Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

За празния ти хладилник (и пълното ми сърце) 🇧🇬

И тази сутрин няма да ти направя закуска. Но не защото аз не закусвам, а ти нямаш котлон (а мрънкаш все за палачинки). Ако трябва да съм честна, дори не знам как се правят палачинки, но щях да се науча, ако беше поискал. Разбрах какво е „плювиограма“ (for God’s sake!), та едни палачинки ли няма да з ...

elituUu

Проза » Письма

2013-04-30T10:51:34+03:00 1.4K 3

Този мъж 🇧🇬

Видях го, докато чаках колежката си. Май бях и подранила, та запалих една цигара... Стоеше на не повече от метър, бръкнал в джобовете си гледаше нанякъде. Погледът му беше някак празен, озлобен. Какво ли беше преживял този младеж? Беше на не повече от 22 години, но изглеждаше някак на доста повече. ...

cvetka-koketka

Проза » Другие

2013-04-29T23:11:01+03:00 1.5K 2

Антина 🇧🇬

Една част от новия ми роман с работно заглавие "Антина".
* * * * *
Не минаха две седмици и Сандо Фучеджи се върна у дома. Беше свършил добра работа, но нещо го ядеше отвътре и това се усети веднага.
Извика синовете си в голямата стая, която някога беше семейната спалня, а сега в нея се влизаше рядко ...

Ondra

Проза

2013-04-29T18:13:55+03:00 1.3K 2

Диагноза "книжар" 🇧🇬

В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука. ...

WIK

Проза » Другие

2013-04-29T17:53:45+03:00 1.1K

Студеният дом 🇧🇬

Дядо Панайот не искаше да вижда никого. Минаваше за саможив човек в старческия дом. Ама те какво знаят? Защо да се разкрива и доверява тепърва. Тук всички са му чужди. То пък, нали именно близките му го натикаха тука. Все добрини е правел, а все са го наранявали и предавали. Всички. Синовете му и те ...

pepsi1975

Проза » Рассказы

2013-04-28T20:06:20+03:00 1.5K 6

Сватба без булка 🇧🇬

СВАТБА БЕЗ БУЛКА
Понякога си мислим, че времето, в което живеем, е много динамично, интересно, напрегнато и многолико, че сетивата ни са изострени и светкавични, че мозъците ни са усложнени и мощни, жадни за проникването и в най-закътаните тайни, обладават ни страховити и невероятни теории, енергии, ...

purko59

Проза » Рассказы

2013-04-28T15:07:46+03:00 1.4K 12

Красотата в живота и извън него 🇧🇬

Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...

voracious

Проза » Другие

2013-04-28T14:55:43+03:00 736 1

Разковани дъски -30 🇧🇬

Жена ми, като ме види да се бръсна, изпада в истерия и започва да крещи: "Идиот!"
Наскоро открих причината за това - вместо самобръсначката, съм ползвал досега белачката ù за картофи...
Обичам да спя до обяд. През останалото време сядам да си почина.
Мислеше, че е стигнал върха на сладоледа и радост ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2013-04-26T23:45:38+03:00 1.5K 2

Пролетни настроения 🇧🇬

Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...

jasmine

Проза » Другие

2013-04-26T23:33:57+03:00 1.3K

Лолита 🇧🇬

Тя бе от онези тихи момичета с големи мечти. От онези, с големи, зелени очи, пълни с копнеж и сияние. От онези, с тъжните, красиви усмивки, криещи тайни и обещания. Тя бе от онези, с които можеш да си мълчиш дълго време и да се наслаждаваш на тишината. Тя бе от онези момичета, които искат само безкр ...

Dess-troyer

Проза

2013-04-26T23:29:26+03:00 846 2

Лакташ 🇧🇬

Казвам се Лакташ. И това е името ми. То си е мое. Както и душата. За тялото обаче ще е лъжа, ако го кажа. То не е Тиберий. Лакташ съм аз. То е Тиберий. Беше. После аз му го взех. А Тиберий къде е, не знам. Особено държа да разберете, че не ме интересува дори и най-дребничката идея, най-малкия намек ...

