Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Митьо Семето 🇧🇬

МИТЬО СЕМЕТО
В този разказ не той е каръкът, ама нейсе, нали ми е приятел ще го нарека на него. Помните ли Парцалев? Е, Митьо е същия, само дето е дребен като семка и веждите му са по-рунтави. Спуках се да се смея, като го прехвърлиха в нашия клас. Влезе с класния, почти двуметровия Бай Кел, който с ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-10-09T21:02:18+03:00 881 9

История за една история 🇧🇬

Тя обичаше книгите, толкова много, че те станаха част от нея. Обичаше ги, защото за нея този свят бе сив, а когато четеше отиваше в един - магичен, необикновен. Беше необикновен, защото можеше да бъде каквато си иска. Просто си избираше книга и докато я четеше, се превръщаше в главната героиня. Неза ...

nicoleshtain

Проза » Другие

2013-10-09T20:52:09+03:00 652 2

Откровено разсъблечена Част 2: Пречистване 🇧🇬

Поредните петдесет грама утеха току-що отидоха по предназначение. Мразя хладните октомврийски нощи, в които си блъскам главата в стените, а мислите ми, оскотели и премръзнали, се блъскат в моята глава. Сякаш ще открият отговор. Сякаш ще намерят причина да съществувам.
Той пак спи до мен и сладко се ...

imperfect

Проза » Письма

2013-10-09T20:21:50+03:00 1.1K 2 3

Аз, Михримах 🇧🇬

Аз, Михримах... Препускам през времето, защото трябва да разбера защо ме наказва Господ. Аз, Михримах. Родена съм кралица, душата ми е обречена да бъде скитница, сърцето ми отказало се от любов, превърнах в блудница.
Родих се, за да поправя грешките си, а ги повтарях, защото отказвах да повярвам, че ...

desi.mandradjieva

Проза » Другие

2013-10-09T10:09:09+03:00 1.6K 2

Ограбен живот - продължението - седма част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен ромен - седма част
Шестнадесет дни! Шестнадесет дни след смъртта на Мимето… и чак тогава ни разрешиха да я погребем. По-точно на близките ù. Гробището в Хасково беше почерняло от опечалени в топлия августовски ден. В църквата, която се намираше на територията м ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-10-09T00:52:02+03:00 863 6

Ах, този мол 🇧🇬

Имам аз една приятелка – непоправим шопинг маниак. Това не винаги е лошо качество, когато имаш нужда от моден съвет, но определено не е никак добро, когато името й се изпише на екрана на телефона ти в осем часа сутринта през единствения ти почивен ден от седмицата.
Съумях да скрия раздразнението си, ...

Valexythimia

Проза » Рассказы

2013-10-08T23:33:34+03:00 1.2K 3

Хей, мили дневнико... Боли ме... сърцето 🇧🇬

Час: 17:23 В парка...
Дата: 06. X. 2013г. Плаче ми се...
Боли ме... сърцето
Любов! Ех, тая любов! Кой не е чувал за нея!? Кой не я е зървал около себе си!? Тя е навсякъде около нас. Дори без да се направя, човек може да я види в образа на някоя двойка, която се прегръща в близката пейка. Не знам за ...

soundsanin

Проза » Другие

2013-10-08T23:33:07+03:00 1.4K

Морковите 🇧🇬

Морковите
15 септември. Първият учебен ден. Дворът на елитна езикова гимназия. Първи трепети за новоприетите ученици и техните близки.
“Старите” взимат страха на “зайците” като ги замерят с моркови. Из въздуха летят зеленчуци. Всеки се пази и си търси безопасно място в навалицата.
Само един храбър ч ...

dinko1963

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-08T21:29:04+03:00 725 3

Егер: Децата на войната, Легенда и Черно сърце, черни лъжи 🇧🇬

3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...

LeadFoot

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-08T21:27:21+03:00 1.2K 2

Принцеса Лус 🇧🇬

Имало едно време царица на име Тенебрис, нейните коси били черни като нощта, очите дълбоки и тъмни като пропаст, а лицето й бледо и безчувствено като лед. Една студена зимна нощ тя стояла и гледала как от небето се проронвали сребристи, бели снежинки, те танцували възторжено във въздуха и се радвали ...

