Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Пэп

ПЭП
Везде написано Пэп. Все заборы, скамейки, стены домов, телеграфные столбы - исписаны мелом, краской и углём. Повсюду одно короткое слово – Пэп. В доске деревянной скамейки вырезали ножиком ПЭП. На свежей штукатурке тоже выцарапали ПЭП, - цементный раствор застыл, - ПЭП не смоет дождь, не выветри ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.8K 2

Нечистите - 6.2 🇧🇬

Елизабет загуби равновесие и залитна назад върху нападателя си. Строполиха се със задавени викове върху нещо, което беше по-меко от пода, но не с много. Около тях експлодира облак от бял прах, който се сипеше върху тях, а докато врагът кашляше и пуфтеше, Лизи принуди тялото си да се размърда. Извърт ...

Shay

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.7K 1 1

18+ Непораснало разказче 🇧🇬

Пиян съпруг се прибира вкъщи и заварва съпругата си с мъж в леглото.
- Ще те убия, идиот такъв, спри да клатиш жена ми - крещи той на натрапника.
А онзи му отговаря: Не я клатя аз - има земетресение.

vega666

Проза

731

Разговор по същество 🇧🇬

Синът: Тате, кои са повече - българите или будалите?
Бащата: Будалите, естествено.
Синът: И как разбра?
Бащата: Много просто - всеки българин е будала.
Синът: А къде живеят будалите, тате? ...

vega666

Проза » Другие

920 1

Огледалото /част 6/ 🇧🇬

Аная прекара почти целия ден в разкрасяване. Не й беше нужно много време, просто искаше да се постарае. Не беше излизала с никого от много време заради проклетата работа. Вярно, изкарваше добри пари, имаше контакт с много и различни хора, но често всичко това й идваше в повече и нямаше търпение да с ...

AnaMarina

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

1.3K 3 4

Изборът 🇧🇬

Изтича петата година, откакто съм тук. А тук рядко някой се задържа повече от три, може би – четири години. Пиратите са такъв народ – номадски. Във вечно движение между жаждата за печалба и смъртта. Всеки ден на острова пристигат нови кандидати за слава и богатство – черни и бели, руси, тъмнокоси, п ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

709 2 3

Забранена си ми (2) 🇧🇬

Дългият черен мерцедес ме чакаше пред блока. Навън бе мъгливо и снежно. Навяваше толкова силно, че нищо не се виждаше по-напред от метър-два. От задното затъмнено стъкло се показа усмихнатата физиономия на Валентин.
– Хайде, качвай се! – прикани ме той, махвайки към себе си.
Настаних се до него. На ...

written-springs

Проза » Рассказы

1.6K 4 7

Еволюция която води... надолу 🇧🇬

През 60 те години навлязоха масово по домовете телевизорите,
– Не гледаѝте дълго, заболяват очите! – казаха мъдрите
- Не ни пука!
През 80 те години навлязоха масово по домовете компютрите
– Не стоѝте дълго, облъчва! – казаха мъдрите ...

Соларе

Проза

976 1 8

Отговаряй на безумния...и не отговаряй... 🇧🇬

„Не отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него. Отговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си”. Притчи 26 4,5.
На пръв поглед човек би си помисли, че между двете твърдения има противоречие. Може да се обърка или да не обърне ...

Stasi.1

Проза » Другие

2.4K

Антиквариат 🇧🇬

На ъгъла на улиците "Републиканска" и "Трети март" се помещава малка антикварна книжарничка, която за познавачите беше необятна пещера със съкровища, а за лаиците - воняща на влага и мухъл дупка. Продавачът, когото всички наричаха Сократ, заради непрестанния си интерес към себепознание, имаше солидн ...

СветланТонев

Проза » Рассказы

817 1 4

Вела - 7 🇧🇬

reinbow

Проза » Рассказы

1.2K 4 10

Огледалото /част 5/ 🇧🇬

- За къде се стягаш така, брат ми?
Зи и Уили не бяха кръвни братя, въпреки че често ги бъркаха заради външната прилика. И двамата бяха високи, снажни, с релефни тела, тъмни очила и с къси коси. Те просто живееха заедно в общ апартамент като си поделяха наема. Занимаваха се с различни дейности. Уили ...

