Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Н. В. Непорядът 🇧🇬

Четирите взвода на школата за радисти, където минаха първите седем месеца от военната ни служба, бяха строени за сутрешен развод. Ротният командир изкара пред строя редник Георгиев от втори взвод. Бил се нещо опънал на отдельонния си командир. Те били на всичко отгоре градски, от Бургас, но познанст ...

VladimirKostov

Проза » Юмористическая

1.6K 1

8 април 🇧🇬

Ден, казват, на ромите.
Който в Рим не празнуват. И нямат понятие за подобен празник.
Но у нас се отбелязва. От циганите… Пардон, по гевропскому – ромите.
Тия, дето днес ще бъдат охранявани в махалите – сакън, да не тръгнат и разнасят заразата по центровете на градовете. Виж, там – из маалътъ – може ...

генек

Проза » Другие

1K 5 13

На дъщеря ми 🇧🇬

Дъще, и войниците плачат, но не са истории, които ще видиш на снимка, нито ще чуеш песен за тях. Няма да видиш написан ред за интимност, там където има стомана. Нито някой ще може да нарисува цената да си борец. Като приказка от уста на уста, от род на род, като реликва се разказва. И колко малка си ...

Тебазиле

Проза » Другие

1.5K

Убиец в сайта 🇧🇬

Досега беше обиколил дванадесет сайта за седем години, но труповете бяха само единадесет. Скоро щеше да изравни бройката, а после да потърси друго място за своите игрички.
Винаги действаше по един и същ начин - Записваше се в някой тематичен сайт и дебнеше... Включваше се активно в живота му, като с ...

mislitel

Проза » Рассказы

1.1K 3 29

Тоалетна хартия... 🇧🇬

Ура - днес си намерих тоалетна хартия! Влязох в магазина е два пакета с рола бяха останали на рафта. Купих ги. Зарадвах се - ще ги снимам и ще ги пусна на фейс-а с коментар - “Доказателство за способностите ми на ловец и събирач!” Сигурно ще имам много “харесвания”. То напоследък фейса се напълни с ...

robertratman

Проза » Рассказы

1.1K 5

Копнеж 🇧🇬

Тя стоеше при стълбите. Устните им се сляха в дълга целувка. Той ѝ отвори вратата и тя си тръгна.
…
Детето плачеше. Очите на майката се отвориха, тъкмо когато се спъна при ставането, и така предотвратиха удара в земята. Той спеше, някъде там, сам. Липсваше ѝ. Дъхът му, каращ врата ѝ да тръпне, смехъ ...

limeruna

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

917 1 1

Под ритъма на падащия дъжд... 🇧🇬

И не спирам да пиша - там някъде от своята планета. Всяка вечер броя звездите и им разказвам за започнатата ни, но недовършена история. Тогава ставам по-светла от Луната. Събирам и разхвърлям неизречените си думи сред звездите. Вятърът превръща сълзите ми в капчици дъжд, които падат на Земята, давай ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Письма

960 1 2

18+ Мъртва любов - тринадесета част 🇧🇬

Специално за Силвето една по-дълга част:
Преди да се върне на пътя, използва уменията си. Няколко скелета изпълзяха, оставиха пръстените си в ръцете му и се разпаднаха на купчинки от кости. Вече имаше средства да отседне в хан, но не бързаше. Днес разбра, че всяко едно препятствие по пътя е само уро ...

В.Уайт

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 1 1

Какво е да ме целуваш 🇧🇬

Какво е да ме целуваш
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Топла коприна ли? Да погали устните, с които така неотложно жадуваш да ме намериш, полуизгубен в нощите...
Кажи ми! Какво е да ме целуваш? Близост ли? Която обърква мислите... В аромата ми безтегловен да плуваш сред лунни лилии... И да зреят мали ...

contessa

Проза » Другие

1.4K 5 15

Корени от пепел - 1 🇧🇬

Гледаш я тая земя...пръст, а очите ти парят от пълнотата. Ветрецът те полъхва, до слуха ти достига шум от люшнали се мокри треви и класове. Погледът ти се рее по слънчевите върхари на класовете, очертаващи в далечината синевата на хоризонта. Мирише на сол и влага. И да не виждаш с очите си, знаеш, ч ...

