Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Село на римски път - 1.3. 🇧🇬

3.
И, въпреки скептицизма си, Кръстев спря, за да изчакат кмета. Спряха и другарите му. Не бяха чак приятели, но вече двадесет години живееха комшийски в селото, помагаха си, разбираха се, най-важното – научиха се на взаимотърпимост. Щото какво е животът в едно малко селище? Скука…
Да, има работа, и ...

генек

Проза » Повести и романы

2017-08-31T16:20:13+03:00 945 2

Билет 🇧🇬

Оня ден ми се наложи да пътувам с градския, уж по-бързо. Само че в бързината си забравих портфейла и нямах как да си купя билетче. Осъзнавам го чак като съм в автобуса. Ами сега какво правим, ако дойде контрола? Оглеждам се за някой приятел или познат, никой няма. Оглеждам под седалките, над седалки ...

salvador-dali

Проза » Юмористическая

2017-08-31T09:00:05+03:00 912 1 3

Уреждачите 🇧🇬

Краят на лятото е точното време за Уреждачите. След двумесечното мъртвило, из коридорите все по-често се мяркат техните фигури, чукащи от врата на врата, и, успявайки да намерят отключена някоя, се промъкват, потъват в заветния кабинет. Сега е точното време за записване на студенти за есенната попра ...

670301

Проза » Рассказы

2017-08-31T08:54:19+03:00 1.6K 3 4

Старецът и момчето 🇧🇬

Старецът и момчето.
(Една приказка за вярата и любовта)
- Добра среща, момче! Накъде си тръгнал по тая жега? Виж, че камък се пука..
- Аз ли, ами тръгнал съм си по пътя, чух че след туй село имало една пещера и от нея извира вода, та падала от най-високото в това плато, има ли такова нещо, дядо?
- К ...

diesto

Проза » Рассказы

2017-08-31T08:49:15+03:00 1.5K 3 3

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

Ето го старият Синигер. Лежи на смъртно ложе. Около него бдят синове, снахи и внуци. В къщата, която той сам строи. Доведе всички от Бесарабия. Обеща им бъдеще в родината. Лежи старият Синигер. Само сините очи са останали от него. Завит с одеяла той чака известие от Отвъдното. Унесен вижда пътят до ...

Eipril

Проза

2017-08-31T08:45:50+03:00 782 6

Манипулация 🇧🇬

Най-хитрият манипулатор не е този, който не дава да го манипулират, а този, който така дава да го манипулират, че той (винаги) да има изгода от това!

gurhito

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-30T21:59:33+03:00 850 1 1

Просто пейка 🇧🇬

Свежа, ранна лятна утрин. Слънцето трепетно се провираше с игривите си лъчи между короните на многобройните дървета. Влажната от скорошното поливане трева тъмнееше, внасяйки хлад и спокойствие в Борисовата градина, истинска наслада за по-ранобудните кучкари. Четириногите весело и живо изразходваха н ...

murjoflos

Проза » Рассказы

2017-08-30T19:20:48+03:00 872 1 2

Пощальон 🇧🇬

Пред входа на блока мъжът спокойно се взираше в пощенските кутии. Върху тях бяха изобразени само цифри и числа – нямаше данни на кого принадлежи пощенската кутия и на кой етаж се намира апартаментът. Той обаче се досети: погледна вдясно, към копчетата на домофонната система, разгледа надписите внима ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-08-30T18:58:45+03:00 1.6K 3 4

Село на римски път - 1.2. 🇧🇬

2.
Брадатият излезе последен от салона заедно с двамата си другари. На вратата спокойно ги изчакваше кметът, леко потраквайки с връзката ключове. Беше нов – избраха го преди половин година. И още млад. Поне като за селото – гонеше шейсетака. Но не му личеше – безбрадо лице с бръчици от вечната усмив ...

