Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Подаръкът 🇧🇬

Няколко дни преди Коледа непрекъснато валеше дъжд. Нещо твърде необичайно за този сезон. Едва днес спря, но по улици и тротоари имаше големи локви. Хората в Караново бяха излезли по центъра, едни за да си поговорят с познати, други за да купят в последния момент подаръци за своите близки. Небето все ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

2018-05-30T23:10:38+03:00 677 1 4

Приказка за изгубеното сърце 🇧🇬

Някога, някога... много отдавна! - на края на света (извън света, и извън времето) - живяла Девойка. Нямала нищо, освен себе си. Една дървена колиба. И сърце. Което може само да обича.
Тогава тя още не знаела... Че има всичко!
От вратата на нейната колиба - до... плюс безкрайност! - се простирала чу ...

paloma66

Проза » Рассказы

2018-05-30T19:09:18+03:00 2.8K 10 8

Някъде по пътя 🇧🇬

1.
Отново пътуваше.
Имаше ли значение накъде?
Съвсем никакво - просто пътя се разгъваше с обичайната си лекота, същата с която вятъра скита над морето.
Плавното поклащане на автобуса бе като да се носи с лодка в нощта, в която се отразяваха толкова много светлинки, една по една подминавани заедно с ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2018-05-30T14:07:56+03:00 781 2

Морето, което... 🇧🇬

Познато и непознато. Тъй плитко и същевременно тъй дълбоко. Синьо-зелено като очите на латиноамерикански любовник с гореща кръв...
Тя се беше родила край неговите вълни, скали и пясък. Където и да отидеше, носеше със себе си спомена за мириса на водораслите и крясъка на чайките. А колко любов беше д ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-05-30T12:48:52+03:00 1.3K 1 2

Изгубени в себе си 🇧🇬

"Няма нищо по-грозно от възрастен-дете. Не произлиза нищо добро. Тези хора не намират източника си на смисъл в живота, който да ги крепи през тежките моменти, затова им е и по-трудно. Те остават огорчени, злопаметни, без цел, носени по течението, враждебни и отмъстителни, арогантни, лъжливи, безполе ...

ВТ

Проза » Рассказы

2018-05-30T12:40:44+03:00 741 5

Нечистите - 7.6 🇧🇬

Нужно й бе известно време, за да се вземе в ръце. Беше ѝ се струпало твърде много. Щом си го помисли, се почувства като някоя неблагодарница и глезла. В крайна сметка беше жива, нали? Въпреки всичко беше стигнала до тук. Оставаха броени минути, докато отплава от Рива и опасностите тук. Всичко можеше ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2018-05-30T10:48:16+03:00 1.5K

Kъде – е? /продължение 5/ 🇧🇬

– Невъзможен си, Миро! Аз тръгвам! Чао! – каза ядосано Радослав
– Чао! – чу се ясно, отчетливо и звучно.
– И без това комшията получи вчера дърва за огрев, ще отида да му да му помогна, ще дам едно рамо!... А такива акордеонисти в кавички ги има много. Но по-лошото е, че някои не си прибират парите, ...

Соларе

Проза » Рассказы

2018-05-30T10:43:57+03:00 715 2 10

В света на синята мъгла 🇧🇬

Омръзна ми тази мизерия, тази инфлация, тази безработица, този бандитизъм, тази корупция, тази бъркотия. Искам да се махна от това, да ида в страната на синята птица и сините видения...В света зад синия екран…
Ех, че живот ще бъде! Отиваш сутрин на работа, а на спирката обяви: „Срочно търсим... Обещ ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-05-30T08:29:13+03:00 727 1 4

Щастие 🇧🇬

Отдавна, в този свят, няма Щастливи хора, много отдавна... Днес има оптимисти, песимисти и религиозни хора, вярващи в Илюзията, че могат да бъдат Щастливи - стига да го поискат! НО... те, разбира се, просто в този момент - моментът, в който съществуват/живеят, - не го искат.

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-05-29T23:13:53+03:00 782

Намерени в съня 🇧🇬

Животът е един сън. Преди събуждането да ни убие.
Вирджиния Улф.
Сънувам ли, или сънят е огледалото в дъното на река, от която ме зове гласа ти?
Облаците висят с главата надолу – нимфи с разплетени, бели коси, плуващи в памучен, пенест водопад, който се надвесва, за да покрие гората в прегръдка. Сто ...

