Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Защото животът е за силните...
Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли ...

laaaaaaa

Проза » Другие

2012-01-08T16:39:53+02:00 1.1K

Силната жена 🇧🇬

Силната жена е тази, която става и излиза навън с най-широката си усмивка, макар да е ридаела цяла нощ в постелите си. Силната жена се е научила да се смее, дори когато сърцето ú се къса от болка. Силната жена не позволява гласът ú да се разтрепери, дори когато душата ú плаче с най-горчивите сълзи. ...

lility

Проза » Другие

2012-01-08T16:24:55+02:00 3.7K 8

Когато домът ти стане гробище (2-ра и последна част) 🇧🇬

Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...

Arogarn

Проза » Рассказы

2012-01-08T15:38:24+02:00 1.1K 1

Помощ, колега! 🇧🇬

Помощ, колега!
- Доста особено, но не необичайно. И друг път така е ставало, макар рядко. Прилив на енергия да обясниш не е сложно, пък и няма да си единствен и уникален с преживяването, но това чувство, наподобяващо инкубатор, вече е друга книга. Сравнението ми може и да куца, а не съм сигурен дори ...

PetroffSlav

Проза

2012-01-08T15:01:17+02:00 1.1K

Смешно, нали? 🇧🇬

Да вярваш на това, на което вярват всички, е толкова лесно, толкова просто. Да повярваш на някой, който има репутация, която го е издигнала в очите на хората, като честен, прям и достоен човек. Това е лесно, нали? Бихте ли могли да пробвате да повярвате на човек, който ви е излъгал, може би, не ведн ...

uniquebeiiby

Проза » Другие

2012-01-08T12:42:59+02:00 1.1K

Авторът винаги има право (10) Мечти за осиновяване 🇧🇬

Авторът винаги има право
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...

bojilova1

Проза » Рассказы

2012-01-07T00:15:41+02:00 1.3K 10

Бартер 🇧🇬

Аз - Продай ми тая прашка!
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-01-06T22:21:57+02:00 834 2

Щастие 🇧🇬

Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...

EleazarC

Проза » Рассказы

2012-01-06T22:07:34+02:00 1.1K 2

Той, Тя, Доверието и Любовта 🇧🇬

Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...

Daytona

Проза » Рассказы

2012-01-06T21:59:39+02:00 1.2K 3

За любовта, вселената и чудесата 🇧🇬

ЗА ЛЮБОВТА, ВСЕЛЕНАТА И ЧУДЕСАТА
Ето я нашата палма.
Тука се целунахме за първи път.
Една неземна целувка. После още и още.
Усещам ги. Устните ми парят. ...

sav11

Проза » Письма

2012-01-06T21:50:42+02:00 959 2

Защото животът е за силните... 🇧🇬

Някога чувствал ли си се слаб? Така, сякаш не можеш, но знаеш, че трябва да продължиш, независимо какво се случва...?
Трудно ми е да започна. Всякакви мисли нахлуват в съзнанието ми, но като че ли всичките до една се свеждат до един-единствен човек...
Някога обичал ли си? Имало ли е човек, за който ...

laaaaaaa

Проза » Другие

2012-01-06T21:47:39+02:00 1.1K

Изповедта на един емигрант 🇧🇬

Изповедта на един емигрант
Син на емигранти, и аз станах емигрант в напреднала възраст. Вече 13 години живея като такъв. Градът е един от най-красивите в света, а страната една от най-социалните. Не мога да се оплача. Макар и да липсва финеса на Европа, комфорта на Северна Америка го компенсира. Дър ...

gudman

Проза » Другие

2012-01-06T16:28:29+02:00 1.1K 1 5

Когато домът ти стане гробище (1-ва част) 🇧🇬

Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...

