Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Статистика 🇧🇬

Разбутах празните бутилки опитвайки се да подредя извънредната кочина създала се в стария ми дом. Време беше да продам този апартамент и да скъсам с миналото си. Татко отдавна си отиде,а мама... Не мога да проумея кое беше по-истинско за нея. Фантазиите, които изградих като дете, разказите на баща м ...

l1l1th

Проза

782 3

Гимнастичката 🇧🇬

Това се случи в началото на деветдесетте години, когато много млади хора копнееха да видят Запада, просто защото досега не бяха имали това удоволствие. Нели и сестра й Илиана се възползваха от удалата им се възможност – пари от наследство – и заминаха за Германия, за да се порадват на „истинския” жи ...

Heel

Проза » Рассказы

911 2

Грешни спомени - 12 🇧🇬

Беше станало време за вечеря, когато Мак се усети и ни прати да ядем. Упойката яко ме бе приспала и нямах представа, че съм била толкова дълго в безсъзнание. Мак внимателно ми сложи превръзката на ръката за да стои на високо и ми каза да не я свалям.
Преди да напуснем лечебницата убедих Мак, Кам и Б ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

1.4K

Разковани дъски - 50 🇧🇬

Когато всичко отива на кино, това е сигурен знак, че трябва да излезеш от филма...
Шефът замина на почивка. Отстрани нещата изглеждат така, все едно съм заминал аз.
Предлагам Ви изключително простичко упражнение за отслабване в две стъпки:
Стъпка1 - заставате на четири крака, изпъвате врат напред и ...

muhaninja

Проза

1.4K 12

Принца и Просяка 🇧🇬

Нощта се стелеше бавно и неусетно навред. Нощта бе по-красива от всякога, но дори тя, нощта не можеше да се пребори с жегата. A тя, жегата, бе прегърнала този голям град още през май и сякаш нямаше намерение да си ходи. И тази жега убиваше всичко наред. Хора, животни, реколта, уби дори и реката.
Мал ...

l1l1th

Проза » Рассказы

2.3K 3

Изворът на живота 🇧🇬

Изворът на живота
Едно момиче вървеше към дъгата. Тревата я усети случайно, когато стъпалата на надеждата ù докоснаха росата по цвета на земята. Първо замълча, а после заговори на дърветата. Едно от дърветата я попита къде е извора на живота. Момичето потърси в себе си, но откри само любопитство. Сл ...

dianav

Проза » Другие

676 1

Аджеба 🇧🇬

АДЖЕБА
Още що отворих вратата на кафенето и наскачаха всички насреща ми, сякаш идех от междузвездна експедиция:
- Айде бе, Даскале, де се губиш? Сядай тук да кажеш, какво става сега, аджеба?
- Аджеба става, аджеба – троснато им отвръщам, щото ми е писнало все на мен да ми ги курдисват тия.
- Как тъй ...

lordly

Проза » Юмористическая

918 2

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до ...

hristam

Проза » Рассказы

1.4K 1

На завоя на моята улица 🇧🇬

На завоя на моята улица
-1-
Странни същества са жените! И същевременно безкрайно логични по своему. Ето, рано сутрин, съпругата решава да ме изрита навън.
- Ставай от тоя компютър! – безапелационно нарежда тя. – Разходи се малко, виж белия свят, мини по нашата улица да купиш закуски.
Изключвам слух ...

swetew

Проза » Рассказы

2.4K 4

Кръв 🇧🇬

Снегът капеше. Падаше на големи буци и се разбираше в краката ѝ. Снегът плачеше... Отиваше си, сякаш.
Тя запретна фустата си. Събу цървулите и нагази в мокрия сняг. Пред нея реката се разливаше. Самотна, почерняла от кръвта на братята ѝ. Те бяха седем братя и една сестра. Като в онази приказка. Тяхн ...

l1l1th

Проза

848 3

Молба за прошка 🇧🇬

МОЛБА ЗА ПРОШКА
- Снахо, сипи ми малко водичка, да си изпия хапчето!
- Чакай, ей сега, чакай тате, само да свърши серията, че виж какви са любвеобилни в тези турски филми.
- Сигур е тъй, дъще, ама дай ми водичка, моля те!
- Сега, сега... ето, тате. ...

lordly

Проза » Рассказы

915 9

Прости ни, Апостоле 🇧🇬

"Българийо мила, земя на герои..." А сега що си, майчице мила? Остана ли поне капчица чест у тези, окрали съдбата ни? Колко години те разпъваха, ръфаха? Колко рани лекува народа ни? И пак оцеля в тъмното, робсокото и беше горда със своите мъже.
А днес, мила родино, на твоя син - лъвския, на Апостола ...