Dufy12

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-10-08T21:14:45+03:00 1.4K 2

Разковани дъски - 39 🇧🇬

В късните часове на нощта доктор Джекил сменяше снимката на ФБ профила си с тази на мистър Хайд...
Изживяваше много труден период от живота си - от милиардер се превърна в милионер...
Зъболекарски фолклор: Апетитът идва с ваденето...
Какво мога да кажа за първата си стихосбирка - на първо четене, вс ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-08T21:12:23+03:00 1.3K 9

Приказка за празните чували 🇧🇬

Когато бяха малки, децата прекарваха ваканциите при баба си. И колкото и нежни да бяха снахо-свекървенските чувства, радващи се на абсолютна взаимност, не мога да отрека, че баба им изигра огромна възпитателна роля. Чрез приказки тя учеше децата на житейските мъдрости. Някакви нейни си приказки. Фол ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-10-08T21:04:23+03:00 1.2K 5

Откровено разсъблечена Част 1: Суета 🇧🇬

Суетата ми дръзко потропва на високите си токчета. Целува страстно отражението си по витрините. После замира, почти в транс, усетила внезапно топлите му устни върху челото си. Той е вятърът, прегърнал есенните листа в хладна феерия. Той е истината, проблясваща в очите ми след първата сълза. Той е то ...

imperfect

Проза » Письма

2013-10-08T20:56:57+03:00 1.2K 1 3

Eмилия и Анна 🇧🇬

Емилия и Анна
(“Реквием за една греховна любов" - втора част)
Наближаваше Новата 2006 година. Последните пет месеца бяха най-тежките за Емилия. След смъртта на Борис, за нея животът беше спрял. Ходеше на работа, изпълняваше задълженията си като безупречно работещ робот. По традиция всяка неделя се г ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-10-08T12:14:59+03:00 1K 2

Женя - една Божия милувка 🇧🇬

Женя - една Божия милувка
Беше слънчев летен ден. Всички възрастни бяха излезли по строежа на вилата в малкото подбалканско градче, където по времето на моето детство летуваше семейството ми. В къщата, в която живеехме под наем бяхме останали аз и моята по-малка братовчедка Женя. Около мен имаше раз ...

mira-radi

Проза » Рассказы

2013-10-08T07:57:04+03:00 1.1K 7

Утро 🇧🇬

Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-08T07:54:54+03:00 895 6

Попитаха ме за смисъла на живота 🇧🇬

Гора, дъжд, мирис на влага, есенна тежка зеленина, мека, пружинираща пръст под краката, около 2000 метра надморска височина, които се усещат заради по-острия студен въздух, който влиза в дробовете ти и те кара да издишаш пара. Завалява по-силно и се чудиш къде да се скриеш заедно с другаря до тебе. ...

Aiezsedai12

Проза » Рассказы

2013-10-07T06:53:52+03:00 1.2K 1

Нощен живот (1) 🇧🇬

Нощен живот
Всичко това се разказва за едно момиче. Момиче, което обича забавленията, алкохола, високите скорости, леките наркотици, скъпите дрехи, марковите обувки, богатите мъже и най-вече флиртовете и секса.
Всичко започна в училище. Класовете се променяха, а заедно с тях, и приятелите. Новите ù ...

ellennaa

Проза

2013-10-07T06:48:38+03:00 1.5K 1 4

Циганско лято 🇧🇬

ЦИГАНСКО ЛЯТО
Циганското лято е оная неопределена възраст на есента, която настъпва в различни периоди от живота ù. Понякога ще разпусне коси в нейната младост, друг път в зрелостта ù, но никога накрая на дните ù. За тогава то няма подходящи топли дрехи. Нещо повече – в края си циганското лято остав ...

purko59

Проза » Рассказы

2013-10-06T22:34:22+03:00 2K 9

Един добър човек 🇧🇬

ЕДИН ДОБЪР ЧОВЕК
Сами останаха дядо Тошко и баба Ташка. Запиляха се по чужбините децата им, повлякоха и внуците, спомина се котката им, и така. Ама погаждаха се двамката и доколкото пенсиите даваха, се опитваха да си угаждат.
Него ден, като си изядоха попарките, баба Ташка уми купичките и току примъ ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-10-06T22:07:26+03:00 2.2K 22

