Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

ЕДЕМ III 🇧🇬

Свечерява се. Заникът е пурпурен зад блестящите облаци в Едем. Рояци Крилати бързат да се приберат и тихото шумолене на крилата в ниското слънце прави градината още по-омайна и вълнуваща. Тежките венчелистчета на Гигантската арония се затварят за нощта. Нектарът й попива в дълбоките цветове и закъсн ...

йеромонах

Проза » Повести и романы

2013-12-05T22:41:00+02:00 672

за Огъня и Водата 🇧🇬

Всичко започна с една малка искра. После пламък, огън и накрая цял пожар. Преди да се усетя, всички наоколо бяха ранени. Всички, освен мен. Някои се отърваха само с вечния ужас от гледката на приближаващия Огън. Други нямаха този късмет - по тях останаха дълбоки белези, които цял живот щяха да им на ...

Adriana-M

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-12-05T22:01:32+02:00 1.4K 1

Ограбен живот - продължението - 15-та част 🇧🇬

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 15-та част
Шофьорът на автобуса направи поредната маневра, за да паркира на сектор пристигащи на автогарата в Нова Загора. Седях някъде по средата на рейса, седнал на седалката до прозореца и гледах навън. Времето беше прекрасно. Слънчево, приятно, весе ...

emo2

Проза » Повести и романы

2013-12-05T22:00:12+02:00 907 7

Лисунгерът 🇧🇬

ЛИСУНГЕРЪТ
Той не беше от тази гора, даже въобще не беше горски лисунгер. Внедри се тук с протекцията на ДеСеЛисиците. Отпърво се правеше на умрял лисунгер, докато спряха да го забелязват. Не му беше трудно да заработи в тази гора, защото всички взаимно се подозираха и се страхуваха един от друг. Ос ...

lordly

Проза » Другие

2013-12-05T21:49:18+02:00 1.6K

Борис и Анелия- глава 7 🇧🇬

Борис и Анелия
Глава седма
Водите на Рилската река скачаха от камък на камък, спускайки се от снежните върхове на планината към обширните поляни осеяни с Рилска иглика, мащерка, Йорданова незабравка и Давидово винче. Обградените с вековни борове поляни, насищаха въздуха с незабравими аромати, чиято ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-12-05T15:09:34+02:00 1.3K 3

Едем II 🇧🇬

Спокойствие. Някъде до лазура мирно прошляпват спокойни крила. Денят в Градината е тих и уравновесен. Белеят одеждите на щастливи Крилати близо до Трона на Върха.
Връх, принадлежал някога на Повелителя, на Безсмъртния сред безсмъртните, на Предводителя на Гръцкия Пантеон. Гръмовержец, Бога от който ...

йеромонах

Проза » Повести и романы

2013-12-04T15:09:48+02:00 621

Българин да се наричам... на инат 🇧🇬

Това българите сме упорито и опърничаво племе. Толкова сме опърничави, че даже Шекспир вероятно е черпил тежък челен опит от познанството си с някой нашенски „булгар” за написването на „Укротяване на опърничавата”. Инатим се за спорта, за кеф, за оцеляване. Инатим се на КАТ (айде да видиш, че няма д ...

kapricia

Проза » Юмористическая

2013-12-04T14:50:25+02:00 1.3K 2

Дъжд - Втора глава 🇧🇬

Втора глава
На сутринта, немигнала цяла нощ, имах отчаяна нужда от една чаша горещо кафе. Въпреки че беше 14 юли, когато погледнах през прозореца, навън валеше като из ведро. Устата ми се изви в широка усмивка – това бяха любимите ми дни... поправка, любимите ни дни. С Марчела обичахме дните, когато ...

Nightingale

Проза » Повести и романы

2013-12-04T13:59:28+02:00 1.1K 3

ЕДЕМ I 🇧🇬

От днес започвам публикуването на няколкогодишния ми труд, озаглавен "ЕДЕМ"
Въздъхна. Отми няколкоседмичните следи пот по лицето си. Присяда. Сянката на Дървото е рехава, но пак е нещо. А дървото е хилаво, плодовете му са го изпили. Познание. Истини. Кърваво червени късове от мъдрост, били тук и пре ...