LiaNik

Проза » Повести и романы

1.6K 5 11

На път - 3 🇧🇬

В същото време аз се радвах на хубавото питие и упорито отказвах да го разреждат с лед. Тук лед няма. Откъде го вземат? От разтопено и разредено мартини ли?
Чувствах се прекрасно, като изключим факта, че жена ми отсреща в сепрето бе така задълбочено заета с разговора си със Сюзън, че изобщо не ме за ...

exuded

Проза » Рассказы

984 1 3

Ако обичате 🇧🇬

- Ако обичате,
защо слагате диамантите в сейф?
- Опасявам се, че ако не ги пазя ще ми ги откраднат.
- Тогава, жените, които ходят с диамантени огърлици са смели, не страхливи като Вас.
- Не, не може да разберете. На тях мъжете им ги купуват. Защото красотата трябва да блести, да се показва, да радва ...

Тебазиле

Проза » Другие

1.5K 1

Илюзия 🇧🇬

Любов. Кога свършва и как започва ? Докосване, плаха усмивка, две три думи.
И животът ти се променя. Утрото е по слънчево. Денят е по усмихнат, а вечер греят повече звезди.
Щастлива съм. Поне така си мисля.
Любов или илюзия.
Отговорът го знам, но не искам да го чуя. ...

sisita60

Проза » Письма

1.3K 1

Първа среща - Ти 🇧🇬

Бродеше от седмици Шмръц по друмища, селца и градове със своя верен приятел Марвин. Често го домързяваше и се застояваше особено на места, където имаше вкусни питки и магически миризми на храна. Прясната бира също не беше за подценяване!
Тогава Баба Му се намесваше по нейния си начин и му се налагаш ...

Oracle

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.3K 5

Записки от подземието на шестия етаж 🇧🇬

Защо да харчиш 2 000 лева и отиваш на Малдивите?
Иди в парка – ще ти струва 5 000 лева…
хххх
Новобогаташи се хвалят:
Аз тая седмица ходих десет пъти в парка… ...

генек

Проза » Юмористическая

621 3 7

Доктор Вреден - глава 36 (Предпоследна) 🇧🇬

Глава 36
Никой не отговори на въпроса ми. Возехме се в Спарка, без никой по петите ни. Те не се постараха да крият от мен къде отиваме – завихме на запад в посока квартал Боровец, минахме необезпокоявани през него, и излязохме отново на път сред дървета. Вцепенена, не можех дори да се разплача. Отби ...

ZyPetrov

Проза » Повести и романы

1.4K 2 3

Приключенията на Генади - 2-а част 🇧🇬

Нашият говорящ котарак Генади очевидно не беше добре. От две седмици лежеше във фотьойла, гледайки вяло към полилея. Притеснявахме се. Купичката му с котешки лакомства стоеше пълна въпреки старанията ни да му угодим. Дори вече не влизаше в кабинета да упражнява ноктите си върху кожения диван. Всъщно ...

CrazyDiamond

Проза

1.3K 2 1

*** 🇧🇬

Роден от майка - червей
и от плужек - татко
реши да стане първи,
за по-накратко - господар.
И му се отдаде... ...

Eipril

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

678

Два крака, завързани с тел 🇧🇬

Откакто се разведе, започна да събира дом. Изрязваше от вестниците талони за промоция, обикаляше по изложения, следеше специализираните предавания и пръскаше пари за всевъзможни покупки. И жилището ставаше все по-красиво; онова жилище, в което, докато живееха заедно, двадесет години никой не го бе р ...

670301

Проза

703 1 2

Красота 🇧🇬

Вървя си по улицата. Пред мен – красива жена. В прекрасна къса рокричка, която не толкова скрива, колкото подсказва. Чудесни музикални токчета, пеещи като ксилофон. Веeща се руса коса като облак около новата Афродита…
И – сама…
Без типичната грозна приятелка. Без наглия мъж, режещ всички погледи към ...

генек

Проза » Юмористическая, Эротическая

1.3K 5 13

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 10. 🇧🇬

28.
Дванадесет години…
Хубава идея, но…
Времето се променяше, хората с него…
Губех все повече сили за мотивация на учениците. Все по-трудно ставаше да говорим за медии, за истината, за информираност, за човешки права и за желания… ...

