Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Доценти, доктори, професори 🇧🇬

Хората, имащи ценз на хартия, рядко признават онези, които имат ценз от Бога! Дарените свише, независимо в коя сфера на живота... често биват оплювани и подигравани от образованите. Заплатилите в кеш (и натура) за своето висше образование, презират талантливите хора, които са получили всичко даром о ...

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K 22

Рабатото петле 🇧🇬

Когато старият петел изчезна, с него изчезна и радостта във фермата. Нямаше кой да разлайва кучетата по малките часове, да буди стопаните в ранни зори, да воюва нескончаемо с гъсока, да разкудкудяква кокошките. Над птичия двор легна някаква особена, унила тишина. Сутрин, когато Мария пуснеше кокошки ...

donchevav

Проза » Рассказы

1.7K 3 16

Генезис - 4 🇧🇬

Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...

NorwenaAldren

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.9K 2 5

Имало едно време - Историята на Ти 🇧🇬

Вали. От оня ситен дъжд, дето хем мирише на ноември, хем като се лепне за косата ти измъкване от мокрите му целувки няма. Тръснеш глава насам-натам, свреш врат в яката на връхната си дреха и току усетиш дъното на Марианската падина сред локвите на този свят. Обувките ти жмръцкат, от чантата ти капе ...

линасветлана

Проза » Другие

1.2K 2 9

Красавица 🇧🇬

Облече най-хубавата рокля от гардероба. Беше светлосиня. Боже, стой ми прелестно, този цвят ми отива, помисли си. Каква съм красавица... Трябва да си пусна дълга коса, с късата много не се харесвам, да, определено ще си пусна дълга коса. Сега да сложа грим в тон с роклята…все още е ден…гримът трябва ...

Kors

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1K 1 3

А ти? 🇧🇬

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Письма

1K 1

І. из Дрибъл 🇧🇬

І.
Крачеше бавно, сам, скрит в тъмните ъгли на нощта.
Една болезнена умора давеше всичко в него: колкото по се опитваше да я оправдае, толкова по-непоносима ставаше тя. Така, крачка след крачка, кръгът отново се затваряше. Усещаше мускулите си сковани и нежелани – бяха като някакъв излишен товар, ко ...

КонстантинК

Проза » Повести и романы

1.3K 1 2

Имало едно бреме... 🇧🇬

Никой не знае точно кога се е появил клана Гъди Мъди. Със сигурност е било много отдавна. Единственото сигурно (до колкото може да се вярва на нинджи) е, че клана е основан от Баба Гъди Мъди.
Това може да го потвърди всеки Вожд на Клана (както жив така и мъртъв).
Няколко стотин години са минали от н ...

Oracle

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.4K 2 4

Временно слабоумие 🇧🇬

Понякога толкова много не издържам, че искам да изкрещя колко ми липсваш. Да го изкрещя пред всички...
А те да законтрят на ръчна, да млъкнат, да вдигнат глави, да ме погледнат като откачена и да забравят какво са правили до този момент, кои са, защо ги има...
Да залепнат по местата си като насекоми ...

Иринакис

Проза » Другие

1.2K 7 10

Бариерата 🇧🇬

Заедно с още няколко човека вървя по стръмна пътека. Тя е тъничка, сребриста, повече прилича на ручейче. Пада се в някаква долчинка .Встрани от нея коренища и стъбла на храсти. Короните им са оцветени с почти всички цветове на дъгата, а по земята са се натрупали изпадали листа – оранжеви, червени и ...

Блу

Проза » Рассказы

1.1K 4 12

И птичките не пееха 🇧🇬

Беше дошла Демокрацията и младежите започнаха да си оставят бради без някой да им прави забележка. Двамата сина на баба Дона седяха пред къщи и разглеждаха в някакъв вестник снимките на известни мъже. Обсъждаха себе си и това на кого какъв тип брада би приличала най-много.
Майка им ги слуша, слуша, ...

Handzhieva

Проза » Рассказы

1.2K 1 3

За чувствата и разума 🇧🇬

Поредния самотен ден. Ани стои до прозореца загледана в мрачното утро. Затваря очи и се пита за пореден път „Защо? Как стигнах до тук?” , пожела да си прости и си припомни историята, която промени живота и.
Дните и преминаваха спокойно. С бившия и съпруг ги запозна тяхна обща приятелка ,тъй като и д ...

