Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

По вкуса му... 🇧🇬

Всичко започна още, когато тръгна за работа. Беше с любимия ми панталон. Обичам да го събличам, а тази негова риза... как ми стои, след като я заслужа. Едва изчаках да стане време за оперативката му и му писах смс: Любимият ми панталон. Лесно ли се сваля?
Знаех си, че го е прочел и въобще е забрал з ...

snow__queen

Проза » Эротическая

2017-01-29T15:46:07+02:00 2.1K 1

Facebook навици (част 1) 🇧🇬

"Facebook - We are all connected."
Истината е, че колкото повече сме "в контакт", толкова сме по-отдалечени.. Колкото повече сме "в течение" за живота на някой, толкова по-рядко му звъним за да го питаме как е.. Но какво, по дяволите, си мислим, че знаем за живота му!? Нима Facebook ни разкрива всич ...

Kalisi

Проза

2017-01-29T14:25:43+02:00 987 8 11

Божествено 🇧🇬

Хубаво е това бяло. Снежно. Сигурно защото създава представи. Или защото губи представите – като в реанимация. Дърветата са черни, небето – сиво, всичко е достатъчно мистично, за да мислиш за себе си като за бог.
Богът излезе, за да изхвърли кофата с отпадъците от камината. Студът е приятен, когато ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-01-28T17:04:01+02:00 1.5K 1 6

Натрапникът 🇧🇬

Спокойната лятна нощ донесе прохлада. Вятърът беше тъй очакван. Хората се молеха по-скоро да се скрие жаркото слънце, за да си отдъхнат. Звездите изгряха на фона на потъмнялото небе и приличаха на мъниста, посипани по елегантната черна рокля на нощта. Улиците бяха спокойни, а асфалтът все още беше н ...

Boyan

Проза » Рассказы

2017-01-28T16:55:16+02:00 1.6K 1

Орис (Сафина) 20 🇧🇬

> ∞
>
>
>
> - Значи всичко е било лъжа! – прокара пръсти през къдриците си Ливър – Лъжа, повтаряна, разпространявана навсякъде с векове, с хилядолетия! ...

teodoralindemann

Проза » Повести и романы

2017-01-28T16:52:42+02:00 729 1

Дневникът на един афганистански мигрант в България 🇧🇬

Ден първи:
В Афганистан вече нямам поле за професионално развитие...Тук всички полета са минирани и не остана нищо за взривяване! Та това живот ли е – да не можеш да отнемеш ничий живот!? Затова си стягам багажа и мигрирам за Европа, където имат толкова много още невзривени жп. гари, летища и стадио ...

duffmckagan

Проза » Другие

2017-01-27T17:08:22+02:00 715 1 5

Най-гениалният човек 🇧🇬

Най-гениалният човек на света се събуди, протегна се, пръдна и неохотно се изсули от завивките. Стенният часовник с махало на Фуко, който той лично беше изобретил, удари шест пъти, а най-гениалният човек на света удари шест гълтока от мътножълтата течност, бландикаща се в бутилка от лимонада. Пред о ...

popolo

Проза » Другие

2017-01-27T15:30:08+02:00 3K 7 10

Нобилис 🇧🇬

- Дрън, дрън, дрън. Всичко това са глупости. Ако до три часа не поправим скапания кораб и не си изнесем задниците от там, ще трябва да го продадем за да покрием скапаните такси. Затова се размърдай.
И шефа му ядосано му затвори.
"Пука ми" - помисли си Дрен. - "Направо ще си го преместя от единия в д ...

Elder

Проза » Фантастика и фэнтези

2017-01-27T14:42:41+02:00 893 2 5

Срещи 🇧🇬

Срещнах един добър познат – добър познат казвам, не приятел или приятен човек, и го поздравявам:
– Как си, бе друже?
Оня като заблея:
– Айде беее, какво беее, защо беее...
Не можах да разбера защо блее. Той беше станал доста заможен, почти богат в моите представи човек. Беше зле образован висшист, п ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-01-27T12:30:44+02:00 581 5

Писмо до себе си 🇧🇬

Скъпо пораснало момиче,
Няма да кръстя това ''Писмо до 16-годишното ми Аз'' или ''До 40-годишното ми Аз'', защото искам да го посветя не само на това, което бях, а на настоящия момент и на бъдещето, което стои пред мен с отворени обятия.
Ти беше лъчезарно момиче, което изживяваше едно от най- безгри ...