AnaMarina

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2K 3 1

Няколко писма до теб-6 🇧🇬

Целувай ме, по дяволите, целувай ме...! Пред онези възмутените на нашата възраст, на паркинга, бензиностанцията, в супермаркета, на ъгъла...Поемай глътките въздух от мен и аз ще пия твоите...Слей дъха си с моя...! Дишай...! Потъни в очите ми, както аз всеки път безнадеждно се давя в твоите...! И не ...

maracuja

Проза » Письма

1.5K 2 3

Лепило и вълни (30) 🇧🇬

„ На 03.06.2002г. Пристигнах в Саламанка. На 10-ти
избягах. На 16-ти вечерта бях в Кадис. За шест дни
изминах около 600 километра. Четири пъти ми
спираха на стоп коли и един път трактор. По-голямата
част изминах с колело, но и доста пеша! „ ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.3K 1

Помогнете - моля Ви се! Част 1 🇧🇬

Помогнете ми – моля Ви се!
Как на кого?! На мен ми помогнете!
…
За какво ли!?
… ...

rygit

Проза » Повести и романы

1.1K 1 5

Черният човек 🇧🇬

Планетата на щастието ни посрещна със слънце и приятен ветрец. Всичко около космическия ни кораб цъфтеше – тук винаги беше ранна пролет. С изключение на крайбрежието, където лятото беше безкрайно.
Хората отговаряха на природата – винаги усмихнати, бодри, весели, със заряд от вечна младост и неспирна ...

генек

Проза » Фантастика и фэнтези

725 2 5

Търси се 🇧🇬

Отдавна търся нещо, кой знае къде завряно. Вероятно съм го дала някому, кога – не помня, защо – не знам. Като в хубавите филми на ужасите: спасението е в ръцете на потърпевшите, но кой ще оживее и кой ще умре, знае само Сценаристът.
Мотам се, като съществително в безкрайно дълго изречение, около иде ...

линасветлана

Проза » Юмористическая

2.2K 10 15

Цената на доверието 🇧🇬

Здравейте, драги читатели!
Крайно време е да взема да споделям и пак да споделям с вас всичко, каквото ми тежи. За таланта си вече споделих. Галактически е и точка! За курсовете които се наложи да посещавам заради пустите му конкурси, също споделих. Макар, че има още какви да посетя. Иначе ще си ост ...

Anita765

Проза » Юмористическая

2.1K 5 7

Пълни гащи 🇧🇬

По тротоара край изпънатата едноетажна сграда, протегнала се по "Прибазарна" улица, до третата врата по реда от страна на Главния Болградски проспект е винаги пълно с народ. Тук се е втиснало малкото магазинче "Галантерия". Пред ниската врата на галантерията непрекъснато се събираше дълга редица, ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.1K 1 7

Късна магия 🇧🇬

Те слязоха едновременно от влака, от съседните врати на двата скачени
вагона. Любовта пламна още в мига, когато погледите им се срещнаха, очаровани и
ласкави. Гледаха се само за части от секундата, но им се стори цяла вечност този
божествен, неповторим миг, който ги изпълни с възторг, изумление и не ...

d10281963

Проза

1.2K 2

Няма време 🇧🇬

НЯМА ВРЕМЕ
Плъзна ръка по гърдите му, по корема, по-надолу…
– Съжалявам, скъпа, сега нямам време – отметна завивката мъжът ù и бързо се изправи. – Закъснявам за работа.
– Нищо не казвам, миличък. Исках само да проверя.
Все бързат, все нямат време! Не помнеше през живота си да е изричала подобни думи. ...

Мильо

Проза » Рассказы

1K 4 4

Съновидения 🇧🇬

Крис се отпусна в топлите завивки. Навън започваше да се разразява буря. Ясно чуваше поривите на вятъра и виждаше нахлуването на отблясъците от далечните светкавици. Утрото щеше да бъде свежо, беше последната му мисъл преди да се унесе.
Писък на ужас и отчаяно стенание го събуди. Изправи се и седна ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

1.8K 2 5

''Имението Уелс'' 🇧🇬

Пристигнах в имението Уелс около 19;30ч.
Беше призрачно. Точно както си го представях по-рано. Тръгнах въпреки че знаех какъв риск е това. Инат.
Затръшнах огромната порта зад себе си и поставих двата си сака на мръсния, но иначе модерен, дизайнерски за онова време - под.
Миризмата на вехто ме обзе. ...

