го обгръща. Съвсем леко прокрадват се лъчи. Красиво е. Звезди се гонят по небето, осветяват спящата Земя. Вятърът припява сладка песен. Клоните танцуват, ветреца е техен кавалер. Пореден танц, така отлита вечерта.
Луна - призра ...

sladka_ve6tica

Проза

2005-05-29T21:33:15+03:00 1.9K 1

Един Св. Непознат 🇧🇬

Навярно го е прочел в погледа ми, а аз нямах намерение да го обвинявам. Виждах го, че просто умираше. Разпадаше се и превръщаше в едно с боклуците в които живееше.
-Като не те харесват, не ти пука. –рече ми-Тогава е по-лесно ти да харесваш. Следиш ли, мисълта ми? Като те харесват, се мъчиш да бъдеш ...

cefules

Проза

2005-05-29T21:32:13+03:00 2.3K 2

Розите и вишнята 🇧🇬

Тя не беше с всичкият си, а аз влюбен в нея.
И как ли не, та дори дрипите в крак на клошарската модна тенденция й стояха така както еротичното бельо на модел от лъскава страница. Пясъчно руса, а кожата й ми се струваше прозрачна и под нея няма органи, а снежен пейзаж в миг когато лъчите фино са обаг ...

cefules

Проза

2005-05-29T17:10:48+03:00 1.5K 6

Трафопоста 🇧🇬

Опомних се в кухнята. Имаше разни неща закачени от вътрешната страна на черепа ми. Нещо като мисли, нещо като парцаливи дрехи със скъсани джобове от които се падат дребни монети и противно звънят. Засилих се към мивката и ги излях заедно с вътрешностите.
Започнах да броя веничките по очите си и ме о ...

cefules

Проза

2005-05-29T17:10:23+03:00 1.5K

Краят 🇧🇬

Това, което никога няма да забравя бяха връхчетата на пръстите й,
пипащи очите ми в мрака, за да усети дали плача.
Лежахме гушнати в топлата уютност на кревата, мракът създаваше
близост между нас, караше ни да мислим само за тук и сега, сякаш времето
извън този миг не съществуваше. Говорехме си думи ...

zingy

Проза

2005-05-29T01:35:43+03:00 2K

Тя,другата жена 🇧🇬

Случайно те заварих с друга,
бяхте седнали с празни чаши.
И нещо ми нашепна мълчешком,
че тя бе жена само за вечерта!
Седнах сьс запалена цигара, ...

Виолета

Проза

2005-05-26T23:10:34+03:00 2.8K 1 3

* * * 🇧🇬

Мощен глас прониза грохота на битката – “Нека смъртта се посипе върху тях!”…
От черния меч на Безименния се откъсна черният огън, който го обгръщаше. Дяволските пламъци се спуснаха и проглушаваха ушите му с рева си. Тъмнозелените пламъци се посипаха по главите не неживите войски на Безименния и демо ...

Gorat

Проза

2005-05-25T18:03:57+03:00 1.5K

Огненото кълбо 🇧🇬

От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...

joanna_vas

Проза

2005-05-18T00:38:10+03:00 1.4K 4

Бутилка жива вода 🇧🇬

посвещава се на създателите на този сайт
Изворът беше на почти хиляда години.
“Жива вода” – още тогава бе казал някой и народът се стичаше отдалеч. И така до ден днешен.
Огъвах се под тежестта на двете торби. Рейс, тролей и после пак рейс – нямах кола.
Слязох на моята спирка и полека се затътрих с в ...

