Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Към безкрайното синьо на морето (част 3) 🇧🇬

V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...

зорница

Проза » Повести и романы

1.4K

Небостъргачът - 63 🇧🇬

В Монголия човек можеше да усети душата си близо до Небето. Безкрайната степ - символ на свободата и необятността. Спиритуалното номадство смяташе, че всичко беше едно пътуване, а спиритуалният номад търсеше дълбока утеха и смисъл на съществуване. Тази почти необятна страна беше едно празно простран ...

Мастъра

Проза » Другие

1.2K

Лице в лице с миналото 🇧🇬

"Лице в лице с миналото"
от Елена Михайлова
Валерия гледаше от прозореца как дърветата препускат от самото движение на колата. Така познатата й гледка се откри пред нея...засяти ниви със слънчоглед и синьо небе. Беше се отнесла в мисли. Мисли за миналото... мисли за едно прекрасно лято на прекрасно ...

ЕленаМихайлова

Проза » Рассказы

1.5K 2

Оплаквачите 🇧🇬

Вратата се блъсна в стената, върна се, посрещната от мощната ръка на Митьо – общ работник в общината, професионален гробар на селото, и застина до мазилката от пресен тор.
– Братята се сблиха! – викна той към Пена и Кина, които бъркаха нещо в гърнето на оджака…
Двете вдигнаха глава и забравиха важна ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.3K 4 5

Кратко за Любимата 🇧🇬

Любимата е като спомен от бъдещето.
Невинна, защото е неопорочена от минало и настояще!
https://www.youtube.com/watch?v=kPUxdt1FZRY

vega666

Проза

694 4 2

Празникът на манастира 🇧🇬

Църквата. Това не е разказ, или есе. Какво ще излезе не зная, но просто трябваше да се кажат няколко думи за тая църква, защото когато влязох вътре се почувствах все едно вися във въздуха.
Чудя се това чувство дали идва от извиканата ми вяра и страхопочитание, или е просто атавистичното ми чувство з ...

SvetoslavVasilev

Проза » Рассказы

787 1 2

Как да не ставаме идиоти в школото на глупаците 🇧🇬

Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва ...

генек

Проза » Другие

753 6 5

Съботата на Стария полковник 🇧🇬

Старият полковник звънна на дъщеря си малко преди седем. Чу недоволния й сънлив глас, подмина с пренебрежение намека й – събота е. Какво като за някого е събота? За него отдавна дните бяха еднакви, откъде-накъде ще спазва чужд календар? Та ако ще и на дъщеря му да е.
Събуди се нейде преди пет часа. ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.4K 2 10

Джунджурии 🇧🇬

Една вечер реших да отида до магазина на две пресечки, където продаваха пица. За пет минути бях там. Отляво има малък магазин за хранителни стоки, отдясно е обществена пералня. Магазинчето бе пред мен. С голям надпис на витрината гордо бе написано “Пол и Синове”.
Зад тезгяха стоеше Пол - мъж на сред ...

robertratman

Проза » Рассказы

1.4K 2 6

Искреност - продължение на "Семенца" 🇧🇬

Иван ритна с яд камъчето, сякаш то беше виновно за всичко, което му се случи. Огледа улицата и пресече. Картината още беше пред очите му, как го сочат с пръст съучениците му и викат „лъжец, лъжец“, а той побягна почервенял от срам и неудобство.
„Как ще вляза в клас утре? - помисли си. - Ще излъжа ма ...

zelena

Проза » Сказки и произведения для детей

1.9K 1 6

Историята на една снимка 🇧🇬

"Историята на една снимка"
от Елена Михайлова
Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола, истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. ...

ЕленаМихайлова

Проза » Рассказы

1.7K 6

ПатрЕотизъм 🇧🇬

А навън вали,.. вали, тихо и кротко...
Събрахме се наборите е '' бомбоубежището'',.. така вече прекръстих скривалището срещу Ковида,.. хем е по-актуално, хем звучи научно....
Нарязах парче домашна сланина с праз, подправки и червен лют пипер, мотаеше се из хладилника от доста време, подарък от далеч ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Юмористическая, Другие

783 1 9

По повод на последните събития 🇧🇬

Ето че отново настъпва това време на годината, в което животът се възражда. Време на подем, радост и фини благоухания. Такава би трябвало да е пролетта на тази планета. Но истината е, че още е студено и цветята не искат да излизат от къщите си под земята. Тъмна и безплодна изглежда тя за поглед, кой ...

