Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Вярвате или не... 🇧🇬

Вярвате или не...
Премахнахме смъртното наказание да бъдем демократи
и по едно-едничко нещо да изпреварим Съединените щати.
В България няма футбол, но има повече футболни хулигани
от Англия - майката на футбола. ...

Qndov

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-05-07T17:04:36+03:00 813 1

Пролет 🇧🇬

Истинската пролет идва със събуждането на природата.
С упоителния мирис на люляка.
С огнено червеното на божура.
Със зелената свила на гори и поля.
Със златния дъжд, който ...

shon

Проза » Другие

2013-05-07T16:50:01+03:00 906

Три стъпки измама 🇧🇬

Отново е пълнолуние.
През прозореца сребърни снопчета се спускаха върху лицето на сина ми.
Това малко създание бе глътките ми въздух в дробовете. Целият ми живот. Вдъхновението върху празната страница на монитора.
,,Имате съобщение в пощата''
Разсея ме малкото пликче, примигащо на екрана. ...

elenasim1

Проза » Другие

2013-05-07T13:03:48+03:00 1.6K 24

На ръба на пропастта 🇧🇬

НА РЪБА НА ПРОПАСТТА
Огледа около себе си и навсякъде бе бездна... Бездна, която застрашаваше да я погълне, заедно с целия ù нещастен живот.
"Точно на мястото си съм", помисли си тя и спирайки крясъка си, започна да се взира с копнеж в дълбините на бездната. Зейналата ù паст сякаш я подканяше да ско ...

dimex666

Проза

2013-05-07T12:48:59+03:00 781 2

Истински предсказател (втора глава) 🇧🇬

Старицата (втора част)
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасат ...

Siada

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-05-06T12:38:10+03:00 1.4K 3

Омраза или страст 🇧🇬

Велизар спокойно си вървеше по тротоара, а насреща му Любен бесен.
- А! Любене! Какво има?!
- Велизаре, ще те убия - бесен го удря.
- Какво ти става? - Става, ала той се приближава към него и го удря в лицето.
- Ти да не си полудял - Любен се приближава към него. ...

angelskiogyn

Проза

2013-05-05T15:44:32+03:00 836

Играта на любовта 🇧🇬

Видя го случайно. Дори не се надяваше да срещне този, който ще промени живота ù. Дори не беше се постарала да изглежда добре, но съвсем няма да описваме външния ù вид. Това не беше важно. Важното ставаше в сърцето, не отвън. И ето го и него. Висок, красив, мъжествен. Имаше от онези погледи, които ся ...

teddy7

Проза » Рассказы

2013-05-05T14:32:21+03:00 749 2

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли дните, когато беше влюбен в мен?
Ти беше единственият, когото обичах! Първият
мъж, в когото се влюбих! Мечтаех за един свят с теб!
Преди да се запознаем, избягвах любовта. След това
ти се появи… Като луда се привързах към теб! ...

maraya94

Проза » Другие

2013-05-05T10:26:06+03:00 750

Тrapped 🇧🇬

Чувам. Виждам. Дишам.
Не чувствам нищо.
Изправям се.
Те ме гледат. Те шептят.
Има нотка на тревога в гласовете им. ...

heliclosethedoor

Проза » Другие

2013-05-04T21:40:33+03:00 776

От тъмнината 🇧🇬

Това са първите ми стъпки във фантастиката. Надявам се, че ще харесате текста. Остана само да добавя, че критиката е добре дошла.
От тъмнината
Светът потъна в мрак. Вече повече от седмица продължава така и никой не знае кога ще свърши. Свещениците проповядват разпалено, че това е божие наказание, че ...