генек

Проза » Другие

665 2 10

18+ Българската Мирабел(а) 🇧🇬

Баба Мира навърши 71. Беше запазена за възрастта си. В тъмното човек можеше да я сбърка с младо момиче. Кръшна и стройна фигура, като на Мая Плисецкая. Играеше йога от дете и това спаси тялото й. Но главата, ах какво да прави с главата си. Пустите бръчки полазиха като стоножки по лицето й. А на млад ...

vega666

Проза » Эротическая

1.5K 1 3

Жасминови шепоти 🇧🇬

Жасминови шепоти
По сребърен лъч... В полунощ. Ще се спусна в съня ти... Тих. И с рокля от лунна светлина ще се изправя пред теб... Бял дявол. Изкусна. Ще ме почувстваш... Като истина. И топлина.
И ухание на жена... Неусетно ще те обгърна. Разстилаща се... И мека. Ще съм жасминова клонка. Виеща се п ...

contessa

Проза » Другие

1.4K 9 13

Тишина 🇧🇬

(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...

katenstain

Проза » Письма

1.5K 1

Тайната на щастието 🇧🇬

Тайната на щастието?...Една душа, която те носи на криле високо и не иска да види низините... Една смелост, която не се стряска от последния дъх, последната обич, дори и болезнена, далечна, недостижима... Една лудост, която не може да бъде събрана в никакви човешки граници...Една капка кръв, събрала ...

Hathor

Проза » Другие

689 3

Пашкул под смокинов лист 🇧🇬

Онова лято, когато отидох да живея там, люлката със синьо одеяло беше привързана, от единия край за нашата ограда, а от другия край за смокинята в другия двор. Беше хлътнала надолу, така сякаш в нея спеше някой и гледайки я през мрежата, на мен ми приличаше на пухкав, син пашкул.
Чудех се какво ще с ...

Plevel

Проза » Рассказы

1.5K 6 21

Моята звезда - Въведение 🇧🇬

,,Един човек промени целия ми живот за няколко секунди. Един човек ме преряза много дълбоко. Един човек си отиде толкова млад, оставяйки зад гърба си, хиляди недоизказани думи и горчиви сълзи. Един човек лети към Космоса. Един човек ме гледа от високо. Един човек, превърнал се в звезда, ще живее вин ...

МихаелаИлиева

Проза » Повести и романы

1.1K 1

История за историята 🇧🇬

Срив. Целият праволинеен, ежедневен, подреден и уреден цивилизационен модел се сри. Гроескно се закриви, урудливо и унило завлачи карантина...
Делникът – работа, разходка, консумация, комуникация промени насилствено егото и множеството. Стрес. Зараза. Пандемия...
Човечествоо във всичките му социални ...

WIK

Проза » Другие

1.1K

Под коронтина /to be conti... 🇧🇬

Коронтина
Ден 4-ти от II-ри сезон
Събуждам се и нещо ме пребоцка в гърдите. Олеле, сърцето! Погледът ми отново се приковава в прозореца. Всичко е бяло. Като оня ден. С едната ръка се хващам за гърдите, с другата опипвам да намеря телефона. Да звъня на 112? Но щом ме боли. значи съм жива! Мисля... да ...

palenka

Проза » Юмористическая, Другие

1.3K 3 14

Доброто момиче 🇧🇬

Излязох от банята поохладен. Часовникът в хола показваше петнайсет минути след полунощ. Поредният делничен ден. Не си засичам колко време стоя под душа, просто видях червените цифри срещу мен, когато влязох. Трябваше леко да укротя пулса преди да си легна да спя. Открехнах леко вратата на терасата и ...

КонстантинК

Проза » Рассказы

1.1K 1 1

Необичайна любов 🇧🇬

-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- п ...

МихаелаИлиева

Проза » Рассказы

1K 1

Мъртва любов - дванадесета част 🇧🇬

Беше свалил наметалото, за да не бие на очи по пътя, и гледаше да не бърза много, но постоянно седеше нащрек. Вечер си устройваше лагер по-дълбоко в гората и събуждаше пет-шест скелета да го пазят. Беше гладен, без пари и уплашен. Уроците на Лукан му помогнаха да оцелява, но така и не се пробва да у ...

В.Уайт

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.6K 1 5

Тримата братя и златолистната вишна, гл. 12 🇧🇬

Разбира се, че и Ивайло трябваше да научи цялата история с костилките, но той вече знаеше една част- преданието за монаха –рицар, за изрисуваната църква и че някъде в Америка живеят потомците на най-малкия брат Пескар. Макар че имаше овощна градина и произвеждаше зеленчуци и плодове за града, той бе ...

