Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Храна за птици 5 🇧🇬

– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...

Plevel

Проза

2020-01-12T13:29:38+02:00 727 7 11

Мълчанието 🇧🇬

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...

student1

Проза » Рассказы

2020-01-12T08:13:41+02:00 1.5K

Храна за птици 4 🇧🇬

Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...

Plevel

Проза

2020-01-11T18:40:37+02:00 628 4 13

Гълъбин 🇧🇬

Гълъбин отново потъна в още по-дълбоки размишления и изпълни себе си с Прасветлина, за да съумее да пробие.
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ...

Timbalend

Проза

2020-01-11T11:06:29+02:00 1.2K 6

Още ги чакам 🇧🇬

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...

nadia.nanito

Проза » Другие

2020-01-11T00:14:48+02:00 644 1

Тримата братя и злато листната вишня, гл.1 🇧🇬

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2020-01-11T00:09:19+02:00 822 2

Ain`t no sunshine 🇧🇬

Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Другие

2020-01-10T23:56:51+02:00 1.2K 1 2

Пламъци в мазето 🇧🇬

Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...

presian_penchev

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2020-01-10T12:49:32+02:00 1K

Бодлите на пеперудата 🇧🇬

Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ...

670301

Проза

2020-01-10T09:17:30+02:00 663 1

Камината 🇧🇬

Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-10T08:25:42+02:00 865 3 27

Подозрителен човек 🇧🇬

До високия перон на автогарата спря микробусът. Оказах се в началото, влязох, заех любимото еднично място зад първата седалка. И рекох да се отпусна – цял час напреде ми, защо да не се разтоваря?
Влизаха пътниците, сядаха, заеха всички места.
И…
Се започна…
- … Тръгвам след пет минути… ...

генек

Проза » Юмористическая

2020-01-10T08:24:17+02:00 608 2 6

Приливи на сърцето - Send love! - 2 🇧🇬

***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2020-01-10T03:54:27+02:00 1.5K 6 6

Первая, Белая, и Всея (Глава 3)

Глава - 3. Сотворение Вселенной и порождение Жизни.
*По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде как из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит; - пону ...

Бетон

Проза » Повести и романы

2020-01-09T21:31:58+02:00 1.7K 1

Някъде там 🇧🇬

„Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ...

DPP

Проза » Рассказы

2020-01-09T21:12:05+02:00 1K 2 18

Гълъбин без двата гълъба втора част 🇧🇬

На по-по следващия ден Гълъбин потъна в размишления дали туй огромно нещо съдържащо всичко в себе си може да се изцапа? Хрумна му първо, че за да съдържа всичко в себе си то е съд, а щом е съд няма как да не бъде докоснато и съответно изцапано. Както и да бъде изсипано съдържанието в съда, каквато и ...

Timbalend

Проза

2020-01-09T10:13:45+02:00 941 2

Первая, Белая и Всея. (Глава 2)

ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава - 2. Курды.
*Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли океан, и всё время смотрели на плывущую длинную сушу тянущуюся справа кора ...

Бетон

Проза » Повести и романы

2020-01-08T20:59:42+02:00 1.7K

Много обичам сериали 🇧🇬

Много обичам сериали
Съкратиха ме от работа. Ей, много злобни хора има. Закъснявала съм за работа, тръгвала съм си по-рано. Е, дай да си изпусна сериала, заради няква си работа, глей ти. Мъжът ми вика да си търся работа по-бързо. Търся, не е да не ми се работи. Ама гледам работното време да ми е удо ...

svetlanal

Проза » Юмористическая

2020-01-08T12:47:23+02:00 2K 5 11

*** 🇧🇬

***
Беше топла декемврийска утрин. Слънцето се опитваше да пробие гъстата мъгла. Градът беше озарен от греещата навред коледна украса, но изглеждаше унил и пуст.
Тя вървеше по все още заспалите улици. Мислите ѝ се разпиляваха, сякаш някой беше скъсал мънистен гердан в главата ѝ. Блъскаха се, прескач ...

veli

Проза » Рассказы

2020-01-08T12:42:49+02:00 693 1 3

Гълъбин и двата гълъба 🇧🇬

В едно село живял селянин на име Гълъбин. Гълъбин имал два гълъба. Той ги хранел поил и много ги обичал, но забелязал, че дори и такива създания, колкото и невинни и чисти да били, серат и цапат.
Колкото и прост селянин да бил, Гълъбин се вглъбявал в себе си и мислел постоянно за битието и за заобик ...

Timbalend

Проза

2020-01-08T09:53:10+02:00 1K 1

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/ 🇧🇬

8.
Иван изключи всевизора. Мислеше да остави малко нежна музика, за приспиване, но се отказа. Така уморен се чувстваше, че…
Протегна се лежешком. Хубаво беше във ваната – цял час се кисна. И сега, гол, отпуснат върху кревата, остави мислите си свободно да се носят… Продан, Алекси, после Главчо, баба ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-08T08:24:37+02:00 788 2 8

Намерих те 🇧🇬

Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...

Деянски

Проза » Письма

2020-01-08T00:17:42+02:00 1.5K 1 1

Мълчанието на ореха 🇧🇬

В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...

