Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
42.4K результатов

Критика 🇧🇬

Да те чукат и да си ходиш... губиш. Накрая може и себе си да загубиш - ако има к'во де.
Искаш любов, нежност, вярност, отдаденост. Мечтаеш си да сте си единствени и достатъчни един за друг. Виждаш бъдещето си прекалено светло и щастливо. Не се замисляш за отговорностите, които ти предстоят, за жертв ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.6K 1

Писмо до баща ми 🇧🇬

Здравей!
Помниш ли ме? Запознахме се преди близо 5 години и половина… Майка ми ни запозна, беше октомври. Не те бях виждала и се чудех дали ще те позная. Странно, но когато те видях веднага разбрах, че ти си моят баща. Майка ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Проза
4.8K 10

За него 🇧🇬

...и аз си стоях самичка в стаята, и си мислех за моето момче, което не ме
обича. Седях си на бюрото и си препрочитах писмата от него, ухаещи на парфюмът
му. И сълзите ми се стичаха по зачервеното ми лице... те не можеха да издържат
на напрежението... и... си мислех... какво ли правиш сега... с коя ...
bEtt (Белослава Асенова)
bEtt
Проза
1.4K 2

Исканият край! 🇧🇬

Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам, враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но постепенно разрастват ог ...
Siskata (Силвия Йосифова)
Siskata
Проза
1.7K 1

Мрачният лес 🇧🇬

03.07.2006
Seule...Toujours seule...
Горската тъмнина прегърна бащински мрачния му силует. Мирисът на борови иглички и на влажна дървесина сякаш го привикваше да открие скрита в гората тайна. Той влачеше босите си крака и те ставаха все по-кални и по-кални. Вода се стичаше по цялото му тяло. Дългите ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.6K 1

Старостта 🇧🇬

Когато излязох за пореден път този ден, отново видях странния старец на пейката. Попитах се защо все седи там и ме гледа някак втренчено и тъжно. Реших, че имам още малко време, седнах до него и го поздравих. Той ми отговори някак отвеяно. Едва сега забелязах колко стар бе той всъщност. Дълбоки браз ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Проза
1K

Забравена самота 🇧🇬

Сънувах. Беше хубав сън, но се събудих. Отново бях сама. Всяка сутрин си задавам един въпрос: Докога?
Навсякъде виждам хора без лица, които бързат или не. Птиците пеят, но аз не ги чувам. Слънцето грее, а аз не го виждам.
Някога обичах птиците! Обичах и слънцето! Обичах пчеличките, тревичките и дори ...
FiGHTeR-4u (Петя)
FiGHTeR-4u
Проза
1.4K 2

Малка частица от света на мълчанието 🇧🇬

Беше хубав летен ден. Беше нейният рожден ден – двайсти поред. Празник? Не, не и за нея. Тя нямаше за какво да празнува. За това, че се беше родила? Никаква радост не й донесе това – нито преди, нито сега. Нямаше и с кого да го сподели - тя отдавна беше сама на този свят. Приятели? Бедността я бе ли ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.1K 3

Дали наистина всичко беше сън... 🇧🇬

Стоях в стаята си, отново в хаоса, който оставих предната вечер, гледах стената... Опитвах се да различа фигурите, оставени от мазилката - дървета, птици, цветя... Гледах, но не виждах нищо - просто бяло! В един миг, докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах, падах и всичко се променяше -леглото се ...
Меллисса (Мариела Павлова)
Меллисса
Проза
2.3K 4

Никога вече Мария! 🇧🇬

За първи път я видях в един прекрасен ден от късната пролет на 1997 година. Тя беше деветнайсет годишна, току-що завършила гимназия, а аз на двайсет и две, втори курс студент по история. Коя година, кой, къде - неща като тези знаех доста; хубаво е да се знаят. Но виждам, че се отклонявам. Та тя беше ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.4K 3

Летен дъжд 🇧🇬

Ранният следобед в града е напрегнато тих. Вървя по улицата сякаш на никъде, но всъщност се прибирам вкъщи. Започва леко да вали и веднага се сещам за чадъра в раницата и си мисля колко предвидливо го взех сутринта. Все още не мисля да го отварям. Нека няколко капки дъжд да се посипят върху мен – ля ...
soultraveller (Соул)
soultraveller
Проза
1.7K 2