NeliKaneva

Проза » Сказки и произведения для детей

1.1K

Четеш ли между редовете... 🇧🇬

А ти? Следиш ли мисълта ми? Четеш ли между редовете? Усещаш ли парещата вода в очите ми?
Чувстваш ли болката ми? Чуваш ли моите безгласни викове?
Вгледа ли се по-внимателно в очите ми? Видя ли собственото си отражение като лъч светлина…
Навън е пролет, но не виждам онази зеленина пред очите си, не у ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Письма

1K 1

18+ Алис и чудовището 🇧🇬

Сложих още малко червило на устните и ги притворих, за да се размаже по-добре.
Карминово червено. Мисълта на мадмоазел Коко Шанел ми минаваше през главата за това, че колкото повече не вървят нещата , толкова повече слагай червило…Погледнах пак в огледалото и останах доволна от резултата - гледката ...

di_t

Проза » Рассказы

1.3K 2 23

На път - 2 🇧🇬

Когато се върнах, поуспокоен и събрал сили, установих, че в бара на палубата цари весел, но хармоничен хаос. Катайците бяха навсякъде, странно бяха облечени тези хора. Мъжете имаха някакви шапчици с дантелки отстрани, като чайници. Непрекъснато се снимаха. Ядяха чипс и снакс и хвърляха на земята опа ...

exuded

Проза » Рассказы

1.1K 2 3

Знам, че си някъде там... 🇧🇬

Здравей, прекрасно мое Лято! Знам, че си някъде там, на една ръка разстояние и надничаш зад отсрещния баѝр. Навярно се чудиш, нещо не е както преди! Така е, не е! Живота на много хора се промени и ще се променя още и още, само едно се моля, да е към по-добро! Обещавам, да не се оплаквам от горещите ...

rumbic

Проза

976 5 5

Сватбената процесия 🇧🇬

Баба ми. На осемнадесет, най-много деветнадесет. Готвят сватбата ѝ, уредена от прабаба ми. Женят я за човек, когото е виждала няколко пъти. В нейната къща не съм виждала снимка от това тържество, но дядо пази една. Тъжен спомен, поне за един от хората на нея.
Баба ми. На осемнадесет, най-много девет ...

writetosyrvive

Проза » Рассказы

1.5K 12

Трудно е да бъдеш Рай 🇧🇬

Раждането му беше изключително дълъг и болезнен процес (грубо казано, с времетраенето на периода, необходим за обстойния прочит на един вестник). А когато дойде моментът, в който то напусна родното си гнездо, странни мисли навяха страх и носталгия в него.
"А сега накъде? Какво ли ме очаква? Та аз ни ...

mislitel

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

1.6K 1 6

Диви ягоди 🇧🇬

Идва в мислите ми нощем... По самодивско време, с разкопчана риза и с развята коса... И на бял кон. Не разбирам. Загадъчен е. И е дошъл да ме вземе. Слага ме пред себе си...
Тъмно е. По някакъв склон... И гора... Дъх на теменуги из въздуха. И пренася ме, на легло от горски мъх. И ми шепне... Носи ко ...

contessa

Проза » Другие

1.4K 3 9

Рассказы и проза современных авторов

Н. В. Непорядът 🇧🇬

8 април 🇧🇬

На дъщеря ми 🇧🇬

Убиец в сайта 🇧🇬

Тоалетна хартия... 🇧🇬

Копнеж 🇧🇬

Под ритъма на падащия дъжд... 🇧🇬

18+ Мъртва любов - тринадесета част 🇧🇬

Какво е да ме целуваш 🇧🇬

Корени от пепел - 1 🇧🇬

На път - 3 🇧🇬

Ако обичате 🇧🇬

Илюзия 🇧🇬

Първа среща - Ти 🇧🇬

Записки от подземието на шестия етаж 🇧🇬

Доктор Вреден - глава 36 (Предпоследна) 🇧🇬

Приключенията на Генади - 2-а част 🇧🇬

*** 🇧🇬

Два крака, завързани с тел 🇧🇬

Красота 🇧🇬

Минало бешело /Ранни мемоари/ - 10. 🇧🇬

18+ Българската Мирабел(а) 🇧🇬

Жасминови шепоти 🇧🇬

Тишина 🇧🇬

Тайната на щастието 🇧🇬

Пашкул под смокинов лист 🇧🇬

Моята звезда - Въведение 🇧🇬

История за историята 🇧🇬

Под коронтина /to be conti... 🇧🇬

Доброто момиче 🇧🇬

Необичайна любов 🇧🇬

Мъртва любов - дванадесета част 🇧🇬

Тримата братя и златолистната вишна, гл. 12 🇧🇬

Четеш ли между редовете... 🇧🇬

18+ Алис и чудовището 🇧🇬

На път - 2 🇧🇬

Знам, че си някъде там... 🇧🇬

Сватбената процесия 🇧🇬

Трудно е да бъдеш Рай 🇧🇬

Диви ягоди 🇧🇬

Очередь