Съдбата не обича слабите. Но и смелите не долюбва. Честна е, определено, на едните дава дълъг живот, а другите кратко се радват на светските облаги.
Някои избират да живеят кротко,тихо. Те и на малкото се радват. Всъщност, нямат много радости в живота - стига им това, че живеят. Какво друго им трябв ...
- Знаеш ли, - започна скитникът с поглед впит в ръцете си – Имаше време, когато не разбирах как пътят към Ада може да бъде постлан с добри намерения.
Той въздъхна уморено. Аз мълчах. От тона му усещах колко трудно бе за него да говори. Не го подканих да продължи, макар, че любопитството ме гризеше.
...
ТРИ БИДОНА
Пътуваха в една стара кола – тип бус или ван, но не беше нито ван, нито беше товарен автомобил. Гумите й бяха прекалено високи, приличаше като да е наденала крачоли, та да не се изцапа, а навън беше есен, но бе сухо, тъкмо беряха гроздето, по това време беше най-сладко. Към него бяха тръг ...
Дядо Стоян тътреше крака по павираната пътечка в двора си, ритмично почукваше с бастунчето и мъкнеше малкото трикрако столче. Беше прехвърлил седемдесетте години, побелял, с дълбоки бръчки, леко прегърбен, но с ясни сини очи. Вървеше бавно, па току се поспираше да хвърли поглед на имота си, придобит ...
Сезонът е зима. Денят - сряда. Часът - 07:17. Аларма. Шумна. Умоляваща. Дразнеща. Отварям очи. Слънцето се подава на хоризонта. Въпреки облаците. Трябва да ставам.
Пипнешком стигам до кухнята. Четири мига по-късно дими кафе. За фон звучи сутрешен блок. Някакъв човек в костюм стои срещу двама други. ...
Мекота. Мекота където и да се докоснеш. И светлина. Светлина навсякъде. Бяла, мека и топла.
Успокояваща.
И ръцете ѝ около теб, силни. Прегръдка, толкова нежна и силна, че просто те кара да се сгушиш в нея. Чистота, на ума, във въздуха, навсякъде около теб. Искаш я да се увие по-плътно около теб, да ...
От време оно Дима съществуваше в къщата, която приживе, самият той построил. Годините минават бързо, когато си щастлив, а Дима беше най-щастливото духче на двата свята.
Домовикът имаше и своите любимци през дългото си екзистиране. Малката Анастасия — природозащитничката, малкия Алексей — конструктор ...
100 процента…
Тя се събуди в десет сутринта, напълно заредена. Можеше да направи всичко, което поиска, а тя искаше…
Погледна през прозореца на своята крепост. Навън всичко бе потънало в мъгла, сякаш домът й е обвит в разредено мляко. Дърветата отпред бяха голи и последните им листа лежаха на повърхн ...
Вълчицата (5)
§
Екип от лекари чакаха колата. Сестрата на Фидана ѝ обясни накратко какво беше станало и тя бързо прекъсна конференцията и нахлу в болницата. Стоян и баща ѝ стояха до прозореца в кабинета на сестра ѝ. Тя се спусна и силно прегърна сина си, като не спираше да го целува. Той се чудеше к ...
СВАТБА
Хубава сватба. Имаше хора дори. В края на всяка маса едно светило блещукаше и правеше пламък, май беше горелка. Мирише на газ, но това е от парфюмите. А времето хубаво, хладно, задуха, още малко - ще ревне. Огромни чаршафи се вееха, сякаш бяха небе. Звездите още не бяха разкъсали нищо. Беше г ...
Синкав цигарен дим се стелеше на слоеве над все още отрупаната маса. Жена ми се беше омаяла от ароматното червено вино и една загадъчна усмивка, тип „Мона Лиза” не слизаше от лицето ѝ. Привършвахме малък домашен гуляй в чест на новата реколта от цитирания елексир, която току-що бях домъкнал от прови ...
КРАДЕЦ НА ЛИСТА
Откъсна листенце. А то прокървя. Кръвта му е прозрачна, тихо се спуска по грубата шаячна дреха на клона.
