Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Нова година 🇧🇬

- Честита нова година! - поздрави подопечните си Сержант.
- Честита нова година! - отговориха му всички без Ко Та Рак, който разсеяно попита:
- Защо, какво ù беше на старата?!
- Изтърка се и я сменихме - отговори му Гар Ван.
- Да бе, да - измърмори котакът и продължи да упорства: - Но все пак държа ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Рассказы
766 1

Прераждане 🇧🇬

Тя беше пияна, не го отричаше. Спомни си една легенда, която беше слушала много пъти като малка и реши да си я запише. Включи компютъра, който се съживи с ужасно бръмчене и тя започна да трака по клавиатурата с дългите си пръсти с лакирани в червено нокти:
На ъгъла стоеше прегърбена старица, облечен ...
emocionalna (Тара)
emocionalna
Проза » Рассказы
1.3K 1

Един е животът 🇧🇬

Един е човешкият живот, започващ с плач на новородено дете.
Подарък от Живота, сътворено с много любов и доверие.
Един е животът, това е да правиш любов, крещейки, че си жив.
Един е животът, това са думи, усмивки и спомени.
Един е животът, като роман, един албум с черно-бели снимки. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K

Самоопределяне 🇧🇬

....................................................
С А М О О П Р Е Д Е Л Я Н Е
....................................................
Eдин ден през януари, когато Павел пазаруваше на центьра, той съзря големия плакат обява, която сьобщаваше, че се организира дьлгосрочна школа по КАРАТЕ –”ДО”, или та ...
plamen-pankov (Пламен Панков)
plamen-pankov
Проза » Повести и романы
1.8K

Весьо 🇧🇬

ВЕСЬО
На чичо ми
Нощта се спусна изведнъж. Снегът се усили, вятърът яростно го завихряше и набиваше в преспи. Весьо политна и се подпря. Нищо не виждаше - с едната ръка заслони очите си, с другата следваше оградата. Вкочанен се довлачи до строежа. Изтупа натрупания по дрехите сняг и влезе във фургон ...
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)
zelena
Проза » Рассказы
2.5K 34

Всичко се върти около мен 🇧🇬

В онази сива, студена неделя аз си седях в топлото купе на влака и с безинтерес наблюдавах хората по перона: едни пушеха, други се сбогуваха или посрещаха, а трети просто търчаха нагоре-надолу по неизвестни за мен причини. Но и никак не се стараех да ги отгатна. Всъщност мислите ми бяха далеч от вла ...
talantliva2 (Емилия)
talantliva2
Проза » Рассказы
827

Ледена приказка 🇧🇬

Луната огряваше снега през процепите между клоните и създаваше илюзията за хиляди малки кристали, които светеха в нощта. Вятърът не духаше силно, но студът, който носеше, пронизваше всичко по пътя си. Лед сковаваше цялата гора и превръщаше дърветата в бездушни статуи. Някъде се прокрадна сянка на съ ...
viki-dimitrova (Виктория)
viki-dimitrova
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K 1

Карамелени листенца 🇧🇬

Химикалът се върти из посинелите мастилени пухести пръсти. Чува се капчукът в банята. Dido пее. Някой някъде свири на китара. Не го чувам. Сигурно друг го слуша. Ботуши, омазани в кал, се препичат на лунна светлина, прострели смрадливите си тела на студения перваз. А слънчогледите? Те къде са? Те си ...
NikaLiva (Вероника)
NikaLiva
Проза » Другие
1.1K

Чичо Генчо... 🇧🇬

- Чичо Генчо, чичо Генчооо? Ще ме вземеш ли с теб и днес, моля те, моля те?! Ти знаеш, че аз те слушам, тихичко ще си седя тук, до теб. Да се качвам ли? А?!
Как да му откаже?! Тия тъжни, големи очи, още нищо невидели, а вече приютили сянката на оная тъга, характерна само за хора много препатили и пр ...
pepsi1975 (Пепи Оджакова)
pepsi1975
Проза » Рассказы
2.7K 5