Галина

Проза » Рассказы

1.7K 20

На бара... 🇧🇬

Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитат ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Рассказы

777 7

Коронована история 🇧🇬

/по идея на Юри, а при него по идея на бутилката. Нямам понятие как се пуска свързаното произведение, сори, пич!
Почва с една поредна случка с картечната ми уста, продължава с видения за бъдещето, завършва с представа, почерпена от алкохолните миражи на един поет…
Та – поред…
Отивам да плащам телефо ...

генек

Проза » Юмористическая

619 3 8

Извънредно разпространение 🇧🇬

Малкият Иванчо пита баща си: Тате, до какво ще доведе извънредното положение, което ще обявят у нас?
Бащата: До извънредно разпространение, сине!

vega666

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

713 3 1

Сблъсък с Рая 🇧🇬

Много ми е неприятно, когато съм свидетел на това как двама мъже си ги ... Единственото по-неприятно нещо от това е единият от тях да съм аз. Публично се заклевам, че винаги отстъпвам в подобни дуели. Най-тъжно ми е било да гледам отстрани как някой мъж се опитва да спечели точка пред някоя жена с н ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

759 1 1

История на сексуалния език 🇧🇬

Беше си тайна едно време, мълчахме по темата, но работехме активно и без много приказки. Сега… Сега ни остава обсъждането. Та затова – малко за историята на сексуалния език.
Тайна, тайна – но и сексът си имаше, има и ще има свой език. Затова е интересно да видим как са говорили дедите ни, как общува ...

генек

Проза » Юмористическая

818 2 10

На Дъното 🇧🇬

Сега, драги ми приятелю , ще ти разкажа моята история на живота . Още когато се появих на това място пълно с болка , лицемерие и омраза наречено Земята , моите родители бяха щастливи и мечтаеха да съм високопоставена личност и успял в живота мъж , който всички които около него да го харесват . Като ...

Джей04

Проза » Рассказы

1K 1 1

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 2. 🇧🇬

4.
Оперираха един колега от автотранспорта – те заемаха същите сгради, но в другата смяна. И ме поканиха да го заместя. Два месеца… Ама добри пари плащаха…
Разгони ми се фамилията. Направо не се прибирах. Но – млад, енергичен, с дете…
Учениците от автотранспорта бяха… Бе, няма да кажа по-неинтелиген ...

генек

Проза » Другие

736 2 7

Тъжния човек 🇧🇬

Беше една студена ноемврийска нощ , всички се бяха скрили в малките си къщурки и си разказваха смешки , докато ядоха и пиеха и са сгряваха с камините си и с усмивките и по лицата , но не и Тъжния човек . Тъжния човек нямаше име , той беше просто един прост човечец , както останалите , но винаги се к ...

Джей04

Проза » Рассказы

883 2

*** 🇧🇬

Животът е третокласен път, а не автомагистрала.
Свиквайте с друсането!

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

632 2

18+ Сексът и блатото 🇧🇬

„Принудата сама по себе си носи наслада само в секса, в другите аспекти на живота е помия, безумно зло, което обгръща тялото като тиня...“
…Тази мисъл на една моя позната ми се въртеше в главата, докато самият аз се въртях около света. Да, бях пиян. Напоследък ми се случва по-често. Прокълнато уиски ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

693 1 2

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 12 🇧🇬

Ако искаш да усетиш истинския дух на един град, трябва да го разглеждаш или рано сутрин, или много късно вечер. Тогава всички непривични шумове вече са утихнали, повечето хора, които си нямат работа са по домовете си и улиците показват истинското си лице. Така Венеция става тайнствена вечер и романт ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романы

1.2K

Щастие, любов, кратка любовна история 🇧🇬

Абе някой знае ли реалния смисъл на думата щастие?
Какво е чувството да си щастлив и каква е причината за това?
Всеки го тълкува по различен начин:
за едни щастието е в парите, за други в безполезните материални неща, трети пък търсят щастието по баровете и дискотеките - бедни и жалки душички без до ...