йеромонах

Проза » Повести и романы

2013-12-04T13:44:59+02:00 778

Секундата 🇧🇬

Това е онзи момент, в който два погледа се пресичат - нейната преценка клони към „по-скоро „да”, а моята е „защо не”. Случва се в трамвая, навсякъде и никъде, във всеки трамвай.
Аз премислям за части от секундата. Във вътрешността на съзнанието ми изникват мисли, достойни за определението „греховни” ...

MagnaHarta

Проза

2013-12-04T13:43:53+02:00 989

Разковани дъски - 44 🇧🇬

Днес запалихме Коледната елха пред супермаркета. Изгоря заедно с още 12 автомобила.
Имам усещането, че България е ударена с оръжие за масово изпростяване с голям обсег.
Днес една жена искаше да ù говоря за много, много мръсни неща. Казах ù само две и тя избяга - ризи и чорапи...
Не страшно ако жена ...

muhaninja

Проза

2013-12-03T21:12:28+02:00 1.2K 6

Моето име е Клошар Част 4 финал 🇧🇬

Моето име е Клошар
ЧАСТ 4 последна
Звезда се поколеба, намести очилата си и каза плахо:
─ Не съм много запозната, но имаме лекции по основи на религиите…Та там не съм срещала нищо за болката…Зная само, че в Новия завет пише, че любовта покрива много грехове.
Мъжът я гледаше съсредоточено: ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-12-03T20:31:22+02:00 1.5K 4

Никулден 🇧🇬

НИКУЛДЕН
Още помня детството си. Баща ми се казваше Никола. Три четири дни преди Никулден започваше подготовката за празника. Закапваше се алкохол и други благинки. В едно дървено каче се пускаха два три шарана. Улисани в подготовката на празника, мен, петгодишния мъж ме забравиха.
Заразпитвах какво ...

korsar

Проза » Рассказы

2013-12-03T08:06:55+02:00 2K 3

Вълните са глухи 🇧🇬

Искам да се губя в перфектния ти образ. Искам и да те усетя... теб и всичките ти превъплъщения. Мечтая просто да се взирам в необятността ти, която е неизмерима. Обичам, когато забравям, че съществувам. Обичам това чувство, защото ти ми го даваш.
Липсва ми всичко, към което ти принадлежиш – света, х ...

swee7yy

Проза » Другие

2013-12-01T23:00:30+02:00 980

Опело 🇧🇬

ОПЕЛО
Не е работа туй, да ти умре попът. Прибрал се след сутрешната литургия, турила му Баба Попадия шишето и салатката отпреде и се връцнала до кухнята да застрои мисирешката чорба. Кога се върнала, бре-е-е на попа главата у салатата. Ревнала попадията както му е реда, насъбрали се комшийките, викн ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-12-01T22:47:56+02:00 1.2K 10

Миг 🇧🇬

“Миг”
Сега съм на терасата. Тук. После в леглото. Там!
Да, за утре къде ще съм, знам, но за другиден?... Не знам.
Вдишвам въздуха с пълни дробове. Вдишвам както често забравяме, че можем
и частица поемам живот от този миг, защото е различен, както миг със миг. ...

KaloyanPaterkov

Проза » Другие

2013-12-01T21:27:51+02:00 736 1

Чат закачка 🇧🇬

Чат закачка
Работният ден приключи. Тя се прибра отегчена и леко уморена. Качи се в спалнята си, простна се на леглото по гръб и няколко минути зяпаше тавана, без да мигне. След това си направи голяма чаша ароматно, горещо кафе, настани се на фотьойла в хола и взе лаптопа в ръцете си. Разгледа някол ...

explose-girl

Проза » Эротическая

2013-12-01T20:03:06+02:00 3.5K 7

Моето име е Клошар Част 3 🇧🇬

Моето име е Клошар
Част 3
Пиянски гласове и кискане ме откъснаха от мислите ми. Срещу мен се клатушкаха с бутилки в ръце три момчета. „А може би Бог е избрал вече начин да се разправи с мен. Изпратил е палачите си.”
Младежите препречиха пътя ми и аз спрях на две – три крачки от тях. Тялото ми беше о ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-12-01T12:16:01+02:00 2.1K 4

~War of change~ Глава 1 🇧🇬

Пролог
Никога не съм очаквала да ми се случи. Вярвах, че не съм като Онези, че съм една от Висшите. Тези, които сме каймакът на обществото, недосегаемите, естествено имунизирани срещу лудостта обхванала по – слабите от нас. Знаех разбира се, за онзи процент вероятност, който може да промени всичко. ...