Коледа от спомени 🇧🇬

Вървях по улицата на празнично украсения град, натежала от спомени и проблеми. Прехвърлях случилото се през изминалия ден. Някак не забелязвах трепкащите светлинки на лампичките, които примигваха плахо по витрините на магазините. Клепачите ми се затваряха от влезлите в тях снежинки и аз инстинктивно ...
narduca (Надя Стаменова)
narduca
Проза » Рассказы
1.1K

Панелен реализъм 🇧🇬

Ситният, настъпателен говор на съседите проникваше през стените и с лепкавата си паяжина задушаваше всяка мисъл, която имаше неблагоразумието да попърха в главата на Стела. Тя натъпка ушите си с памук и се зави презглава. Шумът сякаш поутихна и девойката заживя в своя свят – далече от сивия блок и о ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.3K 17

Чавкаря, Разбира Се 🇧🇬

Чавкаря, Разбира Се
(Coco Rosie – Lemonade)
- Там ли си – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса.
- Извинявай... Забравих, че Тук и Там винаги се разминават. Винаги, когато си от Другата - Германската страна на Огледалото... ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Проза » Рассказы
1.3K 1

Един ден на Поли и Коко 🇧🇬

Един ден на Поли и Коко
Здравейте, читатели! Аз съм Ралица Костова, момиче на 10 години. Сега ще ви разкажа как протича един ден на моите папагали Поли и Коко и как изглеждат те. :)
Реших първо да ви разкажа как изглеждат сладурите ми. Поли е женска. Същинска принцеска! На цвят е синя. Има малко бел ...
rali2000 (Ралица Костова)
rali2000
Проза » Рассказы
723

Като ангел... 🇧🇬

Искам и аз като другите. Искам да мога да одумвам хората, да ги плюя, да им се присмивам, но не мога. Вместо това те го правят с мен. И нека, щом се чувстват по-добре така.
Като ангел ще се възнеса в небето, изтласкана от големия взрив на хорските приказки и жлъчта, която се лее подире ми. И, някой ...
stefitopz (Стефка Георгиева )
stefitopz
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
904 2

Глезлата в малкия град [2] 🇧🇬

Докато опитвах да влача куфара след себе си и да вървя нагоре едновременно, се спънах в една от стълбите и паднах по колене. Дори не изпищях, защото не ме заболя, но се чувствах унизена. Сякаш това падане по стълбите беше нищо в сравнение с падението ми в живота. Станах, уверявайки се, че никой не е ...
emdityyy (Някфа)
emdityyy
Проза » Повести и романы
995

Сезони 🇧🇬

Сезоните са нещо много специално. Всеки от тях си има определен чар. През пролетта, когато всичко се ражда, започва животът. Тогава природата се усмихва и излъчва много позитивна енергия. Лятото е неприятно с морните жеги, които те повалят на земята. Но пък вечерно време, след като се скрие слънцето ...
Hellfire (Стефан)
Hellfire
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
838

Джобни мъдрости 🇧🇬

Джобни мъдрости
Тренировъчна площадка,
отрезвителна килия,
изкушаваща загадка,
източник на простотия ...
URAGANNNN (Станимир Тахов)
URAGANNNN
Проза » Другие
1.2K

Виденията винаги се сбъдват - Глава 1 🇧🇬

- Виденията винаги се сбъдват -каза старецът с тъжен поглед. Гледаше през прозореца към снега отвън и това, което виждаше, му бе до болка познато. Беше го виждал стотици пъти във болезнените си видения. Той и останалите мъдреци опитаха всичко, за да предотвратят жестоката действителност. Да преборят ...
BigPHP (Димитров)
BigPHP
Проза » Фантастика и фэнтези
840 1

Филм, мандарини, парацетамол ( част 2 ) 🇧🇬

Първа част : http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=237028
... загуби съзнание отново. Човекът в костюма вече беше там и го чакаше...
Джей седеше по средата на някакъв мост. Двата му края не се виждаха, а самият той беше издялан от груб камък. Широк беше не повече от метър – достатъчно широк, ...
xtrasenz (Закк Уайлд)
xtrasenz
Проза
735 1