Dunka_g1109

Проза » Другие

1.3K 2 2

Мъртва любов - седма част 🇧🇬

Тримата мъже не бързаха. Бяха отпочинали, сити и се наслаждаваха на пътя. Само Мишока беше леко притеснен, защото вдясно от тях, зад горичката, се долавяше кроткото примляскване на Океана. Иначе денят беше чудесен, идеален за нови подвизи и приключения. Дори настроението на Грис се беше оправило и л ...

В.Уайт

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.5K 2 1

Срещу виросо у Северозападо 🇧🇬

... ... ... Веке цел месец се мота по белио свет неква сътвер, дека и викат курено вирус!
... ... ... И я се дзверим сал у тевелизоро, кога кой ш`да излее `а се шашави и `а ни предумва `а се омотваме с парцаляк през ýста, що он, таа гад виросо щел `а улезне от там у назе и саде `а ни изпотрепа изнет ...

BELOBRAD

Проза » Юмористическая

1.4K 2 2

Profumo di nonna Capitolo III 🌐

La mattina qualcuno va nella stalla a mungere la vacca riempiendo un tegame, sale gli scalini, attraversa la porta col chiavistello ed entra in cucina. La stufa, in inverno, già calda perché costituisce l’unica fonte di riscaldamento, è pronta ad accogliere quel buon liquido bianco, denso e profumat ...

WilmaSWorks

Проза » Повести и романы

859

На_здраве 🇧🇬

Всяко минало си има лице. Не знам дали си виждал лицето на своето! Днес те виждам за пръв път. Кое виждам първо ли? Ами... Предполагам, че искаш да знаеш повече и от кокошката за яйцето, и не се прави, че яйцето, онова от което започва живота ти, същото, със счупената черупка, със сивеещата си белот ...

линасветлана

Проза » Другие

1.1K 1 4

Незабравимо лято (част 6) 🇧🇬

Не можах да заспя от вълнение, не можех да повярвам, че Ник беше в къщи, запозна се с майка ми и май тя го хареса. Тя рядко харесваше някое момче, дори трудно прие приятелството ми с Ема, но сега се радва за мен, когато се сприятеля с някого. Взех телефона си и погледнах часа, вече беше станало три, ...

elenkas03

Проза » Повести и романы

1.1K 3 2

Аз, манипулаторът 🇧🇬

Петък.
Летя. Като птица. В кафез. В самолет съм. Магдалена държи ръката ми. Минаваме през турболенция. Лека. Тя се привежда към мен. Шепти в ухото ми. Разбирам, че не се страхува от смъртта щом ще умре с мен. Разсъждавам дали ако започнем да падаме ще усетя удара със земята. Или ще загубя съзнание в ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

1.4K 1 5

Да живеем простичко 🇧🇬

Сложно, твърде сложно живеем. И от там идват всичките ни беди. А може попростичко, по-нормално да се живее. Най-напред да започнем с речта. Да разберем, че да казваш каквото мислиш и да мислиш каквото казваш не е едно и също.
И да опростим взаимоотношенията си. Така и децата ще са по-наясно със свет ...

генек

Проза » Юмористическая

1.2K 4 8

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 1. 🇧🇬

1.
Рекох да се пенсионирам. Някак си… Не ме удовлетворяваше вече работата. Средата, целите и задачите, натискът отвред, усещането за мръсни игри и корупция в директори, инспектори, всякакви просветни чиновници, съпруги на важни мутри и „бизнесмени“, отличаващи се с некадърността си и нежеланието да ...