Plevel

Проза » Рассказы

2018-05-29T18:13:35+03:00 894 12 14

Оригиналният бал 🇧🇬

Събраха се баровските синчета и щерки да обсъждат къде да правят абитуриентския бал.
- Писна ми от баналности! - рече Джони и остави призната си чашка на бар-плота. Сетне лапна фъстъче, завъртя се на столчето и огледа хола.
Особеността на темата ги беше събрала не в любимото заведение на бай Минчо. ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-05-29T07:59:53+03:00 1K 3 12

Важен въпрос 🇧🇬

Голямото междучасие свърши. Почти целият дванадесети “б” се събра зад близкия блок – математичката в класната стая сама да си играе на ураган, те са достатъчно уморени. Коцьо пръв постави важния въпрос за бала. Официалната вечер беше ясна, но следващата седмица как да прекарат, та да не се червят пр ...

генек

Проза » Юмористическая

2018-05-28T08:35:04+03:00 895 1 4

Версия /гарантирано измислена/ 🇧🇬

Предговор:
Пак се разпалват манипулации и демагогии около гибелта на малайзийския "Боинг".
Та по тоя случай се сетих за една история, намерена случайно в просторите на интернет. Писана през 2014 година, за два часа.
Не мога да кажа чия е - чух я в обществената баня, бях с насапунисана глава, а парат ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-05-28T08:30:25+03:00 530 1

Пъпната връв 🇧🇬

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

NadeBo

Проза » Рассказы

2018-05-28T02:00:42+03:00 1.5K 3 2

Стълбата 🇧🇬

Дървена. Стара. Здрава. Широка. Твоята! Не помниш началото ú и не виждаш края ú. Първото нещо, което съзираш в светлината. И поемаш...
Понякога я изкачваш бавно, без да бързаш, оглеждайки се с любопитство от височината на достигнатото. Понякога планираш внимателно стъпките си и се катериш уверено, с ...

gold

Проза » Другие

2018-05-28T01:59:36+03:00 618

На бой с корупцията 🇧🇬

Фейлетонът спечели ПЪРВА награда на Националния литературен конкурс ОРФЕЕВА ЛИРА
В обширния кабинет на министерството се настани новият шеф! Самият Козодоев, от квотата на новата партия ЕБВГЗ, каквото и за значеше тази абревиатура. Козодоев беше голям пич, нищо че щеше да оглави такова голямо учрежд ...

latinka

Проза » Юмористическая

2018-05-28T01:47:21+03:00 1.1K 4 10

Единородни 🇧🇬

Любима,
С времето разбрах, че любовта която изпитвам към теб има нещо общо с твоята, но е съвсем различна! Извираше от мен, без да има нещо общо с твоята! Не, че като чувствах твоята, моята не се потенцираше! Но дори и ти да не ме обичаше, аз го правех, без значение къде бях и как се чувствах, давах ...

angelbard

Проза » Письма

2018-05-28T01:33:47+03:00 694 1

Kъде е? продължение 4 🇧🇬

– Ти слушаш ли музика?
– Да... но нямам радио в колата, откраднаха го! А парите за ново все не стигат...
– А класическа?
– Да... от...
И преди да е довършил изречението си. (от страх да не каже, че предпочита Лепа Брена, Ивана, или някоя от тях звездните) аз пуснах запис от концерт на моя брат! Шопе ...

Соларе

Проза » Рассказы

2018-05-28T00:44:14+03:00 727 1 7

Рачел* - Трета част. 🇧🇬

***
В късния следобед малката групичка най-после стигна до края на селото и се спря пред портата на къщата. Георги отключи и влезе първи. Следваха го двете момичета, а най-отзад вървеше Мика. Младата жена не смееше да вдигне поглед, дори към гърба на човека, който вече и беше съпруг, камо ли към лиц ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-05-27T19:26:02+03:00 724 4 9

Няколко писма до теб-14 🇧🇬

Eдна година по-късно...
Мислех, че вече не те обичам...Бях спряла да мисля за теб вечер преди да заспя и сутрин, преди да се събудя...Спрях да те сънувам...От месеци...Мислех, че вече не си с мен...Не си част от мен...Мислех, че краят беше и отмина...Живях в заблуждение толкова дни и вярвах, че аз в ...

maracuja

Проза » Письма

2018-05-27T17:03:47+03:00 1.4K 1 1

Лунно 🇧🇬

Набичи до максимална степен уредбата в автомобила и тръгна. Работният ден отдавна беше приключил, трябваше да прегледа още документи и стана късно. От офиса до вкъщи го деляха пет минути. Стори му се прекалено малко време.
Слезе бавно през алеите, беше светло и чисто. По това време в курорта нямаше ...

exuded

Проза » Рассказы

2018-05-26T21:41:43+03:00 844 4 5

Kъде е? продължение3 🇧🇬

– Автобусът закъсня с час, докато стигне до нашата спирка, а ние трябва да продължим с влак до нас, в Б.! А с това закъснение връзката не става, трябва да чакаме до 5 часа сутринта на другия ден, за този влак до Б,!
– Ухааааааааа.... – влезе в разказа на Радослав развеселения Миро – и какво, чакахте ...