Андромеда

Проза » Письма, Другие

1.2K

Небостъргачът - 62 🇧🇬

Между корейците имаше все още някои неизяснени неща, но влиянието беше поделено между Дак Хо и Сео Юн по начин, които беше достатъчно справедлив. Лейди Смърт нямаше да се меси в сферите им на влияние, но те трябваше да и оказват съдействие при нужда. Малко по малко, бизнесът в Корея се разрастна до ...

Мастъра

Проза » Другие

1.4K

Бог високо... 🇧🇬

Градът беше сгушен в тишина. Вятърът по опустелите улици също заглъхваше и само снегът се слягаше и пропукваше от време на време злокобно. Още не беше започнало да се здрачава. Първо ставаше дрезгаво сиво, а после тъмнината се спускаше отведнъж. Нощта ставаше мастилена черна. А в полунощ и в следващ ...

di_t

Проза » Рассказы

2.3K 10 53

Момичето с балоните 🇧🇬

Странно градче. Близо до столицата. През няколко дни беше празник за нещо и хората се събираха на малкия площад да се веселят. Имаше подвижни сергии, скара, захарен памук и неизменното присъствие на малка Ева. Тя заставаше до някоя пейка и усмихната предлагаше своите балони, а те като букет пъстри ц ...

Жабокът

Проза

1.3K 2 7

Прошка 🇧🇬

Слънцето облиза Боли връх и погали с лъчите си покривите на каменните къщи в Карабелци. Керемидите лъщяха, покрити от скреж. Васил Брезовеца се щуряше насам-натам из двора, прокашля се и приглади мустаки. От устата му излизаше пара. Беше нахранил стоката. Не го свърташе на едно място. Дойде чаканият ...

maistora

Проза » Рассказы

3.7K 15 19

Небостъргачът - 61 🇧🇬

- Когато нещо стане част от живота ти, е много трудно да продължиш без него напред - каза Ян Вандерс. - Животът е дяволски сложен. Някои от момчетата се самоубиха, просто защото не можаха да се впишат в новата реалност - един свят на неограничени възможности и неограничен избор, който обаче не е точ ...

Мастъра

Проза » Другие

1.2K

Невъзпитани бележки, жадни за цензура 🇧🇬

/мислех да помълча, ама да оставя бандерлогите да крещят на воля ли?/
Синоними – възпитание и лицемерие…
хххх
Да кажеш на глупака, че е глупак – милосърдие ли е или обида?
хххх ...

генек

Проза » Другие

579 7 13

Почтеният селянин 🇧🇬

Имало едно време един грозен и глупав селянин. Жените го избягвали заради външният му вид, а мъжете се присмивали на глупостите, които говорел. Животът му бил ужасен Дочул селянинът, че има стара, но добра магьосница. Помагала на хората. Решил да я посети, за да получи от нея съвет. Понеже бил беден ...

troia

Проза » Рассказы

970 4 19

Земята е рай 🇧🇬

Поспри за момент. Виждаш ли? Усещаш ли? Карамела на залеза. На небето пурпура. Стипчивото кафяво на канелата. И аромата на зюмбюлите. Пролетта си е пролет. Невинна руса девойка. С коси до раменете. Невинно бяло цвете. Разцъфнало сред отломките от мрак. Сред писъците на децата. Сред гръмките викове н ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Другие

1.9K 1 8

Патила 🇧🇬

- Ивано ма, къде се загуби? Ела ма чедо да та вида. Ела на баба момата убава. - зарадва се баба Райна. Една ѝ внучка остана, дето може очите ѝ да види. Другите заминаха по чужбина, да търсят живота, да се бъхтят за убаво, къщата да ѝ оправят, още една коза да ѝ земат, дувара, дето падна лани от снег ...

Wildhorse

Проза » Рассказы

1.5K 2 1

Небостъргачът - 60 🇧🇬

Ян Вандерс се оказа корав и точен мъж. Израсъл в Холандия и участвал в много сражения - винаги беше душата на отряда. След само пет дни всички членове бяха на линия - без значение в коя точка на света се намираха. Но Ши знаеше, че отрядът трябваше да се събере максимално дискретно и да премине грани ...

