Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Кръговрат 🇧🇬

Мария сръчно постави червилото и тръсна глава пред огледалото. Буйните руси къдрици небрежно се разпиляха по раменете и гърба. Сбърчи устни, а после се усмихна сама на себе си, точно както правеше в малката стаичка на старата им къща. По същия начин, но с разлика от двадесет години. Тогава беше осем ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2.1K 2 8

Разковани дъски - 76 🇧🇬

Бракът е най-разпространената стратегическа игра.
Когато умен човек иска да си улесни работата, ползва компютър. Когато прост човек иска да стори същото, вика умен човек, да му я свърши...
Лошата реклама, е всъщност най-добрата антиреклама.
Въобще не му дремеше, че го мислеха за много заспал.
По-лес ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.7K 2 5

Парцали и въжета 🇧🇬

Крача по стълбите на поредния етаж. Добре бе, за какъв дявол съм се хванал да катеря стоетажен небостъргач? И без друго ме е страх от високо. Стигнах до последния. Готово, покорих го, обаче не ми се слиза обратно по стъпалата. Вратата на асансьора се отваря. Правя крачка напред.
Мамка му… Кабината я ...

batsvil

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.7K 3 12

Из "Приказка за Жабата" 🇧🇬

Една сутрин, или по-скоро една нощ, малко преди да се разсъмне, когато тъкмо отвори очи и се протегна, за да разкърши схваналите се от нощната влага снага и крачета, Жабата чу дрезгав глас:
– Здравей!
Уплаши се! Сърцето ù лудо затупка, стисна здраво клона, сниши се и впери поглед в посоката, откъдет ...

Мильо

Проза » Сказки и произведения для детей

3.8K 5 5

Когато Луната изчезна 🇧🇬

Имаше един ден, но само един... В който Луната изчезна!
Няма да разказвам подробно живота си. Живея в малък град, но в голяма къща. Колкото и да ви се струва странно аз съм 16-годишно момиче, дъщеря на графиня, живееща във ферма. Да, знам че ви е странно. Но както казах, това е за мен.
Този ден мина ...

gabbiesstuff

Проза » Рассказы, Другие

1.8K

Звезда 🇧🇬

Всяка една звезда има своя история, своя съдба и всяка има своя блясък... В един момент всички те падат с неземна красота, защото знаят, че не са съществували напразно... А именно с мъдрост, доброта и чиста любов! Всички притежаваме тези качества... Просто трябва да умеем да живеем с тях!!!

Lolita.

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

868

Леля Здравка - французойка 🇧🇬

С бай Миле се запознахме преди години във Франция. Кротък, смирен човечец, родом от едно Видинско село. Беше един такъв сух, дребничък и говореше едно така тихичко, все едно душа няма. А иначе работяга, не се оплакваше от нищо и на драго сърце помагаше на който с каквото може. Ама тая пуста далечна ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2.7K 7

Още малко реални измишльотини 🇧🇬

БЕЛЕЖКИ ОТ ДЕНЯ
В семейството още нищо не е станало, а виновникът вече се знае…
хххх
За да стане една жена милиардерша, трябва поне десет години да се мъчи по разни Малдиви и Кариби…
хххх ...

генек

Проза » Юмористическая

953 4

Етюд 🇧🇬

>> Стоя до отмала под душа. После, още влажна отиде в спалнята. Дълго и придирчиво се оглежда, застанала гола пред кристалното огледало на гардероба. Реши, че е напълняла. Нищо страшно. Всъщност не и стои зле. Дори би могла да си позволи още мъничко. Съвсем, съвсем мъничко – колкото да скрие тая нах ...

Песничките

Проза » Рассказы

1K 5 4

Реални измишльотини 🇧🇬

МОДЕРНИЗАЦИЯ
Внезапно първата кола от кортежа даде ляв мигач и зави към малката бензиностанция. След нея се понесоха и останалите автомобили. Спряха пред стъклените врати, от колите наскачаха охранители, а после бавно и тежко се измъкна главатарят – плешив шкембелия, с наострен от страх поглед. Метн ...

