Проза

Подкатегории: Все Рассказы Повести и романы Литературные очерки Фантастика и фэнтези Сказки и произведения для детей Юмористическая Эротическая Письма Эпиграммы, миниатюры, афоризмы Обзоры, анализы, критические статьи Другие
41,8 результатов

Събуждане 🇧🇬

Събуди се Сънчо Сапунчев. Отвори плахо очи. Не искаше отведнъж да се разбужда. Извъня му алармата - вече час дрънчи. А той се прави, че не я чува. И дори не направи опит да я спре. Още малко само, още мъничко понеее. С един замах отметна чаршафа – „Тъй не става, трябва да се става!” - помисли си той ...
Nella_gold (Нели )
Nella_gold
Проза » Юмористическая
1K 5

Така ми се иска да посадя дръвче... 🇧🇬

Животът, както е казал поетът, започва след четиридесетте. Работата е там, че като ги навърших, вече е редно да почна да живея. И сега съм в едно трепетно очакване, белким верно вземе, та почне. Досега чакането - да те осведомя - е напразно. Но може би той, животът, йощ не знае, че аз съм навършила ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Письма
857 2

Тъжба 🇧🇬

ТЪЖБА
от
Минчо Николов Дунчев
седемдесет и пет годишен пинсиюнер. Живущ в с. Иманово Габровско. На ул. "УИЙЛЯМ ГЛАДСТОН" №І, роден на 13 юлий, 1920 год в с. Рибарово, Бургаска околия.
Господин капитане, идвам да ви са оплача послучай на обира, който стана с мене около осем, осем и половина часа на г ...
стояновнов (Димитър Стоянов)
стояновнов
Проза » Рассказы
1.2K

Кой съм аз 🇧🇬

Кой съм аз
Хареса му северната гръцка земя. Със скалните си манастири кацнали на толкова причудливи места и с толкова много запазени други исторически забележителности.
За капак решиха да отседнат на брега на Паралия, в залива на юг от Солун. Място с много хубав пясък, приличащо досущ на западното п ...
Войнов (Цветан Войнов)
Войнов
Проза » Рассказы
1.7K 4

- "Шшш... Марине, остай да пуша !!!" 🇧🇬

Някой се опита да отсече дърветата на мъдрото утро!
Потънал в дълбоки мисли, тихият вятър събра всички минути
в един-единствен миг.
Времето, белобрад старейшина, пътуваше с тишината,
белязана от своите дрипави деца. ...
vseki.sledvasht (Петко Петков)
vseki.sledvasht
Проза » Другие
1.2K

Дразнодумен тълковател - 7 🇧🇬

ЩО Е ПОЕТ?
Душевен ексхибиционист, който без мъка трудно пише.
ПОЕТИЧЕН ПОДЕМ
Състояние, в което изпада поет, нападнат от стадо музи.
ПАРАДОКС ...
otkroven4o (Венчо )
otkroven4o
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.2K 4

Прелъстителите 🇧🇬

Прелъстителите
На сутринта след изтощителната вечерна смяна, хванати за ръце той ме поведе към апартамента си.
В ранното утро ходехме като замаяни,притиснали се един към друг, сякаш се крепяхме да не паднем от алкохолното опиянение.
Когато влезнахме в апартамента се запътих към хола, не очаквано той ...
alisa9 (Цветелина Павлова)
alisa9
Проза » Эротическая
1.4K 1

Утрото и Аз... 🇧🇬

Много е важно да се научим, че нямаме право да влизаме и излизаме от животите на хората всеки път, когато си пожелаем... ЗАЩОТО ПОНЯКОГА Е ТОЛКОВА КЪСНО ДА СЕ ИЗВИНИМ!Лъжем - повече от необходимото дори и живеем скрити в собствените си илюзии... Искаме цветни хора, а заживяваме с удобните... и нямам ...
Леа-Естер (Л-Е)
Леа-Естер
Проза
2.2K 5

Ама, че съм зла, или ми липсваш 🇧🇬

Изпус​каш нишка​та.​.​.​ Изпус​каш ме. ​Страх​ливец​. ​Мразя​ те зарад​и това.​
Не ме разби​раш. ​Прием​и го. ​Прост​о ела и ме чуй.
И като за начал​о разбе​ри себе си.​.​. ​Може да съм врачк​а, ​безсм​ъртна​,​ супер​мен, ​психиатър,​ пиячк​а,​ дечко,​ лигла​,​ хубав​а,​ щастл​ивка, но не и вътре​шн ...
sunnyrainbow (Венцислава Благоева)
sunnyrainbow
Проза » Письма
1.6K 1 2