GeryeineBarett

Проза » Рассказы

1.8K 4

Няколко писма до теб-5 🇧🇬

Любовта е прекрасна...Но винаги в нея има тъга, дори когато е щастлива и споделена... Има някаква странна печал, напомняща лунното лице при пълнолуние... Любовта е сила... Тя е специфично агрегатно състояние на душата, което я променя до неузнаваемост и я кара да свети със собствена светлина... Любо ...

maracuja

Проза » Письма

1.6K 2 6

Лепило и вълни (29) 🇧🇬

Везни
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...

Късата_клечка

Проза » Повести и романы

1.2K

Нямам време за глупости 🇧🇬

Преди да излезе от къщи Марина чу мъжа си да казва: "Нямам време за глупости, пак ще закъснееш за работа". А Марина обичаше глупостите.
"-"Нямам време." Чуваме го често от близки, приятели, познати, съседи и най-вече от случайни непознати. А замисляме ли се наистина колко са верни тези две думи.
Сре ...

ПавелКрасимиров

Проза

1.9K 1 5

Преживяно 🇧🇬

Каза й, че не може повече да обича. Беше още толкова млад, а вече наранен - от семейството и любимата. Заболя е, но продължи да го обича. Какво можеше да направи? Любовта дойде и не се интересуваше, какви страдания ще й причини. Беше само на 18 години, сериозна и ученолюбива. Научена от малка на тру ...

Ve2666

Проза

2K 4 6

Забранена си ми (1) 🇧🇬

Увеличих звука на телевизора, за да не чувам мислите си. Коментаторът на мача все по-емоционално анализираше играта на двата български футболни отбора. Сграбчих кутията цигари, намираща се зад лаптопа, запалих една и изпуснах дима високо. Вгледах се в екрана на чата ни – не беше „на линия“ повече от ...

written-springs

Проза » Рассказы

2.6K 4 11

С един куршум - две Милки! 🇧🇬

Веска и Румен си живеели кротко и мирно на село. В подножието на планината, сред чистия въздух и красивата българска природа, те прекарвали дните си скромно, но спокойно. Приличната военна пенсия на Румен била напълно достатъчна на двамата, за да си гледат къщата и няколкото животни - верният пазач ...

Kalinski

Проза » Рассказы, Юмористическая

1.9K 2 4

Раждането на облак 🇧🇬

Нощ тиха, по тиха от стаена мисъл. Ни стон на вятър, ни шепот на дърво. Две сенки стоят в мрака, без да се докосват. Димът от цигарите отлита в различни посоки. Погледи, вперени нагоре, в небето. Искат нещо, дирят всичко.
Нощта е срязана наполовина – индигово небе, прегърнало няколко съзвездия, в пр ...

Diskordia

Проза

1.3K 1 5

На караджейката * 🇧🇬

Веднъж Хитър Петър решил да ходи на караджейката, за да смели малко брашънце. Трябвало да става рано, ама се успал. Слънцето вече се дигнало една копраля**. Натоварил набързо каручката, впрегнал Марко и тръгнал. Пристигнал на воденицата подир час, а хармана пълен с народ. Всеки чака ред. - Добро утр ...

СветланТонев

Проза » Сказки и произведения для детей

1K 1

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 🇧🇬

Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак ...

bubulinabe

Проза » Другие

1.3K 1 2

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Изсънувах те. Във всякакви откачени варианти. Ти си химера. Утопия. Планета, на която няма живот.Ти си някакъв... има те там някъде, но какъв си точно, кой си? Не знам. Вече се страхувам и да разбера. Преди се обвинявах, пишех ти писма и ги пусках в произволни пощенски кутии. Празнувах ти рождените ...