Вълшебната гора 🇧🇬

Беше студена зимна вечер. Вятърът свиреше по покривите на къщите и играеше с падащия сняг, разпилявайки го в различни посоки. Валяло беше цяла седмица и по первазите на прозорците имаше няколко пръста дебел сняг, а стъклата бяха покрити със скреж. Хората тъкмо привършваха с вечерята си и беше време ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.1K 2

Люти лакърдии - V част 🇧🇬

ПОДОЧУТО
Нещастието ни събра в една болнична стая за дълго. А известно е колко дълги са там дните и нощите.
Умен и интелигентен осемдесет годишен човек ми споде­ли мъката си. Бил заможен търговец. Имал и чифлик с много плодо ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
2K 1

Люти лакърдии - VI част 🇧🇬

МАХМУРЛУК
Махмурлукът е много лоша болест. За да се предпази чо­век от нея има само един единствен начин - да не пие алко­хол. Няма на света пияч, който да не е страдал от махмурлук. Най-силно е страданието сутрин, след весе ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K 1

Аня 🇧🇬

Аня
Правило ли ви е впечатление как спят малките деца? Най-често проснати по гръб с разтворени ръце, готови да поемат целия свят в прегръдката си. Без страх, без тревогите на нашия делник или дълбоко вгнездилите се ужаси, ко ...
dangon (Ия)
dangon
Проза
1.9K 9

Да обичаш е грях(Toujours à toi) 🇧🇬

Toujours à toi...
В нощта съм сама.Винаги е така. Искам го. Изгарям по него…
Но той няма да дойде. Сигурна съм в това. Защото не съм единствената… не съм и няма да бъда…
Но ето, че вратата на стаята ми плавно се отваря. Той ...
stephanova (Йорданка Стефанова)
stephanova
Проза
1.5K

Картини от вековете 🇧🇬

КАРТИНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ
Нощта бавно спускаше завесата си над уморения град. Заведенията постепенно изпращаха хората, излезли за обичайната чаша следработно кафе и посрещаха онези, които излизаха за развлечения и запознанства. И Никола трябваше да е навън, където бяха неговите приятели и връстници по тов ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2K 5

Ще ми липсваш 🇧🇬

Ще ми липсваш... Ще ми липсваш така както, сигурна съм, залеза липсва на зората.
Ще ми липсваш толкова много... Не мога да го опиша с прости думи. До последно не
осъзнавах, че дори минутка без теб е като цяла вечност. Не искам да плача, искам
да буда силна, ала не мога... Нещо в мен напира, силзите ...
Adelinka (Ааа)
Adelinka
Проза
7K 4

Кати 🇧🇬

К А Т И
- Добре сега, какво искаш да кажеш?
- Това, което казах – че не мога повече така! Аз имам достойнство и не искам повече да бъда мъчена. Не мога, не искам, край!
- Обещавам да се променя! Още след като затворя телефона, ставам нов човек. Всъщност още сега - сега вече говориш с нов човек! - ве ...
нико (Николай Колев)
нико
Проза
2.6K 8

Люти лакърдии - IV част 🇧🇬

ВЧЕРАШНИ КЮФТЕТА
Минджата беше колач в кланицата. Живееше в малката си къщичка с многолюдната си челяд. Всяка вечер, връщайки се от непосилен труд, носеше на морните си рамене торба с карантия от закланите животни. Тя беше о ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K 2

Изгубен в съня 🇧🇬

Слънчевите лъчи започнаха бавно да се промъкват в далечината на гората, прогонвайки тъмносините воали на ноща. Златните дълги ръце на слънцето погалваха заспалите дървета и упорито проникваха през клоните им, за да огреят всяко място от Долината на водопадите, чак до тучните склонове на планината, о ...
nvx (Ели Петкова)
nvx
Проза
1.6K 4

Пеперуден дъжд 🇧🇬

Пеперуден дъжд

….
а след пеперудата –
зависи от мерната единица... ...
Цвети-Киара (Цветелина Александрова)
Цвети-Киара
Проза
1.7K 3

Някога 🇧🇬

Тъмната уличка водеше към дома му, а той бе също толкова неприветлив, колкото и пътя, водещ към него. Там никога не се случваха хубави неща. Може би преди, когато баща му все още бе жив, а майка му не беше болна. Тогава цялото семейство и роднините се събираха и празнуваха заедно. Но слънцето залезе ...
AgainST (Тони Иванова)
AgainST
Проза
1.1K 2