генек

Проза » Юмористическая

1.6K 1 6

Нечистите - глава 4.4 🇧🇬

Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2K 2

Последният 🇧🇬

Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...

Петър1

Проза » Рассказы

893 1

За Гибралтар, хората и свинете 🇧🇬

Полудивите прасета са опасни. Нито са опитомени, ни диви… Трябва да се внимава с тях. Особено, ако имаш (или поне си въобразяваш, че водиш) стотина.
Всъщност интелигентната природа на прасетата не предполага послушание, а по-скоро властничество. Така че всеки свински пастир с практика би определил с ...

Lacumparsita

Проза » Рассказы

1.3K

Когато луната изчезна 🇧🇬

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...

bellaself

Проза » Рассказы

1.8K

Отърсете праха от нозете си 🇧🇬

„И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от нозете си”. Матей 10:14.
Поради Своята безпределна любов Бог желае спасението на всяка душа.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, ко ...

Stasi.1

Проза » Другие

1.3K 2 2

Тя... 🇧🇬

Тя бягаше през гората с босите си нозе. Облечена беше леко - само по нощница. Дългите ѝ коси се бяха слепнали от пот. Тя тичаше колкото можеше. Дробовете ѝ вече не насмогваха. Не можеше повече да си поеме дъх. Имаше чувството, че не бяга, а лети. Стъпалата ѝ кървяха. Бягайки, тя минаваше през храсти ...

AnaMarina

Проза » Рассказы

1.6K 1 1

Войната на горгоните 🇧🇬

Наше село е птиче гнездо сгушено в планината. И толкова малко е. Тридесетина къщи са само. Чудо си беше, че все още са пълни с живот. Всички се познаваме до скука. Както каза баба Дена и кътните зъби си знаем. А дядо Пеньо се разсмя на тези думи и каза, че и ченетата си знаем. И голяма скука щеше да ...

slaveja123

Проза » Рассказы

1.1K 3 3

Грешка 🇧🇬

По обяд Бог отдели малко време и за себе си. Не, че имаше какво особено да прави – от храна не се нуждаеше, от питиета съвсем, дрехите се появяваха върху му отнейде си, нямаше нужда да се движи, затова и не му трябваше почивка…
Но напрежението си го биваше – ежедневието му беше натоварено. Както е н ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

845 2 12

*** 🇧🇬

Истината е като слънцето. Изпраща светлина с много лъчи.
Един лъч не прави слънце, но покзва един път към него.
Е.И.

e4i

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 4

Нечистите - глава 4.3 🇧🇬

Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.9K 3

Принцът с бял айфон 🇧🇬

ПРИНЦЪТ С БЯЛ АЙФОН
Посветено на всички, които ще кажат:
„Това не се отнася до мене!“
Христо Смирненски
Имало едно време един млад момък, напълно неориентиран в живота, който си нямал никаква представа нито къде се намира, нито какво прави. Просто си съществувал, без много-много да се замисля. Той н ...

Ramadan1995

Проза » Рассказы

920 1 6

Луната изчезна 🇧🇬

Курсът тази нощ беше дълъг, а времето – студено. Иван запали стария камион и потегли. Още чуваше думите на жена си:
– Внимавай как караш! Очакват се валежи, а камионът пак не е в изправност.
На шефа му се свидиха парите за нови гуми, а не изпуска курс. От алчност ще затрие някого. Карай бавно, моля ...

Ve2666

Проза » Рассказы

1.8K 3 10

До един - без изключения 🇧🇬

ВСИЧКИ хора сме "коне с капаци", но... до един твърдим на висок тон, че сме "мустанги" без капаци, без седло, без господар на гърба си!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част
Мета се извърна към нея и се стресна от ужаса в очите на жената– бяха втренчени отвъд отворената врата . Тя мигом се обърна - от коридора я гледаше мъж с пура в ръка.
- Здравей, Разметанице…
- Забави се. Голямо чакане падна. А ти – посреднощ на баня… м? ...