Bella17

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-12-01T12:15:27+02:00 1.1K 6

Умник 🇧🇬

Можете да не се чудите кой е тоя умник. За моята скромна персона иде реч. От малък родата като гракна срещу мен, „умник, та умник”! Каквото и да направех - майка, баща, баби, дядовци и населението в махалата свиваха устни по особен начин и процеждаха през зъби споменатото определение. Отраснах с тов ...

latinka

Проза » Юмористическая

2013-12-01T12:12:29+02:00 1.1K 2

Баба Нуша 🇧🇬

Селото, в което всяко лято ме изпращаха на почивка при баба и дядо, се казваше село Нушево. Сгушено в планината, зиме пустеееше, лятото се оживяваше от детски смях. Всичките му къщи се пълнеха с деца - малки и големи, които родителите пращаха на бабин дом и спокойно ходеха на работа. Лятото на село ...

titika

Проза

2013-12-01T12:06:25+02:00 1.1K 1

В търсене на помощ 🇧🇬

"Помощ!"...
Сърцето ми крещи за помощ... Крещи в агония.
"Помощ!"...
Душата ми вика за помощ... Вика от болка.
"Помощ!"... ...

rHathaway

Проза » Рассказы

2013-12-01T12:02:15+02:00 998

Виктор 🇧🇬

Така се случи...
Един ден просто всичко свърши.
Той си тръгна по неговия начин, без да казва нищо.
Просто го видях как върви към метрото, прошепна ми с поглед колко много съжалява.
Съжаляваше, what ever. Не се обърна, не откъснах очи от него, ...

Момичето...

Проза » Другие

2013-11-30T10:32:06+02:00 1.2K 1 3

Моето име е Клошар Част 2 🇧🇬

Моето име е Клошар
Част 2
Звезда се появи рано сутринта след два дни. Слабото ѝ момичешко тяло потичваше по алеята, а страните ѝ бяха пламнали от вълнение. Намери го до стаята със „завесата”седнал между нападалите от ореха зелени „червейчета” и облегнал гръб на ствола му, с блуждаещ към изгрева погл ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-11-29T22:08:15+02:00 1K 5

Ловецът 🇧🇬

Поредният изстрел отекна в спокойната гора, подплаши птиците и се сля с писъка на раненото животно.
Запъхтяният ловец нямаше търпение да пререже гръкляна на убития елен и да се наслади на смъртта, преди куршумът да го е сторил.
Нямаше нужда от повече месо, но желанието да убива го беше променило.
Из ...

satanas

Проза » Рассказы

2013-11-29T16:15:58+02:00 711 2

Дъжд - Първа глава 🇧🇬

Дъжд
Първа глава
- Виждаш ли червената светлина? – попитах я аз.
Със страх в очите Марчела погледна към тъмнината в тунела – Да бягаме! – едва изрече треперещият й глас.
Тя понечи да пусне ръката ми и да хукне към стълбите, но аз не й позволих. Тази малка червена точица, която преди малко се виждаше ...

Nightingale

Проза » Повести и романы

2013-11-29T16:12:51+02:00 934 2

За войнишката служба и музиката 🇧🇬

Някога момчетата ходеха в казармата. Щом поредният набор навършеше 18 години, получаваше повиквателна и заминаваше в някой отдалечен гарнизон да изпълни своя граждански дълг. Не отиваха само мамините синчета, но това се случваше най-вече благодарение неистовите усилия на техните любящи родителки.
В ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2013-11-29T15:52:08+02:00 952 9

Моето име е Клошар Част 1 🇧🇬

Моето име е Клошар
"Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще."
Оскар Уайлд
Тази сутрин Звезда беше в добро настроение. Тананикаше си весело докато чакаше кафемашината да пусне и второто кафе. Засмя се наум и си помисли: „Най-после успях да му вляза под дебелата кожа! Хи-хи! Вчера докато си ...

maqpam

Проза » Рассказы

2013-11-28T21:31:04+02:00 1K 1

Кучешки истории 🇧🇬

Аз съм само едно куче. Едно обикновено, да кажем, Софийско куче. Ако ме питате за адрес, нямам такъв – бездомен съм. А как се озовах тук, това е друга история. Мълчалив съм по природа, не съм агресивен, не говоря (лая) много, но пък мисля задълбочено и с поглед към бъдещето. Настоящето е моето бъдещ ...

