Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Емилия- глава 1 🇧🇬

Емилия
Глава първа
Голямо ято бели гълъби летяха над града, засенчвайки лазурното майско небе. Бяха хиляди, а може би милиони. Това се случваше за първи път. И най-възрастните софиянци не помнеха такова чудо. И всички бяха бяли, снежно бяли. Летяха плавно и толкова близо един до друг, че изглеждаха ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-11-01T04:49:15+02:00 1.2K 3

Живот 🇧🇬

Животът е път осеян с препятствия,
Животът е приключение, което трябва да извървиш!!!
Животът е гаден и това го прави толкова красив!!!
Животът е несправедлив и затова трябва да си честен!!!
Животът е хазарт и затова трябва да си хладнокръвен!!! ...

MrGyurov

Проза

2013-10-31T22:28:12+02:00 1.1K 1

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Единадесета част. 🇧🇬

Ех… Има си хас!!! Стъпките назад – към дома - са тежки… Бавни. Не разбрах какво е положението там и хем ми е любопитно, хем не ми се ще да разбера по- рано разочарованието (Ако го има, де…). Някак не ми е по сърце, разбирате ли?
Лъскаво черна като въглен котка се промушва през счупените дъски на огр ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-10-31T22:20:22+02:00 1K 2

Спътница 🇧🇬

Замлъкна…
Рядко продумваше дума…
Като че беше онемял…
От тогава…
Откакто тя си замина… ...

IvanStefanov

Проза » Рассказы

2013-10-31T22:14:05+02:00 850

История с щука 🇧🇬

- Ей такава уста имаше - показва с двете си ръце Бенчо - а зъбите и беха като куки-орловки. Остри и закривени навътре.
Малката групичка се топли на оскъдния огън, а младия Стоен току подръчва съчките да не изгаснат. Деня преваля и нощта обгръща в тъмното си одеяло пишман рибарите.
- И какво, бай Бен ...

йеромонах

Проза » Рассказы

2013-10-31T22:06:36+02:00 971

Подобрен модел 🇧🇬

Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, ког ...

hristam

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-31T21:51:19+02:00 1.1K 1 3

Разговор с тишината 🇧🇬

Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...

dust-in-the-win

Проза

2013-10-31T21:24:01+02:00 749

Зион (продължение) 🇧🇬

Единственият шум в помещението се долавяше то жуженето на машините, много слабо като електрическа вълна. Зад стените на триизмерния куб полузаспали жени сортираха прането, пускаха гладачните апарати и приготвяха готовите поръчки.
Джонатан се правеше на много зает и хвърляше апетитни погледи към дежу ...

m770921

Проза » Рассказы

2013-10-31T21:21:05+02:00 809

Тайна любов // Първа глава 🇧🇬

Едно обикновено момиче. Това съм аз – Джуди Бенсън. На 15 години съм. Живея с двамата си родители – Алисън и Браян Бенсън в Оксфорд. О, и да не забравяме досадния ми брат Скот, който е на 8! Не излизаме често с родителите ми от града. Те имат много работа и нямаме време дори и на почивка да отидем. ...

teddy55

Проза » Повести и романы

2013-10-30T21:21:10+02:00 734

Дневникът на един грипен вирус 🇧🇬

Ден първи:
... Кацнах с чартърен полет на въздушно-капковите линии. Летях около метър-два, докато не се приземих върху главата на един българин. Допреди да излетя, живеех под наем в белите дробове на един французин. Живеех си като бял човек... Добре ми беше, но трябваше да хвана първата по разписани ...

duffmckagan

Проза » Другие

2013-10-30T21:17:54+02:00 921 1 11

Любовта е една вечна борба 🇧🇬

В живота ми има много препятствия,но единственото,което ме затруднява е това, което е застанало между нас. В живота ми има много болка, но единствената, която мога да почувствам е тази от липсата ти. В живота ми имаше и хиляди несбъднати мечти,но единствените, за които съжалявам, и единствените, кои ...