Светът е пълен с разочаровани жени 🇧🇬

Светът се напълни с разочаровани жени. Както е известно, ние узряваме рано-рано и ни напъва някакво странно желание да даваме плодове, за целта съответно ни е нужен мъж. Но не къв да е, а Истинския. Дето да ни пасва на конфигурацията на гените. (Извини ме, ако го докарвам суховато, но сантименталнит ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Рассказы
1.7K 3

Окото 🇧🇬

ОКОТО
Край прозореца се пързаляха тръни. И освен това, като бодли - порутени къщи, полегнали на хълбок ръждиви комбайни, фургони, дървета, пожълтели храсти и какви ли не още глупости.
- Имаш грешка, Иване!
- Природата има грешка - показах си зъбите аз и отпих от чашата.
- Това го има само в Австрали ...
стояновнов (Димитър Стоянов)
стояновнов
Проза » Рассказы
1.2K

Риск... 🇧🇬

Бих рискувал всичко заради един миг...
Миг, в който всичко и всички освен нас изчезват...
Миг, в който забравяме за съществуването на целия останал свят...
И сме само аз и ти...
ivo_karamanski (Иво Карамански)
ivo_karamanski
Проза
1.7K 3

Книгата 🇧🇬

Слънцето се намъкна в стаята на пръсти и загъделичка босите стъпала на спящия. Младият мъж блажено се усмихна, докато звънът от будилника не разбуди, лежащата по ъглите на стаята, тишина. Там нахлу сподавената глъчка от прелитащите автомобили, от вечно каращите се помежду си минувачи и шофьори.
Дари ...
azura_luna (Петя Стефанова)
azura_luna
Проза » Рассказы
1.3K 20

3. Queen`s и балоните с хелий 🇧🇬

"На бунт се вдигат само лудите" - Иван Вазов, "Под игото"
Луда ли съм наистина? Лудост ли се нарича това да искаш да бъдеш свободен?! За мен не е, за Вазов също не е. Днес доста се замислих за всичко това. Луда ли съм, щом не мога да се примиря с ограниченията, щом искам да бъда себе си, въпреки око ...
broken_dream (Нямам)
broken_dream
Проза » Другие
1.2K 4

Утрото 🇧🇬

Когато небето обвие земята със сивите си пипала от мечтание и страх, а синьо-черната бездна придобие отенъците на калните локви. Когато иззад дърветата наднична сивкав мрак, който задушава планината във вечерната си прегръдка и процепът между световете не искри в златисто, огнено и лилаво... тогава ...
~iSkRiCa~ (Свобода)
~iSkRiCa~
Проза » Рассказы
1.3K 2

Краят идва с ново начало... 🇧🇬

Не прекрачвай границата на реалността, че ще се заблудиш!
Илюзиите са сладки докато ги преглътнеш, след това придобиват горчив вкус, който дълго усещаш в себе си.
Времето не е способно да заличи онези рани от съжалението за нещо сторено, но е способно да ти помогне да погледнеш истината такава, какв ...
beytula_bubu (Бен Ар)
beytula_bubu
Проза » Другие
1.4K 1

Падението на сутеньора - глава седма и осма 🇧🇬

Глава седма
По това време, точно когато се чувстваше като ветропоказател на кръстопът и не знаеше в каква посока да поеме, срещна Анета. Беше чул от майка си, че се е върнала - в махалата всичко се знаеше, но не я беше виждал. А и къде да я види, като циркулираше с колата само между дома си и хотела ...
Nelsan (Нели Вангелова)
Nelsan
Проза » Повести и романы
1.2K 5

Дурга разбира какво е котка 🇧🇬

Кучета има по цялата планета. Те са толкова различни едно от друго и дори всяко си има собствена порода.
Ех, за добро или не, в България повечето кучета са бездомни - хората не ги искат, защото нямат нужда от приятели, а кучетата стават лоши, когато някой ги обиди.
Аз познавам едно куче много добро ...
Людмила (Иванка Иванка)
Людмила
Проза » Сказки и произведения для детей
1.1K 1

На себе си... 1 🇧🇬

Защо? Защо му изневери след като го обичаш? Защо продължаваш да го мамиш след като не можеш да живееш без него? Буквално ще умреш, ако се разделите! Обичаш го, но не го желаеш както преди. Използваш го, манипулираш го, подкупваш го с целувки и усмивки. Егоистка си! Станала си зла, лоша, ледена...
Съ ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Проза » Другие
1.1K