ParvaNova

Проза

2K 11 29

Примирие 🇧🇬

Ако желаеш да чуеш, че ти прощавам,
ще го чуеш. Ако обаче желаеш да спечелиш моето приятелство - боя се, че това е невъзможно. След онази случка изпаднах в параноя. Затворих се в себе си и скрих всичките си данни, тъй като физическото ми съществуване беше заложено на карта. Твоето име остави кървава ...

Адриан

Проза » Письма

880 1 3

Потъналата подводница 🇧🇬

ПОТЪНАЛАТА ПОДВОДНИЦА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– ... И не иска да говори с никого, дядо – обясняваше Светлин на дядо си. – А не е глупава. Госпожата я изпита по български за частите на речта. Писа ù шест. Но с нас не иска да говори.
– Не е вярно! – намеси се Катя. – Ние се запознахме. Каза си името и ...

Мильо

Проза » Сказки и произведения для детей

1.9K 2 2

Финалът 🇧🇬

Небето бе притиснало върхарите на дърветата със стоманен похлупак. Прехвърчаха самотни снежинки. Духаше слаб, но бодлив северен ветрец. Двамата стояха под един от огромните, превили гръб от натрупания сняг смърчове.
– Ега ти студът – каза Младият. Подскачаше ожесточено от крак на крак и снегът стене ...

Песничките

Проза » Рассказы

814 2 4

През времето 🇧🇬

Хронолетът се носеше леко и плавно във времето. Наистина, от време на време нещо лекичко се чукваше в него, но хрононавтите не се стряскаха. Знаеха, че мощната машина с лекота отхвърля всякакви препятствия, а през силовата мрежа успяваха да проникнат само дребни предмети – стрели, копия, някой и дру ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

828 2 9

Нечистите - глава 4.2 🇧🇬

Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2.1K 2 1

Преображението 🇧🇬

Преображението
Баба винаги е била здрава и жизнена, до самия си край не се оплака, че нещо я боли; освен краката. Помагаше на всички, изгледала беше деца, внуци, че и правнуци. Веднъж баща ми отиде до къщата и, за да и занесе чувал с картофи, който беше поръчала при последното им виждане. Чука на вр ...

yanko88

Проза » Рассказы

1K 1

Щастливият човек 🇧🇬

Той беше щастлив човек – мечтата на всяка власт и на всяка жена. Живееше доволен от всичко, нямаше претенции за нищо, не досаждаше с някакви нереални искания за непостижими от държавата и жените неща: справедливост, честност, всеотдайност, разбиране…
Хранеше се с това, което му даваха. И винаги беше ...

генек

Проза » Юмористическая

872 3 9

Дупката 🇧🇬

Слънцето изгря над разкопания пейзаж близо до язовира. Червеното му зарево покълна от водите и се издигна за да тържествува над новия ден. Камъшите в голямата си част бяха превити и се полюшваха по водната повърхност в едно с приливните вълнички.
Къс овраг прокопан от течаща вода стигаше до дулото н ...

ppostadg

Проза » Рассказы

1.6K

Ноемврийска самота 🇧🇬

Ноември. Онзи месец, в който се появих на бял свят - любимият ми месец. Същият месец, в който те отнеха от мен, превръщайки го в най-омразният ми. Ноемврийското ми сърчице, дето се поддаваше на чувствата тогава, стана същински лед. Студено, точно както настъпващата зима през този период от годината. ...

lovepq

Проза

1.2K 1

За жалост... 🇧🇬

Светът е пълен с предатели. Който знае това – става предател, а който не го знае – бива предаден!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