messedupmind

Проза » Письма

2017-01-26T14:38:11+02:00 2.5K 2 2

Френско сбогуване... 🇧🇬

Беше средата на март. Най-накрая пристигнах в Париж. Тази така мечтана моя дестинация. Винаги си представях, че ще отида там с любимия си мъж, докато една приятелка каза: Ако никога не се появи, значи ли, че няма да видиш Париж. Времето беше хладно, леко дъждовно. Пулсът ми беше забързан от вълнение ...

snow__queen

Проза » Эротическая

2017-01-26T09:38:04+02:00 1.8K 3

Интервю с човека в огледалото 🇧🇬

– Добър ден, господине. Бихте ли споделили на публиката ни защо започнахте да пишете поезия?
– Причини много, откъде да започна. Хм, нека кажем, че е от любопитсвто и воля за експериментиране. Искам да видя на какво съм способен, как мога да развия писането си и какви са ограниченията на поезията. Е ...

Antinormal

Проза » Другие

2017-01-26T09:32:07+02:00 852 1 2

Бай Кольо и ръчната количка 🇧🇬

Бай Кольо и ръчната количка
От два-три дена бай Кольо дърводелеца не го свърташе в работилницата. Бизнесът му вървеше - хора идваха, изготвяха се поръчки, работа имаше, както се казва за целия китайски народ. На пръв поглед нямаше от какво да се оплаче. Само, че нещо не спираше да го тормози и да не ...

parvanski

Проза » Рассказы, Юмористическая

2017-01-25T22:24:19+02:00 2.2K

Пир с парите на евреите 🇧🇬

В затвора попаднах на една странна личност, която успя до голяма степен да промени отрицателното ми отношение към всички питомци на това държавно учреждение. Като пренебрегнем циганската сган – пъплеща наоколо и цялата онази безнадеждна пасмина рецидивисти, за които битието извън затвора е непосилно ...

radi.

Проза » Рассказы

2017-01-25T20:11:08+02:00 746 1 2

Метро 🇧🇬

Мразя зимите! Акумулаторът на сеата също ги мрази – само да надуши, че вече не е октомври, и излиза в неплатен отпуск. През ден го влача нагоре-надолу до шестия етаж да го зареждам, а думите, които излитат в асансьорната шахта карат греста по релсите да се разтича от срам. Според мен, преди да създа ...

popolo

Проза » Другие

2017-01-25T17:17:34+02:00 988 1 4

Размисли след секс 🇧🇬

Днес Калина ми каза:
Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб. A за този, когото отдавна го няма. Този, когото може да не си виждала и години наред. Но той си остава в съзнанието ти.
Други идват и си отиват. Влюбваш се и се разлюбваш. Нетрайно, като хлапачка. Но ...

Kalisi

Проза » Рассказы

2017-01-25T14:01:29+02:00 4.5K 13 24

Пътепис на обратно 🇧🇬

Тоя проклет град с тия огромни, каменни сгради, поставени тук сякаш от същия поставил пирамидите и тия прашни улици, начертани сякаш с едничката цел да те изгубят, да те погълнат, да те направят част от всички губещи се...
Помислих, че мога да се върна в този град, сякаш никога преди не съм стъпвала ...

Madeleine

Проза » Рассказы

2017-01-25T00:06:20+02:00 924 1 1

Сестринска любов 🇧🇬

На главната търговска улица, между два лъскави бутика, се гушеше малко магазинче. Често минувачите го подминаваха без дори да го забележат. Само на вратата се мъдреше един поизтрит надпис „ЦВЕТАРНИЦА“. Цветята не се виждаха през прашните прозорци, защото бяха натъпкани в дъното. Не бяха много, а и п ...

aleksandra79

Проза » Рассказы

2017-01-25T00:05:32+02:00 2.1K 3 7

Като сънуващи 🇧🇬

-Четките, четките! Къде са? Бяха тук. По-бързо, не стой там, търси ги, хайде...
- Ето ги - каза тя, и му ги подаде - винаги са в чекмеджето под статива...
- Бързо, ще изчезне. Видението ще изчезне.
Често и говореше за това видение. То го спохождаше. Не било картинно, нямало образ, цвят. Било емоция. ...

