Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Завист 🇧🇬

Петър завиждаше. Той беше едно съвсем малко дете и несъзнателно усещаше, че върши нещо лошо, но не можеше да спре да завижда. И страшно съжаляваше. Съжаляваше за това, че живее. Четеше история, в която се разказваше за друго дете - Иван, живяло в приют за сираци, което беше починало. Беше Коледа. Вс ...
AndyVTR (Адриан Банчев)
AndyVTR
Проза » Рассказы
1.1K

Пътуване до другия свят 🇧🇬

ПЪТУВАНЕ ДО ДРУГИЯ СВЯТ
= I =
Когато Айвън завърши Станфордския университет, специалност геофизика, реши да специализира изследване на електромагнитните полета. Беше твърдо убеден, че всяко явление в природата и дори във Вселената си има строго научно обяснение.
Започна работа в изследователски инст ...
selenarevitano (Ренета Панкова)
selenarevitano
Проза
1.4K 4

Приказка за любовта 🇧🇬

ПРИКАЗКА ЗА ЛЮБОВТА
Събрали се един прекрасен летен ден на красива поляна сред гората, любовите.
Всички били много красиви и весели, но от време на време, някоя от тях проронвала по една сълза, ей така от радост или от мъка.
- Аз съм най-важната в живота на човека - казала Първата любов - защото съм ...
sav11 (Явление)
sav11
Проза » Рассказы
6.5K 5

Мълчанието от листа (4) 🇧🇬

Четири
След като се отбих в супермаркета и напазарувах, се върнах право вкъщи. Докато разтоварвах продуктите от хартиените торби, разговорът с Аби продължаваше да се повтаря и преповтаря в главата ми.
– Откъде имаш това?
- Кое?
- Камата? Онази с изумрудите. ...
n-kie (Никол)
n-kie
Проза
792 1

Особености на българския родителски манталитет 🇧🇬

Тя беше яка немкиня - едра като текезесарска кобила. Краката ù дебели - все едно гледаш две здрави буковици, които ако резнеш, ще можеш да се изгрееш половин месец в люта зима. Ханшът ù - могъщ като СССР по времето на Сталин. А гърдите - такива ядрени бойни глави светът не познаваше от разгара на Ст ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Юмористическая
1.4K 6

Дневник. Романът 🇧🇬

Скъпо дневниче,
Успешно влязох в Университета. На изпитите взех три парчета пица и страха на преподавателите си, след като им обясних как да обезвредят скачащата Бети. За зла беда, заместник деканът, Беате Смит, по прякор грозната Бети, също чула това и по грешка го е приела лично. Така още по-успеш ...
Talita (Цветелина Бояджиева)
Talita
Проза » Юмористическая
929

Пластелин 🇧🇬

Нарисувах рисунка. После взех гума и старателно я изтрих. Изрязах формички от гланцово блокче и ги залепих върху розов картон. Така измайсторих град с цветовете на дъгата. Имаше лилави облаци и оранжево слънце с тъмни очила. Обаче взех, че го смачках. А после го разкъсах. Събрах го в шепи, изхвърлих ...
shemeta
shemeta
Проза
1.1K 2

Светлината в Теб 🇧🇬

Остави твоята собствена вътрешна светлина да те води!
Идва време, когато трябва да се справяме сами.
Ние трябва да се чувстваме достатъчно уверени в себе си.
За да следваме нашите собствени мечти.
Трябва да сме готови да направим жертви. ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1K 4

Светът на гущерите 🇧🇬

Той беше ням. Бяха му изтръгнали езика преди много време. Когато беше малък и другите влечуги нападнаха пещерата му и убиха родителите и братята му. Него оставиха жив. И го хвърлиха в ямата сред пустошта. Да оцелее сам, беззащитен и гол. Но той оцеля. Спаси го стар гущер и го отгледа. Възпита го, но ...
presian_penchev (Пресиян Пенчев)
presian_penchev
Проза » Рассказы
1.4K

*** 🇧🇬

Мога да го усетя във въздуха… Аромата на младост, щастие, радостни викове, прегръдки, рокли, костюми и снимки… Боже, колко много снимки… И аз съм някъде там в суматохата сред цветя, подаръци, балони, прически и гримове. Някъде там, където детството ми приключи. И усещах аромата на морето, още преди ...
lady_rose (Единствена)
lady_rose
Проза
1.2K 1