Живей 🇧🇬

Поредна нощ стоя и чакам... и кого ли чакам... една безумно глупава мечта и ще се сбъдне ли... едва ли, сълза... се стича по лицето. И сега? Въпросът: "Накъде?" - изскача накривен, изпочупен, сякаш вече иска почивка. Напред в бъдещето... или назад към миналото. Нека тази нощ бъде вълшебна... дано се ...
iwa-kondewa (Ивана Кондева)
iwa-kondewa
Проза » Другие
1.1K

2010г. 🇧🇬

Бягам, за да се открия. Себе си да намеря… А път пред себе си не виждам. Само думи. Празни, излишни и нежелани думи. Аз само тях имам… Думите и една мечта в сърцето. И бягам, за да намеря себе си, но път пред себе си не виждам…
Здравей, мое бъдеще Аз. Пиша ти това писмо, за да не забравяш какво беше ...
gall (Галина)
gall
Проза » Другие
1.1K 1

Мое щастие 🇧🇬

Как стана така?
Къде отиде си щастието, оставяйки на свое място само болка и празнота.
Взе със себе си радостта, светлината, красотата... взе ми всичко.
Сякаш на инат остави само спомените да доизгорят опустошената ми душа.
Всеки спомен си откъсва част от моето сърце. И те ще късат! Ще разкъсват ...
Ekaterina7 (Екатерина Караджова)
Ekaterina7
Проза » Другие
805

Недоизживяна среща 🇧🇬

НЕДОИЗЖИВЯНА СРЕЩА
Независимо че седалището на DLM беше в Регенсбург, пътувах много често до Пасау, особено през първите години, когато новият, отговарящ на всички съвременни изисквания РО–РО терминал още не беше построен и ползвахме временен пристан.
Така в началото на осемдесетте години на миналия ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза
1.1K

При Коледа на гости 🇧🇬

Всички от улицата го познаваха. Бе отрасъл в квартала, учил бе с много от хората тук. Заедно ритаха топка на улицата като малки, когато имаше паркирана само една кола. Познаваше всяко мазе и откъде може да се влезе, за да се извади паднала през счупеното прозорче футболна топка. Тогава бе приятел с ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Рассказы
825

Кошмар в бяло 🇧🇬

Кошмар в бяло
Беше студена зимна вечер, мъглата беше надвиснала. Улиците бяха пусти, от време на време се мяркаше някой закъснял гражданин за коледната нощ.
Някой гледаше от храстите... следеше с поглед минувачите. Беше идеалното време за него – мрачно, непрогледно, пусто. Беше идеалното време за ло ...
elenatoy4eto (Елена Янакиева)
elenatoy4eto
Проза » Рассказы
1.5K 3

Филм, мандарини, парацетамол ( част 1 ) 🇧🇬

Събуди се. Виждаше размазано, всяка част от тялото го болеше. Обърна се на една страна и зверска болка го прониза в дясното рамо. Премигна. Образите започваха постепенно да се проясняват. Успя да различи две червеникаво-оранжеви светлини над главата си. Улични лампи. Премигна отново. Беше нощ. Усети ...
xtrasenz (Закк Уайлд)
xtrasenz
Проза » Рассказы
877 1

Глезлата в малкия град 🇧🇬

Глезлата в малкия град
Добре дошли в Елхово! В този малък град, със също толкова малобройно население с миниатюрен умствен багаж. Не знам какво търся тук. Защо изобщо се преместих? Оо, да, сетих се защо. Заради родителите ми.
Ще започна от самото начало. Живеех във Варна, голям и хубав град, пълен с ...
emdityyy (Някфа)
emdityyy
Проза » Повести и романы
1.1K

Новогодишна цигара 🇧🇬

НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...
StefkaGaleva (Стефка Галева)
StefkaGaleva
Проза » Другие
2.4K 15

Сънува ли вълци луната 🇧🇬

Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...
ГФСтоилов (ГФСтоилов)
ГФСтоилов
Проза » Рассказы
1.1K 1 2