Lebovski

Проза » Рассказы

2017-01-24T15:00:38+02:00 780 2 6

На път 🇧🇬

И пак тръгва на работа.
Никога не би отишъл там, ако не тръгваше. А тръгваше заради навика – атавистичният повик на движението, споменът на мускулите, потребността от превъзмогване или надеждата този път да е различно.
Обувките са с напукана кожа. Снегът ги прави по-грозни, отколкото са. И по-стари. ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-01-24T14:58:25+02:00 614 3

България накъсо - 13 🇧🇬

Понякога си мисля, че всъщност оградата по границата ни пази да не избягаме от самите себе си...
Само българин е способен на това: да причака Неволята, да я хлопне с нещо тежко по тила и да я натресе на друг в безпомощно състояние.
И още нещо:
България не е над всичко, България е ВСИЧКО. То е като д ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2017-01-24T11:39:58+02:00 2.2K 6 14

Тази нощ те сънувах 🇧🇬

Тази нощ те сънувах. Стоеше с два куфара на улицата, готов за път. Аз отивах на някъде и щяхме даже да се разминем. Но те видях. Беше малко натъжен и гледаше надолу със склонена глава. Изведнъж се спрях пред теб. Ти вдигна очи. Прегърнах те силно и ти казах "Чакай, къде така!? Имаме толкова неща още ...

Kalisi

Проза » Письма

2017-01-23T17:51:43+02:00 1.7K 2 1

Виенско кафе - 30 последна 🇧🇬

В крайна сметка, след като Борил се убеди, че няма да се съберем отново, ме притисна и си взе бизнеса. С печалбата от последната година и малко други спестени пари бях купила два офиса. Не носеха много пари, но си бяха добра инвестиция. Бяхме при нотариуса, да прехвърлям фирмите на хора на Борил и к ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-01-22T22:38:27+02:00 855 1 7

От събота до четвъртък и 5 години и 1/2 между тях 🇧🇬

И отидохме отново в съда. За трети път тази година. Чакахме в една зала със седалки, приличащи на тези на гарата. " Всеки влак си има пътници ", но моят здравичката го закъса. Излезе от релси. Остави ме с куфарите на гарата и чака разрешение, по кой коловоз да продължи.
Чакалнята не е на гарата. Чак ...

Kalisi

Проза » Рассказы

2017-01-22T17:56:46+02:00 1K 5 9

Поезията 🇧🇬

ПОЕЗИЯТА
Поезията, като всяко изкуство, е нещо строго индивидуално. Тя събира в себе си много от характеристиките на изобразителното, музикалното и театралното изкуство и се възприема от най-много сетива, в зависимост от начина на поднасяне.
Тъй като поезията е свързана най-тясно с езика, на който е ...

SimeonAngelov

Проза » Другие

2017-01-22T13:10:10+02:00 1.4K 6

Синът на Хаос 🇧🇬

Гадно нещо е, когато те тресне хормонът…
Повечето представители на човешкия вид, носещи ХХ-хромозоми смятат най-великото си постижение, да си хванат някой с ХУ-хромозоми и да възпроизведат себеподобни. Аз никога не съм се стремяла към подобна глупост. Имах си работата, хубавата къща, скъпата кола, м ...

cattiva2511

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2017-01-22T12:48:41+02:00 1.8K 1 5

От дъното на морето 🇧🇬

ОТ ДЪНОТО НА МОРЕТО
В купето е сумрачно. Изгасили са лампата, уж да спят, но нещо не се получава. До този момент са се познавали само по физиономия, все пак градът им не е толкова малък. Заговарят се — кой къде учи, как е завършила сесията... Двете момичета по-малко говорят, той е по-приказлив. Всич ...

Мильо

Проза » Рассказы

2017-01-21T18:12:12+02:00 1.4K 2

Виенско кафе - 29 🇧🇬

– Имам голям проблем и не знам какво да правя.
Седим в зимната градина на един ресторант с една от приятелките ми, които завъртях покрай бизнеса. С нея обаче наистина станахме близки.
– Борил ходи с една хлапачка от някакво реалити и вече става наистина сериозно. Почти не се прибира вкъщи. Мисля, че ...

Elder

Проза » Повести и романы

2017-01-20T22:20:19+02:00 866 7

Лайкоберачка 🇧🇬

Дъщеря му събираше лайка в градината. Беше весела и си тананикаше нещо. Гледаше я отдалече, тя не го забелязваше. Голяма беше тази градина, на младини и той играеше там под големия орех, а малкото сандъче с гребена отпред, с което беряха лайката, беше наследство от дядо му. Един-два от дървените му ...

exuded

Проза » Рассказы

2017-01-20T20:41:13+02:00 1K 4

Vita Mortalis 🇧🇬

Малка част от трета глава:
"Грешни решения"
... Имаше време, в което познавах себе си твърде добре, но това време отдавна отмина. Бях в покой с години наред далеч от човешкия живот, от наказанието и от Смъртта. Намирах се в Другото измерение. Този покой за мен беше миг. Миг, за който копнеех веднага ...

