Излъгах те, за което съжалявам. Провалих се отново. Не ти обещах нищо, но пак имам чувството, че си наруших поредното обещание.
Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и н ...
Беше мрачен летен следобед. Стоях сгушена на дивана и превключвах програмите на телевизора. Нищо не ми хващаше окото. Силен шум от летящ ниско самолет накра погледа ми да се отмести към прозореца. Загледах се в далечните планини. Над дях бяха надвиснали страховити тъмни облаци, като че ли щяха да ги ...
Планът бе задействан още същата сутрин. Алис,главната героиня,именно примамката,стръвта на която Роджър нямаше как да не хване,сега чакаше в задния двор на имението на мъртвата Госпожа Родрекинес. Оугъст и Сефра бяха останали в другото имение,чакащи Господарят да се появи. Когато той пристигна,двама ...
Глава IX
Изминаха четири години. Силимарина прехвърли двадесет и едно лета. Отдавна не живееше на същото място, в същата онази къща. Сега много покриви имаше тя над главата си- повечето от звезди. Само зимата си обитаваше един по-широк скален процеп, по-високо в планината. Но наследството от прежди, ...
Пробуждане
Събуди се от някакъв шум, остро изскърцване на врата или нещо като стар дъсчен под. Трябваше още само миг, докато смазващата мисъл вля адска жега във вените ѝ, пълзяща стремглаво нагоре по врата към върха на главата. Ето, че кошмарът отново оживяваше. Видя се на същия този диван, където с ...
Едва ли онзи с лампата е същият сейджукски султан Алайдин Кейкубат, който е основал Алания. А може би и той, като приказния си съименник, е потъркал някакъв вълшебен предмет, за да се озове тук, на този полуостров с най-горещия климат в Турция, в подножието на Таврическите планини, които слизат към ...
Сам вървеше крачка зад Елизабет, така че да може както да наблюдава нея, така и да държи под око всичко около тях, докато Чарлс размахваше ръце и показваше тази или онази сграда. С приповдигнато весел глас мошеникът посочваше резиденцията на някой благородник или голям търговец, или пък на онзи магь ...
Енциклопеда се клатушкаше по хълма. По черупкообразния му гръб пробягваха звездни отблясъци. Изтежко пристъпи към тях, застана до колата и завинти коренчето си в земята, за да се навечеря.
Клифърд Саймък, „Човекоядци“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
– Тай, ти ли си това? Къде ме носиш? – Джи ...
Брилянтин
Ръцете му... познаваха смъртта. Беше я виждал не веднъж. Усещаше хладният ѝ дъх ... някъде дълбоко знаеше, че му се присмива. Тази битка изтръгваше всичко човешко от него, изцеждаше целият му емоционален заряд, после го изсипваше отгоре му, но обезобразен и надъвкан, преследваше го в сънищ ...
– Стигнахме. – каза Чарли, спирайки пред една невзрачна къща, на чиято врата почука.
Нямаше никакви табели или каквито и да е обозначителни знаци, че това е лечебница, но когато вратата се отвори, Елизабет разпозна топлите очи на жената, която й бе дала отварата. Флетчър й каза нещо, което я накара ...
Няма го оня зелен равналък. Пойните певци и щъркелите се събраха в един устрем на юг и Тракия, заслушана в тяхното прелитане все повече узряваше с цветовете на носталгичната си умисъл за плод.Идеше време за гроздобер, а нощите взеха да докарват хлад, бостаните бяха "баберкувани" и каруци с дини,пъпе ...
- О, боже, колко е красива! И как грациозно шията си извива! Крилата ѝ са продължение на вятъра, а как се стрелка само към водата! Какъв финес, как гмурка се във таз позлата! - дори и рими зареди за своята любима.
Отнесена, рибата беше вперила и не откъсваше очи от чайката.
Още щом слънцето целунеше ...
Алис проговори:
-Хааа,убедена съм,че сега ще ме намразите,но повярвайте ми,много се уплаших!
-Ще говориш ли или не?!-стресна й се сурово Оливия.