Mikka

Проза

2013-04-26T23:25:52+03:00 817 2

Бучинска 🇧🇬

Над Суходол се развихряше буря. Щеше да вали обилно. Светкавици проблясваха тук-там, променяйки светлината на майския следобед. Миризмата на сметище се разнасяше близко над свежата трева и попарваше всяко цвете. Полските маргаритки бяха оклюмали и с всяка капка, падаща върху тях, целуваха земята. Да ...

yavorancho

Проза » Рассказы

2013-04-26T13:36:29+03:00 907

Един ден във Велико Търново 🇧🇬

Утро е. С родилни мъки отваряш очи, за да посрещнеш новия ден. Един от многото дни, които те чакат. Ако си оптимист, де. Или по-скоро песимист? Да, оптимистът не приема дните като даденост. ‘’Той ги изживява’’. А ти успяваш ли? И как? Е, сигурно можеш и по-добре. Сякаш ти пука...
Излизаш навън и, кл ...

demise

Проза » Рассказы

2013-04-26T13:22:26+03:00 1.3K 4

Сюрреализми на 13 етаж 🇧🇬

Сюрреализми на 13т етаж
Първа картина
От раздрънкания буик, випуск 1984г. излезе двадесет и осем годишен, облечен в елегантен сив костюм мъж. Разроши прилежно зализаната си коса, разхлаби червената вратовръзка и примижа срещу силното юлско слънце. Пред него се извисяваше като замък от фентъзи роман ...

azazel

Проза » Рассказы

2013-04-26T13:18:43+03:00 910 2

Пустинни неочакваности 🇧🇬

и прочие ненадейности.
Професор Томов минаваше за една от най-търсещите и творчески личности по Земната повърхност. Бремето на неспокойния му дух се споделяше от неговия верен асистент Емо. Те двамата някак си винаги успяваха да забъркат всевъзможни каши в името на научните си изследвания.
Точно тов ...

marinax

Проза » Фантастика и фэнтези

2013-04-26T13:09:43+03:00 1.1K 1

След сватбата 🇧🇬

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Прос ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-04-26T11:08:15+03:00 1.2K 6

Животът е розов 🇧🇬

Не знам какво повече ме измъчваше в Испания - безмилостната горещина
или безмилостната носталгия по дома. И двете бяха еднакво смазващи,
изпепеляващи душата ми. А по жестока ирония, където и да отидех да
работя на строеж или ремонт като бояджия, навсякъде искаха от мен да
боядисвам стените в... розо ...

duffmckagan

Проза » Рассказы

2013-04-26T09:51:28+03:00 787 6

Прелестна любов (част2) 🇧🇬

- Проблемът е, че никой не знае къде точно живее семейство Старк. – обади се Франческа.
Настана мълчание и никой не се обаждаше. Междучасието свърши и всички отидохме в час. Не можах да повярвам, че Селин беше на чина си и драскаше по тетрадката си. Аз се доближих до нея.
- Как си? – попитах загриже ...

ani4ka1616

Проза » Повести и романы

2013-04-26T07:50:32+03:00 1.3K 5

Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част трета. 🇧🇬

„…Нека да е русокоса, брат ми, с дълго бедро и опияняваща гръд… Пък да става каквото ще!!!”
Думи на брат ми - Санчо.
Нямам сърце да му строша хатъра…
Б.
Отварям вратата. Стринка Мария с една наистина голяма тава с баница в ръце само се усмихва… И кима с глава: ...

kalin8

Проза » Рассказы

2013-04-25T22:50:06+03:00 1K 1

Пътуване из настоящето 🇧🇬

Вървя из центъра в този късен следобеден час с куфарче в ръка. Усещам как ме галят по лицето, с нежни милувки ме обсипват. След секунда се свестявам. Нашето безценно слънце, невиждано месеци наред. Прищраква ми: майната му на всичко, отивам на платото. Иде ми да го захвърля това куфарче, само ми се ...

otdaden

Проза » Письма

2013-04-25T17:50:55+03:00 1.4K 2

Наздраве за края 🇧🇬

Имам удоволствието да ви представя Ива Касабова - автор на разкази, с която работим от известно време заедно. Така и не можах да я накарам да се престраши и да се регистрира, но по-нататък - с нейно разрешение - ще качвам и някои нейни разкази. Настоящият разказ обаче е един от двата съвместни, коит ...

malkiatprintz

Проза » Рассказы

2013-04-25T16:59:11+03:00 1.2K 13

Съвсем по роднински 🇧🇬

„Няма по-верен белег за лошото устройство на градовете
от изобилието в тях на юристи и лекари.”
Платон
„Добрите закони са родени от лоши нрави”
Тацит ...