генек

Проза » Другие

718 3 7

Печатница за фалшиви души - втора глава 🇧🇬

"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.1K

Тримата братя и златолистната вишна, гл. девета 🇧🇬

Бяха вече слезли от самолета, взеха си куфарите от лентата, минаха и през паспортния контрол и тръгнаха към залата с посрещачите, където трябваше да ги посрещне Антъни. Но изведнъж Виктор чу отчаян вик за помощ. Отначало изобщо не разбра откъде идва, но когато погледна към един от коридорите, викът ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

915

Къща без цветя 🇧🇬

При игра на "Народна топка", един от третокласниците се подхлъзна. Загуби равновесие и падна върху стоящата в близост възпитателка. Докато се изправяше тридесет и шест годишната жена усети някакво хрущене в коляното на десния си крак, но не му обърна внимание. Огледа уплашеното момченце от всички ст ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2K 5 21

Сърце на търговец 🇧🇬

Един младеж продавал музикални плочи на улицата и всеки ден се запознавал с различни хора. Един ден при него дошла една девойка, която търсела музика от търговец. Младежът като чул желанието ѝ първоначално се ядосал, защото решил че тя му се подиграва, но след това размислил и решил да продаде все п ...

dadda

Проза » Рассказы

929

Приятелите в 21-ви век 🇧🇬

Вижте се в какво сте се превърнали нямам думи направо,шматки не ви ли е срам ве?
Помниш ли, когато бяхме лапета по ръцете и краката с рани,по лицата одрани,но въпреки това засмяни.
Сети ли се мой наши и ваши?
В час играхме на фунийки, а сега само филми с предателства и интриги..
Бяхме задружни делях ...

Dunka_g1109

Проза » Другие

2K 2

На тази самотна гара... 🇧🇬

Излязох да си прочистя ума. Безуспешно, разбира се… Колкото и път да извървя, винаги спирам на една и съща гара. Гара, на която знам, че може би в този живот няма да сляза на нея, но въпреки това не подкарвам влака, а просто си стоя на нея и наблюдавам от прозореца. Тайно... Добре познавам тази гара ...

ЦветелинаЖулева

Проза

803 1

Добронамерено безразличие 🇧🇬

Денят незабелязано е свалил светлите си дрехи. Преоблякъл се е в мрак. Пропуснал съм голотата му.
Нещо ме събуди. Буди ме вандалски акт. Подбудите са хулигански. Лампата над мен светва като прожектор в нацистки концлагер. Някой ми го причинява. Нещо. Човешко същество с нечовешки намерения. Извършва ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

897 1

Страх 🇧🇬

Ако човекът не изпитваше страх, може би щеше да се радва на всичко, което му поднася живота. Щастливи и спокойни, хората щяха да изживяват своите приключения. Нямаше да знаят, че съществува риска. Нито да пресмятат кое е опасно и кое не.
Страхът е с нас още от детските години. И расте заедно с нас. ...

perfanov

Проза » Рассказы

642 1 3

Рассказы и проза современных авторов

Доценти, доктори, професори 🇧🇬

Рабатото петле 🇧🇬

Генезис - 4 🇧🇬

Имало едно време - Историята на Ти 🇧🇬

Красавица 🇧🇬

А ти? 🇧🇬

І. из Дрибъл 🇧🇬

Имало едно бреме... 🇧🇬

Временно слабоумие 🇧🇬

Бариерата 🇧🇬

И птичките не пееха 🇧🇬

За чувствата и разума 🇧🇬

На бара... 🇧🇬

Коронована история 🇧🇬

Извънредно разпространение 🇧🇬

Сблъсък с Рая 🇧🇬

История на сексуалния език 🇧🇬

На Дъното 🇧🇬

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 2. 🇧🇬

Тъжния човек 🇧🇬

*** 🇧🇬

18+ Сексът и блатото 🇧🇬

Различен следовател (книга 1, част 1) глава 12 🇧🇬

Щастие, любов, кратка любовна история 🇧🇬

Мъртва любов - седма част 🇧🇬

Срещу виросо у Северозападо 🇧🇬

Profumo di nonna Capitolo III 🌐

На_здраве 🇧🇬

Незабравимо лято (част 6) 🇧🇬

Аз, манипулаторът 🇧🇬

Да живеем простичко 🇧🇬

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 1. 🇧🇬

Печатница за фалшиви души - втора глава 🇧🇬

Тримата братя и златолистната вишна, гл. девета 🇧🇬

Къща без цветя 🇧🇬

Сърце на търговец 🇧🇬

Приятелите в 21-ви век 🇧🇬

На тази самотна гара... 🇧🇬

Добронамерено безразличие 🇧🇬

Страх 🇧🇬

Очередь