Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Паркетът 🇧🇬

Паркетът
Кой казва, че предметите не могат да имат бурна биография? Напротив, те имат минало, прояви в настоящето и надежди за бъдещето. Често тяхната съдба е по-невероятна от тази на човека.
Паркетът си отвися порядъчно дълго, докато му дойде времето да блесне в пълния си чар за радост на домашни и ...

dinko1963

Проза » Юмористическая

2013-11-20T20:32:45+02:00 948 7

Ганет 🇧🇬

Не си царица звездна, нито фея,
не си с неземна красота.
Не си от приказките орхидея,
а просто - моята мечта!
Не си сирена морска, нито Пепеляшка, ...

Daytona

Проза » Рассказы

2013-11-20T20:23:18+02:00 1.6K

Басня за сухото буре и свеж стрък домат 🇧🇬

В една градина мирно съжителствали едно полуразпаднало се, употребявано някога разсъхнало буре, и един, ама много свеж стрък, разцъфтял домат.
Бурето тъжно си събирало разпилените дъги, понагласяло ги с ръждясалите обръчи и спомняло веселите винени години. Когато го миели всяка есен, опушвали го с г ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2013-11-20T20:14:46+02:00 995 5

Любовта на Кал 🇧🇬

„Любовта на Кал”
1.
В една ветровита местност, където облаците рядко разкривали Слънцето, живеели най-различни птици. На някои от тях вятърът им пречил и в по-буйните сезони забягвали в по-топлите съседни области. Имало и такива обаче, които оставали целогодишно. Лястовичките били от тези птички, ко ...

KaloyanPaterkov

Проза » Повести и романы

2013-11-20T20:10:33+02:00 892

Ученикът (1) 🇧🇬

- Миличка, моля те поеми един нов ученик! – помоли ме майка ми, докато вечеряхме. Тя беше частен учител по английски на току-що преместили се в Лондон семейства. Понякога ме моли аз да обучавам нейни ученици, ако ù се съберат много.
- Оф, мамо, пак ли? – запротестирах – Разбери, аз съм на 17 и искам ...

gabitoop

Проза » Повести и романы

2013-11-20T19:45:15+02:00 1K 1

Wicked 🇧🇬

WICKED
- Любима, хапни си още, не ти ли харесва?
Той се усмихна с цялата си любов към нежното създание пред него.
- Алис, много си отслабнала, напоследък изобщо не ядеш.
Той огледа красивата маса със съдовете от скъп порцелан, приборите от блестящо сребро и старите изящни и излъскани сребърни свещни ...

yo-ho-ho

Проза » Рассказы

2013-11-20T19:38:29+02:00 1.1K

Хамстерът 🇧🇬

ХАМСТЕРЪТ
Хамстерът винаги седи в ъгъла. Очичките му са малки, присвити и шарят неспокойно, отляво – надясно, отдясно – наляво, отгоре – надолу и отдолу – нагоре. Седи си хамстерът там в ъгъла, чопли си семките, гледа, слуша, но никога мнение не изразява.
Хамстерът не обича шума, тълпата и публичнос ...

lordly

Проза » Другие

2013-11-20T08:01:40+02:00 666 9

Братушки 🇧🇬

„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...

B

Проза » Другие

2013-11-20T05:19:23+02:00 947 7

Разнежена 🇧🇬

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

марси

Проза » Рассказы, Другие

2013-11-18T22:41:45+02:00 1.7K 1 14

Краят на лудостта ù 🇧🇬

Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да ...

gdimireva

Проза

2013-11-18T21:57:43+02:00 850 1

Последно писмо 🇧🇬

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

KaloyanPaterkov

Проза » Письма

2013-11-18T21:31:39+02:00 1.1K

Първи сняг 🇧🇬

Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в ...

snevra

Проза » Рассказы

2013-11-18T18:47:53+02:00 1.6K 12

Неизлечимо влюбен 🇧🇬

Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за т ...

markoveco

Проза

2013-11-18T18:37:49+02:00 704

Да усетиш, че си жив 🇧🇬

Трябваше да йù кажа още когато се запознахме, но не очаквах, че ще хлътне толкова по мен.
Красиво момиче, много жизнена и все усмихната, пък аз бях просто един обикновен тип на средна възраст.
Освен това когато се запознахме, тя си имаше приятел, по–късно разбрах, че са се разделили, чак когато ми к ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-11-18T18:34:33+02:00 1.1K 7