LiyaAlex

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2020-01-08T00:12:50+02:00 1.6K 3

Изсъхнал кладенец. 🇧🇬

Започна да се мръква. Студено е, вятърът хапе месата ми. В началото бях раздразнен и обиден, а сетне въздуха ми се услади и седнах на една пейка. Едно куче от близкия двор почна да ме лае. Напсувах го.
Минаваха вече четири минути - четири проклети минути. Срещу мен на около 20 метра имаше стар кладе ...

Writer96

Проза » Рассказы, Другие

2020-01-08T00:06:14+02:00 910 1

Компарсита 🇧🇬

Небето беше се снижило до върховете на дърветата...аха, аха да опре земята...
Едри капки дъжд падаха върху младото момиче, което подаваше на непознато семейство пакет, старателно увит в бял плат с огромни червени макове. Устните ѝ бяха посинели, може би от студ макар, че времето не беше студено и бе ...

Соларе

Проза » Рассказы

2020-01-08T00:00:58+02:00 1.1K 5 17

Всеки си има дом 🇧🇬

В живота на всеки човек има нещо, което го променя. Изкоренява старите навици, с които е живял много години. Промяната често е свързана с трудности, но винаги е породена от намерения към по-добро.
След дълго време на безгрижен живот, Павел бе пред избор на трудно решение. Той работеше в строителство ...

perfanov

Проза » Рассказы

2020-01-07T07:10:07+02:00 613 3

Храна за птици 3 🇧🇬

– Мен можеш да ме оставиш на отбивката преди града. – обади се мъжът, полеждайки часовника си. – Къщето ми е навътре в гората и ме чакат. Сигурно ще се радват да ме видят. – Той прокара пръсти в косата си. Едва сега жената забеляза, че изглежда хубав този човек, а косата му сивееше като на вълк един ...

Plevel

Проза » Рассказы

2020-01-06T16:18:30+02:00 897 4 16

Пречистване 🇧🇬

Българският народ трябва да намери своята река Йордан. Вкупом да се потопи в нея и да се пречисти един път и завинаги.

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-01-06T09:30:54+02:00 649 1 2

Времена и хора /историко-фантастична киноповест/ 🇧🇬

5.
Дезинфекторът беше най-мразеното място в Института. Да, само названието му беше плашещо, всъщност никакви отрови не действаха в него. Специалистите по защита на организма при екстраординарни условия почистваха връщащите се от времевите експедиции бързо и изключително качествено. При това – неусет ...

генек

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-06T08:28:57+02:00 949 1 9

33- Глава XXXIV 🇧🇬

Глава XXXIV
Орлин беше седнал на бордюра, изпънал крака и навел глава. Сам със собствените си мисли, които в диалог водеше с нощта. Там- в задната част на болницата, до кофите за боклук. Тракаше равномерно с пети по земята. Тежко му беше. Трудно му беше... защото я обичаше. А беше човек на закона... ...

kokolinna

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2020-01-05T21:02:47+02:00 1.8K 5 4

Приливи на сърцето- Send love! -1 🇧🇬

Морето си е, както винаги – море. Липсва ти, когато дълго не си виждал вълнението на пенливите му вълни и не си усещал гъдела на песъчинките под босите си крака и ти става досадно, когато почивката продължи повече от времето на вътрешната ти нагласа. Все пак, човек се натъжава и за дома, и за познат ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

2020-01-05T17:53:43+02:00 1.7K 8 11

Рейвън (из“Хрониките на Каил“) 🇧🇬

Шумът внезапно стихна. Рейвън обиколи с очи стаята изумен. Веселата гълчава на пъстрата тълпа, която се беше пренесла от площада към катедралата угасна сякаш по команда. Погледите на всички се бяха вперили в малкия пиедестал, разположен в средата на залата. Разнесе се кратък приглушен стон. Сякаш от ...

AlexCrawly

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2020-01-05T12:54:40+02:00 1.3K

Душа 🇧🇬

Никога не бях виждала по-тъжни очи от твоите. Напразно се взираш в лицата на хората. Търсиш нея. Чакаш я, но тя те остави, а ти търпеливо се надяваш, че тя ще се върне. Няма я. Все още не вярваш. Колко дни и нощи стоиш на едно и също място и очакваш. Покрай теб минават тълпи от хора, но не и тя. Би ...

Kors

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2020-01-05T01:04:59+02:00 965 3

Малкият дявол 🇧🇬

- Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ...

palenka

Проза » Рассказы

2020-01-04T23:59:18+02:00 1.5K 2 21

Храна за птици 2 🇧🇬

Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ...

Plevel

Проза » Рассказы

2020-01-04T19:12:52+02:00 911 5 17

Господин Цайко Цицинкин 🇧🇬

— Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ...

Timbalend

Проза

2020-01-04T13:04:17+02:00 811

Добрата змия 🇧🇬

Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ...

troia

Проза » Рассказы

2020-01-03T23:43:50+02:00 1.1K 3 16

Храна за птици 🇧🇬

Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ...

Plevel

Проза » Рассказы

2020-01-03T23:19:20+02:00 919 8 9

Книгата на опасните тайни, глава девета 🇧🇬

ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

2020-01-03T23:18:12+02:00 1.4K

Мъртво вълнение 🇧🇬

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Письма

2020-01-03T23:16:55+02:00 758 1

Ървин 🇧🇬

Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ...

Timbalend

Проза

2020-01-03T23:14:07+02:00 722