Arogarn

Проза » Рассказы

2012-01-06T13:47:12+02:00 1.1K

Празната картина 🇧🇬

Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...

seleria

Проза » Рассказы

2012-01-06T13:28:53+02:00 544

Знаеш ли... 🇧🇬

Знаеш ли колко пъти "Животът" ми е удрял шамари, плесници?
... И не ме е боляло...
А днес ме болеше от твоите думи, биеха в мене като плющящи камшици...
Колко злоба усещал съм в мрака - злокобен...
Не отстъпих нито крачка назад, далече бях и от дом и закрила... ...

glezlio1

Проза

2012-01-06T13:21:08+02:00 1.1K

Нищожна случка 🇧🇬

НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...

DokosvaneM

Проза » Рассказы

2012-01-06T13:14:33+02:00 1K

Винаги ще те обичам - шеста част 🇧🇬

Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...

az-sum-az

Проза » Рассказы

2012-01-06T09:48:13+02:00 749

**** 🇧🇬

Когато те видя, опитвам да се скрия. Дойдеш ли при мен, гоня те... Засека ли погледа ти, не искам да мигам. Докосваш ме, не те пускам. Мислех, че те познавам, грешах. Не те искам до мен, но и така жадувам за теб в нощта. Недей се вмъква отново в живота ми, досега те гоних от сънищата си. Толкова объ ...

limonchyy

Проза » Другие

2012-01-05T21:04:32+02:00 1K

Последният български Лев (антиутопия) 🇧🇬

Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...

MarinTachkov

Проза » Рассказы

2012-01-05T20:33:28+02:00 730 2

Пантерата 🇧🇬

*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...

inakrein

Проза » Рассказы

2012-01-05T19:10:56+02:00 1.9K 18

При редактора 🇧🇬

Живодар Душков
При редактора
Хумористичен разказ
На вратата се почука. След малко тя се открехна и в стаята влезе непознат мъж. В ръцете си държеше папка. Редакторът дори не го погледна.
- Добър ден! – каза влезлият. ...

darko47

Проза » Юмористическая

2012-01-05T18:53:09+02:00 1.1K 4

Светлина 🇧🇬

Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...

ГФСтоилов

Проза » Рассказы

2012-01-05T17:45:52+02:00 916 2 1

Дъбова шума 🇧🇬

Дъбова шума
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...

UmbraNoctis

Проза » Рассказы

2012-01-05T13:28:38+02:00 1.7K 13

Разковани дъски - 2 🇧🇬

Предсказание според пловдивския календар на МаЙните: “Никой не знае къде ще му излезе края! “
Новата услуга на мобилните оператори: “ИзКЛащане на съобщение”.
Наблюдава се бум в извършването на престъпления от любов. От любов към парите...
Истината се ражда в... зора!
Не по-малко рискована операция е ...

muhaninja

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-01-05T11:50:47+02:00 1.4K 3

За Кокошките и хората 🇧🇬

За Кокошките и хората.
Влизам в кварталният супермаркет. Спирам на щанда за яйца.
Голям избор.хЕвропейска работа...
Яйца от кокошката Ивона, едри, по 25 ст. за бройка. Яйца от "свободно отглеждани" кокошки по 35 ст. за бройка. Яйца от "щастливи " кокошки по 45 ст. за бройка. Яйца от кокошки, отглежд ...

petertpetrov

Проза » Юмористическая

2012-01-04T18:57:54+02:00 820

Толкова много кръв 🇧🇬

Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да ú се насладя. Приемал съм я за даденост. ...

smelo_sarce

Проза » Рассказы

2012-01-04T15:59:33+02:00 1K 1 2

Да съблечеш камион 🇧🇬

Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...