Соларе

Проза » Рассказы

2018-05-26T17:07:14+03:00 751 1 2

Тунел 🇧🇬

Влезе в купето неуверено, сякаш нямаше запазено място. Поздрави другите пътници и седна. Жената отляво се поотмести - приличаше на адвокат - тъмносин костюм, очила с дебели, рогови рамки. Четеше вестник „Капитал”. Коленете й бяха прилежно събрани едно до друго. Омъжена - носеше халка. Боби отвори сп ...

СлънчевЛъч

Проза » Рассказы

2018-05-26T16:54:56+03:00 1.1K 2

Блясъкът на златото 🇧🇬

Едва ли някога щях да посетя това приказно планинско градче, ако колегата ми не се беше обадил по работа. Негов познат имал къща за гости там, която се нуждаела от ремонт на покрива. Съгласих се с охота - работа никога не отказвам, всяка поръчка е добре дошла. Макар у дома да свързваме двата края, п ...

hristam

Проза » Рассказы

2018-05-26T16:44:05+03:00 1.1K 4 3

Локвата 🇧🇬

Жената заключи колата си и тръгна с бавна крачка по тротоара. Докато се оглеждаше, канейки се да пресече улицата, понечи да мушне ключовете в чантата си. Те се изплъзнаха от пръстите й и паднаха на плочките. Подразнена, тя изсумтя и се наведе. Лицето й се озова на половин метър от една локва. И тога ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2018-05-26T16:43:28+03:00 2K 1 4

Kъде е? продължение2 🇧🇬

Радослав слушаше думите на Миролюб сериозно, свъсил вежди, нервно мачкаше цигарата между пръстите си и на края проломоти.
– Какво искаш да кажеш, Миро с това, че и аз съм от неподходящите твари? Благодаря ти за кафето и сандвича и извинявай за времето което си пропиляваш заради мен, в празни разгово ...

Соларе

Проза » Рассказы

2018-05-26T14:33:14+03:00 924 1 2

Наводнението 🇧🇬

Беше горещо лято, а аз бях на път да навърша първите си седем години /според всички – най-важните/. Между всичко, което трябваше да преживее детската ми душичка, за да израсте, се наложи да преживея и едно събитие, причинено от природата, но оставило незаличим отпечатък в детската ми душевност.
Горе ...

NadeBo

Проза » Рассказы

2018-05-26T13:49:50+03:00 606 1

Самотата на силните От смут и огън изваяна Пролог 🇧🇬

Беше краят на третото столетие от епохата на Четвъртото варварство. Може би последните години,които някой можеше да отброи,преди всеобщата забрава да изличи и най-малкия спомен от това, което означават съчетанията от звуци “година”, ”ден”, ”минута”, а и много други още, дори самото понятие “епоха” и ...

NeliKaneva

Проза » Повести и романы

2018-05-26T13:41:17+03:00 687

Премиер и слънце 🇧🇬

– Мръдни се малко, че фърлаш сенка върху небето ми! – казал Премиерът на слънцето.
– Как така? Аз съм слънце и...
– И какво от това? Така ти викат. Аз решавам кой ше е слънце на тая земя. Па то се и види!
– Но аз съм слънце за цялата Земя!
– Га стана премиер на целата Земя, тогава ше ти казвам къде ...

exuded

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-05-25T23:42:52+03:00 843 4 8

Относно всичко, което би могло да ми дойде на ум 🇧🇬

Който е безгрешен, нека пръв… оф какви ги говоря – хвърляйте братя, хвърляйте!!!
Последните 30 години БГ политика могат да се опишат по следния начин: „човешко е да се греши, божествено е да се предава“
Мотото на националния отбор по футбол: И да паднем и да бием, пак ще ги ПРЕбием!
При толкова мног ...