nikiruseva

Проза » Другие

1.2K 2

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..." 🇧🇬

„Не мога да се сбогувам с морето.
То е сякаш да режеш сърце.
Не може да ти бъде отнето,
нещо което вечно ще те зове...”
Eмилия Найденова ...

iren5

Проза » Письма

969 2

Любов (морска история) 🇧🇬

Чувството те обзема. Една вълна се засилва към морския бряг, току ще се удари в голия хлъзгав камък и ще се разбие. Подгонена от устрема на своята ярост, тя завърта безпощадно частиците пясък, изпречващи се на пътя ù. Те се държат здраво за морското дъно, но не след дълго телцата им отмаляват и се п ...

Razkolnikova

Проза » Другие

1.7K 4

Стела 🇧🇬

Стела
Бях понатрупал стаж в кафанчето. Барманството е доходно бачкане. Реших, че вече не ми отива да се вра по таваните, като по времето, когато чаках пощенски запис от 40 лева. Вече бях баровец и ходех с по 100 кинта джобни. С две читанки от Медицинската наехме едно апартаментче на Прага, самостоят ...

kushel

Проза » Юмористическая

1.5K 8

Среща с човека от подлеза 🇧🇬

Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - мож ...

Chotrov

Проза » Рассказы

1.6K 4

Огън и вода ме разделят 🇧🇬

Огън и вода ме разделят.
Скорпионът и стрелецът на живота ми. Те ме съпровождат по всяко време и навсякъде. Стоят на другия край на леглото ми, щом стана рано сутрин, вървят до мен, когато се прибирам късно вечер. Ден и нощ обитават мислите ми, а щом нещата се усложнят, преминават в реални образи на ...

mementoxmori

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

855

Неизпратени писма - Перличка 2 🇧🇬

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

iren5

Проза » Письма

930

Крачка към себе си 🇧🇬

В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би тряб ...

hristam

Проза » Рассказы

945 2

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове 🇧🇬

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове
… Тя беше студена и безмилостна. Истинско зло. Привличаше към себе си цветно и измамно. Шарено…
... О. не беше размит между двата цвята бледо и безлично. Винаги ярък...
... Нищо не бе сиво в лошотията както втълпяват на хората...
# # # ...

skitca

Проза » Рассказы

6K 1 3

Раждането на Пленория 🇧🇬

Раждането на Пленория
Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духове. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечният мрак. Един ден от звездите сле ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Рассказы

1.2K 1

Самоубиецът от 7-ми Б клас 🇧🇬

Аз съм Дончо на 14 години и искам да се самоубия. Живея с татко в София, а майка си не познавам. Седми клас съм в най-тъпото българско училище. За възрастта си съм дребен, с щръкнали уши и лице на премазан плъх. Животът ми е скучен и безсмислен – няма дори едно нещо на което да се зарадвам. Мисля, ч ...

Nikola666

Проза » Рассказы

2.4K 1 12

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? 🇧🇬

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...

duffmckagan

Проза » Другие

913 1 7

Необикновена валентинка 🇧🇬

Ах, гадно време, леко мрачно, духа вятър, а уж трябва да е весело и празнично. Къде ти празник, че и романтичен. Да, проклетият Свети Валентин! Е, донякъде ми харесва, жестове, глезотийки, ама айде да не прекаляваме. Има и самотни хора, на които би им станало тъпичко, разминавайки се на всеки две кр ...

explose-girl

Проза » Рассказы

1.7K 3

Овни за разплод 🇧🇬

ОВНИ ЗА РАЗПЛОД
След три поредни отлагания, най-сетне заседанието на катедра „Биоикономика” започна. Гвоздеят на дневния ред щеше да е обсъждането на окончателен вариант на докторска дисертация на тема „Математически модели за оптимизиране на овчето стадо”. Професорът се беше разпоредил да няма отсъ ...

lordly

Проза » Рассказы

2.6K 27

Мисъл 🇧🇬

След всички прошки и всички дадени шансове и след като човека до теб не си взема поука от всички грешки, които е допуснал - просто няма вече смисъл да си с него.
denisima - 16.02.2014 г.

denisima

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.1K

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K 2

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1 🇧🇬

"Дай на една жена правилните обувки и тя ще покори света!" -
Мерилин Монро.
Привет!
Това, че не получаваш от мен писма не означава, че не ти пиша... Напротив. Разказвам ти всичко... Вчера например си купих обувки. Та покрай това се замислих...
Обувките могат да са – нови или стари, високи или ниски, ...