Миг от вечността (по истински случай) 🇧🇬

... Запознаха се в началото на Август месец 2008 г. Тя случайно попадна на него в Skype и от дума на дума станаха близки.
Обаче тя не му каза възрастта си, а той явно беше забравил да я пита и си е мислил че е на около 20-ина години.
На 20 септември 2008 г. както си говореха сутринта по Skype, Той н ...
nicoleivanova (Николина Иванова)
nicoleivanova
Проза » Рассказы
1.2K 9

Скрити усмивки 🇧🇬

Ей, сладко тигърче…
Не знам защо почнах да пиша това, но щом съм почнала, ще го довърша. Нищо че едва ли ще го прочетеш някога…
Понякога, когато те погледна в училище (докато стоя на стълбите между нашите етажи и се правя, че просто си „вися” там, без ти да си причината) много ми се иска да ти се ус ...
Izida (Еклектика)
Izida
Проза » Письма
2.1K 6

Поличба за смърт 🇧🇬

Да, сега всичко ме боли. Сега болката просмуква се във всяка моя вена и като заразна болест превзема мисленето ми. Сега чувството на самота е най-силно. Самотата ми прави компания. Седи на стола до мен и ме гледа с отегчен поглед. Сигурно си мисли, че и аз ще се предам. Сигурно си мисли, че съм слаб ...
The_last_chance (Симона)
The_last_chance
Проза » Другие
1.2K 2

Пътуване 🇧🇬

Минути ни делят...
След всяка разстоянието се съкращава постепенно.
Обратното броене започна.
До секундата, в която съм лице в лице с теб...
В един миг, ...
Sara88 (Сара)
Sara88
Проза » Другие
1.5K 3

2. Поредната пресушена бутилка Queen`s (пия, за да забравя) 🇧🇬

Поредният ден с напразни надежди. Какво очаквах?! Че днес ще бъда малко по-добре? На какво ли съм се надявала? На твоето "може би"? Не... отдавна вече не ти вярвам.
Днес пак не издържах и не спрях да си купувам Queen`s. Взех си дозата за днес, въпреки всичко не мога да се успокоя. Не съм жадна, а ис ...
broken_dream (Нямам)
broken_dream
Проза » Другие
1.7K 7

Морето 🇧🇬

Искаш ли да ти разкажа за морето?
Историята му започва преди много, хиляди години. Когато се появява света. - Да този свят, в които живеем ние с тебе сега. Историята му е тъжна. Както казват хората, "за всеки влак си има пътници", но за Морето влак няма!... То винаги е самотно, винаги се радва на чу ...
Katia (Катя Михайлова)
Katia
Проза » Другие
1.3K

Сценарият на едно плюшено мече, което няма нищо общо със Щастливия Край 🇧🇬

- Генерална репетиция - казва Гласът - Довечера играем.
Връзвам си мечтите на тавана и надявам примката на врата си. Ритвам червеното детско пластмасово столче. Миг на лек дисконфорт. Свобода.
- О, я стига! Знаеш, че не можеш да умреш! Ти си плюшено мече, а те не умират. само се изхабяват...
- ... и ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
1.9K 1

Нежно правосъдие 🇧🇬

Вървеше между пъстрата навалица. Виждаше мъжките погледи–змии около себе си. Презрително вдигна глава по-високо и изпъна рамене. Не ги усещаше. Никой от тях не знаеше какво крие душата й. Отвращение, презрение и погнуса. Още една поръчка, последна. После ще замине далече на тих малък остров. Където ...
inakrein (Илияна Каракочева)
inakrein
Проза » Рассказы
1.3K 19

Танцът на вселената 🇧🇬

Той се носеше бавно из свободното космическо пространство. Не е правилно да се нарече той, нито тя или то, но той му приляга дотолкова, че да е смилаем за ограничения човешки мозък. А Той беше нещо голямо - космическа мъглявина - сбор от енергия и материя. През тялото му от лед, прах и газ пробягвах ...
Bheil (Ивайло Радев)
Bheil
Проза » Фантастика и фэнтези
1.5K 1 6

"Човекът" 🇧🇬

Гледаше умно, със загадъчен,
но и игрив поглед,
беше дълбок, проницателен,
до толкова, че на моменти строг,
но и също толкова изпълнен със сладост. ...
v@nui (Ваня Янчева)
v@nui
Проза » Другие
1K 1

