Рассказы и проза современных авторов

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
42.2K результатов

Добро дело/лв. 🇧🇬

Преди няколко дни ми звъннаха на вратата. Това е странно, защото живея на майната си и никой не се занимава да ходи до нас. Отварям и какво да видя - едно момиче, горе-долу на моята възраст - тоест, не много. Работи за социална организация - не-баш-децата работят за ателие и в замяна на това, което ...
Banath (Сашко)
Banath
Проза » Рассказы
1.2K

Наръчник за идиоти (XXI в.) 🇧🇬

Наръчник за идиоти (XXI в.)
Ако искаш приятели – не казвай всичко, което мислиш.
Ако не искаш болка – не обичай, не мрази, не се вълнувай... не чувствай, не бъди човек.
Ако искаш успех – провали конкуренцията.
Ако искаш власт – казвай само това, което не мислиш, на правилните хора. ...
Rosenrot (Силяна Герова)
Rosenrot
Проза » Другие
1.5K 1 1

Най-важната дума 🇧🇬

Децата се надпреварваха да вдигат ръка. Учителят им зададе твърде лесен въпрос и всяко искаше да каже първо своята дума.
- Най-важната дума е „хляб”! – изрецетира на един дъх Александър.
- А за мен е „мир” – прекъсна го Наталия.
- Моята най-важна думичка е...
Хорът от отговори заглуши думите на преп ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Рассказы
1.6K 7

Тъжно е... 🇧🇬

Тъжно е да търся любовта ти, а да не я намирам. Тъжно е. Чувствам се като човек, който рови в снега, търсейки огън... Ръцете ми измръзват, не усещам пръстите си вече, но продължавам... Сякаш съм обречена, но аз търся още и още. Сълзите ми капят и правят дупки в снежната покривка под мен... Къде е та ...
Sw3eTyTo (Любка Янева)
Sw3eTyTo
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K

Истината ми 🇧🇬

Бях се облегнал на лакти върху дървения плод, докато залязващото слънце пращаше последните си лъчи в малката ми тъмна стаичка. Последен поток светлина попадна до ръката ми, галейки грубата ù повърхност. Загледан в тъмната нищета пред мен, обърнах поглед към контрастиращия цвят, затаих дъх и се обърн ...
osidion (Атанац Атанцов)
osidion
Проза
695

Шум 🇧🇬

Шумно е, тишината пее.
Насреща ми път, осветен от тъмнина.
Мислите ми, седнали на пейка, си подмятат любовни погледи.
Птица плаче, тъгува със спомени за красотата.
Къде е гарванът да я прегърне?
Solf (Теодор)
Solf
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
850 2

Ах, докога! (2) 🇧🇬

С дните мизерни, които минават,
светът все повече изостава.
всички хора с пълна сила загрубяват
и държавата още повече запада...
Макар и политици и моралисти, ...
energi4nata (Ребека Иванова)
energi4nata
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K

Отново DEJA VU 🇧🇬

Вървиш нагоре, нагоре, издигаш се... и падаш. Озоваваш се точно там, откъдето си тръгнал - пред бездната. Отново си там на ръба. Ами сега? Да скочиш или отново да тръгнеш, носейки със себе си кървящите рани? А ако отново те пронижат, ако отново старите рани, които току-що са зараснали, се отворят ил ...
JoanaMollova (Нечуплива)
JoanaMollova
Проза » Другие
775

Малка палава пленница (от поредицата "Дъщерята на слънцето") 🇧🇬

В килията на съзнанието си имам една пленница.
По-скоро е с бели коси, отколкото руси. Не знам. Не съм сигурна.
Снопове светлина се процеждат през високия тесен прозорец. Черно-бяло е тук.
Тя е на парче хляб и чаша вино.
По-скоро е на тринадесет, винаги е била на толкова. Родена е на тринадесет, три ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Рассказы
1.2K 1

Птици без криле 🇧🇬

Имаше нещо извънредно досадно в купчината натрупани листове на пианото. Гледаха го някак противно и брутално. При мисълта, че трябва да ги подреди, направо му се доповръща.
От три дни все там стоеше. Взираше се в белотата вън, някъде далеч зад изрисуваното със ледени бои стъкло.
Имаше нещо удивителн ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Рассказы
1.6K 1