генек

Проза » Повести и романы

2017-08-30T18:52:59+03:00 985 2

Из "Напътствията на учителя Той към сина му Кой" 🇧🇬

„Мислех си, че знам какво искам. Мислех, че съм това, което искам и роптаех. Вдигах шум до небесата, пушек излизаше от главата ми…“, не спираше да се оплаква параходът на вълните. Пътуването беше толкова дълго, а на него му беше толкова скучно, и добре, че бяха вълните малко да си побъбри,защото фак ...

salvador-dali

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-30T18:49:56+03:00 947

Троянски кон (1) 🇧🇬

Първа част
Тая вечер маркерът мига някак странно. Сякаш ми намига непозната. Харесвам го, но предпочитам хаотичното и безритъмно примигване на стария ми приятел. А тоя сякаш ритмично ми напомня, че в главата ми не се ражда нищо оригинално.
Писна ми. Тъкмо се пресягам да затворя лаптопа, когато на ек ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2017-08-30T18:45:34+03:00 1.4K

Разговори с огледалото... 🇧🇬

Разговори с огледалото...
Знаеш ли, че сънят отдавна ме е напуснал? Напоследък дори избягвам да заспивам, защото кошмарите ми обикновено се сбъдват, а аз не сънувам друго... Превърнах се едно творческо зомби, което не плаши никой а просто се отдало на влюбените си терзания. - Никой не ти е виновен, ...

diesto

Проза » Рассказы

2017-08-30T08:56:16+03:00 745 2 7

Ако имаше Фейсбук през Социализма... 🇧🇬

Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...

duffmckagan

Проза » Другие

2017-08-30T08:40:13+03:00 1.2K 4 6

"Не ме съдете" 19 🇧🇬

Глава XIX
Сутринта беше дъждовна, ръмеше от полунощ. Мая се въртеше все още сънена в леглото. Когато отвори очи и погледна през огромния френски прозорец на стаята си, направи кисело изражение. "Голям късмет, Федя щеше да бъде разочарован". Плановете им бяха доста по-различни. Беше тук само за два д ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

2017-08-30T08:35:37+03:00 1.5K 5 8

Мъдрословия (28) 🇧🇬

275. Ти си там, където са мислите ти.
276. Не е задължително любимата песен да ни накара да се усмихнем. Същото е и с хората, които познаваме.
277. Щом накараш някого да се усмихне истински, ти достигаш до безкрая на света.
278. Това, че някой е ранèн не означава, че не може да се изправи и да побед ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-29T22:32:48+03:00 874 1

Село на римски път 🇧🇬

Първа глава
1.
- Толкова сме – каза мъжът, закопчавайки якето си…
Наистина, студено си беше в голямата зала. Край стените бяха разположени стари чугунени радиатори, но по тръбите много отдавна не минаваше пара. Сега кметът беше домъкнал няколко електрически нагревателя – духалки, радиатори, печки и ...

генек

Проза » Повести и романы

2017-08-29T19:04:54+03:00 1.8K 2 4

С очи като котка 🇧🇬

С очи като котка
Посветено на моята баба
Събуждам се късно и виждам над главата си дантеленото перде, сложено като москитеро в тропическа страна над мен, за да не ме събуди някоя нахална муха. Мама Тана, моята баба, го е преметнала с любов, за да се наспи внучката ѝ. На десет години съм. От кухнята ...

ЛюсиЦ

Проза » Рассказы

2017-08-29T16:10:58+03:00 1.3K 5 19

*** 🇧🇬

– Трябва ли винаги да ям толкова бързо и да гълтам като невидял – си мислеше той, докато поглъщаше храната лъжица след лъжица, независимо, че се случваше да пада по масата и по дрехите, просто се налагаше бързо да яде. Не бързаше за работа, нямаше семейство, при което да се прибере. От време на врем ...

lusibo

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-29T15:25:15+03:00 1.1K

Всеки нов човек, нов урок 🇧🇬

Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...

