Рассказы и проза — авторские и эротические рассказы онлайн | Откровения

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син 🇧🇬

Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Балерина 🇧🇬

- Къде е вашата болна?- попита жената, седнала до мен.
Любопитството в очите ù бе видимо. Маслиненозелените сенки по клепачите ù блестяха под лампите на болничният коридор, в края на който бяха паркирани инвалидните колички. Сивият бастун в дясната ù ръка изглеждаше доста износен, но на топката в кр ...

nigyar

Проза » Другие

1.5K 4

Някой, който ме познава 🇧🇬

Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне д ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 4

Жените.. 🇧🇬

С много жени съм бил в живота си... Всичките: красиви, чувствени, с усет към любовта... Нито една не беше притеснителна и всяка смяташе, че друга като нея няма... С много жени съм бил... Прекалено много... Идваха, отиваха си, някои оставаха за малко повече, други за по-малко, трети изобщо не оставах ...

shushka

Проза » Другие

1.2K

Джон/Джейн глава 3 🇧🇬

III
Джейн отвори с мъка лявото си око. С още по-големи усилия накара и дясното да се пробуди. Двете заедно примигнаха сънено пет-шест пъти и се огледаха наоколо. Това, което видяха обаче, се оказа доста неприятно за гледане. Джейн беше вързана здраво за едно дърво. От двете й страни бяха Бен и Мери, ...

gfto

Проза » Фантастика и фэнтези

921

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Сънуване с отворени очи
Още от малка сънувам странни неща. Огромни сгради, невероятно високи и красиви, пясъци и непознати дървета, хора в различни, непознати за мене облекла.... Отдавах го на невероятното си въображение.
Всичко започна, когато бях 20-годишна. Тогава нещата станаха истински. Гледах ...

tiha

Проза » Другие

1.4K 1

Мисли 🇧🇬

От дебрите на своя ум не смятам себе си за гениален, макар много да ми се иска да съм. Аз съм някой, който обича да пише и на когото му се отдава понякога да мисли. И сега нещо ме подтикна да използвам тази моя дарба. Имам предвид писането, мисленето надявам се ще дойде от самосебе си.
Ще започна ма ...

EleazarC

Проза » Литературные очерки

1.7K

вик 🇧🇬

Вик проряза тишината. Вик за помощ или се раждаше нов живот. Не, той сякаш идваше дълбоко от недрата на земята. Някой наистина търсеше спасение! А наоколо беше безлюдно. Тук-таме се мяркаха червените отражения на неоновите лампи, по пустия булевард. В далечина се чу клаксон на кола. Въздухът наоколо ...

mari45

Проза » Рассказы

1.2K

Картината 🇧🇬

- Ще си купиш ли небе?!
Думите замериха съзнанието ù с неочакван, първичен ужас. Душата ù изпищя, наранена от въпроса на непознатия.
- Купи си.
Взря се в картината. Пейзаж – малко планини, в ниското река и много, ама много небе. Изглежда тъжно. Есенно е. Виждаше облаците вдясно.
„Крият копнежи по сл ...

марси

Проза » Рассказы

1.4K 2 9

Трите вързопа 🇧🇬

Странната групичка се придвижваше бавно по снежната пъртина, по която, въпреки засилващия се снеговалеж, все още се виждаха следите на вървящите по–напред хора.
Мъжът крачеше приведен, затиснат от огромната тежест на двата вързопа, които се поклащаха на гърба му, готови сякаш всеки момент да се стов ...

Ambrouse

Проза » Рассказы

1.2K

Пазителят на нощта /част първа/ 🇧🇬

- Ставай, имаш посетител - каза хазяйката, раздрусвайки спящия мъж. Това явно не даде ефект, и тя мърморейки напусна стаята. След малко се върна с кофа с вода, а дяволития пламък в очите, издаваше задоволството от предстоящото действие.
Филип скочи в леглото, махайки инстинктивно с ръце във всички п ...

satanas

Проза » Рассказы

891 1

Интервюто 🇧🇬

ИНТЕРВЮТО
- Ало, обажда се Радост.
- О -o- о, Радост, здравей! Сега ще ти дам адреса. – Гласът на мъжа звучеше свежарски. – Къде съм го сложил?... А, ето го: ул. “Съединение” 25, на втория етаж.
- Съе – ди – не -ние 25. Готово! Записах го!
- О’К’. Ще се видим там. ...

siaina03

Проза » Рассказы

1.6K

Снежната кралица 🇧🇬

Снежната Кралица
Винаги в приказките и екранизациите, досега Снежната Кралица е представяна като една зла, красива и студена жена, която има за цел да разруши всяко добро и нежно нещо. Но аз ще ви разкажа друга приказка.
Имало едно време едно малко и сладко момиченце. То живеело заобиколено от любов ...

ice_heart

Проза » Сказки и произведения для детей

3.6K 4

Ще ми липсваш 🇧🇬

Скоро щеше да стане една година, откакто започнаха да си пишат. Колкото и да е странно, помнеше дори датата, на която за първи път видя снимката ù в онзи сайт. Още тогава му се стори позната, като човек, когото е зърнал мимоходом, а после са се разминали мълчаливо. Но когато започнаха да общуват по ...

hristam

Проза » Рассказы

1.2K 1

Чалмата гори 🇧🇬

Сянката на старата слива се бе отместила в страни. Слънцето с парещи лъчи докосваше узрелите жълти плодове, а вятърът лениво галеше малките листенца, като от време на време малко по-силно духваше към някоя и друга узряла слива. Прашният черен път, водещ към селото, се виеше като снага на голяма змия ...

nigyar

Проза » Повести и романы

2.4K 11

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите 🇧🇬

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото 🇧🇬

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.1K

Ягода и шоколад 🇧🇬

Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...