Да бъда с теб 🇧🇬

Иска ми се да беше тук до мен сега.
В този късен час през нощта, държейки се за ръце.
И се чудя на себе си..
Какво е това, което ме привлича към теб?
Защо винаги си в моето съзнание? ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Письма
1.3K

Дано имаш късмет 🇧🇬

"Как не те е срам да говориш така?"- като ехо прозвуча гласът на Папазовия син, Радостин.
Момчето скоро се върна от от чужбина. Преди известно време реши, че трябва да отиде в Америка, за да си търси късмета, макар че беше без интелект и образование. Не искаше да учи. А сега се събра с лоши приятели ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Рассказы
951 2

Дядо Петър Кукувицата 🇧🇬

Когато бях все още твърде млад, срещнах една личност, която ми остави интересни спомени. Разбира се, по това време ми е липсвала достатъчно зрялост, за да вникна в истинската същност на нещата, но дори и малкото ми стига да го преосмисля през изтеклите години.
Забравил съм как точно изглежда дядо Пе ...
bojenski (Иван Иванов)
bojenski
Проза » Юмористическая
1K 6

Ловец на нимфи (от поредицата "Дъщерята на слънцето") 🇧🇬

Представете си гора, прилича на житейската гора, толкова преплетени са пътеките, а телата приличат на дървета, повечето с негодни за употреба плодове, пълно е с дънери, изсъхнали стволове и падащи клони, на места е непроходима.
Съумееш ли да се изкачиш по сивата скала, край гората, гледката е величе ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Рассказы
1.1K

Целувката на нощта 🇧🇬

Целувката на нощта
Тъмно е. Нощта с нежен глас ми шепти. Моето име тя зове.
- Къде си ти? Защо забави се, знаеш ли откога за теб оглеждам се в моите мечти? - Сън ли бе, или просто мечта на дете...
Шепотът отекваше в моите уши... усещах го ту силен, ту приглушен.
"Вярваш ли? Вярваш ли в други светове ...
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
Apokaliptiks
Проза » Фантастика и фэнтези
1.1K 3

Закъсняла изповед 🇧🇬

Поп Ставри премрежваше очи срещу зиналото насреща му слънце. Минаваше пладне и множеството, дето се изсипа сутринта в манастира, вече се бе пренесло на поляната пред портите и набиваше свежо агнешко от димящите казани.
Празникът на Светите братя Кирил и Методий винаги изпълваше стареца с някаква при ...
muhaninja (Кирил Ганчев)
muhaninja
Проза » Рассказы
1.9K 1 12

Приключение из Дивия запад 🇧🇬

(на Краси Йорданов с намигване)
Когато накрая съвсем резонно ни плениха команчите, Краси Йорданов избухна в сардоничен смях.
- Чудя се – казва – приятелю, как сега тези идиоти ще ми вземат скалпа.
Погледнах го с нескрита завист и причината беше ясна. Бях неволен свидетел, когато принцесата от една п ...
radi. (Ради Стефанов Р)
radi.
Проза » Рассказы
1.7K

Изчерпана 🇧🇬

ИЗЧЕРПАНА - така се чувствам. ПРАЗНА - отвътре, взе ми усмивката и си отиде. БОЛИ ме - сърцето, което така пазех от любовни рани, а ти го прониза с нож и така без капка жал с него се подигра.
- ОТИВАЙ СИ! - казах ти - Повече не мога. Научи се на всеотдайност и тогава я поискай от мен. Върви при друг ...
Princess-Ariel (Ариел Ариел)
Princess-Ariel
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
880

Пленена 🇧🇬

Задъхана, тя бягаше по неравния, наклонен път. Болката в краката ù като вирус се разнесе по цялото ù тяло.Чувстваше я още крачка, две... после сякаш тя изчезна. Най-важното беше да се измъкне, да го направи веднъж завинаги. Цялата трепереше, но не беше от студа, нито от напрежението в мускулите, беш ...
JoanaMollova (Нечуплива)
JoanaMollova
Проза
801