Nevium

Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези

2017-01-20T15:16:41+02:00 806 5

Всички мразят Понеделник 🇧🇬

Понеделник ставаше винаги в 6 ч, дори да не беше на смяна. Графикът на цялата седмица бе запълнен и той го следеше стриктно. Обичаше работата си и я изпълняваше с удоволствието на работохолик. Пристигаше първи. Цял ден оправяше проблемите, предизвикани през изминалите Дни. Тръгваше си последен. Държ ...

karatistkata_f

Проза » Рассказы

2017-01-20T14:53:24+02:00 1.4K 1 1

Изолация (част втора) 🇧🇬

Бавно и унесено клепачите му се отместиха от очите му и стряскащата белота пред него го заслепи за момент. Инстинктивно затвори очите си, а те пареха, сякаш бяха прогорени. Тялото му беше и сковано, и отпуснато, сякаш дори чуждо. Нямаше място за мисли в момента – в главата му всичко беше замаяна каш ...

Antinormal

Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези

2017-01-20T08:30:25+02:00 754 1 3

Гурбетчия 🇧🇬

ГУРБЕТЧИЯ
Лятото беше отминало и есента бе започнала да разпростира своето жълто було, шепнейки с тих и леко студен вятър. Слаб дъжд ръмеше, а селцето бе както обикновено много притихнало в този есенен вечерен час.
По улиците бе пусто, а мъглата се разпростираше лениво над тях. Самотен щурец запя тр ...

boreto_pz

Проза

2017-01-19T21:15:20+02:00 1.1K 2 2

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства 🇧🇬

Aко приказните герои имаха сайт за запознанства, какви ли щяха да бъдат обявите в него? Може би такива...
Обява на баба Яга: "Търся сладки момченца с цел бърза консумация на отношенията!"
Обява на Ламята: "Търся трима юнаци, на които да им покажа... огън от любов!"
Обява на Кашчей безсмъртни: "Безсм ...

duffmckagan

Проза » Другие

2017-01-19T18:32:41+02:00 796 1 3

Гледна точка 🇧🇬

„Всеки човек има определен хоризонт. Когато хоризонтът му започне да се свива и стане съвсем малък, той заприличва на точка. Тогава човекът казва: това е моята гледна точка.”
Мисъл, приписвана на германския математик Давид Хилберт
Всичко зависи от гледната точка.
Ето това е най-важното: да имаш точк ...

exuded

Проза » Юмористическая

2017-01-19T15:31:04+02:00 1.6K 1 4

За родината в нас... 🇧🇬

И ти си в мене – ти, родино моя
„Това е, подчертавам, качествено нова демокрация, при която всичко ще бъде изборно, ще става така както реши стопанинът. Дали един работник ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове...”
Оставям вестника. По принцип не оставям концентрацията си насочена ...

Rumen-Velichkov

Проза » Другие

2017-01-19T12:39:57+02:00 1.1K

Отвлечена или изчезнала (за конкурса 2.3) 🇧🇬

Тръгна си... Така си мислех, защото довчера лежеше в леглото ми, прегръщаше ме и ме обожаваше, а после вървеше след мен и непрекъснато ми даваше съвети. Тогава къде беше отишла? Нещо не беше наред. Не беше го правила досега и бях сигурен, че ми е вярна... Изчезна, ей така изведнъж – само се разсеях ...

RaiaVid

Проза

2017-01-19T09:18:21+02:00 1.1K 5

Ти-шина 🇧🇬

Стоя на приглушена светлина... в стаята, сама. Слушам ритмична музика и се наслаждавам на света. До мен... и не само, а навсякъде около мен – тишина. Говорим с нея за толкова много и различни неща. Аз я питам, тя ми отговаря с думи, две или една, а понякога дори и без това. Казвам ù колко е различен ...

НощенЕздач13

Проза » Рассказы, Другие

2017-01-18T18:54:59+02:00 933 1

Петър и Мария 2 глава 🇧🇬

Петър и Мария вървяха заедно по отрупаната със сняг улица. Говореха си за миговете, които са прекарали заедно. Тя си спомни как той я докосваше, галеше и целуваше.
Вървяха дълго и бавно. Валеше сняг, а те бяха само по болнични дрехи. След дълго ходене, те стигнаха до един хотел.
- Да влезем
И влязох ...

angelskiogyn

Проза » Рассказы

2017-01-18T18:53:34+02:00 836

Ничия 🇧🇬

- Ти чия си? – попита я бабата от пиадестала на изкривената си пейка.
-…Ничия… - тросна се тя и отмина…
Отказа да чуе какво каза възрастната жена след нея. Остана глуха за думите и сляпа за всичко. Беше нечия, докато не разбра, че по природа не принадлежи там където беше някоя за някои. Носеше името ...

wola

Проза » Рассказы

2017-01-18T16:08:48+02:00 1.6K 1 4