Stalev_

Проза » Другие

2013-11-28T21:23:19+02:00 1.2K 6

Рецепта за греяна ракия с Любов и... плетени вълнени чорапи 🇧🇬

Още е рано за Коледа, но... навън има сняг. А дойде ли първият сняг почвам да мисля за нея. По Коледа ставали чудеса... стават – ако ги пожелаеш. Стават по всяко време, всеки сезон от годината стига много да искаш нещо. Не вярвате ли? Ами опитайте! Аз го вярвам и знам, че се случва! Случвали са ми с ...

iren5

Проза » Рассказы

2013-11-28T18:09:16+02:00 1.1K 9

Било е там някога 🇧🇬

Било е там някога...
През един дъждовно-лъжовен ден, когато всяко нещо имаше за свое нещо друго.
Някъде там, по същото време, Малкото зло търсеше Голямата истина.
И я откри, защото там всичко беше като нея.
По същото време, точно по-преди, Малкото добро също търсеше Голямата истина. Ала по звездни н ...

nosceteipsum

Проза » Рассказы

2013-11-28T17:50:57+02:00 859

Три капки кръв 🇧🇬

Боян тъкмо се прибираше от поредната обиколка из западните части на страната.
Беше излекувал дузина безнадеждно болни и се чувстваше изтощен.
Реши, че ще се отдаде на няколкодневна медитация, за да възвърне силите си, но един от слугите донесе новина, която видимо щеше да промени плановете.
Баща му, ...

satanas

Проза » Рассказы

2013-11-28T17:47:47+02:00 723

Онова чувство 🇧🇬

Онова чувство... Което предизвиква и радост, и тъга в един и същ момент. Което те изстрелва на върха на щастието и което те хвърля в мрачните дълбини на друг живот, неописуемо болезнен. Но каквото и да прави с теб, това чувство те поддържа жив. Вкарва отровата си в тялото ти, превзема те, обгръща те ...

Nightingale

Проза » Другие

2013-11-28T17:41:18+02:00 1.2K 2

Престъпление без наказание 🇧🇬

Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...

Cvii

Проза » Рассказы

2013-11-28T17:40:29+02:00 839 4

Будилник в командировка 🇧🇬

Хотел.
Стая 302.
Пръсти по огледалото...
Чужди са.
Чаршафи с петна от... ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2013-11-28T17:35:43+02:00 720 1

Очи на убиец 🇧🇬

Сигурно би оценил впечатляващата ù външност като всеки друг мъж, ако не знаеше, че е дошла да го убие. Почувства го, още когато я видя да се приближава уверено към неговата маса. Заведението беше полупразно, а той беше най-невзрачният мъж не само от седящите тук, но и от всички, които познаваше. Так ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-11-28T17:03:50+02:00 949 6

В името на вдъхновението 🇧🇬

Идеята за Славейчето е заимствана от приказката на Оскар Уайлд "Славеят и розата"
Искаш да ти разкажа история. Каква? Трагедия? Няма проблем. Моят живот е трагедия. Или поне част от него. Искаш да ти разкажа тази част? Няма проблем. Слушай...
Преди всичко трябва да знаеш, че някои хора в живота ни с ...

mariqnchoto

Проза

2013-11-28T16:47:12+02:00 1.3K 1

Птичи истории 🇧🇬

Преди години баба ми имаше голям кокоши двор – бели и червени, здрави носачки, които час по час огласяха махалата след поредното снесено яйце. Петелът беше един – червен, наперен, тежък. Час по час ухажваше госпожите и госпожиците (последните баба ми ги наричаше ”полатки”, такива, дето все още не сн ...

Stalev_

Проза » Юмористическая

2013-11-28T16:39:48+02:00 1.2K 2

Следите остават 🇧🇬

СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ
Гораните, макар и да са най-малката ентическа общност в Косово, са се разделили на няколко групички. Едните са се скрили високо в планините, другите са се доближили деликанто до големия град. Трети се правят на други, с надеждата да получат трошица внимание и закрила. Защото и предиш ...

dinko1963

Проза » Рассказы

2013-11-27T16:24:01+02:00 688 1

Наваля ли се 🇧🇬

Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-11-27T16:22:04+02:00 1.5K