757 2

Найден 🇧🇬

Рада беше óправна мома. Тъкмо беше започнала да се учи да шета, когато майка и си отиде. Млада беше, баща и, и той. Така и не я прежали. Нощем прегръщаше възглавницата и хлипаше. Хапеше я да не чуе Рада, че реве. Не знаеше що да я прави такава малка и често я пращаше при стринка и Петра. Там уж да и ...

wola

Проза » Рассказы

2.3K 1 11

От сън спомени има 🇧🇬

Янко Трендафилов
От сън спомени има
(разказ)
Писахме си по интернет в продължение на повече от две години, без да се видим на живо; нищо, че бяхме от един и същи град. Всъщност „писахме“ е силно казано. Просто се бяхме добавили във фейсбук и веднъж да два-три месеца си изпращахме по едно вяло „здрав ...

yanko88

Проза » Рассказы

1.3K 3

Щастлива съм! 🇧🇬

Щастлива съм!
(разказ)
Току-що беше навършила 33 години – или иначе казано, Христовата възраст. Родена бе в китно, но малко българско градче няколко години преди идването на демокрацията. Казваше се Фани; не Фанета, не Фанка, а Фани – майка ѝ обожаваше романа „Осъдени души” и я кръсти именно на глав ...

yanko88

Проза » Рассказы

1.6K 1

Дядо Иван 🇧🇬

Дядо Иван
Иван Рашков беше пълничък човек с побеляла коса, но винаги с усмивка на уста. И двамата ми дядовци го познаваха – с единия бяха работили заедно, а с другия се знаеха откакто баба и дядо се бяха нанесли в този блок, в който живеем и до днес. Та така, покрай тях, с бай Иван и аз се запознах. ...

Средногорски

Проза » Рассказы

1.4K

Ръка за милостиня 🇧🇬

Случвало ли ви се е да усетите как някой ви гледа?
Усетих втренчения поглед и се обърнах, но там нямаше никого. Тогава чух сладко детско гласче:
– Дайте ми левче, моля Ви!...
Очите ми се свеоха надолу по посока на гласа. Детето беше високо колкото масата. Имаше големи влажни очи, дълга коса и сополи ...

nellnokia

Проза » Рассказы

3.4K 8 15

Истината 🇧🇬

Crybaby.2

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

680

Рассказы и проза современных авторов

Кръговрат 🇧🇬

Разковани дъски - 76 🇧🇬

Парцали и въжета 🇧🇬

Из "Приказка за Жабата" 🇧🇬

Когато Луната изчезна 🇧🇬

Звезда 🇧🇬

Леля Здравка - французойка 🇧🇬

Още малко реални измишльотини 🇧🇬

Етюд 🇧🇬

Реални измишльотини 🇧🇬

Нечистите - глава 4.4 🇧🇬

Последният 🇧🇬

За Гибралтар, хората и свинете 🇧🇬

Когато луната изчезна 🇧🇬

Отърсете праха от нозете си 🇧🇬

Тя... 🇧🇬

Войната на горгоните 🇧🇬

Грешка 🇧🇬

*** 🇧🇬

Нечистите - глава 4.3 🇧🇬

Принцът с бял айфон 🇧🇬

Луната изчезна 🇧🇬

До един - без изключения 🇧🇬

Тя се страхува само от градушките - 15та част 🇧🇬

Примирие 🇧🇬

Потъналата подводница 🇧🇬

Финалът 🇧🇬

През времето 🇧🇬

Нечистите - глава 4.2 🇧🇬

Преображението 🇧🇬

Щастливият човек 🇧🇬

Дупката 🇧🇬

Ноемврийска самота 🇧🇬

За жалост... 🇧🇬

Найден 🇧🇬

От сън спомени има 🇧🇬

Щастлива съм! 🇧🇬

Дядо Иван 🇧🇬

Ръка за милостиня 🇧🇬

Истината 🇧🇬

Очередь