- Само един лист – каза. – Това ще си взема за спомен.
Дърветата не обичат да говорят с непознати.
- Защо му беше да го прави? – попита брястът, от него бе откъснал лист. – Какво ...
БЕСЕДКАТА
Събуди ме почукване по прозореца. Беше странно, защото светлината все още не беше обладала Земята. Помислих си, че звукът е от съня ми, но в този момент се повтори, сякаш да ме увери, че е действителен. Заслушах се и тогава нахлуха звуците. Вятърът - диригент, ги беше събрал за да ги разпр ...
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Уред
Аз съм новият й уред. Цифров и лъскав. Имам много функции - Създателят предвижда...
Тя изчита целия ми диск. Повечето неща ги разбира. Останалите ... решава, че не й трябват.
После ме включва ... и вижда огромната ми точност ... четири знака след десетичната запетая ... десетохилядни. Горд съм! ...
Стремглаво тичаха напред, пренебрегвайки болката в краката и дробовете си. Не можеха да спрат, не сега, не и когато избавлението им се струваше толкова близо.
Чуваха зад гърба си трополенето на множество крака, лая на бесни помияри, ругатните на ядосани ловци.
Ако ги хванеха — край… щяха да им ги ум ...
Снегът завалява. И ми става студено. Винаги когато навън става студено, се разхождам нервно из кутията си от злато. Огромна кутия от злато, с екрани вместо прозорци, които прожектират слънце когато навън вали дъжд, пускат ден или нощ по поръчка, екрани, по които никога не вали сняг. Така са програми ...
Черният ангел….
Глава 5
Облакът от черна мъгла, който ме бе обгърнал започна да се надига. Очаквах всеки момент да ме огреят слънчевите лъчи на деня. Вдишах дълбоко и около мен ухаеше приказно… аромата беше силен, но не натрапчив. По-скоро опияняващ. Край мен беше тихо и спокойно. Дори необичайно ти ...
Семейство Харалампиеви водят спокоен живот, дори наричат себе си успели. Лили Харалампиева успешно израства в кариерата си и вече е мениджър продажби в голяма верига магазини. Разкъсва се между семейството и работата, не винаги успява да приготви топла вечеря, да изпере на време или почисти къщата, ...
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Заставаме вечер пред огледалото с размазания грим от сутринта. Под ярките флуоресцентни лампи виждаме изсъхналата, ронеща се спирала, събралия се в ситните нови бръчици грим (появили се след поредната година на мръщене дали пред компютъра, дали докато запали колата в студа, дали след като се заляхме ...
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
Черният ангел….
Глава 4
Бях потресена от всички онези чувства, които изпитвам. Жаждата ми да докосна Мейсън Ръш вървеше ръка за ръка със страха, който ме обзе. Думите, прошепнати в ухото ми не бяха молба, нито въпрос, а констатация. Неговият неистов магнетизъм превръщаше тялото ми в роб на неговото. ...
Приказка за колелото
Казват, че животът е колело, което се върти. Един път сме на върха, после на долния край. Но надеждата ни крепи, че колелото все пак се върти и не след дълго отново ще сме на върха. И така е от раждането до смъртта.
Имало едно време един принц. Млад, красив и надменен. Баща му, ...
Една история за любовта ключ-ключалка
Тя беше влюбена и това обясняваше всичко. Емоцията й беше толкова силна, че чак се плашеше от нея. Сякаш това усещане бе далечен отзвук от онова, което смътно си спомняше, но остави траен отпечатък в душата й. Може би затова чувстваше толкова близка и позната бо ...
Стефан
Осъден на 25 години затвор
Знаем много истории за забранената любов. Чели сме книги, гледали сме филми и дори сме слушали песни, в които се разказва за любовната история между мъж и жена, които не могат да бъдат заедно, поради една или друга причина. Но може ли любовта сама по себе си да бъде ...
Приятели,
Написах тази новела на телефона, в болницата, преди и след поредната химиотерапия.
Благодаря предварително на всички, които ще останат с мен и моите герои до край.
Благодаря и на тези, които ще подминат мълчаливо.