-Оливия,дръж се на положение! Алис има да ни каже нещо! Така че,защо не си затвориш малката уста и й позволиш да ни каже каквото има,за Бога!-изръмжа й Оуг ...
Борис Сараян се отпусна на шезлонга и впери поглед в безупречно синьото небе. Трябваше да признае, жена му беше права - мястото си го биваше. През годините няколко пъти го беше подканяла да отделят една седмица, за да се насладят на полагаемата й се почивка във фирмената вила на морето. Той обаче ви ...
Наказателна командировка в Бъдещето
(Богато украсена художествена интерпретация на един действителен случай)
Лято е! Отишли сме компания с три коли на къща за гости в Източни Родопи. Пиенето си го носим като за на корем. Другото решихме да е на: „Търси се!” там на место! Излезе ни късметът! Спазарих ...
V
След секундите на
опияняваща близост, през които любовта тържествуваше, разумът все пак успя да разклати звънчето и те послушно се отдръпнаха един от друг…
Влади спонтанно възкликна, разочарован и недоумяващ къде са косите ѝ - явно очакваше да са дълги, каквито бяха в спомените му от Поморие и на ...
Всички вече бяха пристигнали в имението. Оугъст и Оливия и Максимус си говореха,докато Алис седеше на дивана в хола.
Изведнъж силен,пронизващ писък оглуши двуетажната сграда. Това бе Сефра. Всички,проследявайки нейния писък,бързо се ориентираха и качиха на втория етаж,а гледката… бе просто потресава ...
Често съм се чудел на възхищението пред уж народната мъдрост: „Прост народ – слаба държава“. Демек- учи се, народе, за да ти е силна държавата.
Това – при постоянното внушаване, че държавата е едва ли не над всичко. Бил казал Кенеди, че не трябва да питаш какво прави държавата за теб, а да се питаш ...
Различен следовател (книга 1, част 1) глава 16.1
🇧🇬
Този път Хесер ни остави прави. Никакъв чай или други учтивости. Глухарьов застана с ръце зад гърба, като при строева подготовка. Военният си е военен. Аз, след почти 24 часа на крак, се бях подпряла с две ръце на облегалката на единия от столовете пред бюрото на шефа. Просто не бях в състояние да с ...
Тракийското поле бавно и някак неусетно позлатява до слънчогледово, заедно с царевичака и сламата от наскоро ожънатите ниви,прегорялата трева и овошки, салкъми,наред със стройните тополи ...
-Клони към есен, жлътнахме се вече...До вчера търсехме сянка за отмора, а сега сме петимни за припек...И нощи ...
Ако Данте беше жив
Всеки човек се ражда с чиста душа. С всеки ден от живота си, жаждата му да знае и да има става все по-силна. Той расте обгрижван от родителите си, които с всички сили се стремят да има щастливо детство. Но с този стремеж, те налагат ограничения. Плашат детето с несъществуващи чудо ...
Сам и Чарли успяха да й уредят чисти дрехи и Елизабет прекара следващите близо два часа в банята, през които се изкъпа и криво-ляво успя да се боядиса в нещо, което на пръв поглед изглеждаше като тъмно кестеняво. Чак след това забеляза червените нотки на махагона. Нямаше реална представа какво точно ...
Знаци има за всичко, от това за път с предимство, до много екзотични неща като примерно „бебе в колата“. Обаче аз по емпиричен път открих, че трябва да има друг знак – подобен на надписите по колите на автошколите „СПИРАМ ВНЕЗАПНО, ПАЗИ СЕ САМ“. Какъв е знакът? Трябва с големи червени букви, гарнира ...
Аз съм една мечта, издялана от гранит. Не, не съм камъкът. Аз съм искрата, по-точно - снопът искри изпод длетото на Ангел. А Ангел е име на мъж. Не на ангел. Около шейсетте, но много жилав, препатил, преминал през много дребни и по-важни борби, за да освободи накрая мен, мечтата, с това длето. Цяло ...
Леко ошашавен, Толстолобът се преметна около оста си и зае нормално положение. Хоризонтален, с вперени само напред опулени очи, бавно въртейки опашката според течението. Макар тук такова да нямаше. Тихо, спокойно, мирно…
Я, не е във водоема. Над главата му нещо блести, но не е онова досадно и безпол ...