Matussael

Проза

2005-05-15T15:46:11+03:00 2.7K 4

СЛУЧАЙНА СРЕЩА НА ДВЕ (АМА) ДУШИ Или смисъла на думата сбогом 🇧🇬

-Сбогом- каза той, премести телефона от ухото пред очите си и натисна червената слушалка. Беше ясна януарска вечер. Той гледаше телефона си, стоеше на улицата, между блоковете в големия град. Дисплеят светеше, часовникът показваше 20:13, но той не знаеше, не виждаше блоковете около себе си, не разби ...

tuik

Проза

2005-05-15T14:55:20+03:00 3.5K 1 7

Пердето 🇧🇬

“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...

joanna_vas

Проза

2005-05-15T00:19:16+03:00 2.4K 2

Н.А.Д. Смъртта /има място за обич/ 🇧🇬

Пуснах ръката й.
Небето преливаше от сребристожълто до тъмносиньо и щедро пръскаше цветовете си над града.Всичко, което слънцето оставяше след себе си, беше красиво - mрозрачната топлина на въздуха, пулсът на сенките, меката светлина, топяща се бавно пред тъмнеещото лице на мрака, невидимият шум от ...

Insect-

Проза

2005-05-14T14:22:42+03:00 2.4K 1

БунтоВникъТ 🇧🇬

Пандемониумът - част 1 Tъмнината бавно се спускаше, все по-надолу и надолу, оставяйки само черноалените сенки , отражения от слънцето, остатъците на празна Надежда и там, където някога цараше светлина, сега настъпваше мрак...
Черните облаци, чиито краищата бяха обгорени, сякаш Ги беше потопил в кръв ...

__FREEMAN__

Проза

2005-05-13T21:24:21+03:00 1.5K 3

Смисълът на живота 🇧🇬

Що за шега на Съдбата?! Точно в този трагичен ден времето трябваше да бъде толкова хубаво... Слънцето безжалостно печеше и сякаш се надсмиваше над печалното лице на момичето, което вървеше бавно по алеята на зеления градски парк. Бе красиво, много красиво, но Лиляна не искаше да забелязва тази красо ...

squirt

Проза

2005-05-12T10:39:45+03:00 2.3K 3

Убийствен Реквием 🇧🇬

Беше прохладна нощ…въздухът бе наситен с напрежение….небето бавно притъмняваше …облаците зловещо се спускаха и закриваха звездното светило… миг на тишина…и мрак…..гаргите затаиха глас… тишината подтискаше ..и ето от другата страна на хълма се задаваше той…по природа доста опасен и мрачен човек…негов ...

^AkAsHa^

Проза

2005-05-07T08:32:00+03:00 1.8K 2

Среща 🇧🇬

Това беше разговор, който се провеждаше на ухо, докато танцуваха своя първи танц:
- Имаш толкова хубави бузки, че стават за...
- За какво?
- Не се ли сещаш? За папкане, естествено! Идва ми да ги схрускам!
- Стига, бе! Караш ...

Vala

Проза

2005-05-06T19:33:53+03:00 1.5K

Интернет 🇧🇬

Беше ощетен от природата откъм физическа красота. Когато го е създавала, тя не е притежавала много инструменти и подръчни материали. Гледала е да си свърши работата на две, на три. После неудовлетворена от творението си, му беше дала като единствена компенсация невероятно плътен и красив глас. Към н ...

Vala

Проза

2005-05-06T19:32:46+03:00 1.7K 4

Една малка част от нощта 🇧🇬

В една малка част от нощта аз лежа тихо цялата в сълзи, а раните в сърцето ми, измити от греха не спират да напомнят за себе си. В една част от нощта усещам тежест някъде дълбоко. От колко време е така? Съзнанието ми не спи, душата ми не спи. А някъде навън ... вали дъжд - силен и проливен дъжд... О ...

Fallen

Проза

2005-05-06T14:32:43+03:00 2.2K 5

Птиците умират летейки 🇧🇬

Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете ...

zingy

Проза

2005-05-05T14:20:15+03:00 2.2K 1 4

Теменугите на слепия 🇧🇬

Гръмотевицата разпука като яйчена черупка купола на небето. От цепнатината прокапаха сълзи и нашариха пръстта като сипаница. Дъждовните капки бяха черни и за по- малко от час тревата и цветята заприличаха на неумити деца. Този дъжд щяха да го помнят дълго, защото след него се случиха небивалици, кои ...

pusta_vana

Проза

2005-05-04T22:51:14+03:00 1.8K

Човек и череша 🇧🇬

Отдавна се каня да натрепя яко черешата - стига е циврила без бой пред вратата ми. Жълто-кафявите й сухи сълзи наводниха прага ми и, а-ха, да прелеят вътре.
Като изляза и нагазя в тях, стърхавият им, шумолящ звук ме кара да потръпна от неприятно усещане - кожата ми настръхва като от студ.
И на череш ...

