Рассказы и проза современных авторов
Разходка из София 🇧🇬
Майското слънце гали нежната кожа на софиянки. Скрити под шапките с големи периферии, обточени с красиви пъстроцветни панделки, те се разхождат в тази неделна сутрин по алеите на Пепиниерата. За по-сигурно, за да се предпазят от загара, са скрили лицата си под красиви омбрели с дъл ...
Прости ми, че още съм дете 🇧🇬
Моля те, прости ми... За това, че съм искрено емоционална. Прости ми, че си усещал вкуса на сълзите ми повече от всеки друг. Прости ми, че си усещал силата на гласа ми в моментите, в които вместо да кажа тихо "съжалявам", ставам като луда и искам да крещя, докато остана без глас. Прости м ...
Зад кулисите... с Краси 🇧🇬
Лежим си с ...
Умрял 🇧🇬
Тръгна слух из малкото старопланинско градче, че Димитър В. умрял.
- Върбанов ли? - питаха се помежду си с изненада поетите от литературната група, в която се записа член неотдавна. - Че от какво? Как ли е станало?
- Ами, лека му пръст. - казваха едни - Бог да го прости - отговаряха други - Св ...
Бъркотията 🇧🇬
Заменям живота си за теб 🇧🇬
В очите на мрака 🇧🇬
Нетърпеливо се завъртя пред прозореца на малкия си апартамент. Стаята тънеше в непрогледен мрак, но той не искаше да пали лампите. Тъмнината беше неговата стихия, неговия закрилник и спътник и дори и в дома му тя му беше единствената осезаема компания. Започваше да се чувства уморен ...
Дневник от утробата 🇧🇬
Остарявам бавно, неусетно дори - вчера бях яйцеклетка, днес съм зародиш! Имам си вече наченки и на централната нервна система - хващат ме нервите! И как не - живее ли се на тъмно цял месец!? А имам още 8 дълги месеца в тази ...
Без обръщение 🇧🇬
Най-безумно красивият мъж с кристално зелени очи 🇧🇬
- Няма какво да ù гледаш, всичко е зараснало.
- Добре де, аз искам само да погледна.
Стрелеца се надвесва над мен, хваща ръката ми и започва да я оглежда малко под китката, там, където е белегът. Странно нещо са възприятията. Стрелеца е сигурно по-нисък от мен, приближава че ...
Дядото и Мичето 🇧🇬
Дядо Митьовата къща бе ...
Помпа кючек 🇧🇬
Шестима мъже носеха ковчег по алеята. Валеше напук на прогнозите за сушаво лято. О, как само валеше!
„Добре, че заваля – с облекчение си мислеше вдовицата. – Инак, Георге, какво щях да те правя. Цяла седмица те нямаше. Още толкова те издирваха. Пък ти – под сайванта, на село. Ама кой да ...
Почти тривиална история 🇧🇬
Минутите се изнизваха толкова бързо, сякаш ситни капки се процеждаха през процепа на старо счупено стъкло и изчезваха безвъзвратно изгубени някъде, за да не се върнат никога повече там, където са били.
На перона на метрото се гледаха двама души - момче и момиче. Стояха един д ...
Кръглата маса – I 🇧🇬
През 80-те години на миналия век работех в Германия, по-точно в ГФР, като директор на фирмата ДЛМ със седалище в Регенсбург и филиал с голям РО – РО терминал в Пасау. По немските закони ДЛМ се водеше като дъщерна фирма на „БАВАРСКИ ЛЛОЙД” АГ, Регенсбург (БЛ ). Другият директор в ДЛ ...
Из "Парадигми" 4 🇧🇬
Стр. 4
Ако човешкият род е започнал от Адам и Ева, тогава по-логично е Адам да бъде изобразяван със закачен лавров венец на мястото, вместо със смокиновото листо.
Съдбовни години - роман - втора глава 🇧🇬
Димитрина отвори, погледна го с маслинените си очи и се усмихна.
- Здравей! – поздрави той, като отговори на усмивката ù. Подаде букет червени рози.
- Здравей, скъпи! Влизай! Благодаря за вниманието! – усмихна се привлекателно и закокетничи.
Тя го прегърн ...
Влюбването 🇧🇬
Нека кажа първо, че Човекът го познавам от дълго време и въпреки няколкото ни натискания по тоалетните в Склада и кафе "Спомен", бяхме добри познати на "Здравей".
Как се случи сплавката ли? Той ме покани на кафе, аз казах "Да", имаше един дъжд, който спря, едно слънц ...
"... Но не забрава, ах, но не забрава" 🇧🇬
Живот 🇧🇬
С мирис на праскови 🇧🇬
Бира, цигари и рок 🇧🇬
Защо човек не бива да извършва масово убийство 🇧🇬
2. Можеш да станеш известен и по друг начин, например като направиш голямо научно откритие.
3. Е, някои терористични групировки ще те възприемат за герой, но ще те мъчи омраза ...
След Илинденско... 🇧🇬
Съдбовни години - роман - първа глава 🇧🇬
е само земната човешка сграда,
или ни чака път несътворим,
или ни чака Раят или Адът”.
Иван Атанасов ...
До болка 🇧🇬
Бърза и яростна 🇧🇬
из Приказки от Никъде - Миниатюри 🇧🇬
- Как така? - учуди се Но Щен Вълк.
- Обадиха се по телефона и искат да интервюират отделението ни - отговори му котакът.
- Значи ще дават всички ни - зарадва се вълкът.
- Ами да - махна с лапа Ко. - И аз това казах... нали? ...
„На жена и нещо – мъж без нещо” 🇧🇬
18+ Цигара? 🇧🇬
Виконтът между жИВОТА и Живота 🇧🇬
Дълбоко в очите ми 🇧🇬
Дълбоко в очите ми можеш да съзреш мен самата. Мъничка, ранима и грешна, защото човекът, който виждаш да стои насреща, усмихвайки ти се, прочитайки в гласа ми, че ви ...
Седнах на брега на времето 🇧🇬
От време на време звънях ту по телефона, ту на джиесема, за да видя дали си се върнал. ...
Пътуване... към никъде 🇧🇬
Сред приятели 🇧🇬
Усмивката 🇧🇬
Хороскопът на Но Щен Вълк. Още един е за баня. Ко Та Рак е развил имунитет, но... 🇧🇬
Звукът, който се чу, можеше да се изпише с букви горе-долу така - МПЛЯС.
Когато Гар Ван, Ко Та Рак и Черната Пантера Ра нахлуха на бегом в склада, завариха Но Щен Вълк, койт ...