Eia

Проза » Рассказы

2013-04-25T15:13:22+03:00 1.3K 10

Малък е светът (2) 🇧🇬

Денят е прекрасен, слънчев и мързелив. Шефът в командировка, а в офиса е спокойно както никога. Четейки си хороскопа в Yahoo.com отпивам малки глътки тръпчиво еспресо с едно захарче.
Телефонът ми избипка, трябва да сменя онзи стандартен тон на Нокиа, оповестяващ есемес. Зарових ръце трескаво в чанта ...

NikitaYan

Проза » Рассказы

2013-04-24T21:32:45+03:00 1.2K 1

С лицето на омразата 🇧🇬

Намразих я от момента, в който я зърнах. Предизвикателна фигура, дълга руса коса и надменно изражение – в най-общи линии това беше най-характерно за нея на пръв поглед – моята доведена сестра.
Веднага стана ясно, че чувствата ни са взаимни, макар да се опитвахме да ги прикриваме заради нашите. Аз по ...

hristam

Проза » Рассказы

2013-04-24T11:24:08+03:00 2.5K 2

Оползотворяване на безполезното 🇧🇬

Отдавна бе минало полунощ и болничното отделение, където лежаха пациентите в кома, тънеше в подтискаща тишина. Санитарят, млад мъж на име Симон, току що бе приключил с почистването на коридора и в момента си почиваше на една дървена пейка. Роден в Източна Европа, той бе имигрирал в Америка преди год ...

Heel

Проза » Рассказы

2013-04-23T21:00:44+03:00 1.3K 1

из... Дневникът на старата вещица... 🇧🇬

Kогато смяната на сезоните се очаква да донесе слънце, парещо, жарко, горещо, вливащо живот в изтерзаните от зимните бури вени на топлокръвните, а вместо това пясък сух разпръсква вятъра неканен и дъжд пороен засипва бетона... Когато някъде виелица в душата бушува, разкъсваща най-скритите ù места и ...

tabyy

Проза

2013-04-23T20:47:50+03:00 1.2K

Обожавам жените напролет 🇧🇬

Обожавам жените напролет
***
„Обожавам жените напролет... дори и ниски, и високи, и слаби, и не толкова слаби, и руси, черни, червени... даже и „сини”.
Обожавам ги всичките! Обожавам ги винаги... и лято... и зима, и ден... и нощ... и на работа... и на почивка.
Обожавам... и жените от офиса ми. ...

sirDIMITRI

Проза » Юмористическая

2013-04-23T19:01:20+03:00 2.2K 9

Балерина 🇧🇬

Завъртане. Второ. Трето. Силует, преминаващ през стаята волно и леко, като пеперуда. Ефирна сянка, носеща се от невидима сила. Тяло-струна, опъната до скъсване - безумно грациозна, изпълнена с лудото, омайно ухание на младостта.
Танцуваше сякаш настървено, като диво животно, което се мята в клетката ...

Dess-troyer

Проза

2013-04-23T13:37:49+03:00 753 1

Вещицата съседка 🇧🇬

Вещицата
Навън гърмеше и трещеше. Ярки светкавици цепеха далечината. Застинала на прозореца, вещицата Аджая се наслаждаваше на гледката, изпаднала в екстаз. Очертаваше се един превъзходен ден, изпълнен със злини. Но нещо не ù даваше покой и тя се чудеше какво би могло да е това нещо, което да помрач ...

marinax

Проза

2013-04-23T12:55:01+03:00 1.3K 1

Кандидат за работа в Небесното царство 🇧🇬

Снощи до късно разглеждах обяви за работа. Бях легнал с лаптопа в ръце и неусетно съм заспал. Но и в съня си продължих да чета обяви за работа. Така попаднах на следната обява: "Небесното царство набира ангели пазители". Ха!? Отворих обявата и зачетох..." Небесното царство е една от най-големите ком ...

duffmckagan

Проза » Другие

2013-04-23T12:42:34+03:00 682 1

Ликувай, народе! 🇧🇬

Неизбежно ми жури, подкупна ми аудиторийо и неконкурентна ми конкуренцийо, съобразявам се с вашите препоръки и отговорно и старателно насочвам очи към себе си. Въпреки особеното ми мнение, налага се да се представя и да окажа чест и почитания на вашите особи. Казвам се Врътьо Чакръков и съм литерату ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2013-04-23T10:39:16+03:00 1.1K 2

Писмо без адрес... 🇧🇬

Здравей, приятелю.
Днес отново мислих за теб, когато погледнах колието, което ми подари на последната ни среща... колието, което казва "Обичам те завинаги, защото си такава, каквато си!"... да, само то остана да напомня за нашата любов, преминаваща през огън и вода и все пак невъзможна.
Задавах си в ...