LeadFoot

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-05-04T21:39:02+03:00 1.2K 1

Мъжът на Парашкевова 🇧🇬

МЪЖЪТ НА ПАРАШКЕВОВА
Щом се пенсионирах, и извадих списъка с нещата, които си бях набелязал да върша след приключване на четиридесетгодишния ми счетоводителски стаж. От тия цифри животът ми беше омръзнал. Заспя нощем, цифри на талази ме заливат. Гушна жената да не циври,че никакъв ме няма, пак цифри ...

latinka

Проза » Рассказы

2013-05-04T18:11:13+03:00 1.1K 6

Слушателят 🇧🇬

Нервно приглаждаше брадата си, докато ме слушаше. Аз говорех и говорех през сълзи - не можех да спра! Сякаш като изрека, цялата мъка, болката ще спре. И сякаш повтарянето на събитията ще заличи спомена, оставен от тях. Не успях да привлека вниманието му нито с разказите за семейството ми, нито с раз ...

teddy7

Проза » Другие

2013-05-04T13:13:37+03:00 655

Нейната нощ 🇧🇬

Входната врата се отвори шумно и две разгорещени тела прекрачиха прага. ТОЙ я притисна към стената и започна да впива устните си в нейните. Правеше го грубо и нежно едновременно и това я караше да изтръпва цялата. ТЯ не беше такова момиче. Винаги успяваше да се контролира и да отблъсква момчетата с ...

teddy7

Проза » Рассказы

2013-05-03T20:18:35+03:00 792

(Не)човешко 🇧🇬

Момчето най-накрая видя град в далечината. Беше на около петнайсетина минути пеш по прашния път. От два дена не бе спирал за почивка. Нямаше избор, трябваше да ходи пеш. Беше намирал колела, но не ставаха за нищо. А в колите нямаше бензин. Хората го бяха източили преди да се изпокрият. Момчето подри ...

ilichlenin

Проза » Рассказы

2013-05-03T15:35:55+03:00 1.6K 8

Странно е, нали, колко много боли от най-хубавите спомени... 🇧🇬

Има чувства, за които не говорим. Неща, които никога не изричаме на глас, но това не означава, че не ги изпитваме или че не ни разяждат... или че не са силни. Понякога даже адски силни и истински. Скриваме тези чувства някъде там под фалшивите усмивки, евтиния етилов алкохол, безсмислените нощи в ба ...

Little-Sunshine

Проза » Другие

2013-05-03T14:44:50+03:00 3.5K 2

Катя 🇧🇬

Катя беше моя ученичка, навремето учих и баща ù Симеон, същия онзи Симеон, когото, поради славата на изкусен музикант и певец, наричаха славея на Сакар. Тя растеше в задружно и щастливо семейство. Безоблачно и радостно детство имаха те със сестра си Иванка, детство, което се радваше на грижите и оби ...

georgovabc

Проза » Рассказы

2013-05-03T14:37:14+03:00 1.2K 1

Предизборно 🇧🇬

- Камера! – работи.
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на този изстрадал народ! Нашата партия…
- Стоп, имаме технически проблем! Може ли отначало?!
- Стига вече демагогия, стига вече ограбване на…
- Стоп, отново има проблем! Дайте пак! ...

popolo

Проза

2013-05-03T14:26:04+03:00 660 1 2

Само още една последна глътка... 🇧🇬

Чувах тихия, но ясен звук на леда в чашата му. За един кратък момент помислих, че всичко, което желаех точно сега, беше да захапя онези сладостни устни, които отпиваха поредната глътка уиски.
Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. ...

Cvii

Проза » Эротическая

2013-05-03T14:22:11+03:00 1.9K 2

Механизмътъ отъ Антикитера 🇧🇬

Корабокрушението при островъ Антикитера, Гърция
Прѣзъ 1900-та година, по време на Великдень, два кораба на ловци на сюнгери, чиито капитанъ билъ Димитриосъ Кондосъ, пуснали котва на единъ малъкъ гръцки островъ – Антикитера. Той се намира между островъ Китера, до южния брѣгъ на Пелопонесъ, и островъ ...

argiloff

Проза » Другие

2013-05-03T14:16:54+03:00 957

Мъжки разговор 🇧🇬

„Много по-лесно е да станеш баща, отколкото да останеш баща.”
Василий Осипович Ключевски /1841-1911 г. / - руски историк и обществен деятел, академик
-Седни, майсторе, седни да си поговорим дорде сме само двамата, без жената и без децата. Що-годе прилична къща построихме с теб и с помощниците ти, но ...