Krissy-Soleil

Проза » Рассказы

1.2K

Думи 🇧🇬

Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...

bambamplqkplqk

Проза » Другие

1.5K 4

Лиам и аз 🇧🇬

Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...

Nikkyz98

Проза » Рассказы

1.4K

Трудни отговори 🇧🇬

ТРУДНИ ОТГОВОРИ
- Мамо, аз лизбийка ли съм? – нахлува тя в къщи и въпросът ù ме удря най-неочаквано като гумена палка по главата, отскача към тавана, закача се на полилея и остава да виси там.
- Те ти булка Спасовден... – тихо промърморвам от изненада.
- Мамо, днеска ли чичо Спас има имен ден? И коя ...

Юлия

Проза » Рассказы

1.9K 7

Лили и страната на децата 🇧🇬

Беше красив слънчев ден, макар лятото да отстъпваше бавно мястото си на есента. Аз седях пред прозореца, гледах навън и си мислех за бъдещето, когато вратата на стаята ми се отвори с трясък.
- Защо седиш без работа, Лили? Майка ми се грижи за теб, а ти така ли ù се отплащаш?! Как може да си толкова ...

SweetDaniel

Проза » Рассказы

1.4K 1

Просто хрумване, без заглавие 🇧🇬

Тя се унасяше. Звездите осигуриха спокойствието, което ù бе необходимо, имайки предвид горещия изморителния ден. Лятната нощ беше тиха и ясна. Само щурците можеха да нарушат тази хармония. Ала на полузаспалата млада жена те действаха успокояващо и никак не я дразнеха. След секунди тя потъна в дълбок ...

slaveya98

Проза » Рассказы

1.3K

Въдицата 🇧🇬

Съзнание и Светлина. Мисъл и Облекчение.
Дишам дълбоко, на пресекулки, с непостоянен хъркащ звук. Лошо ми е... Дължа го на болката в гърдите. В устата ми е гадно. Повръщам...
Олеква. Започвам да се радвам. Дробовете отново се изпълват с кислород. Отново и... отново. От мен се стича вода, а след мен ...

mitval

Проза » Рассказы

2.7K 6

Двоен ръб 🇧🇬

Сухите пръсти погалиха тънката ленена материя. Имаше нещо тъжно в това докосване, което го караше да диша учестено: спомените.
Разстлано върху леглото, грубото одеяло скриваше изхабените чаршафи. Затвори очи и опипа крачолите на панталона, чакащ да бъде изгладен. От допира панталонът се изкриви и па ...

nigyar

Проза » Повести и романы

1.6K 8

Тертер от Диводедково III 🇧🇬

Галеща тишина, упойващ аромат на билки, на смола и на първа любов, вълшебен, покоряващ трепет от съприкосновение с научни открития - какво повече би могъл да желае Тертер, за да се почувства щастлив?! Всичко това сега го имаше на Боровец, но сякаш нещо не му достигаше. Така копнееше за чудото – за в ...

Eia

Проза » Рассказы

1.3K 10

Доган - глава двадесета - Втора капка кръв (Великден) 🇧🇬

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.3K

Размисли и страсти 🇧🇬

Не е депресия. Безсилие е. Умора е. Тотална, безгранична, всеобхватна. Вече и тъгата отшумя, и болката залезе. Дори омразата се умири. Ден след ден всеки се изправя, надянал невидима броня и тръгва към поредната битка – със съдбата, със себе си, с всички останали. А войната измаря, изцежда силите ти ...

viki-dimitrova

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 1

Сенки от миналото 🇧🇬

Сенки от миналото
Бай Манук беше единственият часовникар в този малък провинциален град.Той беше много полезен на всички в града. Казваха, че за него няма непоправим часовник, бил той стенен, настолен, джобен или ръчен. Познаваше всички механизми и можеше да отстрани повредата на кой да е часовник з ...

gudman

Проза » Рассказы

1.9K 8

Огненият дракон и омагьосаната принцеса 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ОГНЕНИЯ ДРАКОН И ОМАГЬОСАНАТА ПРИНЦЕСА
В една тъмна пещера, преди много, много години се родило едно малко драконче. То не било обикновенно драконче, а цялото било изтъкано от огън и светлина и с раждането си озарило цялата пещера със своята сияйна светлина. Майка му много се притеснила ...

ice_heart

Проза » Сказки и произведения для детей

6.5K 3

И все пак някой те обича... 🇧🇬

- „Някъде там, някой си мисли за теб!” Да бе, мисли си... Ако си мислеше, щеше да ми звънне, да ми пише. Или „някъде там, някой те обича”. Обича ме... Глупости на таркалета! Писна ми да го чувам това! Да, писна ми! И няма да ти го кажа!
- Убиваш цялата романтика на мечтите! Сега аз имам нужда от под ...

