Рассказы и проза современных авторов

42.3K результатов

Генезис 🇧🇬

Вървеше сама сред безкрайната пустош. Под краката й хрущяха замръзнали безцветни стръкове нещастна трева. Босите й стъпала уморено целуваха пепелявата вкочанена земя. Не помнеше последния дъжд. Суша и мраз - надлъж и шир под ниското сиво небе. Ох! Поредния трънлив храсталак закачи голото й бедро под ...
1.6K 2 8

Храна за птици 7 🇧🇬

- Бррр- раздруса бузи Косьо, като остави чашата на масата. – Люта съм я докарал, а?
- Аха, почти като ядосана жена е. – заключи Стела
- Ракия с характер, викаш, а? Хе-хе-хе. – усмихна се той, следейки прокрадващата се усмивка на Стела. - Ех, момиче! – въздъхна той и напипа цигарите в джоба си, сепна ...
998 7 17

Храна за птици 6 🇧🇬

Колата се спускаше бавно по белия път. Снегът хруптеше под гумите, а пътя в огледалото ѝ се стори с кървави дири като от някое недоубито животно. Наоколо гората ставаше все по-бяла и приказна, а на жената все по-трудно да се свърже с реалността. Израза на нейното лице, очите ѝ, напомняха на момиченц ...
782 8 16

Раздяла 🇧🇬

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...
1.2K

А ти сърце 🇧🇬

- Къде сте тръгнали мои крака?
- Отиваме на Запад, към по - хубавото.
- Кой прегръщате, ръце мои?
- Западът! Богатият Запад!
- Къде гледате, очи мои! ...
743 1 3

На път към дома 🇧🇬

Младежът прибра билета в якето си и нахлузи походната си раница. Тя беше по-голяма от самия него. Стърчеше над главата му. и по нея бяха закачени чифт ботуши, термо шише с вода и джезве. Тъкмо беше изпуснал последния влак. Часът беше след двадесет и три. Касата за билети вече беше затворила. Нямаше ...
1.4K 2

Къс разказ 🇧🇬

Беше следобед на един летен ден. Въздухът миришеше приятно на прясно окосена трева. Слънцето весело надничаше между клоните на дърветата, на които бяха накацали птички и тихо чуруликаха. Дърветата бяха натежали от плод. По небето нямаше и едно облаче и беше синьо и лъчезарно. Кучето си играеше с кот ...
1.2K 2 6

Картината! 🇧🇬

Йовко беше застинал пред гледката, която се разкриваше пред очите му, сякаш беше попаднал в капана на времето. Години наред обикаляше света в опит да намери себе си, в опит да избяга от спомените и потеклото си. Срамуваше се, да каже, че е от село, когато отиде да учи в града. после пък се срамуваше ...
1.9K 4 52

Тримата братя и златолистата вишна, глава втора 🇧🇬

„Както вече знаеш, Вито, започна рицарят, ние бяхме трима братя и аз бях най-малкият, също като тебе. Когато в замъка пристигнаха пратеници на крал Ричард Лъвското сърце да набират млади рицари за кръстоносен поход по Светите земи, аз тръгнах, без да се колебая. Оставих младата си жена, която тогава ...
837 1

Компарсита - ч,2 🇧🇬

Вече е тъмно...Светнаха осветителните тела в салона и танците продължиха...Свидна видя загубената си панделка близо до вратата, върху шкафа със забравени вещи. Когато я взе, с благодарност към човека който я беше поставил там, вратата се отвори и се показа първо малък по размери, черен бандонеон...н ...
1.3K 4 16

*** 🇧🇬

Ако не умра днес, ще умра утре, ще умра вдругиден, все някога, ще умра...
Ако не простя сега и веднага, няма да простя истински нито утре, нито вдругиден, никога!
677 2 2

Папка номер... 🇧🇬

В папка седем, хвърлям недовършените си неща, снимки, колажи, разкази, разни идейки и проекти. Оказа се, че това е най-използваната ми папка. Вчера я отворих, появи се син екран и надпис “Обичам те!”. Ах, ах, ах... Пак съм пипнал вирус! Пуснах антивирусната, не засече нищо. Днес, същата история, но ...
2.2K 6 9

Из живота на мравките 🇧🇬

Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ...
852 3

Толкова някога /киноповест/-3. 🇧🇬

10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ...
770 1 9

По пътя на времето 🇧🇬

Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ...
1.2K 6 19

Бисери от банковите салони - 17- 21 🇧🇬

Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ...
1.5K 1 9

De regula 🇧🇬

Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ...
1.2K

Раздяла 🇧🇬

Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ...
1.3K 8 13

Тръпката на любовта 🇧🇬

Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ...
1.7K 5 11

Елия 🇧🇬

Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...
1.8K 1 7

По следите на залеза 🇧🇬

Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ...
594

Сестра ми 🇧🇬

Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
2.1K 1 9

Толкова някога /киноповест/ - 2. 🇧🇬

7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ...
821 1 8

Смирение 🇧🇬

“Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ...
1.1K 4

33- Глава XXXV 🇧🇬

Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ...
1.7K 5 7

Система с три параметрични уравнения 🇧🇬

Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един ...
1.9K 5 4

Толкова някога /киноповест/ 🇧🇬

Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ...
687 2 11

Изборът 🇧🇬

Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...
2.1K 4 13

Осъденият клеветник Из „Дочуто от съседната маса“ 🇧🇬

Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ...
1.2K 1

Храна за птици 5 🇧🇬

– Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ...
851 7 11

Мълчанието 🇧🇬

Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...
1.6K

Храна за птици 4 🇧🇬

Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ...
719 4 13

Гълъбин 🇧🇬

Гълъбин отново потъна в още по-дълбоки размишления и изпълни себе си с Прасветлина, за да съумее да пробие.
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ...
1.3K 6

Още ги чакам 🇧🇬

Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ...
697 1

Тримата братя и злато листната вишня, гл.1 🇧🇬

- Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ...
902 2

Ain`t no sunshine 🇧🇬

Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ...
1.3K 1 2

Пламъци в мазето 🇧🇬

Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ...
1.1K