Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
43.1K результатов

Скрита тишина 🇧🇬

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.
Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, ...
Хроник (Никола Николов)
Хроник
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K

"И това ще мине" 🇧🇬

Пети март, 2016 година. Осемнадесет часа и двадесет и една минути.
Втренчила съм се в белия лист като хипнотизирана и докато в мен се надбягват думи, емоции, липси и наличности, единственото, с което ми хрумна да започна, е датата и часа. Това, което ме кара да онемявам, пак ми е на гости. Същото, к ...
in4enceto_91 (Ина)
in4enceto_91
Проза
1.1K 3

Равновесие (за конкурса) 🇧🇬

Изследванията на професор Вътев за кой ли път доказваха, че наблюдаваната от него високоразвита форма на живот приближаваше Земята и то едва ли с добри намерения, едва ли с мир… С обещаващите си млади сътрудници, с екип, съставен от напредничавите световни умове, вече бе успял с разработката на спец ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Фантастика и фэнтези
1.5K 10

"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата 🇧🇬

"Няма Бог" всеки сам си пише съдбата
Слънчев пролетен ден в началото на април бе развеселил хората след дългите студени и досадни дни на зимата. Поне за някои бяха досадни, за други бяха каквито са всички дни през годината.
Валентин бе донякъде доволен от днешният ден. Той продаваше хляб и закуски в ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Рассказы
1.4K

Черният ангел...Глава 1 🇧🇬

Черният ангел….
Глава 1
Спрях стария си буик пред къщата на хлапака, който щях да убия. Ама наистина тая къща си я биваше. Огромна с поне дванайсет спални или поне така мисля, обхождайки я с поглед за пръв път. Нямах никакво време да правя анализи на имоти, които едва ли някога ще ми бъдат по джоба. ...
Spectrum89 (Фани)
Spectrum89
Проза » Повести и романы, Юмористическая
2.2K 1 5

В името на розите 🇧🇬

В името на розите
...
Точно в този днешен ден, в който тя отиде на гости на богатата си приятелка и се разхождаше по улиците с най - красивата си червена рокля, тя се дипломира в университета и срещна любовта на живота си.
Първата среща
( 2 част) ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие
1.1K 2

Никодим 🇧🇬

НИКОДИМ
В този ресторант никой не влизаше. На вратата нямаше надпис, висеше само остаряла табела с работното време. От единайсет до двайсет и четири часа. Доста са работели хората.
Заведението беше доста голямо. Имаше много маси под обширен дървен навес. Изобщо дървото беше на почит – дограмата, сач ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
1.3K

Слепи желания - първа част 🇧🇬

Искам тази мъка да спре. Иска ми се всичкото това страдание да приключи веднъж завинаги. Но болката се е впила здраво в сърцето ми като бурен и единственият начин да я унищожа е, като унищожа себе си.
Стоя на ръба на стръмния хълм, който води право към реката. Долу се чува монотонното бучене на вода ...
Elanni (Галена)
Elanni
Проза » Эротическая
1.2K 1

На бунището /разказ в три части/ 🇧🇬

Там, на края на града, самотно над всички стърчеше студеният бетонен комин, когото всички наричаха „Топлото”. Зимно време той бълваше големи кълба бяла пара, заради което заслужено си беше спечелил това прозвище. Близо до зоркия му поглед се беше разпиляло градското бунище. Последният път, който изм ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Проза » Рассказы
1.2K 1 4

В името на розите 🇧🇬

В името на розите
Тази вечер валеше като из ведро. Небето беше тъмно. И въпреки, че звездите не се виждаха - днес те светеха по - ярко от всякога. Сякаш природата, съдбата и вселената празнуваха цялата радост, изпитана някога от света! Но защо? - Защото те ги видяха, отново след 27 години. Видяха ги ...
Kalia1117 (Лили Вълчева)
Kalia1117
Проза » Повести и романы, Фантастика и фэнтези, Другие
1.9K 1 6

Педантична жертва 🇧🇬

Аз бях свидетел на последното му убийство. Както и на предишните четири. Не бе случайност. Някой трябваше да го види. Някой невидим като него. И също толкова педантичен. Защото убийствата, които беше извършил не бяха само тези пет, на които аз бях свидетел. Имало е и преди тях. Личеше си по подготов ...
BeBeLove (Биби)
BeBeLove
Проза » Рассказы
1.1K 4

Чуждо влияние 🇧🇬

ЧУЖДО ВЛИЯНИЕ
Влиянието му върху мен растеше с всеки изминал ден. По едно време усетих, че това влияние е станало толкова голямо, че съвсем ме беше отчуждило, присвоило, сиреч – нямаше ме, бях изцяло в неговата сфера на влияние. Това хубаво, обаче е непрактично.
- Освободи ме от себе си! – рекох му ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
748 2

Една лекарка 🇧🇬

“ Една лекарка “
През цялата нощ сънят му беше неспокоен. Въртеше се нервно под завивките, а виденията минаващи през мъглата на съзнанието му бяха хаотични и безсмислени. Голямата и кръгла луна, сякаш нарочно се беше изцъклила точно срещу прозореца на спалнята му и хвърляше призрачната си бяла светл ...
parvanski (Първан Киров)
parvanski
Проза » Рассказы
1.5K 3