За... молитвата 🇧🇬

Няма по-силна молитва на света от тази на болния, молещ се за изцеление. Най-великото "започване на чисто" е тогава, когато бъдеш възнаграден с лек - както за тялото, така и за душата. Защото тогава настъпва и пречистването... великото пречистване, за което се молим, скръствайки ръце, докато общувам ...
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)
bg_lexis
Проза » Другие
1.4K 2

Отражение - роман - глава осма 🇧🇬

След като изпрати Наталия, Иван се прибра и реши да се обади на Стефан. Звънна на вратата му.
- Здравей! – поздрави усмихнат.
- Здравей! Влизай! – отговори Стефан.
- Как изкара днес?
– В разходка, телевизия, четене, дори и в размисъл. Ще пийнеш ли нещо? ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романы
778

Изумрудените острови (Изумруденото царство) 1-ва част 🇧🇬

ИЗУМРУДЕНИТЕ ОСТРОВИ
ИЗУМРУДЕНОТО ЦАРСТВО
Някъде на този свят имало прекрасни острови с изумрудени склонове. Те били пръснати живописно сред необятния океан. На един от тях се издигало Изумруденото царство. То било потънало в зеленина, а неговите златни кули целували усмихнатото слънце.
Сред тази ха ...
irena-docheva (Ирена Дочева)
irena-docheva
Проза » Рассказы
965

Доктор Енчев е лош човек 🇧🇬

Медицинският център на У. беше малка сграда на два етажа. Първият беше зает от помещение, което трябваше да бъде аптека, но наематели така и не можеха да се открият, затова доктор Енчев го използваше, за да държи колелото си, стари архивни книги и разни боклуци, които хората обикновено трупат в гара ...
truthiseek (Милен Миланов)
truthiseek
Проза » Рассказы
2K 5

Черни звезди 🇧🇬

Единствена моя, незабравима, невинна любов. Колко много ми липсваш. Защо си толкоз далеч от сърцето, нима оставаш като звездите така красива, тайнствена и утешаваща само през нощта? А когато настъпи утро пак без теб! И пак нощ, и пак се появяваш в нощта така красива, все по-далечна, все по-тайнствен ...
milan210 (Милан Милев)
milan210
Проза » Письма
1.2K

Крупието и ти (от поредицата "Дъщерята на слънцето") 🇧🇬

Крупие съм в Казиното на живота. При нас идват най-щастливите. Погубените. Трябва да опустошиш душата си, за да откриеш сред дюните на духа истините, които е късно вече да пропилееш, а рано да приемеш. Вятърът си играе с тях, разпилява ги около теб. Миражите тук не те заблуждават, те са забавление. ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Рассказы
1.1K

Проходна пешка 2 🇧🇬

Сектор Саргас. Необитаема система 328-12. Боен кораб ,,Саласт”. Пет дни след битката в система Бат.
Алек натисна пластината на ключалката и вратата с тихо съскане се разтвори. Пред погледа му се разкри бардака представляващ спално помещение 717-V или с други думи временното жилище на Корбан и Арм. А ...
MiG21 (Иван Тодоров)
MiG21
Проза » Фантастика и фэнтези
1.5K 3

Пожелавам ти 🇧🇬

Пожелавам ти звездите.
Пожелавам ти светлината.
И цялата добрина без злото, което не успях да ти направя.
Пожелавам ти емоции от пътувания.
Пожелавам ти да заминеш към по-красиви пейзажи, които аз не успях да ти подаря. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Другие
1.4K 2

На практика 🇧🇬

Здрависали се по мъжки ученик и учител. Изпотила се от вълнение дланта на младежа. А бръчките по нея нямат възраст! Но могат да са и трябва да бъдат и еманация на труда!
03.12.2010 г.
dobromir_denim (Добромир Георгиев)
dobromir_denim
Проза » Другие
756

Memories of the blood 4 🇧🇬

Един от първите истински дни на новата пролет бавно си проправяше път по небосклона. Слънчевите лъчи вече докосваха прясно избуялата зелена трева, гонеха сутрешната влага от клонките и стопляха горския въздух. Но лъчите все още бяха твърде слаби и на поляната, намираща се някъде из Сребролес, близко ...
Bheil (Ивайло Радев)
Bheil
Проза » Рассказы
1K