Дамла

Проза » Другие

2017-08-29T07:53:33+03:00 1.3K 1 1

Десетопръстната техника на Коги Генов 🇧🇬

Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса ...

vega666

Проза » Рассказы

2017-08-29T00:15:25+03:00 1.1K 4 3

Там слънцето не блестеше 🇧🇬

Посветено на Лили Вълчева (Kalia1117)
18 април, 1971
До Якоб Берковиц
Тел Авив, Израел
Шалом, братко! Нека Бог, нашия Всевишен е винаги с теб и семейството ти! Мир и сполука нека винаги намират пристан в дома ти! Избрах да ти пиша в този ден, защото днес е Пасха и както нашия народ на този ден се е ...

Papalisimo

Проза » Письма

2017-08-28T03:35:23+03:00 1.9K 4 14

K 🇧🇬

„Ако купувах нещо всеки път, в който се сещам за нея, сега щях да съм беден и потънал в дългове.”
Фантасмагоричното „любов от пръв поглед” ме дразни, човърка душата ми тази небивалица. Но аз като всеки пълноценен мъж изпитвах някакви чувства към жените. Думата „чувства” също ме отегчава и по-подходя ...

intoxicatingtrash

Проза » Рассказы

2017-08-28T03:27:13+03:00 1.1K 1

Картините на живота 🇧🇬

КАРТИНИТЕ НА ЖИВОТА
Ирина стоеше пред прозореца вгледана в далечината, но всъщност се рееше в миналото без да знае какво търси. Ровеше с един въпрос надявайки се отговора сам да се разкрие. Павел още беше в спалнята си. Спяха разделени, не защото нямаха желание да са заедно. Решението дойде спонтанн ...

slaveja123

Проза » Рассказы

2017-08-27T22:27:47+03:00 1.3K 1 1

Мъдрословия (27) 🇧🇬

270. Не всичко тайно трябва да се разкрие. Има много неща, които трябва да се пазят встрани от човешките нрави.
271. Ако успееш да намериш лъча светлина в нашия сив и пуст свят, ти можеш всичко...
272. Когато си обзет от ярост и искаш да превърнеш всичко в прах, си помисли за евентуалните последици. ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-27T21:57:07+03:00 763 2

Трите дъщери на Ставри 🇧🇬

Boyan

Проза » Рассказы

2017-08-27T20:16:34+03:00 2.2K 1 3

Една непорочна любов 🇧🇬

В спокойното село Могила живееше седемнадесетгодишната Мария, която бе единственото младо момиче в околността. Всички я имаха за прелест, никой не смееше крива дума да и́ каже – хубостта само хубост заслужава.
Девойката бе по-красива от всички блудници, които присъстваха в сънищата на отрудените мъж ...

thedac

Проза » Рассказы

2017-08-27T20:05:11+03:00 773 2 4

Боже, колко мъка има по тоя свят 🇧🇬

“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...

parvanski

Проза » Рассказы

2017-08-27T19:44:33+03:00 2.4K 2 2

Каво е живота 🇧🇬

Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...

Eipril

Проза » Другие

2017-08-27T00:32:37+03:00 667 1 3

Малки разговори– Новина 🇧🇬

– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...

Eddie92

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие

2017-08-26T23:16:13+03:00 1K 1

ФК 🇧🇬

Живяла някога в едно царство-господарство чудно красива принцеса. Тя била толкова хубава, че дори красотата се чувствала засрамена в нейно присъствие. Слънцето изгрявало и залязвало заради нея, луната лунеела с цялата си сила в нейна чест, а реките били готови да потекат наобратно, стига принцесата ...

popolo

Проза » Сказки и произведения для детей

2017-08-26T22:29:20+03:00 1.3K 3 7

За лудостта, бездуховността и съмненията 🇧🇬

Взирам се в небето и разсъждавам върху всички тези вселенски теми, които останалите хора или презират, или просто отбягват по неведоми и необясними в моите очи причини. У мен се заражда въпроса кой всъщност е лудият? Дали това съм аз, двадесет годишния младеж, когото всички оприличават на шестнадесе ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие

2017-08-26T22:12:23+03:00 615 2

Къси разкази край Огоста 🇧🇬

БУКОВ ДОЛ
Тъжни са нашите разкази, защото идват издълбоко, от душите ни. Те дишат и живеят от нашите въздишки, от нашите най-съкровени спомени. Стоплят ни далеч от роден край. Дават ни сили да продължим напред. Ние знаем, че там винаги има едно място, една частица от космоса и неспирно вървим към не ...

Eipril

Проза

2017-08-26T17:21:59+03:00 846 4 13

Орис (Сафина) 30 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2017-08-26T17:10:34+03:00 1K 1

Езда 🇧🇬

Хареса му тук. Конната база беше в града. Имаше същата близо до покрайнините, където живееше, но тази беше по-уредена. Конюшните бяха чисти, всеки кон си имаше минало, вероятно и бъдеще. Дори имена им бяха дали. Имаше много треньори, всички бяха по-млади от него и това го убеди, че вече е време.
Поп ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-08-26T16:16:16+03:00 1.1K 2 4

"Не ме съдете" 18 🇧🇬

Глава XVIII
Калина се взираше през прозореца към улицата. Навън беше тъмно. Виждаха се само фаровете на преминаващите коли на фона на приглушеното улично осветление. Отмести се за момент, но остана все така с гръб към стаята. Ситуацията беше изключително неловка. На трапезарната маса леко по диагона ...

Vessymark

Проза » Повести и романы

2017-08-26T15:51:40+03:00 3.2K 6 7

Несвързани Истории: Сън 🇧🇬

***
Гледаш ме с големите си кафяви очи.
Гледаш ме, а аз падам в тях безпомощно, бавно и полека, а и не бързам за никъде…
Докосвам твоите румени бузи, усещам топлината, ръката ми тръпне в такт със сърцето.
Удавен съм в очите ти. ...

krut

Проза » Рассказы, Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-26T15:41:31+03:00 1K

Моят трепет 🇧🇬

В един мрачен декемврийски следобед хванах химикала и той затанцува по белия лист. Навън тъмнолилавите облаци се скупчваха, образувайки тънка линия, през която навлизаха плахите лъчи на Слънцето. Земята бе покрита от дебел слой сняг.
Вятърът затропа като неканен гостенин по прозорците на панелния ми ...

thedac

Проза » Рассказы

2017-08-26T15:37:35+03:00 649 1 2

Лепило и вълни (1) 🇧🇬

01. Юни. 2002 .
Централна гара София.
След няколко телефонни обаждания в определен ден и час, към хората с които се бях видял 6 месеца по-рано, най-после дойде дългоочаквания ден на моето заминаване. На гарата ме чакаха същите хора. Това бяха представителите на Испанската комуна за нарко-зависими „Р ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

2017-08-26T00:19:09+03:00 2.6K 3 5

Мъдрословия (26) 🇧🇬

265. Прегърни вятъра и се понеси напред.
266. Бъди началото и края, бъди мрака и светлината, бъди злодея и героя, бъди всичко... животът е кратък.
267. Да научиш нещо ново е като да се докоснеш до безкрайните звезди.
268. Една дума е способна да ни тласне напред или да ни унищожи за вечни времена.
2 ...

Адриан

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-08-25T20:14:43+03:00 756 1 1

Жълто 🇧🇬

Красотата вървеше преди нея – като сянка от слънце, залепило погледа си на гърба на младата жена; не беше само погледът на слънцето отзад, много други очи се бяха накачулили едно върху друго и следваха леката ѝ спокойна походка. И тази красота, изпреварила жената като легенда, правеше кордон: вятъръ ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-08-25T13:06:10+03:00 906 3 6