3.
- Добре, съгласен съм! Хайде да отидем към мястото на срещата. Искам да огледам – заяви инспекторът.
- Ще Ви заведа – каза Сергей – С колата съм, ей там съм паркирал.
- Някой друг знае ли за това писмо? – попита Френцов.
- Казах единствено на брат ми, той ще си мълчи. ...
Този въпрос си задава всеки разумно мислещ гражданин на тази страна. Имайки предвид, че всички протестиращи, заедно с всички техни съмишленици, по статистически данни са около 20 % от българското население /вж. линка по-долу/:
https://news.bg/politics/nad-60-ot-balgarite-ne-odobryavali-protestite.ht ...
8.
Наближи абитуриентският бал на Даяна. Бившето семейство беше решило да я изпратят заедно. Откъм Василен бяхме поканени ние, аз и братовчед му, заедно със старите, както и кумовете им. От страна на Зария присъстваха сестра й със семейството си, като най-близки роднини, старите Магдалинчеви – баба ...
На сутринта двамата влюбени,преоткрили се от онази твърде ясна за тях вечер,се намериха да спят в едно легло,прегърнали се здраво,плътно един до друг.
-Добро утро!-поздрави Роджър.
-Добро утро и на теб,мъркалчо!-отговори му закачливо Алис.
-Хей…-направи фалшива разсърдена физиономия той,караща момич ...
Време е да напиша какво беше и е за мене това пътуване до Египет, какви чувства и вълнения пробуди в мене, какви незабравими впечатления, какви въпроси зададе, на които едва ли някога ще мога да си отговоря...
Първо, всичко е неописуемо, не може да се пресъздаде впечатлението, като че ли пристъпваш ...
Реши да й напише любовно писмо. Щеше да го пусне в нейната поща. Да, знаеше, че в днешно време всички си чатеха във фейса или по вайбър, но той не обичаше. Често допускаше правописни грешки и не му се получаваше. Помнеше строгата си майка, която му беше викала: „Учи! Един ден хората ще ти се смеят, ...
– Какво търсиш?
– Всъщност нищо. Просто разположението на ландшафта, за да добия представа къде сме и какво може да е това място. Възможно е да има поточе, извиращо от хълмчето. Това там на склона е пясъчник. Водата се прецежда през пясъчниците. Понякога, когато срещне по-плътен слой, извира навън.
...
Лятото се изнизва ден след ден, като зърната на кехлибарена броеница...
На Успение Богородично, селото светеше празнично пременено.
В двора на църквата "Света Петка Българска" от рано утро, клисарят Стамен премел двора,заедно с три-четири жени почистваше църковната утвар под мълчаливия,но повече бла ...
Долу беше пълно с гости на странноприемницата, които беше виждала по време на разходките си до тоалетната, и с други, които подозираше, че са дошли само за храната. Погледите на всички първо се спираха къде любопитно, къде с недоверие и дори враждебност върху нея, преди да се преместят малко по-наза ...
Моят кабинет може и да не е толкова впечатляващ като този на Хесер, но определено имахме общи черти. Поне що се отнася до чистенето. Цялото помещение, също както и при него, преливаше от разни неща – изобилстваше с книги, камъни, бижута дори – особено онези, които ползвах често като амулети. Иначе с ...
Разстилащ се нощен танц в мислите ми...
Така горещ и предразполагащ...
Блуждае пейзажът отзад. Леко засрамено е и морето. Гребените са притихнали, птиците са по-кротки от всякога. А очите ти, вперени в мен – отдават ми вниманието си, а крайчетата им отново ми се усмихват нежно.
Нежно е и цялото ми л ...
Точно бях свела глава пред ожулените колене на сина си,когато ги видях. Посребрени, усмихнати. Тихичко разменящи си думи, в които слънцето оставяше заряд за още много часове разговори...
-Искаш ли наистина?-попита мъжът, чиято фигура бе така синкаво прозираща в следобедния час.
-Много искам!-радостн ...