Ограбен живот - продължението - шеста част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - шеста част
През останалите няколко дни бях на ръба на лудостта. Почти не спях, а ако съм задремвал понякога, беше или в седнала поза на дивана, или в най–добрия случай сгушен на него. За храна да не говорим. За пет дни сигурно бях изял не повече от пет ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-10-06T21:59:33+03:00 830 3

Усмихни се 🇧🇬

Усмихни се въпреки всичко.
Усмихни се заради мен.
Куршумите вечно ще летят, но по тези, които бягат.
Гробищните порти ще чакат всички нас, но и там пътят се дели.
Понякога ще бъде трудно, всичкият този дъжд, в който всяка капка е страдание, но запази себе си и се усмихни. ...

noonecan

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-06T20:57:34+03:00 1.9K 2

Егер: Тъмнината на душата 🇧🇬

2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...

LeadFoot

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-06T20:56:37+03:00 1.5K 4

Вятърът 🇧🇬

Разказ ли? Аз не мога да пиша хубаво. Умея да рисувам. Но ще ви разкажа, въпреки че сигурно ще прилича повече на мотивационно писмо отколкото на разказ.
Отдавна беше. Преди години. Бях млада... Много млада... Влюбих се. Не в кой да е, а във Вятъра. Мислите, че се шегувам? Нееее. Влюбих се в него - д ...

iren5

Проза » Рассказы

2013-10-06T20:51:10+03:00 828 8

И по земята прошката ходи 🇧🇬

Магдалена беше само на шестнадесет, но вече беше опитала от повечето неща в живота. И позволени, и не до там позволени, и много от забранените. Излизаше от къщи още съвсем малка, никой не ù определяше къде да ходи и къде не, кога да се прибира, с кого може и с кого не може да се вижда, при кого да н ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2013-10-06T20:46:41+03:00 1.4K 4

Душа на кредит 🇧🇬

Работа, работа и пак работа. И на работата, и вкъщи - все работа. Извадиха ми душата от работа. И така останах без душа! Пък без душа живее ли се!? То вече с душа не се живее, без душа пък хептен. Затова потърсих душа на заем. Но къде ти? Всеки гледа да ти извади душата, ама да ти даде - никой... Ос ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

2013-10-06T12:41:12+03:00 800 4

Сагата за Маркус Гром. 2 🇧🇬

Благодаря на всички ви за отзивите и съветите! Ето го и продължението.
-------------------------------------------------------
- Че каква мистерия, бе момче, самo мистерии са ви на вас в главите на младите южняци.
На стария Будай Андрус изглежа му трябваше поне литър уиски, за да почне да се напива. ...

baikonur

Проза

2013-10-06T12:25:09+03:00 798 1

Егер: Егер 🇧🇬

1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...

LeadFoot

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-06T12:17:05+03:00 1.1K 6

Гъзолиз 🇧🇬

Имало едно време, човек на име Гъзолиз. От малък той лижел г*зове. Лижел г*за на учителката си, на по-големите си съученици, бил любимеца на прародителите си, защото лижел и техните г*зове. Аз не знам дали самото лизане или последвалите облаги са му харесвали, но факт е, че той лижел наляво и надясн ...

Skrejka

Проза » Рассказы

2013-10-06T12:08:21+03:00 2.1K 17

Спомените ми за теб 🇧🇬

Стоя тук и си мисля за теб… Да, точно така, за теб си мисля… и знаеш ли какво, осъзнах, че съм забравил да ти кажа „благодаря”. Да ти благодаря за това, че ми позволи да стана за малко част от живота ти, че ми позволи да милвам всеки ден косите ти. Позволи ми да прекарам утрото и вечерите си с теб с ...

