Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 2 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 2
На следващата сутрин стана рано, за да може да излезе докато в кабинета на доктора има много пациенти. Запъти се към гората, а по път пусна през оградата на цветината къща бележка:” Приятелко, спешно имам нужда от теб. Вземи и кучето.”
Към 14:00 тръгна към болницат ...

maqpam

Проза » Повести и романы

2013-11-13T22:56:28+02:00 1.3K 3

Жълтото лале 🇧🇬

Жълтото лале
Отдавна вече се беше стъмнило, когато първите снежинки започнаха да падат над притихналата в зимната прегръдка земя. Въпреки късния час, аз и приятеля ми продължавахме да се разхождахме по столичния булевард „Витоша”. Вятърът и студът бяха казали последната си дума, оставяйки улиците по ...

mariele

Проза » Рассказы

2013-11-13T22:50:29+02:00 1.9K 4

Телепорт 8888 🇧🇬

Ω
8888 година. Човечеството е почти изчезнало. Останали са към 50 мил. хора, чиста раса и 20 мил. клонинги-хуманоиди. Никой не може да открие формулата за спасение на човечеството. Формулата и доказателството за съществуването на Свещеното Писание и Бог. Цялата земя е залята с вода и е невъзможно да ...

magdalina7

Проза

2013-11-13T22:38:46+02:00 835

Магия за обич 🇧🇬

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него ù беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-11-13T21:44:43+02:00 1.2K 13

Труден за обичане 🇧🇬

Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...

dust-in-the-win

Проза

2013-11-13T21:05:41+02:00 960 1 3

Една вечер - част 1 🇧🇬

Дим от цигара...
Надигаше се над пелената, която се беше получила от моето постоянно вдишване и издишване на катран и никотин. Тънкия слой пушек бавно се разсейваше и пропиваше стените със специфичния мирис на тютюн. Кафяв, ароматен и тежък.
Моите мисли - мисли на човек обременен от ежедневието, бит ...

Jovial

Проза

2013-11-13T21:01:53+02:00 525

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Седмична загуба на паметта
Двете братчета Ивко и Павко умуваха. Не биваше да наблюдават повече своята съседка Баба Яга през прозореца на къщата. Тая жена беше една от великите магьосници в света. Затова те трябваше да изпреварят с мисълта си нейното мислене поне с няколко хода, за да овладеят взриво ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-11-13T20:59:01+02:00 923

Зион /продължение/ 🇧🇬

“Гробището за спомени” бе еманацията на правосъдната система в мегаполиса.Само по себе си това представляваше средство за екзекуция на осъдените, само че имаше не физически, а психологичен ефект. Машина, създадена чудовищно съвършена, която променя спомените и самоличността. Човек преминал през нея ...

m770921

Проза » Рассказы

2013-11-13T20:52:40+02:00 742

Късата клечка 🇧🇬

Късата клечка
Напрегнато тракане по клавиатурите отекваше в офиса, една стая, обичайно жужаща и шумна, с мирис на кафе и женски кикот, сега бе тиха и напрегната, като обладана от духове. Една от двете трябваше да си тръгне. Бюджетни съкращения - каза главния мениджър. Те пиеха кафе в петък и работех ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2013-11-13T20:36:32+02:00 1.2K 4

Солена любов 🇧🇬

Солена любов
Каталина стоеше в стаята си и се гледаше в огледалото, мислейки си за него и за обичта й. Беше опитала всичко само и само да предизвика някакво чувство у него, но не успяваше. Само при една негова усмивка изпратена към нея от него, тя усещаше сърцето си три метра над небето. Любов беше ...

Maddie

Проза » Рассказы

2013-11-13T20:35:36+02:00 1.2K 2

Баба на баба нищо няма да направи 🇧🇬

- Цено, накъде поведе овчиците? Рано е още за паша. Ще ядосаш баба Марта.
- Е, Петре, рано е, ама свърших храната им. Я виж, слънце пекна, може да постопи тук-таме снега и да намерят под него тревица. Та нали вече сме в Марта.
- Така де, точно защото сме в Марта, я. Нали и аз това ти казвам - недей ...