Роксана

Проза

2005-05-04T16:25:26+03:00 2.2K 1

Лед 🇧🇬

Там видях такива неща и пейзажи дето дори и аз, който често обикалям места, където нямам работа, не бях имал честта да видя досега. Една ледена пустош. Голо сибирско поле. Потопено в сняг. Много сняг, покриващ всички неравности и дефекти на терена. Тиберийското слънце грее ниско из запад. Отражениет ...

admin

Проза » Литературные очерки

2005-05-02T22:31:57+03:00 3.3K 23

ПРОПАСТ 🇧🇬

Казваше се Ланди, живееше на осемнайсетия етаж и винаги се бе страхувал от Прозорецът на Детската. Самата "Детска" беше обикновена стая с легло, маса, стол, библиотека, плюшени играчки и всичко друго, от което се нуждае едно шестгодишно момченце, но нищо не можеше да бъде наред, докато съществуваше ...

Insect-

Проза

2005-05-02T20:58:50+03:00 2.2K 8

Монолог на една вълшебница - част 1 🇧🇬

"Когато се ражда магьосник, умира една звезда", казват Черните елфи, които живеят в Неназоваемата гора на границата с Риантор. Според тях вълшебниците имали нужда от толкова сила, човещина и любов, с колкото нито един смъртен не би могъл да ги дари. Затова щом новороденият маг поемел първата си глът ...

Wizard

Проза

2005-05-02T14:24:56+03:00 2K 2

Приказка 🇧🇬

Два комара, излишно е да казвам кръвопийци, въпреки че и сред хората се намират такива(само дано не отгатнат за кои говоря, защото ще ми изпият кръвта, ако ме хванат!), излезли по обедно време, за да похапнат, т.е. да пийнат нещо червено и хранително. Приятелски си хортували, като очите им били на ч ...

Vala

Проза

2005-05-02T09:53:03+03:00 1.6K

Живот... 🇧🇬

Стаята беше почти празна: един счупен гардероб, който не помнеше годините си, до него – стар и съвсем ненужен хладилник; мръсен и захабен паркет покриваше пода – целият нацапан с мазни петна, а върху него – метната черга, проядена от времето. Един телевизор, поставен върху стол се давеше в предсмърт ...

Vala

Проза

2005-05-02T09:51:42+03:00 2K 1 1

Плачещо момиче 🇧🇬

Той беше човек с широко скроена душа. Обичаше да помага на хората. Все още не беше женен и имаше някой-друг лев настрана. Сам преживяваше по-лесно...
През една топла лятна вечер той се прибираше към къщи. Не бързаше за никъд ...

Vala

Проза

2005-05-02T09:49:34+03:00 2.8K

Наследството 🇧🇬

Душата ми е в ада! Пльосната е като прегазена от валяк жаба и метната в голям тиган, а в него: гръцки зехтин. Един дявол пъргаво щъка около огъня, кладе го с дебели цепеници и иска да я опържи до златисто.
Така се чувствам в ...

Vala

Проза

2005-05-01T11:11:11+03:00 1.3K

Философска концепция 🇧🇬

Не искам да богохулствам, но смятам, че измислих нещо революционно. Тези мои схващания могат да обърнат представите на цялото човечество за нахождението на рая и ада.
Скоро се бях потопил в лепкавата кал на песимистичните си ...

Vala

Проза

2005-05-01T11:09:37+03:00 1.6K 2

Далновидност 🇧🇬

Ако някой известен ясновидец ми беше казал, че при прочитането на обикновена статия от български ежедневник ще бъда много щастлив, нямаше да повярвам. Но ето, че се случи!
Вървях по улицата и на една сергия за вестници в очи ...

Vala

Проза

2005-05-01T11:08:12+03:00 1.6K