Шокиращата истина 🇧🇬

драма, мистерия, ужаси
Кирил се събуди рязко! Навън бе тъмно, а часовникът му показваше три часа, тридесет и седем минути. Той бе сънувал много странен сън, който все още кънтеше в главата му и не го оставяше на мира.
Сънят бе толкова реален, сякаш действието се бе случило тук, пред него. Бе сънувал ...
donkooooo (Донко Найденов)
donkooooo
Проза » Рассказы
1.8K 10

Тъга 🇧🇬

Тъга
Тъга в очите ти блести
и тихо прошепва ми,
че нужда имаш ти
не от друго в този час, ...
1088 (Кали)
1088
Проза » Письма
1.3K 1

Лъч Светлина 🇧🇬

Животът е един голям филм, чийто режисьор е Бог,
а ние сме главните герои.
Както във всеки филм, лошите моменти са безспирни,
но в крайна сметка винаги се намира правилният човек,
който да внесе лъч светлина, и хванеш ли се за него, ...
ownyou (Пламен Йорданов)
ownyou
Проза » Письма
1K 1

История с часовници (Из "Приказки за необратимото") 🇧🇬

Стрелките напираха да разкъсат ръката ми! Не обичам часовници! И този не го обичам, но го сложих, за да не объркам нещо… Предната нощ изхвърлих телефона си от деветия етаж и сега бях като без една ръка… Бях свикнала постоянно да е по мен – в ръката, в ушите, в джоба на дънките… и сега го нямаше. Пол ...
beti
beti
Проза
1.7K 6

Казиното на живота (от поредицата: "Дъщерята на слънцето") 🇧🇬

Той вижда кула, но си мисли, че вижда жена и това, в което са вперени очите му, наистина е жена, но той в нея вижда кула и си мисли, че така изглежда жената.
Разтърсва глава. Опомня се пред волана. Не шофира бързо, а уверено. Уверено мисли, уверени са и действията му. В сънищата си също е уверен.
Не ...
cefules (Стефан Кръстев)
cefules
Проза » Рассказы
1.3K 1

Началото 🇧🇬

Всички в град София бяха в добро настроение. Коледа наближаваше все повече, а с нея и много почивни дни. Навсякъде блещукаха светлини, по витрините на магазините стояха само цифри с най-различни намаления - в проценти, всички се разхождаха натоварени с безброй покупки. Нещо не беше в ред... беше адс ...
nemeida (Моника Иванова)
nemeida
Проза
732

Богаташът и мъдрецът 🇧🇬

Един богаташ отишъл веднъж при един мъдрец, за да поиска неговото мнение за това какво трябва да прави с живота си.
Мъдрецът го отвел до прозореца и го попитал:
- Погледни през прозореца и кажи какво виждаш?
- Виждам хора - идват и си отиват и сляп човек се моли за милостиня по улиците.
Тогава мъдре ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Рассказы
918 2

Стая №312 🇧🇬

СТАЯ № 312
И този път се опитах да пиша в „трето лице”, за да избягна дразнещото читателя „първо лице”, но пак не се получи, защото налагащите се в такива случаи изменения започнаха да деформират един истински случай и се отказах.
Бях в Париж във връзка с преговорите ни с френската фирма за производ ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Рассказы
1.6K 6

Отражение - роман - глава седма 🇧🇬

Иван слезе в апартамента. Изкъпа се. Сетне се обади на Наталия. Решиха да се срещнат на същото място, където се запознаха. Мислите бяха изцяло насочени към нея. Душата му бушуваше като вулкан, а в сърцето пламтеше силен, парещ огън, който изпепеляваше всичко в него. Чувствата се проявяваха извън вол ...
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
PLASHKOFF
Проза » Повести и романы
814

Каменно момиче 🇧🇬

КАМЕННО МОМИЧЕ
Слънцето напичало неудържимо горещия пясък. Невероятна жега измъчвала майстор Дейв. И тази сутрин той поел пътя по стръмните скали. От доста време неуморно дълбаел камъните по тези места. Вървял решително към най-високото място на причудливите скални образувания. Спрял се в подножието ...
irena-docheva (Ирена Дочева)
irena-docheva
Проза » Рассказы
1.3K