Ida-L

Проза » Рассказы

2013-11-13T20:34:12+02:00 1.2K 6

Нашето родословно дърво 🇧🇬

Един приятел написа книга за родословното си дърво. И ”Как я намираш?”, ме запита.
Много е хубава!
Само че какво родословно дърво е това – то не е дори клонче, не е и пъпка, не е дори и върхът на пъпката. Ти си роден преди 50 години, баща ти преди 80, дядо ти преди 110, а прадядото ти, с когото запо ...

Ангар

Проза » Другие

2013-11-13T17:32:18+02:00 1.8K 2

Мерак 🇧🇬

МЕРАК
Като заваля едно кротичко, та го откара три дни, даже и половина. На четвъртият, небето открехна завесата си и отначало един лъч освети Исперец, после се спусна все по Крива река и огря първо долния край на Маринка, а след около час и цялото село. До вечерта уличните локви се изпариха, земята ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-11-12T19:46:24+02:00 1.1K 14

Нищо случайно не е случайно ЧАСТ 1 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ ПЪРВА
Глава 1
Боряна приключи с презентацията. Гърлото й беше пресъхнало. Плахо вдигна очи и никак не хареса това, което видя. Всички от комисията я гледаха вторачено. Пълната възрастна дама беше зачервена и едва сдържаше възмущението си. Мъжът с костюмът демоде свед ...

maqpam

Проза » Повести и романы

2013-11-12T19:44:40+02:00 1.4K 2

Постановката 4 🇧🇬

11
Часът беше 16:25, а докато стигна до Хобокен, стана 17:00. Центърът беше обширен и интересно построен, а въпросната бизнес сграда се извисяваше над всичко. Никак не се изненадах, че подобно на полицейското управление бе красива, но отблъскваща. Или може би това си беше моя заблуда- смятах, че вся ...

redeems

Проза » Повести и романы

2013-11-12T19:19:05+02:00 1.1K 4

Когато миналото ни настигне 🇧🇬

КОГАТО МИНАЛОТО НИ НАСТИГНЕ
Вили Димитрова - liche
Мария отскоро бе пенсионерка. Но пенсията й беше малка и й се налагаше да си търси работа. Тя все още беше доста запазена жена, с привлекателна външност. Личеше си, че на младини е била хубавица. Отдавна нямаше съпруг, а синовете й бяха поели своя п ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

2013-11-12T18:40:31+02:00 742 6

Отново заедно 🇧🇬

„Отново заедно”
Здравей, моя спътнице!
Здравей, моя сестра по душа!
Здравей, най-красива и най-нежелана!
Ти си моя. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Письма

2013-11-12T18:21:48+02:00 1.1K

За мен - само за мен 🇧🇬

Отдалечават се хората. Дотолкова... че си стават напълно чужди. Не си липсват. Никак даже. Могат да живеят отделно. И така са по-малко сами, отколкото заедно.
Плащам си – и с пари, и с късове от себе си. За всичко. Понякога ставам толкова бедна, че ми се плаче, но задържам сълзите в очите си и надиг ...

lady_rose

Проза » Письма

2013-11-12T18:15:21+02:00 1.6K 6

Борис иНели- глава 4 🇧🇬

Борис и Нели
Глава четвърта
Сирените на десетина линейки цепеха въздуха на крайморския град Хавър. Те летяха с максимална скорост към голямата болница “ Жак Моно” . Болницата се намираше на около 12-15 километра от международното летише на града и минаваше през най-оживената част на града. Особено в ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-11-12T14:22:44+02:00 748 2

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Запознанство със странната съседка
Посвещавам на Габи
Живееха в света две момчета, две братчета. Казваха се Ивко и Павко. Те не бяха нито големи, нито малки. Бяха точно на такава възраст, на каквато трябва да бъдат. Ивко и Павко много обичаха приключенията и затова пътешествуваха по света. Веднъж ми ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-11-12T00:09:55+02:00 1.6K 2

Моят пристан и заслон 🇧🇬

На Х.
Никога не съм губила близък за мен човек. Смъртта не ми е отнемала никого. Не знам какво е чувството. След смъртта на родителите на приятеля ми обаче добих представа за липсата на любим човек. Добих ярка представа за болката.
Ако не брояхме мен, приятелят ми остана напълно сам на този свят. Пр ...

sunshine0

Проза » Рассказы

2013-11-11T17:53:19+02:00 674 1

Свръх доза любов 🇧🇬

Ето аз се върнах,
остаряла и ничия,
скрила в скъсана пазва
малко женско приличие.
Отмаляла от скитане, ...