iren5

Проза » Письма

1.1K 4

Изгубих всичко...III 🇧🇬

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...

docheff

Проза » Другие

1K

Белград 🇧🇬

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...

l1l1th

Проза

741 1

18+ Сладко безумие 🇧🇬

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...

alexgrau

Проза » Эротическая

3.4K 16

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фэнтези

1.1K

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фэнтези

983

Зидаря и кучето - Сборник разкази "Истински истории" 🇧🇬

Зидаря и кучето
Cum tacent, clamant () - Като мълчат, крещят ().
Беше краят на лятото.Братовчед ми предложи да търсим някой си Дичо – зидаря. Не му стигали платна за арматура. Та му казали че Дичо е „стара къща” и само той може да знае къде има в повече.Вместо да спре пред къщата на Дичо братовчед м ...

vaesoli

Проза

782 2

Безалкохолно 🇧🇬

- ... следва деформация, уголемяване и цироза на черния дроб. Кожата придобива мръсно пепеляв цвят, капилярите набъбват и уголемяват носа до неузнаваемост, очните ябълки пожълтяват заради неработещия черен дроб.
Краят е бавен и особено мъчителен. И за всичко това е виновен алкохолът! Бичът на съврем ...

йеромонах

Проза » Рассказы

699 1

Кивотът 🇧🇬

КИВОТЪТ
Това можеше да значи само едно! Куетенако впери поглед в затихващото синкаво сияние, а сърцето му заби учестено. Боговете се бяха върнали! Младият мъж захвърли калния плетен кош, подпря несръчно греблото на близкото дърво и се спусна по пътеката. В далечината пред него се издигаше каменната ...

Entelodon

Проза

1.1K 4

Съглашение 🇧🇬

СЪГЛАШЕНИЕ
„Работата отива вече на към обяд, а на лозята ни човек, ни магаре, нито бъклица даже”, пустосва се св. Трифон Зарезански, облизва жадни устни и току запраши накъм селището. Изтопорчва се на мегдана и що да види, цялото женско население под каските във фризьорският, а адамовият род на опаш ...

lordly

Проза » Юмористическая

1.1K 8

Тост 🇧🇬

Вдигам тост за вълците сред стадото, за визионерите, креативните, лидерите без титла, тези които вдъхновяват чрез примера си, за мащабно мислещите, мечтателите, за тези които не зачитат законите на физиката, иноваторите, прогресивните, тези които вървят срещу течението, екстремните, тези които не пр ...

alhimika

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.6K 1

Два несеподелени копнежа и един живот 🇧🇬

Два несподелени копнежа и един живот
Приятел, който бе в чужбина ме помоли да отида на вилата му и да ремонтирам два, три улука. Подлизвали били под основите. Покекнат на върха на една алуминиева стълба от високото виждах, как съм съвсем сам в целия тараф. Пък понеже аз си нямам вила, случвало ми се ...

rygit

Проза » Рассказы

1.7K 6

Рассказы и проза современных авторов

Статистика 🇧🇬

Гимнастичката 🇧🇬

Грешни спомени - 12 🇧🇬

Разковани дъски - 50 🇧🇬

Принца и Просяка 🇧🇬

Изворът на живота 🇧🇬

Аджеба 🇧🇬

Някой, който ме познава 🇧🇬

На завоя на моята улица 🇧🇬

Кръв 🇧🇬

Молба за прошка 🇧🇬

Прости ни, Апостоле 🇧🇬

Неизпратени писма - 4 " Не мога да се сбогувам с Морето..." 🇧🇬

Любов (морска история) 🇧🇬

Стела 🇧🇬

Среща с човека от подлеза 🇧🇬

Огън и вода ме разделят 🇧🇬

Неизпратени писма - Перличка 2 🇧🇬

Крачка към себе си 🇧🇬

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение II част - Истинските цветове 🇧🇬

Раждането на Пленория 🇧🇬

Самоубиецът от 7-ми Б клас 🇧🇬

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? 🇧🇬

Необикновена валентинка 🇧🇬

Овни за разплод 🇧🇬

Мисъл 🇧🇬

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1 🇧🇬

Изгубих всичко...III 🇧🇬

Белград 🇧🇬

18+ Сладко безумие 🇧🇬

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Сага за Колитата и Хората 🇧🇬

Зидаря и кучето - Сборник разкази "Истински истории" 🇧🇬

Безалкохолно 🇧🇬

Кивотът 🇧🇬

Съглашение 🇧🇬

Тост 🇧🇬

Два несеподелени копнежа и един живот 🇧🇬

Очередь