NoNameGirl

Проза » Письма

2013-04-22T11:08:06+03:00 1.2K 4

Дъжд 🇧🇬

На Р.П.
Слънцето вече почти се беше сляло със хоризонта. Настъпваше този прекрасен момент, точно преди залез слънце. Слънцето протягаше със сетни сили последните си лъчи. Тези лъчи бяха по-различни от онези, които огряваха през деня. Те сякаш окъпваха в злато всичко, до което се докоснат.
Той поглед ...

alex-sherbet-lemon

Проза

2013-04-22T11:05:28+03:00 764

Кадифе 🇧🇬

Кадифе
Светлината се процеждаше мъчително, на вълни и болезнено ярка през стиснатите ù клепки... Усети, че се пробужда и я връхлетя ужасът, че болката отново ще се върне – изгаряща отвътре, неконтролируема и безмилостна. Вслуша се в себе си, леко се размърда и опита да премине през всяка частица от ...

Ondra

Проза » Рассказы

2013-04-21T20:57:00+03:00 3K 7

Пътят към Дявола и обратно към Бог 🇧🇬

Беше дълга зимна нощ, в която, освен смразяващия полъх на вятъра, не се чувстваше нищо друго. През клоните на старите дървета Луната сляпо се опитваше да погледне
навътре в Тъмния Свят на демоните и черните ангели, които винаги очакваха с нетърпение поредните скитащи и блудни души, уморени да търсят ...

Luna13

Проза » Рассказы

2013-04-21T20:38:00+03:00 1.2K 6

Падам си по разнообразието 🇧🇬

Много обичам да си разнообразявам живота. Не, не, чакайте! Не ви ли се струва, че понякога той е страшно монотонен. Виждали ли сте застинала водна повърхност, покрита със жабуняк? Ей това е животът от време на време. Зная, че всички сте изпитвали това неприятно усещане, но всеки се спасява поединичн ...

ZAGORA

Проза » Юмористическая

2013-04-21T16:15:33+03:00 1.1K 1

Чисто сърце (по Хари Потър) 2 🇧🇬

- Дъденце, раздаде ли поканите на приятелчетата си? – попита с умиление Петуния, докато бършеше със салфетка храната, покапала по дрехите на любимото ù синче. Семейство Дърсли, както всяка вечер, се бяха разплули около масата и лакомо поглъщаха обилната вечеря.
- Какви покани? – промърмори кратко за ...

sSmile

Проза » Рассказы

2013-04-21T16:08:57+03:00 908 2

Прелестна любов (част1) 🇧🇬

Хей, хора, казвам се Джейк, Джейк О’Конър . Живея в Северна Америка, е, живеех, преди 3 седмици се преместих да живея в Англия. По точно Блекбърн. Тук вечно вали и има много мъгла, слънцето рядко се показва. Аз хич не обичам това време, но какво да се прави... е да ви разкажа нещо повече за мен – на ...

ani4ka1616

Проза » Повести и романы

2013-04-21T15:59:08+03:00 1.5K 1

Ретро роман 8 🇧🇬

Глава осма
Оркестърът засвири танго. Радослав стана и покани Мила. Взе я в обятията си и я понесе по дансинга. Както всяка съботна вечер в ресторант “Ариана” нямаше празно място. Времето беше прекрасно и цяла София беше тук. Бяха дошли с приятели да се позабавляват след тежката работна седмица. Вили ...

gudman

Проза » Повести и романы

2013-04-21T13:59:29+03:00 841

Провал 🇧🇬

Събудих се по-рано от обикновено. Главата ми бучеше ужасно. Искаше ми се да не се бях събуждал. Имам ужасното чувство, че съм се провалил в нещо голямо (все едно съм изгубил финалния плейоф в последната секунда), празнота, страх, разочарование. Погледът ми беше леко мъгляв. Станах от леглото, едва н ...

alhimika

Проза

2013-04-21T10:23:07+03:00 1.5K 1