Veren

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2018-05-25T22:58:36+03:00 1.2K

На полесражението 🇧🇬

Малкият човек упорито водеше битка с наклонения улей на пластмасовата пързалка насред междублоковото пространство ! Той се бореше до пот , малките му маратонки оглушително скърцаха по хлъзгавия материал, ръчичките му почти не го слушаха , и въпреки това той с някаква нечовешка упоритост се катереше ...

vui4oto

Проза

2018-05-25T19:24:21+03:00 951

Среща 🇧🇬

/От поредицата разкази за Евера и Ахарам- Милена, Мартин/
„Когато една среща трябва да се състои, то това се случва, независимо от всичко и всички!“
Ахаир
Олтарът беше обсипан със запалени свещи. Всички те горяха, пукаха и изпълваха огромната катедрала с движещи се сенки, които имаха свой, собствен ...

angelbard

Проза » Рассказы

2018-05-25T19:10:57+03:00 517

Нощ в участъка - 5. 🇧🇬

03,00 – 04,00 часа
А по коридора идва Каменов. Ако има илюстрация на израза „Върху крилете на успеха“ – той е това. Усмихнат, размахващ два диска в ръка…
- Добре, добре – спирам устрема му – Сега ще видим и ще обсъдим. Задръж впечатленията си, нека всички видят…
Каменов, Манчев, Василев, Ангелов…
Гл ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-05-25T07:13:41+03:00 883 3 6

Братя 🇧🇬

БРАТЯ
Дойде дългоочакваният момент и Денко се застяга за казармата. Докато чакаше повиквателната, всичко му беше ясно, радваше се, че вече е мъж, че ще бъде войник, ще бъде... Какво ли не виждаше младежа – дори геройства. Но когато я донесоха, той гледаше глупаво листчето, гърлото му пресъхна, а сър ...

NadeBo

Проза » Рассказы

2018-05-24T23:15:29+03:00 679

Пътеките на живота 🇧🇬

Как да опиша с красиви думи нещо, което не съществува? Не съм имал досег с него и никога няма да имам. Говоря за “нашата любов” – тази, която светкавично процъфтя и като бърз влак се изпари. Изключително голяма е възможността да си забравила приятните спомени, думи и докосвания. Износен е днешният с ...

thedac

Проза » Другие

2018-05-24T16:46:01+03:00 566

Ако само... 🇧🇬

Бездната поглъщаше всичко.
Хищна. Ненаситна. Безкрайна химера в стихията на глада си.
Неумолима. Страшна. Безмилостна в страстта си да погълне дори самата безкрайност.
Астронавта наблюдаваше този пир, част от който ще се превърне скоро.
Бездната дори няма и да усети вкуса му. Нито мислите му, нито о ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2018-05-24T14:56:59+03:00 1.9K 1

Рачел* - Втора част. 🇧🇬

***
Георги дълго седя в тишината на тъмната стая. Не беше усетил кога се бе мръкнало. Стана и запали лампата. Огледа се. Нищо не се беше променило, а сякаш всичко чуждо му беше. Още не можеше да се отърси от чувството, че като агне го бяха натикали в най-тясното място на кошарата. Той, който отдавна ...

LiaNik

Проза » Рассказы

2018-05-24T13:49:53+03:00 732 6 14

Нощ в участъка - 4. 🇧🇬

01,00 - 02,00 часа
Каменов се изправя рязко и се втренчва в тъмнината зад прозореца. После се завърта към мен:
- От другата страна на улицата, точно срещу входа на кооперацията, има банка…
Така… Банка… Ама разбира се – банка! Как не се сетих досега…
- И? – питам насърчаващо. ...

генек

Проза » Повести и романы

2018-05-24T08:28:04+03:00 931 2 9

Пэп

ПЭП
Везде написано ПЭП. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы, - исписаны мелом, краской или углём. Пэп! Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не выветрит ветер, ...

Бетон

Проза » Рассказы

2018-05-24T00:28:27+03:00 1.7K

Кървави следи в лабиринтите - Глава десета - Край 🇧🇬

ГЛАВА ДЕСЕТА
Минаха месеци, а делото не се насрочваше. Извеждаха от арестуваните почти всеки ден на разпит. Когато се връщаха, те бяха просто дрипи. Не можеше да се разбере, кое са дрехите, кое кървавото месо. Бяха потънали в кръв и прах. Не откопчаха нито дума. Единственото, което разбраха, е че са ...

NadeBo

Проза

2018-05-23T23:16:53+03:00 534