Мастъра

Проза » Другие

1.2K

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -седемнадесета част 🇧🇬

Понякога формата на съжаление добива странен изблик на съмнения.
Животът е твърде сложен и кратък, за да обхванем измеренията му.
Семейството на Стояновски беше между противоречията на едно време, което ги направи герои в идеала им,но ги лиши от една върховна човешка мечта...
Те излязоха с любимата ...

Ranrozar

Проза » Литературные очерки

1.2K 2 18

Нормален ден 🇧🇬

Пешо стана по навик рано, бръсна снега от пътеката, нацепи дърва за цяла седмица…
Ванко се надигна десетина минути по-късно, прозя се, пийна кафе и легна да си доспи…
Марчето излезе почти веднага – днес на магазина щеше да има опашка от почиващи си клиенти, та трябваше да побърза…
Киро пусна най-нап ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.5K 5 14

Доброто - продължение "Семенца" 🇧🇬

Никак не му се ставаше на Митко сутринта за детската градина. Много пъти през нощта се събужда и светва нощната лампа. Сънува, че се превръща в дракона, който побеждава безсмъртния воин (герои от играта, с която се събуждаше и заспиваше – толкова много я обичаше, че сякаш живееше в нея).
Майка му за ...

zelena

Проза » Сказки и произведения для детей

1.9K 1 6

Небостъргачът - 59 🇧🇬

Колкото и да се опитваше, Джиро не беше успял да хване Ши в някаква форма на измама или неизпълнение на задачата си. В началото се виждаше единствено, че той ставаше все по-прецизен с напредването на установения срок - колкото и да се опитваше Джиро усещаше, че или онзи беше много опитен, или просто ...

Мастъра

Проза » Другие

1.1K

Утре е свят ден за България 🇧🇬

Да тачим най-големия празник - празникът на нашето освобождение от османския поробител и да благодарим на Русия, че ни освободи с една свещена война. Не бива да бъркаме онази Русия и тогавашният Цар Освободител, с днешната - Путинова Русия. Да не изпадаме в крайността да поругаем този национален пра ...

vega666

Проза » Другие

1.3K 14 15

Стресни се, племе закъсняло... 🇧🇬

Военният кореспондент Спас Икономов разказва: „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм... В едно село кметът бил нападнат от селяните, защото след като получил съобщението през нощта, не ги събудил с камбаната, а чак сутринта им съобщил.” Ру ...

khanas

Проза » Рассказы

1.4K

Писмо от долната земя 🇧🇬

Здравейте! Пиша ви от Долната земя. Не. Не от Австралия, а от Долната. От земята на умиращите и мъртвите. Та, вие здравейте! На нас не ни е писано. Но, ще трябва да ни помните. Ще трябва да помните кои сме и защо сме на Долната земя. Там сме, защото има война. Ние не искаме война, ама.... Тук сме ру ...

goblenka

Проза

1.2K 1 1

Медитация 🇧🇬

- Дядо, вярно ли сме си поръчали правителството от "Али.експрес"?
- Не, Иванчо, от "Амазон.ком"!
Колкото интереси - толкова богове! Колкото богове - толкова бесове!
Как да станем олимпийска държава?
Обявяваме 29-ти февруари за национален празник! През 4 години! ...

palenka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

772 3 6

18+ Мълчанието на агнетата 🇧🇬

И начи, брат, филмчето е мегаяко и кърти плочки, подове за бани и тротоари! За „Мълчанието на агнетата“ ти рЕдим, по времето на дъртите е било вайръл, ма и сега ми се втресе ченето, като го гледах. Три коза дръпнах и още не моа се свеста! Там имаше един турбо откачалник, дето не знам кой му е дал ди ...

popolo

Проза » Другие

1.7K 6

Небостъргачът - 58 🇧🇬

Двамата се върнаха там, където живееше младежът. Казваше се Ши, което на китайски език означаваше достоен за доверие - поне с това име се представи пред Джиро. Жилището беше скромно и се намираше в квартал Шаланг - относително спокоен район в Джонгшан.
Светлината влизаше по странен начин вътре - сяк ...

Мастъра

Проза » Другие

1.3K

18+ Забранени неправилности 🇧🇬

Бил Гейтс благородно предупреди, че се задавала нова епидемия.
Може да му се вярва – той знае…
Но засега „пандемията“ минава на заден план. Печалбите идват от оръжие. И очаквани дивиденти от предизвиканата война между братята…
хххх
БЧК организира спешни акции за подпомагане на украинците. ...