Люти лакърдии - II част 🇧🇬

ОБЛОГЪТ
Чичо Васил беше много работлив, грижовен стопанин и майстор във всичко. Правеше прекрасно вино и подходящи мезета. Един ден, когато си работел нещо в мазата, дошли градските пияндета Панчо Мезето и Славчо Лъжисвет. У ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K

Люти лакърдии - I част 🇧🇬

СКРЪНДЗАТА
Цено Скръндзата беше заможен човек. Наред с търговия­та, той имаше доходи от чифлика край града. За него врачани мюзевири казваха „негова пара съ не турчи". Та около Петровден той наел за косач Сандо Наковинята, е ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.7K 2

Стълбата 🇧🇬

Пред малка софра, на която стояха отдавна изпити юзчета, на трикраки столчета, седяха познатите ни - Павел и Мито. Седяха и си мислеха за онова минало, което нямаше никога да се повтори. Пръв наруши мълчанието Мито.
- Та бай ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.5K

Ад 🇧🇬

Как да започна? Родих се... Отраснах... Бях там?
Или, може би... Видях. Запомних. И все още го виждам?...
Красивите дни на омагьосващата ледена зима. 1813 година.
Хората се бяха събрали на площада в центъра на малкото германско
градче, ликувайки и подсвирквайки около петима едри мъже, ...
Janet (Жанет)
Janet
Проза
1.6K 7

Шебеците 🇧🇬

Зноен юлски ден. Петровите пекове са в стихията си. Всички божи твари са се скрили на сянка, търсейки прохлада. На излъка, пред малката софра, са седнали двама стари приятели - Мито и Павел. На софрата стои изпотено павурче с ракия, а до него калайдисан сахан с резени обелени круши.
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.5K 1

Чешмата на Мустафа 🇧🇬

Неделен августовски ден. Ясно синьо небе, а слънцето припича ли препича. Двамата стари приятели Павел и Мито се връщат у дома след черковната служба по случай св.Панталей Пътник. Вървят бавно и мълчаливо, премисляйки черковната служба и житието на светеца. Пръв наруши мълчанието Мито:
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.6K

Историята на пясъчното човече 🇧🇬

Пясък,слънце,горещина...Пясъкът е горещ,толкова горещ,че не може да се стъпи по
него.А слънцето така напича,че пресушава с топлината си дори мечтите..Сред
цялата тази кратина живее само едно същество.Едно такова малко същество. Там
живее пясъчното човече.Но не,то не е какво и да било човече,то е раз ...
Adelinka (Ааа)
Adelinka
Проза
1.8K 5

Една стара история 🇧🇬

-Сипи по едно малко първо и после ще ти разкажа историята,която ти обещах.За да разкажеш тази история трябва да изпиеш поне две-три малки,но и едно ми стига на мен.Помниш ли селото Ружа,което остана изоставено и хората го напуснаха за дни,е точно там се е развила тази история,научих я от кореняк руж ...
nansuela (Нана)
nansuela
Проза
1.6K 3

Ама риба,а-а-а; Панталоните 🇧🇬

АМА РИБА, А-А-А...
В тогавашните бакалници се продаваше всичко - от свински цървули до хранителни продукти. За Никулден власите от Дунава докарваха осолена риба в кошове. Зимата реката замръзваше и не можеше да се лови риба. ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.4K

Пачията 🇧🇬

Военните години и сиромашията ни бяха научили да се борим за оцеляването си. Родителите ни трудно отделяха пари за лакомства и кино. Тези средства си набавяхме самите ние по следния начин.
Безбройните патици в махалата се гр ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.3K

Пуалецо 🇧🇬

На какви ли работи не се е нагледал и натеглил врачанина. Народната власт национализира "едрата градска собственост", ограничи жилищната градска площ и накрая взема земята. Всичко това се правеше за "благото" на народа, не го измислиха каламите. Апетита идва с яденето. Като се сдобиха с градската со ...
muzevir (Веско Лазаров)
muzevir
Проза
1.3K

"Дръжте прасето!" 🇧🇬

Другарят Георгиев преподаваше география. Случи се така, че освен, че ни учеше да познаваме и обичаме земята, ни беше класен ръководител от четвърти до осми клас. Водеше и кръжок по ориентиране в училището. Беше дребен, сух, мургав. Строг, с надвиснали вежди и показалка в ръката. Изпитваше на дъската ...
Марта (Дора)
Марта
Проза
1.8K 2