Plevel

Проза » Письма

2.5K 26 22

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли…. Сетих се една приказка, която баба ми разказваше. Както я запомнила от своята баба, така я предаде на мен, с аромат на дим и привкус на легенда.
„ Имало едно време в ннаше село кладенче, ние му викахме геран в това старо време. Та на този геран, по традиция от още по- стари времена в тая ...

demi

Проза » Сказки и произведения для детей

2.5K 1

Вела - 6 🇧🇬

reinbow

Проза » Рассказы

1.1K 6 11

Цветя за Барда 🇧🇬

ЦВЕТЯ ЗА БАРДА
Eдна пожълтяла черно-бяла снимка, отпреди близо четиридесет години, припомни на Барда как навремето събираше в градинката до фонтана на импровизираните си концерти десетки почитатели, предимно младежи на неговата възраст. Бродираше страстно арпежи по струните на китарата и не просто п ...

Мильо

Проза » Рассказы

2.5K 4 8

Ха, дано! 🇧🇬

(По действителен случай)
Бяхме заедно още от първи клас. Четирима големи беладжии. Цанко, Янко, Станко и моя милост. Освен че за разлика от героите на Дюма нямахме шпаги, другото разминаване с тях бе че ние не спасявахме ничие царско достойнство. Ничий авторитет. И не се борихме срещу сиви кардинали ...

rygit

Проза » Рассказы

1K 1 4

Лицето 🇧🇬

Бе шумно и пълно с хора. Навън бе тъмно вече и ярката светлина в стаята дразнеше очите ми. Видях го още когато влезе. Не го познавах, но беше като песен, която съм слушала през цялото ми детство. Кислорода в стаята се изпари. Стана ми задушно и горещо нищо че бе зима. Тъмнината превзе апартамента. Н ...

Ppalova

Проза

1.2K 2 8

Прозрение (1) 🇧🇬

1. Изкусният ще разглоби своя живот за ремонт и после пак ще го сглоби.
2. Ако постоянно се сравняваш с другите, рискуваш винаги да си неудовлетворен.
3. Недокосваните спомени са най-горчиви.
4. Мигът на истината за твореца е времето от представянето на творбата до първите отзиви.
5. Печалбата от ха ...

СветланТонев

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

952 1

Золотой кувшинчик

Золотой кувшинчик
Ваня Пазибар, неожиданно оказался владельцем большого кирпичного дома в этом селе, может даже случайно, потому что сам из другого села, там не очень-то родом выделялся, - тут приведенным зятем сидит в самом богатом из уцелевших старых кулацких домов. Оказывается, важность какая-то ...

Бетон

Проза » Рассказы

1.6K

Рассказы и проза современных авторов

Пэп

Нечистите - 6.2 🇧🇬

18+ Непораснало разказче 🇧🇬

Разговор по същество 🇧🇬

Огледалото /част 6/ 🇧🇬

Изборът 🇧🇬

Забранена си ми (2) 🇧🇬

Еволюция която води... надолу 🇧🇬

Отговаряй на безумния...и не отговаряй... 🇧🇬

Антиквариат 🇧🇬

Вела - 7 🇧🇬

Огледалото /част 5/ 🇧🇬

Няколко писма до теб-6 🇧🇬

Лепило и вълни (30) 🇧🇬

Помогнете - моля Ви се! Част 1 🇧🇬

Черният човек 🇧🇬

Търси се 🇧🇬

Цената на доверието 🇧🇬

Пълни гащи 🇧🇬

Късна магия 🇧🇬

Няма време 🇧🇬

Съновидения 🇧🇬

''Имението Уелс'' 🇧🇬

Няколко писма до теб-5 🇧🇬

Лепило и вълни (29) 🇧🇬

Нямам време за глупости 🇧🇬

Преживяно 🇧🇬

Забранена си ми (1) 🇧🇬

С един куршум - две Милки! 🇧🇬

Раждането на облак 🇧🇬

На караджейката * 🇧🇬

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най- 🇧🇬

Последното писмо до баща ми 🇧🇬

Знаеш ли... 🇧🇬

Вела - 6 🇧🇬

Цветя за Барда 🇧🇬

Ха, дано! 🇧🇬

Лицето 🇧🇬

Прозрение (1) 🇧🇬

Золотой кувшинчик

Очередь