На всички желая едно: ЗДРАВЕ! ...
В тъмното, сред нощните сенки, един човек се прокраднал покрай сградите, прескочил почти полегнала ограда и приклекнал до един камък.Той се извисявал в изоставен и полуразграден двор.. Някога в този двор бил играл баща му. Камъкът изглеждал прастар, като всеки голям камък. В средата му, имало издълб ...
Отново беше тук.
Идваше всеки ден на морския бряг. Беше забелязала, че тук се събират най-много облаци. Сигурно беше от кръговрата. Искаше да си говорят. Не знаеше, че може. Просто един ден опита и се получи. Няма кой да те научи да си говориш с облаците. В училище не те учат на това.
Там те учат да ...
ДА ПРАСНЕШ ГУГУТКА
Вървим нагоре. Стръмнината не е голяма, а билото изглеждаше ниско отдолу. Обаче по пътеката нещата се оказаха по-сложни. Не бързаме, няма закъде. Тревата е мокра, пътечката – също. Малко улейче прясна вода се стича покрай стърнището. Цигани чистят спаружените листа от дърветата, с ...
За въпросите без отговор
ReмаТе
Нали ги знаете децата, едни такива въпроси:
- А самотата, колко тежи, господине?
- ... това е все едно, да попитаме някой, който лежи в ковчег: ...
Като типичен млад човек от 21-ви век, Тони обичал запознанствата по интернет. Понякога просто убивал време, понякога се впускал в по-сериозни авантюри, но досега не бил попаднал на Жената.
От известно време си пишел с Катя. Общуването вървяло леко и приятно, но имало нещо, което не можело да не напр ...
Днес се видях с П. Дълго говорих, после се молих, накрая мълчах. Отговор няма.
Две топли очи ме гледат от студения камък. Усмивката грее, но сърцето не стига. Дели ни метър - безкрайна вселена. Протягам ръка, докосвам познатия лик - тишина.
Твърде рано смъртта ни го отне. След него - нищо. Остана сп ...
Любов моя трифазна,
До този момент токовият кръг на Живота ми беше напълно занулен и заземен; изпитвах траен спад на напрежението, живеех на монофаза. Всъщност, аз не живеех, а мъждуках като енергоспестяваща крушка. Но когато те видях за първи път, ти ме разтърси по-силно и от токов удар. В душата м ...
Той се наведе над нея. Усети забързания й пулс, чу леката въздишка, която се откъсна от дълбините на душата й. Знаеше, че е всичко за нея, знаеше, че думите не могат да опишат чувствата, които в момента кръжаха около сърцето й. Какво ли би дал тя да каже какво изпитва!
Можеше да го види в очите й, к ...
Черният ангел….
Глава 3
Неспособна да помръдна дори с милиметър, стоях закована на място, преплела поглед с този изкусителен, божествен мъж. Носеше тесни черни джинси и дори и позволих да погледна, че очертанието на мъжествеността му….впечатляваща част, както всичко останало в този мъж. Какви глупос ...
Не знаех къде бях сгрешил. Всъщност... сгреших ли? Тя винаги беше до мен. Винаги беше там, за мен. И един ден просто си тръгна...
Бяхме млади и объркани. Никога не сме познавали тези чувства на вълнение, на обич... За нея аз бях първият, за мен тя беше първата. И всичко беше прекрасно. Ние двамата.. ...
Сините очи на семейния адвокат, макар и леко потъмнели от възрастта, блещукаха с дяволито любопитство. Джеймс четеше лежащия на бюрото документ, барабанейки нервно с пръсти.
– Завещание под условие – промърмори Джеймс и вдигна глава към адвоката.
– Точно така.
Минута по-късно младият мъж се подсмихн ...
Черният ангел…
Глава 2
Трябваха ми не секунди, а часове, за да анализирам това изречение. Звучеше толкова абсурдно, че не знаех точно в кой момент ще избухна в смях или гняв, че ми се подиграва по този… как да го нарека... безочлив начин може би? Това загадка ли трябваше да е?! Ох, не можех да разсъ ...