Оправдани престъпления 1х03 🇧🇬

16+ (Това произведение не е подходящо за лица под 16 годишна възраст)
Моника
Осъдена на доживотен затвор
Беше началото на април. Слънчевите лъчи се блъскаха в предното стъкло на колата ми, докато шофирах. Беше топло. Дори необичайно топло за началото на пролетта. Прозорците бяха отворени и в автомоб ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Рассказы
855 3

Лудата \за конкурса\ 🇧🇬

Вървеше по коридора, следвана от двамата си пазачи. Ръцете й бяха пристегнати към гърдите с усмирителна риза. Косата й падаше свободно по раменете и полепваше по изпотеното й чело. Навън беше горещ августовски ден, а зад стените на клиниката беше още по-горещо. Луда, признаха я за луда и трябваше да ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Рассказы
1.4K 1 13

Тичай, Братко, И Крещи! 🇧🇬

Загледан в звездите чух как Тони се върна с дървата, минути преди огънят да изгасне.
-Как е тя- попита тихо, докато ръсеше съчки върху жарта.
-Май добре. Поскимтя малко в един момент, опита се да повърне, но нямаше какво, а сега спи дълбоко. Ще се оправи.
Тони тежко тупна до мен и въздъхна, също вди ...
redeems (Цветомир Койчев)
redeems
Проза » Рассказы
1.1K

Мечта 🇧🇬

Имам си мечта. Малка и скромна е, като моя свят. В нея няма пудра, няма и лукс. Но вече е дълголетница и заприлича по-скоро на химера. Не я споделям, тайна е. Топли сърцето ми от заплата до заплата и обира паяжините от празните кътчета на душата ми.
Ето, днес взимам възнаграждението си и тя отново р ...
aleksandra79 (Анелия Александрова)
aleksandra79
Проза » Рассказы
939 4

Наказано добро /за конкурса/ 🇧🇬

Какво беше това чудо, каква беше тая орисия, какво беше това, с което Всевишният им отвръщаше, Райна не можеше да си обясни. Умът ù не го побираше. Цял живот с брат си Дельо на мравките път правеха, отеснелите си дрехи раздаваха на хората, на просяците последните си стотинки в ръцете слагаха, бащини ...
RaiaVid (Радка Видьова)
RaiaVid
Проза
1.5K 15

Мешаница в откровения 🇧🇬

На онези, мълчаливите...
Един гарван си въобрази, че помага, и една вещица също, и една учителка, и една въздишка. Хукнаха из стария забравен дворец да помагат. Изметоха двора (боклуците струпани в купчина, която да е по техен вкус), вещицата даде доброволно да я вържат и започна да се киска. Някакв ...
limeruna (Йоана)
limeruna
Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези, Другие
1.3K 10

Моят сърцеразбивач 🇧🇬

Празна стая. Влизам и сядам на първия стар чин, който виждат очите ми. Ръцете ми треперят и за милионен път си повтарям какво трябва да кажа. Треперя ли, треперя. Скоро ще дойде съдията, който ще изслуша с отегчение или интерес моята реч на английски. И тогава влизаш ти. Прекрасен като нешлифован ди ...
EttieM (Цветелина Марова)
EttieM
Проза » Рассказы
986 3

Невидимите 🇧🇬

- Тъжен си - казва Лили и ме гледа любопитно с черните си очи. Погледът й е остър и приковаващ като шпага. - Защо си тъжен?
Винаги усеща безпогрешно. Не ми се играят игрички, отговарям истината.
- Защото скоро ще си тръгнеш.
Мълчи замислено. Примигва бързо няколко пъти.
- Защо мислиш така? - пита. ...
feelings_hunter (Анна)
feelings_hunter
Проза » Рассказы
934 4

Последен шанс 🇧🇬

Посрещна Нова Година сама, типично за нея. С разбити мечти и илюзии за бъдещето. Не си пожела нищо за новата година. Освен повече професионален успех. Та нали той запълваше огромната празнина в живота `и.
Тя нямаше живот, нито се стараеше да има такъв. Спомените за тежкото посрещане на коледните и н ...
Katalina11 (Zi Alexandrova)
Katalina11
Проза
887 2

Отворено писмо от едно ДжиПи 🇧🇬

Джипитата в България стачкуват. Форумите се пръскат по шевовете от сблъсаци на справедливо негодувание, злобна завист, непризната гениалност, глобализъм и патриотизъм. Кашата е пълна. Никой не разбира какво става, но всеки има поне по три несъвместими мнения по въпроса.
Не бойте се. Няма да ви давам ...
B (Немо)
B
Проза » Письма
1.6K

На път 🇧🇬

НА ПЪТ
Пътуваме. До мен седи. Познаваме се. Той мълчи. И аз не проговарям.
Отвън – липи. Понякога тополи. Отвреме-навреме – брези. Не приличат на себе си отгоре, сякаш са мъртви. Нещо трака.
Самолет е, ще трака. Вече сме по-далече отдолу, отколкото отгоре. Време е да си говорим, стига да има с какво ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
802