марси

Проза » Другие

2013-11-10T19:48:49+02:00 1.2K 6

Поредната вампирска история 🇧🇬

Поредната вампирска история
Беше вечер, около 23 часа. Тя наметна едно яке и излезе да се поразходи. Не беше момиче, което се страхува от тъмното, от нощта. Навън беше хладно и влажно, имаше мъгла. Градът бе пуст. Уличните лампи светеха съвсем леко, а някъде дори липсваха. Беше тихо, от време на вре ...

ellennaa

Проза » Повести и романы

2013-11-10T19:13:55+02:00 1.5K 1

Една вечер в Дивия запад 🇧🇬

Някъде в Дивия запад през 1880 година имало едно новопостроено градче, обхванато от Златната треска. Хиляди се стичали натам, за да изкарат някоя друга пара. И макар че животът на златотърсач и каубой хич не бил лек, хората все пак намирали време да разпускат.
Именно в такъв момент се развивала наша ...

koichiro

Проза » Рассказы

2013-11-10T19:09:29+02:00 1K

Песента на пеперудата 🇧🇬

Песента на пеперудата
Посвещавам на моя любим!
Сънувах сладки сънища, беше ми топличко и уютно, бях обгърната от мека пелена и просто се наслаждавах от век или може би два. Но в просъница усетих как един слънчев лъч се промуши между нишките на пашкула и ме погъделичка по телцето. После палаво зашари ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-11-10T18:53:01+02:00 1.1K 1

Разбор 🇧🇬

РАЗБОР
Сега, като не се пуши в кафенето, пушим си и си пием кафето под ореха. И дойде там Чочко, малкото внуче на Стою Коджаакъллията и дума:
- Чичо Даскале, наш’та учителка ни даде за разбор туй стихотворение, дето тя го е написала, пък днес на занималнята никой не го разбра. Помогни на мен и на це ...

lordly

Проза » Юмористическая

2013-11-10T18:46:49+02:00 856 3

Писмо до Виктор 🇧🇬

Здравей!
Получих писмото ти и уж бързах да ти отговоря, пък то виж колко време мина, но трябваше да събера смелост и да го напиша. След това ми беше нужна огромна доза кураж, за да го изпратя. Сега вече седем милиарда и половина човеци имат възможност да се докоснат до моята съкровена тайна.
Да ти р ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-11-10T12:48:44+02:00 2.3K 1 9

Тайна любов // Трета глава 🇧🇬

Трета част: И така. Стигнах до ужасното и отвратително изпитание, нали? Добре. Трябва да изляза с Зубъра на среща и да го целуна, но не по устата (слава богу). И другото, което е: Трябва да стоя до него на чина една седмица! Ужас!
--------------------------------------------------------
Дзъррррррр, ...

teddy55

Проза » Повести и романы

2013-11-10T12:25:58+02:00 763 1

Слънцето винаги изгрява 🇧🇬

Слънцето винаги изгрява
Осиротялото дете погледна изгрева пред себе си. Взирайки се в първите слънчеви лъчи му се стори, че невидимата ръка на майка му сякаш му маха, приканвайки го нежно да се усмихне.
Вече нямаше сълзи в очите му. На лицето му се изписа нещо като усмивка и инстинктивно вдигна дясн ...

manipuliram

Проза » Рассказы

2013-11-10T12:19:10+02:00 915 6

Голият 🇧🇬

- Ще дойда и ще ти забия два шамара! Само да си посмял да тревожиш Фанито! - каза Пискливият глас.
"По-абсурдна реплика едва ли би могло да бъде изречена" - си помисли Жената в зелената рокля, гледайки Голия в затъмнената стая - бледа кожа, опъната по изкорубения му скелет и огромен тумбак.
- Аз за ...