Анелия и Емилия-глава 5 🇧🇬

Анелия и Емилия
Глава пета
Архитект Анелия Тимева паркира колата си на площадчето пред кооперацията с паметна плоча на голямия български актьор Константин Кисимов, който беше живял тук. Днес тя беше с друга кола. Ярко червеното спортно “Алфа Ромео” се открояваше на фона на другите коли. Когато врата ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-11-17T15:20:28+02:00 1.4K 2

Ограбен живот - продължението - 13-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 13-та част
Взех телефона си в ръце и влезнах в последно набраните номера. Избрах желания номер и се спрях. Чудех се дали да му звънна или да изчакам. Избрах второто. Оставих апарата на масата и се отпуснах назад към леглото. Започнах да мисля. Колкото п ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-11-16T21:45:49+02:00 837 4

Страх и малко тъга 🇧🇬

Страх и малко тъга.
Стоя.
Сам.
В една тъмна стая.
Седя и сълзи стичат се от моите очи. ...

MrGyurov

Проза

2013-11-16T21:28:23+02:00 979 1

Залези от спомени, изгрев на мечти 🇧🇬

1.
Вятърът караше платното на сенника да се гъне като живо. Микропластовите нишки не пропускаха прахта и жегата, но аромата на пустинята нямаше как да задържат и Алтар можеше да вдъхне от мириса ѝ когато пожелае. В тези най-горещи часове пясъците така се нагряваха, че кристалите им започваха да пищя ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-11-16T21:08:14+02:00 1.1K 1 1

Колко е страшно 🇧🇬

Колко е страшно! Знаеш ли?
Ако Да, значи ме разбира и съчувстваш, но какво от това когато не помага! Нищо не помага! Нищо!
Колко е страшно положението в България.
Колко е страшно да имаш образование и да няма работа.
Колко е страшно да имаш таланти и занаят и те да нямат приложение. Колко е страшно ...

magdalina7

Проза » Письма

2013-11-16T20:18:50+02:00 932

Ограбен живот - продължението - 12-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 12-та част
Опитах се да се надигна от легналото си положение, но успях да си помръдна само задника. Както се казва ,,Гъз се вдига, главата не ще,,. Направих нов опит и този път успях да се докопам до дивана. Въздъхнах тежко:
- Малеее…мале, как се осрахм ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-11-16T20:12:50+02:00 807 3

..... 🇧🇬

Онази нощ в дискотеката видяx едно момиче. Имаше много други, но тя предизвикваше вниманието на всички. Пиеше поредната си чаша уиски и се забиваше с поредния за нея непознат. Беше повече от пияна... бе неадекватна, жена забравила как да се държи... в момент на слабост, в който губеше всички свой пр ...

krasitoo

Проза » Другие

2013-11-16T20:06:55+02:00 1.1K 1

Нищо не е каквото изглежда (3) 🇧🇬

3-та част
Неделя 08:30.
- Ставай, поспаланкее!
- Още е рано, да полежим още малко... - казва сънено Клеър, заспала в прегръдките на Брайан.
- Не може, ставай да закусим и да хващаме полета до Ню Йорк. ...

ellennaa

Проза » Повести и романы

2013-11-16T19:59:50+02:00 1.1K

Дебат 🇧🇬

ДЕБАТ
В нашето кафене тия дни за политика спря да се говори.
Що тъй ли? Ами защото всички сме вечна опозиция, не симпатизираме на никоя политическа партия, нито на НПО-та, въздържателски дружества, синдикални формации и женски организации. А не говорим за политика, от както бай Симо Политиката и Нач ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-11-16T19:55:57+02:00 719 4

Спирачът от девета глуха 🇧🇬

Напоследък придобих навик да колекционирам слънчеви зайчета. То е препоръчително, предвид настъпилото заоблачаване и няма нищо общо с навика на рицарите от замъка Камелот* да пикаят на стълбището по време на запоя. Установих със сигурност, че не съм коня на крал Артур, а също така ми се появи бенка ...

radi.