Нещо в нищото 🇧🇬

Огледалото на историята
С прозрачните думи вятърът донесе...
незавършения уличен тротоар.
Разпръсната задимена мелодия.
Празника на неспокойствието. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.2K 1

Утре 🇧🇬

Сутринта слушах радио. Както всяка сутрин, докато си пия кафето. "Честит вторник" - казаха водещите на сутрешното предаване "кофеин" Тони и Сашо. Честит вторник. От известно време го правеха всеки ден - "честит четвъртък, честит петък". Не им обръщах внимание, струваше ми се смешно. До момента, в ко ...
delight (Цветелина Димитрова)
delight
Проза » Другие
1.2K

Завинаги зима 🇧🇬

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, откъдето едва се забелязваха сивите петна, които очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те р ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романы
904 2

Глава четвърта: "Огън и Вода" 🇧🇬

Совалката се движеше през тъмния космос вече четвърти ден. Двете жени не бяха си разменили и дума. Хотару бе особена. През живота си Нефрита се бе сблъсквала с хиляди войници, но никога не бе срещала подобно нещо. Лейтенант Росору говореше много малко. Ако не ѝ налагаха да казва „Да сър”, останалите ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романы
911

Виенските балове 🇧🇬

Виенските балове
В първата половина на 19 век настъпва ерата на валса, на неговите създатели, интерпретатори и ценители.От първи януари до края на Великденските празници, всяка вечер (!) във Виена е имало балове, като понякога се е стигало до 250 бала на вечер. Танцувала е не само аристократичната в ...
vita65 (Виолета Арнаудова)
vita65
Проза » Другие
1.4K 9

Страдание 🇧🇬

Пада тя сега в пропастта
и сама е нейната душа.
Мъката в сърцето ù стои...
там тя се таи.
Заради обичното момче ...
natq (Наталия Благоева)
natq
Проза
1K 1

Неканеният гостенин и... теми за сериозни размисли 🇧🇬

НЕКАНЕНИЯТ ГОСТЕНИН
Това e един наистина невероятен, може би по-скоро паранормален случай. Постарах се да запиша това, което все още помнех от него, без да прибавям каквото и да било. Направих го не за някого, а за себе си. Просто реших да запазя малката част от него, останала в паметта ми, преди и ...
ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
ХристоЗапрянов
Проза » Другие
1.5K

Завинаги зима 🇧🇬

Денят бе студен и сив, но беше към края си, а аз бях на прозореца и трепнех да чуя звънеца, оповестяваш пристигането ти. Гледах през стъклото, от където едва се забелязваха сивите петна, който очертаваха фигурите на хората, бързащи да се приберат в своите топли апартаменти. Мъглата ми пречеше да те ...
BaCkoHTe (Васил Инджев)
BaCkoHTe
Проза » Повести и романы
887

Скъпи приятелю 🇧🇬

Когато животът стане труден.
И светът изглежда несправедлив.
Когато чувстваш, че всичко се руши и върви надолу.
Просто затвори очи и знай:
Аз ще бъда с теб до самия край! ...
martines1 (Мартин Николов)
martines1
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
999

В свитата на Артемида, втора част 🇧🇬

В свитата на Артемида
(втора част, последна)
Ив лежеше на дивана в хола на Артемида, която сама и кажи-речи без никаква помощ от нейна страна беше успяла да я пренесе вътре. Когато я попита да се обади ли на 112, тя едва успя да проломоти:
- Н-не... нне... нека... тайна... моля... те...
Катя се беше ...
ananel (Нелиса)
ananel
Проза » Рассказы
1.4K 14

Полето 🇧🇬

Завидяха хората на полето. Завидяха на спокойната му свободна шир. Завидяха на златорусата му коса, която вятърът галеше с длан на вълни, на вълни.
Завидяха хората и поискаха да живеят там.
Речено-сторено. Докараха огромните си машини - с едните издълбаха огромните ями за основите на своите домове, ...
Nejnostt (Даниела Тодорова)
Nejnostt
Проза » Рассказы
1.5K 2

* * * 🇧🇬

Обичам те, но малко по малко времето си казва думата. Може би след време ще говоря само - ''Обичах го''. Тази мисъл ме облекчава до известна степен, защото на този етап ми е още трудно. По-скоро се чувствам обидена. Обидена, но още обичаща. Ще ми е по-лесно, ако спреш да ме търсиш. Така не слагаш со ...
Princess-Ariel (Ариел Ариел)
Princess-Ariel
Проза » Другие
765