670301

Проза » Другие

2013-11-08T22:14:05+02:00 666

Кутията със спомени 🇧🇬

КУТИЯТА СЪС СПОМЕНИ
Вили Димитрова - liche
Тя беше много стара. Не си спомняше вече дърводелеца, който я сглоби, нито другия майстор, който я украси с меден обков. Но си спомняше все още, че беше много красива и ухаеше много свежо на дървесината, от която я бяха направили. Имаше си медна ключалка, к ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

2013-11-08T21:56:41+02:00 749 5

Лошо Време 🇧🇬

Казват, че няма нищо по-хубаво от лошото време.
Но дали наистина е лошо?...
И дали наистина е време?
Гледам наклонено падащите капки и си мисля, не са ли това моите отминаващи дни?
Колкото и да искат капките да падат вертикално, вятъра ги повява наклонено, дори хоризонтално. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Другие

2013-11-08T21:28:18+02:00 776

Остра любовна недостатъчност 🇧🇬

Така се чувствам всеки ден... Разкъсана.
Няма нищо по-красиво от измореното лице.
Очите се затварят от само себе си, трябва ти усилие да ги държиш отворени.
Не дишаш въздух, а вдишваш издишванията на хората около теб.
Като си погледнеш отражението, не се познаваш вече. ...

Raindrops_on_my_skin

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-11-08T21:21:44+02:00 839 1

Нели - Глава трета 🇧🇬

Нели
Глава трета
Клиниката тънеше в подтискаща тишина. Само под няколко врати се процеждаше мъждукаща светлина. В стаята на Нели, се чуваше само бръмченето на монитора. Капки животоспасяващ разтвор безшумно се промъкваше във вената на дясната й ръка. Болната лежеше с затворени очи, а до нея вперила ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-11-08T14:02:13+02:00 866 2

Просто 🇧🇬

Наистина ми е трудно да разбера формулата на чувствата. Осъмвах 365 дни, мислейки за това, защо има хора, които просто обичаш, без причина, без хиляди спомени и споделени моменти, без следи от красиви жестове, без ваши песни... Просто има мъже, чиито очи са по-красиви от всяко едно нещо, което може ...

aika

Проза » Другие

2013-11-08T11:45:54+02:00 1K

Каква жена 2 🇧🇬

Пътувам в двойката. Спира трамвая, слизат пътници, други се качват. После пак потегля , до следващата спирка и така полека, полека пътувам и си мисля за мои си работи. На една от спирките, към седалката срещу мен се насочва и сяда мъж. Гледам си аз разсеяно през прозореца и между другото хвърлям пог ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-11-07T23:41:53+02:00 1.2K 9

Голи трънчета 🇧🇬

Когато всяка дума е изповед, изповедта изчезва.
Господи, принизи се, за да ни видиш. Защото за нас е трудно да се възвисим.
Aко се чувствуваш част от обществото, си се загубил напълно.
Не говорете за, а с честните, доблестните, разумните, трудолюбивите и обичащите и така ще се превърнете в тях.
Бог ...

ZAGORA

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-11-07T23:39:34+02:00 815 4

Грешни спомени - 7 🇧🇬

- О, просто ми кажи!
Търпението ми се беше изчерпало.
- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.
Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.
Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло. ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-11-07T23:35:55+02:00 1.2K

Майчина обич 🇧🇬

МАЙЧИНА ОБИЧ
Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
В едно малко селце се роди едно момченце. То живееше с майка си в една стаичка, построена от измазан с кал плет. Всяка вечер майката приспиваше детенцето с песен: „ Расти, мое малко момченце, расти, порасти! Може мама да не е ца ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-11-07T23:32:15+02:00 1.7K 6

Дъждът вали 🇧🇬

Дъждът вали, а сърцето ми тлее в неутихващата жар на отминалия бурен огън.
Тежките капки, падайки разхлаждат затопленото кътче на овъглената почва,
посята със зрънцата на разочарованието.
Дъждът вали!
Вятърът брули с мокрият си дъх короните на многоклонестите дървета, ...

KaloyanPaterkov

Проза » Другие

2013-11-07T23:15:17+02:00 690