tinaa

Проза » Письма

2013-10-05T20:39:27+03:00 1.9K 1 2

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Осма част. 🇧🇬

А те - мокрите и студени пръсти търсят топлина…
Спирам се. Не само а да се огледам, но сякаш ми се ще да почувствам отново това. Хм! Едно - такова - хем тръпки те побиват - хем приятно усещане е…
А кръчмата - ей я там! Коминът на кюмбето, което е разположено почти по средата ù, пуши лулата си… Мирис ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-10-05T20:17:50+03:00 905 3

Плюшеното мече 🇧🇬

Зимата беше близо. Дните ставаха все по-къси, а нощите понякога изглеждаха безкрайни. Слънцето все по-рядко си проправяше път между тъмните облаци в небето. А радостните птичи песни отдавна си бяха отишли. Студът бе сковал земята. И сякаш това променяше хората. По улиците можеше да се видят все начу ...

Boyan

Проза » Рассказы

2013-10-05T19:35:07+03:00 946 6

Марсианецът 🇧🇬

На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки ...

valia1771

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-05T18:58:35+03:00 1.1K 24

Гробището на демоните (7-ма част) 🇧🇬

ужаси
Нико облече набързо черна туника и сини стегнати дънки и двамата излязохме от къщата. Тя се беше напръскала със същия съблазнителен парфюм, а косата й сега бе вързана на кок. Имаше елегантен строг вид. Аз носех сива домашна тениска и долнище на анцуг, и се почувствах като просяк в нейната комп ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2013-10-04T23:14:43+03:00 940 6

Мащеха 🇧🇬

Мащеха
Мъжът и жената започнаха живота си щастливо. Обичаха се, имаха собствен дом и близки, с които да споделят радост и мъка. Той ходеше на работа, тя работеше вкъщи - беше добра шивачка и много жени идваха при нея.
Минаха няколко години и нещо започна да не им достига. Не бяха пари, не беше работ ...

Ida-L

Проза » Рассказы

2013-10-04T22:26:57+03:00 1.6K 4

Записки на старата телефонистка Част І Лъжицата 🇧🇬

Седим на една пейка и пием дълги кафета. Толкова дълги, че минават два часа, докато се наприказваме.
- Ееех, хубаво се живееше в БТК-то, наборчееее, де го тоз живот вече!
- Да бе, мамка му, добре, че поне тогава сме си правили веселото. - (това съм аз, правя се на бараба и хулиганка, макар да съм на ...

Katriona

Проза » Рассказы

2013-10-04T22:19:44+03:00 1.6K 11

Червей 🇧🇬

Пит беше гей.
Ето така започват интересните истории!
Пит беше гей от еврейски произход. (А какво ще кажете за това!)
Пит беше гей от еврейски произход, който отказваше да консумира каквато и да било храна, чийто произход бе свързан по някакъв начин с живи същества (А това? Просто чудесно!)
Може би т ...

Tzeck

Проза » Рассказы

2013-10-04T20:41:31+03:00 1.8K 4

Другата в мен 🇧🇬

Глава 1
Самотата в нея се забелязваше по всеки неин жест, походка… дори по начина, по който говореше, усмихваше, седеше. Но тя не обичаше да показва слабост. Винаги бе с високо вдигната глава, гледаше хората с широко отворени очи, в усмивката и се четеше и страх, и самота и болка и любов и приятелст ...

Darkness23

Проза » Повести и романы

2013-10-04T20:17:21+03:00 1.1K

Малка радост 🇧🇬

Ако ти харесва дадено нещо, бори се за него с цената на живота си и ако стане твое, не го пускай! Не задавай излишни въпроси, просто се наслади на момента, изключи мозъка и включи сърцето си на пълен работен - обичащ режим! А ако пък някога изпуснеш това нещо, не се отчайвай, радвай се, че някога е ...

rachoni16

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-04T20:02:02+03:00 730

Пътуване 🇧🇬

Обичам да пътувам. При това много. Без значение с какъв транспорт – кола, автобус, влак, самолет... Още не съм се качвал на кораб, но подозирам, че и там ще ми хареса. Не мога да кажа защо, но някак си пътуването ме успокоява. Не е ли омайващо да надничаш през прозореца, докато малкият пътнически вл ...

xpired

Проза » Другие

2013-10-04T19:52:20+03:00 1.2K 3