Romanov

Проза » Рассказы

2012-01-04T14:06:12+02:00 1.2K 2

Мъника 4 🇧🇬

Мъника 4
В Пловдив рядко валеше толкова много сняг. От два дена снежната покривка се увеличаваше за броени минути. Вече беше натрупало над 50 сантиметра. По улица "Иван Вазов" паркираните край тротоара коли имаха големи бели калпаци, а затрупаните коли трудно можеха да излязат от снежните прегръдки ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-04T14:02:54+02:00 888

Тя - Любовта 🇧🇬

Не, той не я обичаше, той просто имаше нужда да бъде обичан.
Всеки път идваше при нея, пристъпвайки недоловимо в мрака, чувствайки се изгубен и самотен. Тя беше единствената, която все още беше до него и го даряваше с любовта си, но той беше като смъртта. Изтръгваше последните ù капки живот, но вина ...

pr0stakesa

Проза » Другие

2012-01-04T13:55:17+02:00 1.2K 7

Най-тъжната дума на света 🇧🇬

Най-тъжната дума на света
„- Пак ли плачеш, мамо? – загрижено по детски попита босото момиче. Защо?
- Заради една дума, миличка. Тя е… Това е най-тъжната дума. - сподави тя.”
„17 Ноември. Четвърти ден без теб. Този ден прилича на вчерашния. Той на миналия, а миналият на предния. Но никой от тях не п ...

Александър7

Проза

2012-01-04T13:53:10+02:00 1.5K 4

Творецът на илюзии 🇧🇬

Как решихте да се занимавате с творене на илюзии?
От малък усетих зависимост от създаване на образи, които само аз разбирам. В училище децата ми се подиграваха, че седя сам на чина, защото до мене винаги имало някой имагинерен съученик. Така беше, аз не давах на децата да ме занимават със своите еже ...

fibra

Проза

2012-01-04T13:35:25+02:00 834 4

Един пропуснат петък 🇧🇬

Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...

thewriter92

Проза » Рассказы

2012-01-04T00:35:16+02:00 1.5K 1

Юнак без рана не може 🇧🇬

Всички сме чували израза: "Юнак без рана не може'' . Особено често в детството ни, когато, ожулвайки коленете или ръцете си и удареното място прокърви и заболи, родителите ни са ни утешавали с тези думи. Когато сме малки, можем да заплачем за всяко нещо, без това да е израз на някаква слабост. Можем ...

lility

Проза » Другие

2012-01-03T23:45:08+02:00 3K

Писмо от Ума до Сърцето 🇧🇬

Скъпо Сърце,
Ужасно много съжалявам за това, което ти причиних. Подведох те, знам. Дълбоко си огорчен от постъпките ми, а също и от бездействието ми. Когато ти срещна Любовта, аз нямах достатъчно познания за Нея, дадох ти грешните съвети. Аз само анализирам, нямам лични преживявания, нямам личен опи ...

kali-93

Проза » Письма

2012-01-03T23:23:07+02:00 1.8K 5

Да докоснеш женичка 🇧🇬

Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...

svdonchev

Проза » Рассказы

2012-01-03T22:18:43+02:00 1.7K 6

Тялото ми нагло проси любов 🇧🇬

Тялото ми нагло проси любов.
При полъха на мъж настръхва.
От аромата на парфюм потръпва.
При допира на кожа краката треперят.
Душата копнее за ласка. ...

altamira

Проза

2012-01-03T21:15:29+02:00 1.3K

Здравословен начин на живот 🇧🇬

Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-01-03T20:53:25+02:00 4.4K 4

Една четвърт душа 🇧🇬

Имало едно време място, наречено Ад. То било създадено за тези, които не спазвали наложените закони и били грешни. Господар на Ада бил Дяволът, а негови подчинени – демоните. Тяхна задача била да намират неправедни хора и да ги довеждат в Ада, където те мирно и тихо трябвало да си понесат наказаниет ...

viki-dimitrova

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-01-03T20:40:48+02:00 1.4K 1

Сватба 🇧🇬

- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-01-03T20:07:03+02:00 878 1

Мъникът 3 🇧🇬

Мъникът 3
Нощта беше тъмна и дъждовна. В този късен час никъде нямаше светлинка. Въпреки това Мъникът действаше спокойно и уверено. След като беше отключил гаражната врата, сега беше ред да се справи и с вратата, която водеше към втория етаж на къщата. Тя беше построена в началото на второто десетил ...

gudman

Проза » Повести и романы

2012-01-03T19:31:52+02:00 1.7K 6