Проза » Рассказы

2013-11-16T19:51:34+02:00 758 6

Нищо случайно не е случайно Част 4 (финал) 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

maqpam

Проза » Повести и романы

2013-11-16T19:41:39+02:00 1.2K 3

Пролетен дъжд 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

kasandrabg1

Проза » Рассказы

2013-11-16T19:33:14+02:00 644

Миграция 🇧🇬

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

Kenary

Проза » Рассказы

2013-11-16T19:25:57+02:00 1.2K 1

Първа сцена 🇧🇬

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

dust-in-the-win

Проза

2013-11-16T19:21:57+02:00 679 1

Хазарт по време на криза 🇧🇬

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Рассказы

2013-11-16T18:16:08+02:00 791 1

Приказките на баба Диди 🇧🇬

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

ZAGORA

Проза » Сказки и произведения для детей

2013-11-16T15:38:04+02:00 1.1K 1

Майко моя, родино мила 🇧🇬

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Dess-troyer

Проза » Другие

2013-11-16T14:47:28+02:00 706 1

Нищо случайно не е случайно Част 3 🇧🇬

Нищо случайно не е случайно
ЧАСТ 3
Баба Димка се беше подпряла на бастуна си и с присвити очи наблюдаваше наближаващата кола:
− Яяя, кой ни е дошъл на гости.
От колата слязоха трима млади мъже с широки гърбове като трикрилни гардероби и бичи вратове. По главите им имаше едва набола коса, а очите им ...

maqpam

Проза » Повести и романы

2013-11-14T18:30:37+02:00 1.5K 4

България накъсо - 7 🇧🇬

На път сме да сменим цветовете на знамето си - бяло, зелено... окървавено...
Когато един български политик няма какво да губи, той повлича след себе си всички, които са го имали...
Ограниченият ум нанася неограничени поражения...
Думата „ЛЕК” е изписана неправилно. Би трябвало да е „АК”.
Скоро Бълга ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-11-14T18:28:54+02:00 1.4K 11

Кислород 🇧🇬

"Хубаво е! Имам и кислород за около петнайсе минути. Хм, не е зле. А можеше да изгоря като факла в тая капсула. Ама че грозно изглежда, купчина непотребно желязо на повърхността на Луната! Нашенска им работа, казвах им, че тоя датчик не става. Не е изчислен да работи при тия ниски температури. Ама т ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2013-11-14T18:13:46+02:00 927 10

Сбогом, любов 🇧🇬

Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз нам ...

marikiu

Проза » Письма

2013-11-14T18:12:23+02:00 984 1 1

Другият 🇧🇬

На Вал
*******
Ножа влезе гладко, неочаквано и невъзпрепятствано. Жената изохка и го изпусна заедно с ябълката, която белеше. Гъста кръв, тъмночервена и гъста закапа на едри капки по белия плот на мивката. Жената притисна раната, кръвта бликна между пръстите
ù, спусна се на струйка надолу към лакътя ...

Endlesss

Проза » Рассказы

2013-11-14T18:10:01+02:00 1.4K 9

Новела 🇧🇬

С Ъ Н И Щ А
(Новела)
Мария Велчева
В малко провинциално градче, от началото на ХХ век (някъде в Сърбия), пристига млада, красива циганка. Тя е волна и своенравна и не се съобразява с местните порядки. Гледа на карти и кафе и успява да се забърка в няколко скандални истории. Мъжете пощуряват по нея, ...

peroto91

Проза

2013-11-14T17:58:26+02:00 1.5K 3

Полет 🇧🇬

Полет
09:27 мин. Времето е слънчево, топло, дори горещо. На небето няма един облак. Синьо. Небесно. Като голямо платно е покрило земята, за да пази красивия живот по него. Завила го е, за да го топли, защото заслужава да живее, да се пази всяка част, всеки лист, всяко цветче, всяка прашинка, всяко д ...

KaloyanPaterkov

Проза » Рассказы

2013-11-14T17:53:33+02:00 733

Постановката 5 Финал 🇧🇬

13
Изведнъж витрината, пред която бях застанал се пръсна с трясък. Инстиктивно погледнах нагоре, а на покрива на отсрещната сграда един червен шал се развяваше от лекото подухване на вятъра. В следващата скунда бицепсът ми пламна. Кръвта шурна моментално, напояваяйки сакото ми. Отскочих встрани, пре ...

redeems

Проза » Повести и романы

2013-11-13T23:14:33+02:00 2.4K 3

Ограбен живот - продължението - 11-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 11-та част
Когато спрях пред входа на високия блок, видях детектива да стои облегнат на пощенските кутии. Щом ме видя се приближи към мен.
- Готов ли си? – попита ме така, като че ли се надяваше да се откажа.
- Напълно – отговорих аз. ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-11-13T23:11:19+02:00 956 4