генек

Проза » Другие

1.6K 6 16

Към безкрайното синьо на морето (част 2) 🇧🇬

III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...

зорница

Проза » Повести и романы, Сказки и произведения для детей

1.2K

Една подранила пролет...7 🇧🇬

Ходихме заедно на работа с Женя, връщахме се заедно,...нали сме млади влюбени хора.
- Жень, я си харесах една лека кола, вместо да се блъскаш в метрото,.. всички около теб идват на работа с колите си, ти по какво им отстъпваш - предложих един ден - Как ти се струва Мини Купъра на кирия Мария,... или ...

PetarStoyanov

Проза » Рассказы, Другие

1.2K 11

Това не е моят свят 🇧🇬

Мразя войната.
Мразя този свят, в който брат брата убива, а непознатият е първо враг, а после приятел. Моля се да обичам и да мога да отвръщам на усмивката с усмивка, без да ме е страх какво ще последва.
Вие не знаете какво е. Не сте го изпитали отблизо, взирайки се в очите на смъртта, в очите на чо ...

MitkoPopov

Проза » Рассказы

1.4K

Щастлива със себе си 🇧🇬

Последните думи на мъжа й бяха: „Дано си щастлива със себе си“. Тя измени на манталитета си и се замисли. Защо да не е щастлива? При това със себе си? Че с кого другиго? Та нали затова е светът – в нея и за нея. Останалото е декор, миманс, развлечение…
Зачуди се – защо се замисли? А защо се омъжи за ...

генек

Проза » Рассказы, Юмористическая

685 3 16

Композиторът 🇧🇬

Започвам нова поредица. :)
Тръстиките се полюшваха от лекия ветрец. Рояк мушици кръжаха наоколо.
Стоеше, като препариран и слушаше ли... слушаше, а славеят редеше чудни трели. Искаше му се, да подскочи и политне в небето. Толкова бе възторгнат. Накрая реши. Трябва да стане композитор и певец, като с ...

Жабокът

Проза

1.3K 1 6

Небостъргачът - 57 🇧🇬

Какво представляваше стълбата на страданието? Колкото по-високо се изкачваше човек, трябваше да се бори с все повече и повече страдание. Трябваше да преодолява все повече и повече, само за да осъзнае, че в края на пътя може би нямаше нищо. Освен една надежда за оцеляване - един импулс, една вибрация ...

Мастъра

Проза » Другие

1.2K

Рассказы и проза современных авторов

Към безкрайното синьо на морето (част 3) 🇧🇬

Небостъргачът - 63 🇧🇬

Лице в лице с миналото 🇧🇬

Оплаквачите 🇧🇬

Кратко за Любимата 🇧🇬

Празникът на манастира 🇧🇬

Как да не ставаме идиоти в школото на глупаците 🇧🇬

Съботата на Стария полковник 🇧🇬

Джунджурии 🇧🇬

Искреност - продължение на "Семенца" 🇧🇬

Историята на една снимка 🇧🇬

ПатрЕотизъм 🇧🇬

По повод на последните събития 🇧🇬

Небостъргачът - 62 🇧🇬

Бог високо... 🇧🇬

Момичето с балоните 🇧🇬

Прошка 🇧🇬

Небостъргачът - 61 🇧🇬

Невъзпитани бележки, жадни за цензура 🇧🇬

Почтеният селянин 🇧🇬

Земята е рай 🇧🇬

Патила 🇧🇬

Небостъргачът - 60 🇧🇬

Дядо Ицо гледа от Бакаджика -седемнадесета част 🇧🇬

Нормален ден 🇧🇬

Доброто - продължение "Семенца" 🇧🇬

Небостъргачът - 59 🇧🇬

Утре е свят ден за България 🇧🇬

Стресни се, племе закъсняло... 🇧🇬

Писмо от долната земя 🇧🇬

Медитация 🇧🇬

18+ Мълчанието на агнетата 🇧🇬

Небостъргачът - 58 🇧🇬

18+ Забранени неправилности 🇧🇬

Към безкрайното синьо на морето (част 2) 🇧🇬

Една подранила пролет...7 🇧🇬

Това не е моят свят 🇧🇬

Щастлива със себе си 🇧🇬

Композиторът 🇧🇬

Небостъргачът - 57 🇧🇬

Очередь