Откраднати Минути 🇧🇬

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя! ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.3K

Мислите откраднати 🇧🇬

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...
kobli (Сияна)
kobli
Проза » Другие
1.7K 15

Да изореш нивата тичешком 🇧🇬

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...
duffmckagan (Петър )
duffmckagan
Проза » Другие
812 3

Щастие 🇧🇬

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...
radity55 (Радомира Димова)
radity55
Проза » Рассказы
1.1K 3

Глава трета: ''Не съм Бог!'' 🇧🇬

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...
Houkai (Валентин Антонов)
Houkai
Проза » Повести и романы
929

Война. 🇧🇬

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.2K 5

Будали 🇧🇬

По онова време наше село си беше многолюдно и училището си бе училище, а не кокошарник, и читалището - читалище, с каквито искаш книги и дори с киносалон в него, а не беше кръчма, както е днес, че даже и църквата си беше църква и не й бяха изпокрали още иконите. Та в една от тогавашните зарани Попов ...
Eia (Росица Танчева)
Eia
Проза » Рассказы
1.2K 26

Битката 🇧🇬

1.
- Ще закъснееш, Тайсън! – провикна се от стълбите Слай. - Или може би искаш да те потроши?!
- Спокойно! - отвърна Тайсън със сънит глас. - Какво толкова? Досега не съм закъснявал за срещите си. Какво има за закуска?
- Пържени филийки по мексикански.
- Люто? - ококори се Тайсън. ...
cvetka-koketka (Цветомира Пархоменко)
cvetka-koketka
Проза » Фантастика и фэнтези
1.3K

Мисли за неудобните криле 🇧🇬

на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
ole72 (Милена Филипова)
ole72
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.2K 4

"Спортпалас" се мести на село при баба и дядо 🇧🇬

Точно преди четиридесет години бях новобранец в Спортната школа, там от всички сгради сега е останала само тази на музея ”Земята и хората”. Клетвата отмина и в началото на декември всички лекоатлети заминаха на лагер за десетина дни в ”Спортпалас”, на Златните пясъци. Само аз и адашът Любомир Прандж ...
lubara (Любомир Николов)
lubara
Проза » Другие
759 2

Страх 🇧🇬

Цяла вечност стоя тук и наблюдавам. Гледам влакчето в увеселителния парк. Най-високото, най-бързото, най-красивото, най-опасното. Толкова много искам да се кача, а толкова много ме е страх. След всяко следващо кръгче съм готова да го направя, събрала съм нужната смелост, понечвам да седна във вагонч ...
shemeta
shemeta
Проза
971 3

Дзен и желанието да разказваш истории 🇧🇬

Предговор
Всички събития, които са поместени тук, действително са се случили. Единствените неточности са свързани с времето (климата) на 11 декември 2009 г. в София и идеите за бъдещето. Това беше направено заради порочната практика да се говори за времето, когато няма какво да кажеш на някого – бил ...
ericdare (Ерик Симеонов)
ericdare
Проза » Повести и романы
1K

Моля те, съдба! 🇧🇬

МОЛЯ ТЕ, СЪДБА!
Вълненията остави на мен! Това е един смешен карнавал от страсти, въображения и семеен скандал. Дали да ти го кажа, ама не искам да споделям това мое желание, което ме привлича като магнит в сляпата действителност. Моля те, съдба, дай малко шанс на мен, пред която се изпречи ти! Тя - ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Рассказы
844 1

Дневник. Малко политика. 🇧🇬

Скъпо дневниче,
Вече трети ден наблюдавам как тазсутрешните дъждовни капки се стичат по прозорците, тъжни като първокурсник след изпит по ЛТЗ. Боли ме главата, като че съм същият първокурсник пет дни след проваления изпит. Когато не вали, столичната мъгла носталгично ми напомня за отминалата ми непр ...
Talita (Цветелина Бояджиева)
Talita
Проза » Юмористическая
919

Жертвоприношение. 🇧🇬

Пръстите ти са ръждясали решетки на затвор. Ако случайно се допра до тях, ще се заразя с нелечима болест. Късно е. Отдавна ти вярвам.
Пръстите ти са остри ножове. Забиват се в тялото ми. Но кръвта ми не тече. Пресъхнала е. Сигурно съм имунизирана към болката, или дотолкова съм свикнала с нея, че веч ...
kopele (Ирен Попова)
kopele
Проза
1.1K 5