Как искам да падна от Марс 🇧🇬

Ей, та не си намерих работа на Марс - щях да ставам 15 минути преди работа! Ама, не - на Плутон. На майна си Райна - в най- забития квартал на слънчевата система. Когато е най-близо, от Слънцето го делят 4 425 милиона километра, а когато е най-далеч - 7 375 милиона километра. Като ме заклати 280, та ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Юмористическая
1.2K

Слабост 🇧🇬

Cтъкло. Порцеланова кукла. Нетраен парфюм. Долнопробен, използван кондом. Само ако знаеше колко съм слаба. Само ако знаеше, щеше да избягаш от мен, преди да мога да разбера кога и да се разпръсна на хиляди парчета като отломките на стара, неустойчива сграда след силно земетресение. Колко ли щеше да ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 8

Изгубени сме и трябва сами да си помогнем 🇧🇬

Зимен ден, зимни улици, зимни души... Вятър, студ и сивота. Забързани сме. Не знаем кои сме, не знаем къде сме. Не знаем защо живеем - май, защото сме длъжни. Във въздуха се носи странна миризма на злоба. Завиждаме за къщата, за колата, за роклята... Не харесваме никого, мразим всички. Не се чува де ...
Zlatka` (Някоя)
Zlatka`
Проза
813 2

Не да живея. Искам да горя. 🇧🇬

Кати седеше до леко заскрежения прозорец и гледаше как снежинките, спускайки се грациозно от небето, изпълняват своя танц. Чувстваше се сякаш сърцето ù е разбито на хиляди малки парченца, но причина за това не можеше да намери. Ако беше решила да потърси отговора при някой от нейните приятели, той н ...
gepi (Еми)
gepi
Проза » Рассказы
948 1

Смъртта, породена от безизходицата 🇧🇬

Тя бе красиво, младо и изключително смело момиче. Но, колкото и да бе смела, през колкото и изпитания да беше минала, имаше 2 слабости. Едната от тях беше да вижда как на хората, на които държи не им пука за нея, а другата... другата беше по-силна от всичко. Втората слабост беше човек. Но не просто ...
gabigoranova (pisanonqkudeneshto)
gabigoranova
Проза » Рассказы
1.1K

За живота 🇧🇬

Един човек сънувал, че върви по морския бряг заедно с Господ Бог. Той видял живота си като следи от нозе по пясъка - неговите и тези на Бога, винаги едни до други. Натъжил се, като забелязал, че през най-трудните мигове на живота му в пясъка оставяли следи само един чифт нозе - дълбоки под голяма те ...
DeSisLav_1986 (Десислав Бояджиев)
DeSisLav_1986
Проза » Другие
630

Ненаписаният разказ 🇧🇬

Днешният ден определено бе от най-щастливите му през годината. И през нощта седна да споделя с белия лист.
През деня му се обади една млада двойка, която го покани същата вечер да си възобновят приятелството. Бяха се запознали случайно и техните взаимоотношения доведоха до това, че от няколко години ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Рассказы
1.4K 4

Танго 🇧🇬

Танго
Танцът казва повече от думите. Танцът изразява повече, отколкото ние можем да изразим. Един поглед е достатъчен, за да разбереш какво чувства другият. Едно движение – да разбереш какво изпитваш ти.
В този момент, в тази част от времето, те го знаеха. Танцуваха едно последно танго… заедно. Щеше ...
the_devil_girl (Катя Николова)
the_devil_girl
Проза » Рассказы
870

Николаева... 🇧🇬

Тя набута дрехите си в изподраната кожена чанта. Обичаше я Тя тази чанта. Витя ù я донесе от Съюза. Хубава беше чантата. Навремето Тя с нея беше шик. Спомни си как съседката ù казваше „Николаева, много Ви е хубава пътната чанта. При Витя ли ще пътувате? Да Ви е жив и здрав, Витя!”. Тя продължи да хв ...
dimitrowa386 (Димана Димитрова)
dimitrowa386
Проза » Рассказы
937