Eia

Проза » Рассказы

2013-05-03T13:09:58+03:00 1.2K 10

Леля Марче 🇧🇬

Тя се появи в нашия живот малко след 10-ти ноември 1989-то лето господне. Явяваше се единствената жива роднина на мъжа на сестрата на майка ми. Чувала бях за нея, но преди това я споменаваха много предпазливо, защото беше опасно да имаш роднини избягали на запад. Може да се каже, че дори не я искаха ...

marinax

Проза » Рассказы

2013-05-03T11:18:39+03:00 1.6K 5

Въвеждане в любовния живот 🇧🇬

- Гледай, гледай, това там е Цветана!
- Коя Цветана?
- Оная бе, от нашия клас!
Старата ми съученичка Веселина сочеше към една разплута повлекана, на чиято ръка беше здраво прикрепен дребен мъж. Жената пристъпваше тежко и авторитетно, а мъжленцето до нея, аха и да увисне като чанта в ръката ù. Впроче ...

latinka

Проза » Рассказы

2013-05-03T11:15:12+03:00 1.1K 7

Никой и всеки 🇧🇬

Сами избираме кои да сме, всъщност все еднакви. И да си никой възможно ли е? А струва ли си да си някой? А когато никой си, нима не можеш ти да бъдеш всеки? Въпроси все без отговор, а струва ли си и да отговаряш? В този свят да си някой значи всичко, а реално те са някои с ничии лица. Прикрита същно ...

teddy7

Проза » Другие

2013-05-03T11:09:04+03:00 718

Джерман 🇧🇬

ДЖЕРМАН
Отгледаха го в една срамежлива къщурка, която се беше сраснала с планината, наполовина гушната между дърветата, наполовина ококорена към шосето, което криволичеше току пред нея. Очите му биваха ту жалнозелени като листата на околните клони, ту острозелени като очите на разярена дива котка. Т ...

purko59

Проза » Рассказы

2013-05-03T10:44:16+03:00 1K 7

Обрат на любовта 🇧🇬

Тя беше красива, умна, забавна, изпълнена с такава доброта, че всеки можеше да я манипулира както си иска. Наивна и тъй мила - това беше тя. Естествено, всички я обичаха, или се правеха - това не е ясно. Всяко момче в малкия град я харесваше, всеки искаше да я има, да докосне тъмните ù коси, да усет ...

eva-dji

Проза » Рассказы

2013-05-02T20:22:29+03:00 1.2K

Обратен ефект 🇧🇬

Мерна рекламната брошура на самия край на бюрото си, крепеше се направо на магия. Ако не беше там, едва ли щеше да я забележи сред царящия хаос наоколо. Искаше всичко да му е пред очите и на бюрото нямаше празно местенце игла да сложиш, но изрично бе забранил на чистачките да се доближават до него. ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-05-02T19:46:40+03:00 987 3

Четири удара на сърцето 🇧🇬

В памет на Анджи... нашето криво рамо, без което нямаше да има кръг от четири биещи сърца ❤❤❤❤
Вълнуващо е, че сме способни да се доверим на хора, които изобщо не познаваме, не сме виждали и вероятно никога няма да видим!
“По повод шеговитата реплика на Дани, че ние четиримата не трябва да се виждам ...

suleimo

Проза » Рассказы

2013-05-02T19:37:19+03:00 4.1K 2 71

Осем души в един автобус (без да броим агнешкото) 🇧🇬

Автобусът на лятото подрани с поне около час и половина (галактическо време) и ранното му пристигане на централната априлска автогара изненада всички, освен жаркото ухилено слънце, което беше прекалено заето да мастурбира, наслаждавайки се на собствените си отразени в палавите речни води пищни къдри ...

Tzeck

Проза » Юмористическая

2013-05-02T19:20:58+03:00 1.3K 1

Антина 🇧🇬

Една малко дълга част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
Заредиха се усилни дни на работа от сутрин, та до късно вечер. Наред с фамилията се трудеха и много сезонни работници, надошли от освободените, но опустошени краища на отечеството. Те живееха във външните постройки край градините и ...

Ondra

Проза » Повести и романы

2013-05-02T19:13:39+03:00 1.3K 2

Навикът и любовта 🇧🇬

НАВИКЪТ И ЛЮБОВТА
Идиотът в моя живот! Най-прекрасният и „безгрешен” мухльо, който някога съм обичала! Абе, и аз съм си една „ценителка” на мъже...
Всички други преди тебе бяха заглавия на списъци за черни точки, целящи опетняване на чистата ми любов към тях. Интересно, защо ли си мисля, че ти дори ...