За любовта с любов 🇧🇬

Аз, любовта, съм странно нещо. Вие хората ме търсите постоянно и се кълнете, че ще ми бъдете верни цял живот. Правите ми реверанси всеки ден. Поети и писатели ми посвещават стихове и поеми. „Желаната любов не се забравя. Не стихва пламъкът и винаги гори.Огромни рани във сърца оставя.Събаря мостове, ...
maiaan (Мая Ангелова)
maiaan
Проза » Другие
807 5

В супера 🇧🇬

В СУПЕРА
Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина – той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.
У ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Юмористическая
1.1K

Оправдани престъпления 1х02 🇧🇬

Виктор
Осъден на 25 години затвор
- Какво мислите за маските? - попита ме момчето, което стоеше на стола срещу мен в стаята за посещения на затвора.
- Те са средство, което ни служи да скрием истинската си самоличност – отговорих му. - Понякога ни помагат и да прикрием чувствата, които изпитваме, да ...
Boyan (Боян Боев)
Boyan
Проза » Рассказы
851

Погребение и една жена в бяло 🇧🇬

Днес беше денят, в който Ашли Конър щеше да отиде на погребение със сватбената си рокля.
Тази рокля беше избрала няколко месеца преди сватбата, поканите бяха приготвени и разпратени на всички, местата бяха грижливо подбрани, за да няма сърдити. Храната, о храната беше толкова вкусна, няколкото дегус ...
imaginewolf (Деан Грозев)
imaginewolf
Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
834

Как да направим хората по-добри 🇧🇬

Вратата на апартамента се открехна и Добринко Карабатаков подаде предпазливо нос. Не беше плащал входната си такса три месеца и задължението му бе нараснало на цели седем лева и осемдесет стотинки. За съжаление в джоба на Добринко не се намираха никакви седем и осемдесет, а касиерката Грабева го беш ...
nellnokia (Нели Господинова)
nellnokia
Проза » Рассказы
1.9K 8

Време 🇧🇬

Светът беше плашещо студен тази сутрин. Студът се забиваше в кожата му като хиляди миниатюрни игли, напоени с безсмъртен невротоксин, изковани от вечна болка и сълзотворен газ. С времето шега не бива, но въпреки това в тази декемврийска сутрин температурите бяха съвсем нормални. Не валеше сняг и наг ...
Диктатура (Веселин Василев)
Диктатура
Проза » Рассказы, Фантастика и фэнтези
771

Пъкъл XV 🇧🇬

Пъкъл XV
„… първо ще изстинат крайниците ти, долните, после и горните. Няма да ги усещаш като част от себе си. Няма да са твоите ръце и крака. След това изтръпването ще продължи да пълзи по останалата част от тялото ти. През коленете, бедрата ще изтръпне таза, слабините няма да ти носят онова приятн ...
йеромонах (Атеист Грешников)
йеромонах
Проза » Рассказы
797

Да мислим и “правилно”!!!? 🇧🇬

Във "време", където "доброто" се измерва с "думи" и "действия", а съзнанието предоставя безброй възможни реалности,
нищо не би фигурирало като понятие,
ако не бе заета позиция от коя страна ще се "усеща" монетата.
Не усещай, не мъчи душата си,
получи знание за това, което "твърдиш", ...
raia90 (Рая)
raia90
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы, Другие
702

Полет 🇧🇬

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...
Хроник (Никола Николов)
Хроник
Проза » Рассказы
1.1K 1

Мъжки разговор (покрай конкурса) 🇧🇬

„В лошо възпитания човек смелостта се превръща в грубост, учеността – в педантизъм, остроумието – в палячовщина, простотата – в недодяланост, добродушието – в ласкателство.“
Джон Лок /1632-1704 г./ - английски социолог и философ
„За възпитанието на детето се изисква много повече проникновено мислене ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза
1K 8

Два коша 🇧🇬

ДВА КОША
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това – рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили. От управата на градския транспорт винаги гледат да не се минат, та автобусите, метрото, тролеите и всичко друго да е ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Рассказы
885 1

Черното човече 🇧🇬

-Кой е там? – провикна се Радо. Някой го следеше. Той не можеше да го види, но го усещаше. Това усещане Радо имаше от доста време насам, но чак днес се престраши да се обърне и да се опита да разбере кой го следи.
Никой не се показа. Радо се притесни още повече. Вцепени се за няколко секунди, но пос ...
derkraizer (Ангел)
derkraizer
Проза » Рассказы
946 3

Последното късче надежда 🇧🇬

Последното късче надежда
Тя седеше на ръба на скалата. Сините и очи, пресъхнали от сълзи бяха вперени в бурното море. Задаваше се буря и морето се вълнуваше. Водата бе придобила зеленикав цвят, вълните се надигаха и спускаха яростно, оставяйки пяна след себе си. Носеше се силният аромат на морска со ...
Vikii (Виктория Тодорова)
Vikii
Проза » Рассказы
751