AnGeL5

Проза » Письма

2013-10-30T21:04:49+02:00 978 2

Данетка 🇧🇬

В главата му се въртят куп идеи. Само да има кой да му плаща за тях и ще стане милионер. Даже и милиард може да изкара, стига някой спомоществовател да пожертва частица от свободното си време и да му обърне внимание, някой спонсор, както е модерно.
Да, но такъв не се намира. Тогава му дойде нова иде ...

йеромонах

Проза

2013-10-30T21:03:37+02:00 1.2K

Студентския въпрос 🇧🇬

По студентския въпрос
- Даскале, айде бе, второ кафе пия, очите си през джама изгледах, а ти ми се мъкнеш кажи-речи по обяд – подхвана ме още от вратата Академика.
За незапознатите ще уточня, че той никакъв академик не е, ама откак прехвърли 70-те, все се пипа по джобовете, мърморейки си, „а къде ми ...

lordly

Проза

2013-10-30T20:49:27+02:00 721 4

Бих искала да върна времето назад... 🇧🇬

Плачеше... Плачеше от обида, от безпомощност, от мъка... заради предателството... Може би не дори не можеше да формулира защо плаче. Струваше и се, че светът се срутил, струваше и се, че няма път, по който да продължи...Чувстваше се съвсем сама и изгубена...
Предателство... Самота, разочарование... ...

iren5

Проза

2013-10-30T20:36:11+02:00 914 7

Зион 🇧🇬

В късната октомврийска вечер улиците бяха като мъртви лабиринти на иначе шумния мегаполис. Светещите реклами изглеждаха сюрреалистични, сгушени в ореолите на уличните светлини. Необичайна бе и тишината, застинала някъде във времето, което сега сякаш бе спряло.
Артемир - работник в обществена пералня ...

m770921

Проза

2013-10-30T20:25:09+02:00 777 1

Отзад на огледалото 🇧🇬

Отзад на огледалото
Хмм, какво трябва първо да кажа? О, да, вярно. Първо трябва най-вече да ви поздравя вас – милите хора, които четете това. Здравейте! Приятно ми е и се радвам, че сте дошли да прочетете точно моя, да го наречем разказ. Вие може и да го приемете като нещо друго, но аз си мисля, че ...

soundsanin

Проза » Рассказы

2013-10-29T22:16:37+02:00 1.4K 3

Умението да обичаш обич 🇧🇬

Умението да обичаш обич!
+ 58
(текст с препоръчителен родителски контрол за лица под 58 (петдесет и осем години)
Стреснах се от нещо в съня си! Отварям очи! Таван! Хммм! И то непознат! Лежа по гръб!? Не обичам да лежа по гръб, защото понякога като съм в тази поза хъркам. Хммм! А сега защо съм легнал ...

rygit

Проза » Рассказы

2013-10-29T21:30:24+02:00 1K 10

Нежни импресии 4 🇧🇬

Кой те направи толкова нежна? Кой ти вдъхна такава любов и отдаденост? Събуждам се от нежността на пръстите ти, галиш ме, като коте, като най-любимото ти нещо. И очите ти ме галят. Ти се навеждаш и ме галиш и с миглите си. Леко гъделичкащо и много вълнуващо. Всичко в тебе ме гали. Цялото ти същество ...

sav11

Проза » Другие

2013-10-27T18:03:19+02:00 740 6

Третият край на живота 🇧🇬

Третият край на живота
Имаше нещо магично в тая студена нощ. В главата ми споменът за нея остана жив и ярък като въглен. Винаги щом се сетя, нещо жегва сърцето ми. Ала и до днес не зная какво видях тогава в бялата мъгла и асфалтовия път, почернял от ситния дъждец.
- Благодаря ти - казах твърде висок ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

2013-10-27T17:09:02+02:00 1.1K 9

Другата приказка за змея 🇧🇬

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗМЕЯ
Е-й-й тарикат-племе сме туй българите, няма ситуация, от която да не излезем, като се изключи кризата, къде винаги у нея си седим, ама не за това ми е думата, а за онова що чух и видях вчера в кварталната градинка.
Бях излязъл да си поразходя обяда, кога в зоната ми на интер ...

lordly

Проза » Юмористическая

2013-10-27T16:57:43+02:00 1.2K 14

Аз, смъртният II 🇧🇬

Ще ви разкажа…”Ха, интересно или “многообещаващо”?! Чуйте! Изповедта звучи неправдоподобно, но е реална. И това е “свежото” в нея.
Аз, човек – с миналото обвързан, аз – вярващ, на неверие обречен, аз – единия, на многоликост осъден... Кой? Аз – смъртният...
Животът не дири огрени пътеки, нито пътища ...