Дъжд 🇧🇬

Дъжд
Капките се стремяха да се докоснат. Съвършенство кратко, крехко и готово да се прероди в ново. Разделена цялост размита по прозореца ми. Дъжд, събрал тъгата на цял един ден.
Бавно затихващото монотонно ромолене изчезваше в тишината. Плашеща и равнодушна тишина. Кой ли звук би могъл да я уплаши?!
Незнам_коя_съм (Златина Иванова)
Незнам_коя_съм
Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы
1.1K 2

* * * 🇧🇬

Вратата се отвори шумно. На прага й застана 14-15 годишно момиче. Лицето му, макар и уморено, беше красиво и с правилни, нежни черти. В ръце носеше малък черен сак и дънкова раница.
С бавна походка девойката се запъти към бюрото, зад което седеше един дребен мъж, и се облегна на дървения стол.
- Е, ...
BaBsYyY_SeXyYy (Сладурркатта)
BaBsYyY_SeXyYy
Проза
1.2K 2

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли, когато се запознахме? Аз помня.
А колко време мина оттогава, помниш ли?
Аз си спомням онези 396 дни, които изминаха толкова бързо. Помниш ли, когато бяхме заедно... когато се смеехме с часове, а дори не забелязвахме по колко много време отдавахме един на друг. А спомняш ли си първите ни м ...
тя_ (Едно Момиче)
тя_
Проза » Письма
2.8K 12

Кървав сън 🇧🇬

26-годишната жена се прибра вкъщи изморена след дълъг работен ден. Клепачите й бяха подпухнали, имаше синьо-лилави сенки под очите си. Устните - напукани, все още със следи от евтиното червило, нанесено сутринта. По скулите й имаше остатъци от розовия руж, размит от проливния дъжд. Косата, мокра и б ...
JustMyself (Нелина Георгиева)
JustMyself
Проза » Рассказы
1.1K 3

Шега 🇧🇬

"Ние, безсмъртните, не обичаме сериозното отношение към нас...
Сериозността е творение на времето... във вечността няма време;
вечността е миг... достатъчно дълъг за една шега."
Херман Хесе
Измамни сетива! Мами ви простора, притъпява остротата есента. И хилядите ви усмивки бягат сред секундите на не ...
WIK (Валери Качов)
WIK
Проза » Другие
905 1

Меценатство и др. подобни 🇧🇬

ДРАЗНОДУМЕН ТАКОВАТЕЛ - 5
МЕЦЕНАТСТВО И ДР. ПОДОБНИ
Меценат - богат покровител на изкуството
Маценат - богат плейбой в изкуството
Мецанат - богат мечок в изкуството ...
otkroven4o (Венчо )
otkroven4o
Проза » Другие
1.4K 4

Завинаги във вечността! 🇧🇬

Криеше се зад маска на приятел ценен.
Предложих ти чаша вода, а ти изпи ми кръвта.
Казваше ми думи сладки, а горчаха като лъжа.
Разума крещеше ми да бягам надалече,
а сърцето ми искаше да те спася. ...
P.Halliwell (Красимир Иванов)
P.Halliwell
Проза » Другие
1.1K 1

Времената сигурно са полудели - 23 глава 🇧🇬

23.
- Я да видим, как зараства? – посегнах с ръка към лицето на Мирна 3, поотместих обицата и огледах кожата на долната й устна. Вече почти нямаше корички.
- Винаги мога да кажа, че съм го захапала случайно при ядене и се е възпалил пак. – каза тя небрежно, отмятайки любопитната ми ръка. – И без тов ...
kcekce (Ксения Соболева)
kcekce
Проза » Фантастика и фэнтези
965 4

Просто Мотив 🇧🇬

Обичам вечер да те чета. Всяка твоя малка думичка ме кара да потръпвам както никога досега. И какво като само те чета, нали те има. Нали си истински, а не герой от филм (измислен) където - "всички герои са по недействителен случай". Харесва ми да те чета, защото ме усмихваш. И какво от това, че не с ...
Katia (Катя Михайлова)
Katia
Проза » Другие
1.6K 2

Силата на любовта 🇧🇬

- Пази се-е-е-е!
Мъжки ръце го дръпнаха от пътя на конете почти едновременно с вика на кочияша. Сам си беше виновен. Вървеше по площада без да гледа наоколо. Не бе видял каретата. А тя спря след десетина метра и от отворената врата се подаде познато лице. Приближи се. Бе неговият учител. Даде му вси ...
ВТ (Вили Тодоров)
ВТ
Проза » Рассказы
1.1K 7