AvR1tO

Проза » Рассказы

2013-05-01T22:43:10+03:00 1K 2

Изневяра 🇧🇬

Изневяра
Хортензия хвърли последен поглед на лика си в огледалото и остана доволна. Или по-скоро задоволена от образа, в който прозираше хубост, но само ако много пристрастно търсиш следи от приятни черти в отминало време. Тя имаше хубави очи, а както се казва, в тях се четяла душата. При много вним ...

latinka

Проза » Рассказы

2013-05-01T22:35:02+03:00 2.5K 12

Писателят 🇧🇬

Пишеше разкази така, както се любеше - напористо, с хъс, без да обръща внимание на времето и усилията, вложени в тях. Разбираше от поезия толкова, колкото диспечер на вечерен влак от кравешки лайна, затова на картичката под името му се мъдреше надпис - "Разказвач на истории". Сам не знаеше откъде му ...

Bardejov

Проза » Рассказы

2013-05-01T22:09:21+03:00 1.1K 1

Всичко, което не мога да ти кажа 🇧🇬

Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...

gabsis

Проза » Другие

2013-05-01T20:00:52+03:00 2.8K 2

Художникът и музикантът 🇧🇬

В северния край на града живеел Художникът!
Кой не бил чувал за него? Той имал една полусрутена къща, която се отоплявала само от цветовете на неговата палитра! Беден бил (макар че много поръчки изпълнявал).
Главната причина за неговата бедност била момичето, което живеело в южния край, и което всич ...

rhinswind

Проза » Рассказы

2013-05-01T19:53:27+03:00 912

Мастиленото петно 🇧🇬

Живяло някога едно мастилено петно. Може и да ви се стори странно, но по онова време мастилото още не било измислено. Е как тогава, с право ще ме попитате, ще живее петно от нещо, което още не е изобретено?! Ти с всичкия ли си?! Аз обаче предпочитам да не се отклонявам от целта си, а именно – да ви ...

popolo

Проза

2013-05-01T19:49:44+03:00 772 2

Скривалището 🇧🇬

Това е вторият от двата ни съвместни разказа по темата за края на света, които написахме с Ива Касабова като експеримент и за които споменах при предишния разказ. Приятно четене :)
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ани въздъхна, протегна и се огледа. Димитър драскаше с клечка по пода, Петър не я изпу ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-05-01T19:01:53+03:00 1.2K 7

Истински предсказател (първа глава) 🇧🇬

Първа глава
Старицата
“Аз не винаги съм била такава, не. Дори и да не ти се вярва, някога аз бях като теб...“
Това бяха първите ù думи, когато се запознахме. Коя е тя ли? Това ще разберете скоро. А коя съм аз? Това няма значение, защото това не е моята история, това е история зя един живот. Но нека ...

Siada

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-05-01T18:50:32+03:00 1.6K 5

Дървото на рода 🇧🇬

Старецът се тътреше бавно по обраслата с бурени пътека, подпирайки се тежко бастуна си в опит да облекчи разядените си от артрит стави. Правнукът му, Сашко припкаше като козле напред, като от време на време се спираше да си поиграе я камък, я с пръчка, но не се задълбочаваше в играта и често хвърляш ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

2013-05-01T18:44:36+03:00 887 1

Рeтро роман 9 🇧🇬

Глава девета
Игрище Славия беше на две крачки от площад Руски паметник. Беше оградено с дървена тараба от дебели, почернели от дъждове и старост дъски. Момчетата от махалата, при удобен случай, изтърбушваха по някоя дъска за да се проврат през дупката и да влязат гратис на мачовете. Футболното поле ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-05-01T13:02:55+03:00 902 1 3

Музикалния балкон 🇧🇬

Беше топла лятна нощ през 1978 година, най-топлият месец юни, който някога съм виждал. Но да се каже честно, аз още не бях видял нещата от живота. Топлината въздействаше на растителността пресушаваше листата на дърветата, но още бяха зелени и пълни с жизненост. Аз бях само едно 16 годишно момче, кое ...

nekro

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-05-01T10:31:18+03:00 1.2K