WIK

Проза » Рассказы

2013-10-27T16:09:28+02:00 1.1K

Тази есен 🇧🇬

Виеше й се свят. Колко дни бе гладувала, давайки на детето си това, което й подхвърляха като на куче, вече не помнеше. Но Дуня знаеше, че е силна жена, вярваше, че е силна жена… Та тя бе родила две деца, завършвайки медицина в България, после с цялото си семейство се бе завърнала в Родината си – в С ...

Eia

Проза » Рассказы

2013-10-27T15:40:24+02:00 1.9K 2 10

Бяс 🇧🇬

Парченце
Едно
Две
Три
Пет ...

Dess-troyer

Проза

2013-10-26T17:41:09+03:00 661

Краят на пътя 🇧🇬

Краят на пътя
На голямото кръстовище пред светофара на Щастието се наредиха да чакат четирите Съдби. Чакаха години наред да светне в зелено, за да бъдат привикани и изслушани. Говореше се, че веднъж на 900 години цветът става зелен, а през останалото време се редуват жълтото и червеното следвани от ...

skitca

Проза » Рассказы

2013-10-26T17:32:14+03:00 7.9K 1 5

Разковани дъски - 41 🇧🇬

Съществува поверие сред синоптиците, че ако вятър те вее на бял кон, времето ще бъде ветровито.
Еманципация: Вече е по-вероятно да срещнеш Баталната Жена...
След години, народните приказки за България ще започват така:
"Имало едно ПЛЕМЕ..."
Като се замисля, май хората, които останаха без телевизия с ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-25T21:23:48+03:00 1.6K 9

Обречена любов 🇧🇬

Обречена любов
Притисках я в прегръдките си, целувах очите, челото, носа ù. Господи, колко беше малка и беззащитна! Имаше нужда от моята закрила, нищо че се опитваше да изглежда силна и независима. Усещах слабостта ù, нуждата ù да бъде обичана и пазена. Как само исках аз да бъда този, който ще й ги ...

play-girl

Проза » Рассказы

2013-10-25T21:09:45+03:00 1.4K

До една мушмула спря се и... 🇧🇬

ДО ЕДНА МУШМУЛА СПРЯ СЕ И...
Генчо от наше село, Генчо бе... не си ли го спомняш? Викахме му Генчо – Сутиенчо, защото не се римува с друго. Срещна ме оня ден в подлеза и не мога да си го изкарам от мислите. Имаше следи по лицето от алкохола и възрастта. Имаше и белези някакви, от що ли, не знам. Беш ...

lordly

Проза » Рассказы

2013-10-25T21:01:04+03:00 793 11

Мисъл 🇧🇬

Събуждам се с усмивка,
заспивам със сълза,
а през деня
мисля за теб и любовта.
Колко радостна мога да бъда, ...

energi4nata

Проза » Письма

2013-10-25T20:35:36+03:00 1.5K

Фабрика на лудостта 🇧🇬

Фабрика на Лудостта
I Част
1
“Всички са луди”, тази мисъл за първи път се роди в главата ми в един априлски следобед. Времето бе топло и слънчево. Започваше онази част от годината, в която хората решават, че вече не е нужно да седят по цял ден затворени у дома си пред печката. Всичко кипеше от живот ...

redeems

Проза » Рассказы

2013-10-25T19:56:11+03:00 1.4K 4

Една нощ в съвременното село 🇧🇬

Текстът е написан някъде в края на август и началото на септември
Глухите грохоти на отмиращите гръмотевици озвучаваха местността. Разтърсващата буря, благодарение на която бе напоена напуканата от дългата суша почва, си замина. Навярно и лъчите, които се мъчеше да спусне на потъналата в зеленина зе ...