DarkRider

Проза

1.9K 6

Участ 🇧🇬

- Како Мароо, ей, како Маро ма!
Старата жена отвори тежката скърцаща врата на къщата си. Отсреща боса и полугола стоеше Анифе с малката Ата на ръце. Вихрушката вкара облак снежен прах в топлата стая. Беше краят на януари и такава виелица от години не се беше случвала. И студ. Кучешки студ.
- Прибери ...

Нел

Проза » Рассказы

1.5K 1

Доган - глава деветнадесета - Спасена в нощта 🇧🇬

Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.2K

Бяла стая 🇧🇬

Светлина. Всичко около нея светеше в бяло. Стените и таванът на просторния апартамент бяха бели, подът – също. Беше постлан тънък пухкав бял килим. Канапетата бяха от бяла кожа, а останалите мебели от бяло дърво. Масата беше висока, с изящни детайли – бяла. Завесите изглеждаха толкова леки – снежноб ...

Александър7

Проза » Рассказы

1.5K 4

Ел ниньо 🇧🇬

Ел ниньо
Тя привлече вниманието ми веднага. Нямаше как да не я забележа сред огромния човешки мравуняк, изсипал се на плажната ивица пред хотел Бургас. Чух гласчето ù – очарователно тънко и звънливо, то се открои и вряза в апатичното ми съзнание, размазано от безобразната какофония на брега. Малко с ...

theironlady

Проза » Рассказы

1.1K 5

Прах и пепел сме ! 🇧🇬

Глава 4
- Госпожице, съжалявам за прекъсването, но трябва да отида да взема сестра си от училище. Ние ще ходим на кино, бихте ли желала де се присъедите към нас?- предложих.
- Господине, колко очарователно - имате малка сестра, и да с удоволствие бих се присъединила към вашата компания, но как да бъ ...

WORDS

Проза

1.4K

Само за теб! 🇧🇬

Ето, слънцето се показа. Лъчите му не топлят така, както преди, но все още се усеща и малкото топлина. Поглеждам към слънцето и в очите ми се отразяват слънчеви сенки, граничещи с лек пламък и закачливи искри. И в този момент тъмнокафявите ми очи се променят. Стават светлокафяви и преминават към тюр ...

Darkness23

Проза » Литературные очерки

1.8K

Наводнението 🇧🇬

Останаха ли….
Остана ми една кравичка, като в оная приказка… “Дий, воле, дий”, всичко помете – и хамбарите, и храницата и кончето се удави, горкото… Пък какво конче беше… Наесен щях да го годявам, нали и то е… животец да види… Какви рожби щеше да издокара… Бог дал, бог взел…
Виках на жената, не ни т ...

марси

Проза » Рассказы

1.4K 4

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени 🇧🇬

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

icohim

Проза » Повести и романы

1.3K

Нищо(жно) 🇧🇬

Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...

tsveti4ka

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

1.4K 3

Рассказы и проза современных авторов

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син 🇧🇬

Балерина 🇧🇬

Някой, който ме познава 🇧🇬

Жените.. 🇧🇬

Джон/Джейн глава 3 🇧🇬

сънуване с отворени очи 🇧🇬

Мисли 🇧🇬

вик 🇧🇬

Картината 🇧🇬

Трите вързопа 🇧🇬

Пазителят на нощта /част първа/ 🇧🇬

Интервюто 🇧🇬

Снежната кралица 🇧🇬

Ще ми липсваш 🇧🇬

Чалмата гори 🇧🇬

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите 🇧🇬

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото 🇧🇬

Ягода и шоколад 🇧🇬

Думи 🇧🇬

Лиам и аз 🇧🇬

Трудни отговори 🇧🇬

Лили и страната на децата 🇧🇬

Просто хрумване, без заглавие 🇧🇬

Въдицата 🇧🇬

Двоен ръб 🇧🇬

Тертер от Диводедково III 🇧🇬

Доган - глава двадесета - Втора капка кръв (Великден) 🇧🇬

Размисли и страсти 🇧🇬

Сенки от миналото 🇧🇬

Огненият дракон и омагьосаната принцеса 🇧🇬

И все пак някой те обича... 🇧🇬

Участ 🇧🇬

Доган - глава деветнадесета - Спасена в нощта 🇧🇬

Бяла стая 🇧🇬

Ел ниньо 🇧🇬

Прах и пепел сме ! 🇧🇬

Само за теб! 🇧🇬

Наводнението 🇧🇬

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени 🇧🇬

Нищо(жно) 🇧🇬

Очередь