Armaga

Проза » Рассказы

2013-10-25T19:43:51+03:00 1K

* * * 🇧🇬

Когато искаш нещо, поискай го първо от себе си, и ще разбереш колко ще струва и на другите!

Nejnostt

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-25T17:35:16+03:00 739 4

Забравените думи 🇧🇬

Забравените думи
Ирина тръгна с първия влак за Свищов. Детето ù, единственoто ù, беше болно. Обикновено създаваше контакти когато пътуваше, винаги срещаше прелюбопитни хора в купето и разказваше чудни истории за пътуванията си. Този път опря лакът о дръжката на седалката и залепи длан на чело. Взира ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2013-10-25T17:19:11+03:00 1.6K 4

Виртуална магия 🇧🇬

Убеден съм, че всичко стана заради очилата.
Не че съм компютърен маниак, но се случва да прекарвам доста време пред монитора. Предимно чета вестници, надниквам в някой форум, а напоследък и в един сайт за запознанства. Ей така, само от любопитство. Иначе не търся връзки - нямам нито време, нито сред ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-10-25T15:33:04+03:00 1.1K 5

Някой ден (нещо като продължение) 🇧🇬

И кой луд те накара да ме търсиш по тия прашни пътища, по които сам си тръгнах?! И всичко, само за да си докажеш, че те искам още. Трябваше да ти мине през ума, че дявола за опашката дърпаш. Аз не съм легло да легнеш върху мен да си починеш. Предишният ни опит за връзка не ти ли стигаше, че дойде за ...

totaleclipse5

Проза » Другие

2013-10-25T15:28:55+03:00 661

Когато-тогава 🇧🇬

Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...

dust-in-the-win

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-10-25T15:20:13+03:00 768

Грешни спомени - 6 🇧🇬

Слънчеви лъчи се бяха просмукали през кадифеното перде на прозореца в стаята на Зина.
Мак бе открила Кам в стаята му и веднага му бе съобщила за инцидента и състоянието на неговата повереница.
Той като опарен бе изхвърчал от стаята си и бе спрял само за миг за да пита къде е настанена.
И ето го сега ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-10-25T14:39:13+03:00 1.3K 1

Историята на глупака 🇧🇬

Историята на глупака
- Нека ти разкажа една история - рече мъжът и се почеса по брадата с кутре.
Гласът му ме стресна.
- Откъде се взе? - изненадах се.
Той смръщи вежди, но се отказа да отговаря, а вместо това цъкна с език и се усмихна. ...

LeadFoot

Проза » Рассказы

2013-10-25T14:34:39+03:00 1.2K 4

Дъхът на вятъра 🇧🇬

- Виж този плакат, във ВИТИЗ играят пиеса на Недялко Йорданов - побърза да я успокои Любослав. И се усмихна, повече на собствената си шега, дошла внезапно. За да наруши сковаността, която беше обхванала двамата.
- Кажи ми нещо- я подкани той.
- Копче - вече усмихнато му отговориха кафявите й очи, ко ...

lubara

Проза » Рассказы

2013-10-25T11:17:43+03:00 1.5K 4

Дъга върху крило на самолет 🇧🇬

Виждали ли сте Дъгата? Аз я видях. Видях я отразена върху крилото на един самолет, който стоеше неподвижен във въздуха. Или поне реших, че съм я видял, защото самият самолет в очите ми представляваше малка сребриста точка, приела приблизителната форма на самолет. Дъгата е истински видима само като о ...

Tzeck

Проза » Другие

2013-10-25T10:45:03+03:00 1.2K 2

Обичам те 🇧🇬

Обичам дългите ти мигли, играещи със слънчевия лъч. Обичам косата ти, лумнала в огъня от морски залез. Обичам хладните ти мокри пръсти, когато се наплуваш в синята безбрежност. Ръцете ти в косите ми, ръцете ти в ръцете ми – това е най-прекрасното за мен. Обичам да шептим до бутилката с вино, да крад ...

adventure1997

Проза » Другие

2013-10-25T10:26:59+03:00 945